Г-н Радев, на прага сме на активния строителен сезон – как се справя община Сливен в условията на неприет държавен бюджет за 2023 г.?

Определено ситуацията с липсата на бюджет за настоящата година е много неприятна. Нямаме сигурност и възможност да изготвим цялостна картина на средствата, с които ще разполагаме, което създава трудност в планирането и в разпределянето на ресурсите. Все пак в момента има механизъм да действаме по капиталовите списъци, така че ние реално не сме спирали строителната работа. Продължаваме по първоначално изготвения от община Сливен план.

Какъв планирате да е размерът на капиталовата програма и кои ще бъдат основните проекти, които ще се изпълняват до края на годината?

Предвиждаме капиталовата ни програма за 2023 г. да е около 23 млн. лв. Отново искам да подчертая, че заради липсата на държавен бюджет за т.г. не съм сигурен, че тя ще бъде изпълнена в цялост. В очак­ване сме парламентът да гласува максимално бързо финансовата рамка.

Сред основните направления, в които ще насочим инвестициите си, е образователната инфраструктура, тя е постоянен приоритет за общината. Планирали сме да изградим два физкултурни салона за гимназиите в центъра на града. Също така ще построим и нова детска градина, както ще работим и по проектите на още три.

Друго нещо, върху което ще наблегнем, е транспортната инфраструктура. В средата на април приключи изграждането на кръгово кръстовище между булевардите „Панайот Хитов“ и „Стефан Стамболов“. Предстои ни да направим още едно съоръжение между бул. „Бургаско шосе“ и „Илинденско въстание“.

Също така разполагаме с проект за улично осветление, който искаме да реализираме в кварталите на града. Продължаваме да изпълняваме и плана на общината за облагородяване на жилищните квартали. През изминалата 2022 г. завършихме три такива проекта, а през настоящата изготвихме още 4. Провеждаме всички необходими процедури, за да може в най-кратки срокове да започнат същинските строителни дейности. Благоустрояването на междублоковите пространства е сред основните ни приоритети.

Какъв е размерът на усвоените от общината средства по европейските програми в периода 2014-2020 г. и кои бяха по-значимите обекти, които изпълнихте? Към какво се насочвате за настоящия програмен период?

За 2014-2020 г. общината успя да защити реализирането на обекти на обща стойност от близо 54 млн. лв., като от тях до този момент са усвоени около 45 млн. лв. С останалите се изпълняват проекти, строителството на които стартира тази година. Повечето са в сферата на културната инфраструктура – със средства от приключващия програмен период се реновират три къщи музеи, както и Първата българска текстилна фабрика на Добри Желязков, която ще стане музеен комплекс. Имаме проект за обновяването на „Пътническа въжена линия Сливен - Карандила“. Всички тези обекти ще бъдат готови до края на годината, ако нещата се движат по план.

През период 2014-2020 г. инвестирахме много в подобряването на транспортната инфраструктура в града, включително подновяване на спирките и на подвижния състав на градския транспорт. В момента довършваме проект за доставка на подвижен състав и електрически превозни средства. Направиха се и велоалеи, модернизира се и техническата база на общинския превозвач.

Успяхме да реконструираме изцяло четири детски градини. Работихме много и по благоустрояването на градската среда в жилищните квартали, което както казах, е постоянен приоритет заедно с образователната инфраструктура. Продължаваме да работим в тези направления през програмен период 2021-2027 г. Заложили сме си като основна цел да направим общината още по-привлекателно място за живеене. В интерес на истината в Сливен има жилищни квартали, които от построяването им през 1980 г. са без изградена вертикална планировка. Има много какво да се прави в тази посока.

Завършихме техническото проектиране за ревитализация на Колодрума в Сливен. Това е знаков обект за нашия град и предстои да търсим финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) или от европейските програми.

Големите ни бизнес проекти са свързани най-вече с изграждането на Индустриален парк - Сливен, както и със строителството на фотоволтаична централа.

Един от основните проблеми пред строителите е липсата на реално приложена индексация на договорите в строителството, въпреки че има приета Методика за това. В община Сливен колко договора попадат в хипотезата да бъдат индексирани? Какъв е необходимият финансов ресурс?

Когато законодателно се даде възможност процесът да стартира, нямахме много действащи дългосрочни договори. В момента имаме само един, по който преговаряме, за да установим дали ще успеем да приложим индексацията. Имаше и искане за промяна на договора по проект, който се изпълнява по европейска програма. При него се отказахме от индексация заради значителните рискове, които според нас, крие за общината така направената Методика към момента. Надявам се този процес да има реално развитие, да се приеме ясен механизъм, който да защитава и едната, и другата страна от рисковете, които крие промяната на даден договор.

Сливен е сред общините, които подпомагат финансово сдруженията на собствениците в процеса на включване в новата програма за енергийно обновяване в рамките на НПВУ. Какъв е интересът? Какъв ресурс ще бъде инвестиран и какъв брой сгради се очаква да бъдат санирани?

Интересът към енергийното обновяване в общината е много голям. Работихме интензивно, за да мобилизираме голяма част от хората. Въведохме програма, по която финансираме половината от разходите на етажната собственост за енергийно обследване и технически паспорт. Това всъщност беше катализаторът, който задвижи много бързо процеса и даде шанс да се вместим в съкратени срокове, особено тези, които бяха първоначално обявени. Общината задели над 1 млн. лв. за тази цел. Радвам се, че почти всички желаещи успяха да входират документите си. Имаше и няколко, които не можаха да сключат договор с общината за финансиране, но въпреки това кандидатстваха.

Общо 82 са проектите, които са подадени към администрацията ни и предстои да ги качим в Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) на средствата от ЕС в България 2020. В края на април започнахме този процес. От първите 140-150, които бяха публикувани в ИСУН, около 20 бяха на община Сливен.

Много съм щастлив, че новата програмата за саниране се радва на голям интерес и че успяхме да привлечем доста хора да се включат. Жалко е, че бюджетът й е малък и че има заложено максимално финансиране, на което имат право общините – Сливен разполага с 30 млн. лв. Не знам как се е стигнало до това решение, при положение че по-малки градове имат по-голям потенциал. Наличните за нас средства предполагат да се изпълни енергийно обновяване на между 10 или 12 блока. Вижда се, че има интерес от страна на жителите, които направиха инвестиции, организираха се, но парите няма да стигнат за всички.

С ограничен бюджет и много желаещи на практика ще се получи така, че накрая ще има доста неудовлетворени хора, които са положили усилия, но сградите им няма да бъдат санирани. Според мен държавата може да се намеси и да осигури национален ресурс, така че да се увеличи бюджетът на програмата. Би трябвало да се опростят и правилата. Дизайнът на новата програма за енергийна ефективност по НПВУ е доста по-сложен от този на националната. Ние намерихме начин да помогнем с енергийното обследване, но след това предстоят сложни процеси за самите жители.

Често говорим, че спестената енергия е най-добрата инвестиция, но тя няма как да се случи без средства, и то бих казал без 100% финансиране от страна на държавата. Всичко останало би било илюзия.

Към какви други проекти с финансиране от НПВУ се насочвате?

Кандидатствали сме с проект за внедряване на мерки за енергийна ефективност на изложбена зала „Сирак Скитник“ в града. Колодрумът е другият обект, за който ще разчитаме на финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост. Следим различните възможности по НПВУ и се надяваме да има подходяща мярка, която да ни позволи да кандидатстваме за средства за това съоръжение.

Имаме няколко проекта за подобряване на ЕЕ на училищни сгради в общината, но кратките срокове за кандидатстване са проблем за нас. Отварят се мерки за три месеца, като за това време се изисква да се изготвят технически проекти, което на практика не е възможно. Единствената възможност е да сме подготвени предварително, но за целта трябва да сме разгадали точно какъв дизайн на програма ще се обяви, за да разполагаме с правилния проект.

Най-големият обект, за който в момента изготвяме технически проект, е за индустриалния парк. Целта ни е да го подадем при първото отваряне на мярка по НПВУ за този тип паркове.

Какъв е интересът от страна на инвеститорите към индустриалния парк, на каква площ ще се разположи той?

Това е идея, по която работим от доста време. В момента целта ни е да привлечем повече организации за реализирането й. Сега сме на етап възлагане на техническия проект за първия етап, който заема 450 дка от целия терен от 2500 дка. Той ще включва изграждане на довеждаща инфраструктура, водопроводи, канализационни колектори, газопровод, електричество и инфраструктурата в самия парк. Искаме да обхванем пълния обем от условията, нужни за функционирането на всеки индустриален парк, и да можем да предложим готови терени на инвеститорите.

Засега не го маркетираме активно, защото първо искаме да имаме сигурност, че ще бъдем одобрени за финансиране и ще подпишем договор по НПВУ. Нуждаем се от ясен хоризонт, преди да предприемем някакви действия.

Със сигурност знаем, че има голям интерес от страна на инвеститори. Когато успеем да реализираме първия етап, ще продължим с втори, чиято територия е близо 500 дка, както и един по-малък терен, в който влиза и пистата на летище Сливен. Засега сме го оставили като резервен терен. Там към този момент не разработваме друга инфраструктура, защото обмисляме да се ползва пистата, ако има бизнес, свързан с подобен тип дейност. Възможно е чрез нея също така да привлечем по-голям инвеститор.

Общината участва в срещата, организира от Министерството на иновациите и растежа, за развитието на индустриалните зони - какъв е резултатът за Сливен?

Ние сме в непрекъснат контакт и с „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, и с Българската агенция за инвестиции. Имаме подписани меморандуми за сътрудничество. Убедени сме, че парите не са единствената подкрепа, която можем да получим. Не вярвам във фразата „пари ми дай, акъл не искам“. Изключително полезни са ни и консултантските услуги от всякакво естество, и контактите, които получаваме от тях. Важното е да се движим в правилната посока.

Как работите с ОП на КСБ – Сливен, и има ли сфери от дейността Ви, в които може да реализирате повече инициативи и контакти заедно?

Сътрудничим си много добре с Областното представителство на Камарата на строителите. Имаме отлични колегиални отношения. Ние винаги присъстваме на събитията на ОП на КСБ - Сливен, а строителите съответно са чести гости на общината. Болшинството от членовете на КСБ са и наши съконтрагенти по различни договори. Използвам случая да ги поздравя и да благодаря на ръководството на КСБ, че избра именно Сливен, за да проведе Разширен управителен съвет. Имах възможността да участвам в откриването му и успях да видя много сериозно и авторитетно присъствие на заседанието. Обсъдиха се много актуални теми.

Със сигурност в момента строителният бранш е изправен пред много предизвикателства. Инфлацията повлия сериозно на сектора и това засегна строителните договори, особено по-дългосрочните. Освен това през последните няколко години не се изпълняват много големи инфраструктурни проекти.

В. „Строител“ и Националното сдружение на общините в Република България осъществяват заедно рубриката „Кметовете говорят“. Какво е Вашето мнение за нея и полезна ли е тя за Вас?

Рубриката е изключително полезна от гледна точка на това, че всеки кмет може да си свери часовника с колегите от цялата страна. Радвам се, че вестник „Строител“ е трибуна, от която можем да разкажем какви проекти реализираме и докъде е стигнало развитието на града, за който отговаряме. Надявам се сътрудничеството на изданието с НСОРБ да продължи още дълго и да се развива.