Кметът Йордан Цонев: Община Стражица е насочила усилията си към облагородяване на малките населени места
Два проекта, които изпълняваме по ПРСР, трябва да бъдат индексирани
Г-н Цонев, вече 6 месеца местните власти изпълняват функциите си в условията на неприети бюджети. Как се справяте в тази ситуация?
Кмет съм на Стражица от 2021 г. и за мен стана практика да работя в необичайни условия. Миналата година общинските бюджети бяха приети през юни, а сега, както се развиват нещата, може би това ще се случи чак през август. Много трудно осъществяваме дейността си, защото нямаме ясни финансови параметри, по които да се ръководим. В момента условията са коренно различни спрямо 2022 г. Нямаме никаква прогнозируемост, нито може да планираме какви инвестиции да правим, работим на парче. Местните администрации са най-близо до хората и те поставят своите проблеми първо пред нас, а когато сме в подобна неясна ситуация, трудно можем да ги решим.
Преди време имаше указания от Министерството на финансите (МФ) как да се приемат капиталовите програми на местните власти, което ние следваме. Използваме месечните данни на бюджета ни от предходната година и разполагаме с 1/12 част от разходваните за съответния период средства. Очакваме приемането на новата финансова рамка на държавата за 2023 г. и докато това стане, ще се съобразяваме с въведените от МФ правила.
Какъв е размерът на капиталовата Ви програма за тази година? Кои ще са основните обекти, които ще изпълнявате?
През 2023 г. отново ще се насочим към облагородяване на малките населени места. Моята визия е да се реализират неголеми по обем обекти, но да се обхванат повече на брой от тях. Нашият район е съставен от общинския център и 21 села. Състоянието на инфраструктурата в тях не е много добро. Затова ние започнахме да облагородяваме централните им части, сградите на читалищата, на кметствата и здравните центрове, както и детските и спортните площадки и усилията ни в тази посока продължават. За съжаление общини като нашата не разполагат с голям бюджет, а се налага да отделяме доста средства за проектиране. В същото време нямаме яснота дали за проектите, които подготвяме, ще можем да осигурим финансиране и да ги реализираме.
Един от обектите, по които работим, е рехабилитацията на околовръстния път на Стражица. Той е с дължина от 1,7 км, а инвестицията е за 2 млн. лв. Средствата за ремонта са осигурени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
По програмата за изграждане на спортни площадки в държавните и общински училища, която се финансира от Министерство на образованието и науката (МОН), обновяваме съоръжението към СУ „Ангел Каралийчев”. Планирано е да бъдат почистени бетоновите повърхности, да се обособят игрища за тенис на корт и за волейбол и др.
Приключихме СМР в ДГ „Сава Цонев“. Със средства от бюджета на общината поставихме топлоизолация и боядисахме фасадите. В това детско заведение с финансиране по програмата на МОН за ремонти на общинските образователни институции в предучилищното и училищното образование обновихме спалните и занималните, както и мокрите помещения към тях. Бяха реновирани още кухнята, коридорите и стълбищата.
Какъв е размерът на усвоените от общината средства по европейските програми за периода 2014-2020 г. и кои са по-значимите обекти, които изпълнихте? Към какви проекти сте се насочили през настоящия период 2021-2027 г.?
Община Стражица е допустим бенефициент по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). С финансиране от нея изпълняваме няколко проекта за обособяване на зони за отдих. Една от тях е разположена в близост до поречието на р. Голяма река, където има природни местообитания на дивата флора и фауна. Там ще бъде направена и велоалея.
Друг такъв проект е създаване на зона за отдих „Ангел Каралийчев“. Със средства от ПРСР ще бъдат закупени подвижни пейки и шатри, които да се използват при провеждането на мероприятията за представянето на творчеството на Ангел Каралийчев.
Отново с пари от ПРСР успешно приключи изграждането на лятна естрада с прилежаща инфраструктура в с. Камен. Стойността на дейностите там възлезе на 83 284 без ДДС, от тях 74 956 лв. са безвъзмездни средства от ЕС и 8328 лв. са национално съфинансиране.
Още един обект, който реализирахме, е благоустрояване на парка в кв. „63“ в гр. Стражица. Инвестицията е за 149 740 лв. без ДДС, от които 134 766 лв. са европейски средства и 14 974 лв. - национално съфинансиране. Бяха обновени съществуващите зелени площи, като се изгради атракционна кула, нови стъпала, поставиха се пейки за отдих, монтираха се осветителни тела и кашпи за цветя.
Чрез реализиране на зона за отдих „Възрожденци“ беше облагородено друго обществено пространство в гр. Стражица. Стойността на проекта е 15 659 лв. без ДДС, от тях 14 093 лв. са осигурени от ЕС и 1565 лв. – национално съфинансиране. Създадохме обществена зона за отдих и условия за запознаване с местното културно и историческо наследство на територията ни.
Също така завършихме и проект за проучване, съхраняване и социализация на местното културно-историческо наследство в общината. Средствата бяха осигурени от ПРСР. По него бяха вложени 19 991 лв. без ДДС, от които 17 991 лв. са безвъзмездна европейска помощ, а съфинансирането от държавата е 1999 лв. Направени бяха теренно-археологически проучвания и се локализираха обекти. Реставрирани и консервирани бяха 12 предмета от културното наследство на община Стражица, застрашени от разрушаване, които бяха представени в рамките на изложба.
Получихме писмо от Министерството на земеделието и храните, че имаме одобрено финансиране по ПРСР за изграждане на 6 км водопровод в с. Камен, с което ще бъде довършена подмяната на ВиК инфраструктурата в него. След това планираме да започнем с проектиране на канализацията на селото, но за тези дейности няма да можем да вземем средства по ПРСР, защото критериите на програмата са много сложни, ще трябва да отговорим и на заложения брой еквивалент жители, а при нас населението намалява. Но ние не се отказваме да търсим варианти за осигуряване на пари, за да направим канализация в с. Камен, и след това ще можем да работим и за подобряване на пътната инфраструктура.
Какъв е интересът в Стражица към новата програма за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради, която се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост?
Общината подаде 4 проекта в МРРБ по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап I“ на НПВУ. Това стана десетина дни преди крайния срок. Искам да припомня, че ние имаме право да изпълним обекти по тази линия за максимум 15 млн. лв.
С решение на Общинския съвет беше създадена възможност за подпомагане на сдруженията на собствениците при обследванията за енергийна ефективност и за установяване на техническите характеристики на сградите, както и при изготвянето на технически паспорти на зданията. В очакване сме на оценка и класиране на проектите.
А какви други проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост ще изпълнявате?
В сферата на образователната инфраструктура сме подали два проекта за въвеждане на мерки за енергийна ефективност – в училище и детска градина. По НПВУ отворена за кандидатстване е мярката за финансиране на дейности за повишаване на енергийната ефективност в обектите, предоставящи социални услуги, като и там предстои да кандидатстваме с проект. В тази процедура допустимите бенефициенти са общините, на чиято територия функционира социална услуга в общността, делегирана от държавата дейност. Тук допустими за финансиране са само проектни предложения, които предвиждат постигане на енергийни спестявания в размер не по-малко от 30% годишно спрямо базовия разход на първична енергия преди реализацията на проекта и които след прилагане на мерките за подобряване на ЕЕ на сградата водят до достигане на клас на енергопотребление минимум „B“.
В момента основният проблем за строителите е липсата на реално прилагане на индексация на възложените им договори въпреки приетата Методика. Във Вашата община колко проекта попадат в хипотезата да бъдат индексирани? Какъв е необходимият финансов ресурс за това?
Два наши обекта, които се изпълняват с финансиране от ПРСР, трябва да бъдат индексирани. Очакваме Министерството на земеделието и храните да подготви инструкции как точно да се направи промяната на договорите и с какъв процент да бъдат изменени. На този етап се коментира, че ще се разреши индексация с 15%, което е малко, но все пак е по-добре, отколкото да няма никаква корекция.
Необходимо е да се направи индексация за един от проектите за зоните за отдих, които споменах. Другият е за възстановяване на стълбище, което е връзка между централната градска част и медицинския център, църквата и училище. Ще ни бъдат необходими по около 70 хил. лв. за всеки от обектите. Но нека не забравяме, че не само строителните материали поскъпнаха, а се повиши и трудовото възнаграждение в бранша.
В края на настоящия мандат каква община ще оставите? За какво не Ви стигна времето?
Периодът ми начело на общината е ограничен и не успях да свърша всичко. Имам колеги, които са кметове в продължение на няколко мандата и със сигурност не са решили всички проблеми. Един от големите въпроси в общината, който не намери решение, е подобряването на състоянието на междуселищните пътища. В началото казах, че инфраструктурата в селата е силно компрометирана. Взехме решение улици, които не са били ремонтирани в продължение на много години, да бъдат засипани с инертни материали. Останах изненадан от реакцията на хората, които посрещаха това много добре и дори се зарадваха, че се предприемат подобни мерки.
Как работите с Областното представителство на КСБ във Велико Търново?
С колегите от ОП на КСБ - Велико Търново, работим много добре, в разбирателство. Те винаги са откликвали, когато сме се обръщали към тях по различни въпроси. Ние също сме насреща, за да се решават успешно възникналите трудности.
В. „Строител“ осъществява рубриката „Кметовете говорят“ с партньорството на Националното сдружение на общините в Република България. Какво е Вашето мнение за нея?
Следя редовно рубриката и смятам, че е много полезна за нашата работа. Чрез нея кметовете можем да си „сверяваме часовниците“ и в същото време виждаме постиженията на строителния бранш.