Димитър Божилов, кмет на район „Триадица“ – София: „Триадица“ е „биещото сърце на София“, защото тук има всичко, характерно за един мегаполис

Г-н Божилов, какво очак­ва от хората кметът на „Триадица” след три години и половина управление на този сложен като инфраструктура столичен район?

На първо място да ме приемат като техния кмет! Да ме усещат и като управленец, и като гражданин на нашия район. Първата задача, с която се заех, беше да направя администрацията много по-достъпна, с много по-човешки облик от това, което наследих и което го разбирах като дефицит. Факт е, че приемният ми ден е три пъти седмично, и мисля, че близостта с хората се получи. Идвам пеша на работа, имам постоянно срещи с населението на терен, на различните обекти. Там каним гражданите от кварталите да обсъждаме заедно проблемите. Цялата ни администрация е отворена, прозрачна, достъпна структура. В някаква степен ковид пандемията ни постави в определено трудна ситуация, която обаче ни накара бързо да се дигитализираме. Голяма част от услугите, които предлагаме, също са в електронен вид, включително и тези от архитектурния отдел, където всичко е по-специфично.

Във Вашия район се строи - като се започне с новата детска градина в кв. „Стрелбище”, мине се през паркоустройства и градинки и се стигне до спортните игрища. Но не е само това, нали?

Имаме редица публични пространства, които предполагат разнообразни дейности – рехабилитация, поддръжка и т.н. За нас е изключителен проблем това, че за територията от центъра на града до Околовръстното шосе ние получаваме около 430 000 лв. на година, които за съжаление не са адекватни на нуждите. Почти същата е сумата, която СО възлага за ремонти и поддръжка. Правя естествено уточнението, че беше гласуван заем от Европейската банка за развитие, с който също да се ремонтират прилежащите тротоари, нещо, което заслужава адмирации. Беше предвидено районните кметове да получават 20% от този заем, за да могат да се разплащат за ремонтите на своите територии. После този процент беше завишен на 30 и сега ние оперираме с тази средства. Разбира се, колегите от администрацията, а и аз сме постоянно сред хората и мога обективно да приоритизирам проблемите – по-важните улици, големите артерии с натоварено движение и на автомобили, и на хора. Ние сме от малкото столични райони, които успяхме да си извоюваме финансиране за ремонти и направа на междублокови алеи. Години наред този въпрос се неглижираше, а сега, когато започнаха работа строителите, стана малко чудо в област­та на добросъседството – хората носеха кафе на майсторите, черпеха с баници и плодове.

Какво прави „Триадица” един от най-атрактивните райони на столицата?

Аз винаги съм наричал квартала „биещото сърце на София”, защото тук има всичко, характерно за един мегаполис – централна градска част, прекрасни жилищни квартали, като „Иван Вазов”, „Гоце Делчев”, „Стрелбище”, и развиващи се територии, като „Манастирски ливади” и „Кръстова вада”. Същевременно имаме и прекрасен парк в нашата територия – Южния, с всичките му четири части. Така че „Триадица” определено има какво да предложи. На ден имаме поне по стотина преписки с искане за смяна на адрес при нас, което означава, че населението се разраства. В момента е към 90 000 души, за които трябва да се осигури нормална и красива публична среда. Нашето внимание е насочено абсолютно към всички квартали, където между другото са съсредоточени и големите болнични комплекси на столичния град. Хора от цялата страна се стичат тук да раждат или да се лекуват. „Майчин дом”, ВМА, Медицинска академия и други реномирани лечебни заведения са при нас. В тях работят хората, които спасяваха животи и по време на ковид кризата, и по всяко време на денонощието седем дни в седмицата.

Имате 9 общински и 3 държавни училища на територията.

Това е чудесно, защото за нас образованието е приоритет. На първо място ние искаме да сме един надежден и предвидим партньор, като изключително добре си съдействаме с всички директори по отношение поддържането на материалната база. Разбира се, в държавните училища нямаме право да инвестираме, но това не пречи да разработваме съвместни проекти. При общинските реализираме ремонтни дейности, които са с капиталов характер. През миналата година направихме чисто нов покрив на нашето 20-о училище, което е и паметник на културата, построено през 1906 г. благодарение на дарителството на бележития възрожденец Тодор Николаевич Минков. Вече 117 г. чрез съвместната дейност на общината, учители, ученици и родители училището продължава да изпълнява заръката на своя патрон: „Само чрез образование и просвета един малък и изстрадал народ може да бъде равен на европейските.“

Разкажете за инициативата Ви, свързана с бащата на авиацията у нас - Асен Йорданов?

Една прекрасна инициатива, която срещна много радушен прием в българското авиаторско общество. Искаме да сложим паметна плоча или монумент, който да припомня делата на този голям българин. Той работи в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене „Боинг”, „Локхийд” и „Дъглас”. Конструира първия в света многоцелев самолет „Дъглас ДС-3”, който е един от най-добрите в гражданската авиация през 30-те години. Забележително е и участието му в конструирането на прочулите се през Втората световна война модели на „Боинг”.

Натовареният транспорт във Вашия район предполага и грижи за пътната инфраструктура?

Струва ми се, че сме единственият район в столицата, който публично обявява програмата си за ремонти на улиците и тротоарите. Разбира се, лично аз искам да оправим всички пътни настилки, но това по финансови причини не е възможно. И винаги се съобразяваме с желанията на хората. Като цяло, базирайки се на приоритизирането на дейностите по наземната инфраструктура, ние сме попадали на отсечки, които с години са в лошо състояние, а често там подходът ни е бил като извънредна реакция на администрацията. И това гражданите отчитат своевременно. С изпълнителите, които са класирани чрез ЗОП, ние имаме възможност за бързи реакции – нововъзникнали пропадания, наложили се разкопавания и после възстановявания и т.н.

Вероятно имате недостиг на средства и за поддържането на социалните сгради – детски градини, ясли, клубове, читалища…

Имаме много реновирани социални заведения. Предстои ремонт на читалище „Светлина”, което традиционно е силно посещавано и от децата, а и от родителите им. Там успяхме да оформим цялостната документация по Програмата за възстановяване и устойчивост за саниране на сградата – стени, покриви, дограма, соларни панели. Искаме тя да добие вид в унисон със сградите от новото жилищно и офис строителство, което се разви в този доскоро „едноетажен” квартал, и чувствително да подобри енергийната си ефективност за драстично намаляване на разходите за отопление и климатизация. Впрочем, това е един от плюсовете читалищата да се помещават в общинска собственост. Известно е и читалище „Петър Берон”, където функционират Хоровото общество „Христина Морфова”, Младежкият танцов състав „ЖАР”, Балетното студио „Красимира Колдамова” с най-високи награди от авторитетни международни конкурси и фестивали.

Да влезем и в нашата тема. Колко са строителните разрешения за тази година?

Факт е, че активно се строи, а нашата администрация дава ясен знак и на инвеститорите, а и на строителите, че спазваме закона. За нас на първо място са важни правилата и това е абсолютен принцип, от който никога не сме отстъпвали. Едно, защото сферата на строителството е достатъчно добре регламентирана - ЗУТ, подзаконови нормативни актове и прочие, и второ - казвам го като бивш практикуващ адвокат в сферата на търговското и на гражданското право, контролът в това отношение от нашия малък екип е постоянен и сериозен. Има дигитална карта на района и сме максимално зорки за спазване на правилата и за мен като кмет това е най-най-важното. Така се гарантира на първо място безопасността и здравето на строителите. За нас няма значение кой е възложителят - частен или публичен. Важното е законът да се спазва. Ето и едно следствие от всичко това, за което говоря досега - обновеният терен за спорт в кв. „Стрелбище” е вече факт. Новата му настилка дава възможности за активни тренировки и мачове на любителите на баскетбола, като поетапно ще обновим и самите съоръжения - кошове, врати за минифутбол и куки за опъване на волейболна мрежа. Напредваме и с двете игрища на ул. „Нишава” - там предстои полагането на настилка и монтаж на кошове и врати. Стремим се това да се случи в рамките на идния месец.

Докъде стигна идеята за възстановяването на Мемориала на загиналите войници от Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в пространството пред НДК?

Техническото задание предвижда максимално автентично възстановяване на този монумент. Избягнати са битуващи мнения за по-модерен облик и затова се върви към по-консервативен вариант. Предизвикателството е голямо и то идва от променената околна обстановка, която дава градоустройствените решения на терена. Оста леко се измести заради ситуирането на НДК и се очаква кандидатите за изпълнители на проекта да посочат своите виждания, когато се обяви поръчката за самото СМР. Лично аз съм щастлив, че ще се търсят решения в един по-консервативен, по-традиционен план, това е важно не само за „Триадица”, но и за гражданите и гостите на столичния град.

Една от легендите е свързана с водата в района. Вашата работа по ВиК инфраструктурата?

Сложна е ситуацията с подземната инфраструктура в големия град. Кадастърът продължава да е енигма за фирмите, които работят по тези проблеми, и нерядко при текущите ремонти изнамираме „съкровища”. Най-крещящите примери са в кв. „Стрелбище” - прекрасен по замисъл като местоположение, като градоустройствено решение, но при неговото развитие ние наблюдаваме почти пълно отсъствие на хумус. Старите еднофамилни къщи просто са били събаряни и върху тях се е започвал строежът на блоковете. Затова и не се учудваме, че при изграждането на основите изникват цели стаи, даже къщи. В подлеза на бул. „Гоце Делчев” и бул. „България” намерихме един „ничий” канал, чиято вода нанесе сериозни материални щети. Но комуникацията с поделенията на „Софийска вода” АД, част от „Веолия България”, е на добро ниво. Имаме и дефицити, защото говорим за километри тръбопроводна мрежа, които функционират, някъде нашите съграждани са се включили незаконно, други проблеми са останали от годините, когато „Триадица” и по-специално старите квартали бяха едноетажни.

Какво още има да каже на своите съграждани кметът, на своите колеги от страната, с които преминахте през много трудности през мандата, а и на строителите, които изграждат новата визия и на района, а и на цялата страна?

Хората от „Триадица” доказаха, че могат. За мен не са важни географските дадености или култовите обекти, с които едно населено място може да бъде разпознато. От хората ние черпим актуалните теми за работата ни – истинските проблеми на общността, които трябва да решаваме. На строителния бранш мога да пожелая само едно – да градят, да мислят за домовете и за хората, които ще ги обитават, защото те са наши съседи, наши съграждани. Колкото повече разум те влагат в изграждането, в облика, в инфраструктурата, в околната среда, толкова по-съзидателно общество ще израства. Затова строителите са много важни.