Кметът Калоян Илиев: Подобряването на пътната инфраструктура и развитието на туризма са във фокуса на местната власт в Ихтиман

Г-н Илиев, лятото е най-активният период за изпълнението на строителни дейности. Какви проекти се реализират в Ихтиман?

Местните строители са доста натоварени този сезон. Ние основно сме се насочили към асфалтирането на улици в общинския център и изграждането на нови пътища. От доста време сме установили практиката предишната година да разкопаваме улиците, да сменяме водопровода и канализацията, после насипваме, зимата теренът се сляга и от пролетта вкарваме в действие асфалтополагащите машини и валяците. 2023-та е годината на асфалта за Ихтиман.

Скоро подписахме договор с Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“. Проектът е за основен ремонт в участъка от III-822 до път SFO 1320 между Ихтиман и с. Черньово. Целта е да се извърши реконструкция на пътната настилка на общинския SFO 2322, с което да се преустанови процесът на разрушаването му и да се гарантира носимоспособността, равността и отводняването от повърхностните води. С изпълнението на проекта ще се подобрят транспортно-експлоатационните качества на отсечката, както и безопасността на движение.

Настилката е асфалтова, в лошо състояние, с множество мрежовидни пукнатини, дупки, пропадания, обрушвания по ръба и други видове повреди. Проектът предвижда полагане на плътен асфалтобетон – h=4см; неплътен асфалтобетон – h=4см; битумизирана баластра – h=6см; трошен камък с непрекъсната зърнометрия – h=60см. Заложената обща дебелина на конструкцията е 74 см. Срокът за изпълнение е 30 месеца.

Сега, след като вече имаме влязъл в сила държавен бюджет за 2023 г., очакваме приемането и на общинската финансова рамка, която да ни развърже ръцете за други важни за хората позакъснели дейности.

Общината се състои от град Ихтиман и 27 села, които са заобиколени от прекрасна природа. Строят ли се вили и къщи за гости в тях?

Много са населените места в общината, имаме и доста махали. В тези около с. Вакарел по време на пандемията от COVID-19 се купиха имоти и се построиха къщи за целогодишно ползване, предимно от семейства в столицата. Махалите се пооживиха, но с това се появиха нови проблеми. Инфраструктурата в една планинска махала и социалните услуги не са като в големия град. Хората искат водопровод, улично осветление, асфалтирани улици и т.н. С течение на времето и в зависимост от финансовите възможности на общинския бюджет се надявам постепенно да откликнем на техните изисквания.

Община Ихтиман е в съседство с яз. „Искър”. От него ли се осигуряват нуждите за питейна вода?

Водопроводът от язовира захранва само с. Вакарел. Водата за останалите населени места се осигурява от водохващания край връх Белмекен, който е в Белмекенския дял на Рила и с височина 2626 м. В региона се намира яз. „Белмекен“ и едноименната високопланинска спортна база. От там се черпи вода за четири общини – Самоков, Костенец, Долна баня и Ихтиман.

Проблеми с водоснабдяването при нас възникват през зимата, когато водосборът замръзва и се усеща липсата на дебит.

Ще вмъкна, че в махала Яздирастовци има две чешми, като едната се захранва с изворна вода, а другата – от яз. „Искър”.

Канализационна мрежа е изградена в общинския център, в с. Стамболово и в с. Вакарел. Съвсем скоро ще започне строителството на нова пречиствателна станция за отпадни води в Ихтиман. Проектът е на стойност 48 млн. лв. Той ще включи и изграждане на канализация, и подмяна на водопроводите в три квартала на града „Кръста“, „Мътивир“ и „Изток“, както и строителство на нов главен колектор и отливен канал, свързващ кв. „Кръста“ с бъдещата пречиствателна станция.

Започвате и строителството на спортна зала „Арена Ихтиман”.

Оказа се, че държавата не може да ни отпусне цялата сума, която ни е необходима за изпълнение на проекта. Затова ние решихме да стартираме изграждането на етапи, като разполагаме с финансиране само за първия. Надявам се, че като се види сериозният ангажимент на общината, държавата ще ни помогне със средства. Градът ни има нужда от това съоръжение, което ще е поредната ни спортна придобивка. На територията на общината функционират стадион „Христо Ботев” и голф комплекс, който разполага и с тенис кортове, игрища за волейбол, футбол и баскетбол. При нас са регистрирани няколко футболни отбора и редица спортни клубове – по биатлон, лека атлетика, бадминтон, ръгби, волейбол, културизъм и шахмат.

Ихтиман е сериозен транспортен възел – има връзка с АМ „Тракия”, международната жп линия Белград – София – Истанбул, както и скоростната жп линия София – Бургас. Кога ще може да се пътува и по старото Цариградско шосе – от с. Веринско до общинския център? Сега пътят е разбит, а това шосе би трябвало да има функцията на дублиращ маршрут на автомагистралата в случай на необходимост.

На този въпрос може да отговори само Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Става дума за отсечката от отбивката за с. Нови хан до Костенец. Чакаме години наред шосето да бъде възстановено, но едва сега е в ход тръжна процедура за избор на изпълнител. Надявам се от есента да започнат строителни дейности на обекта.

Читалищата в община Ихтиман имат важна социална функция. Първото отваря врати през 1879 г., а през 1895 г. е построено читалище „Слънце”.

Всички ценим дейността на нашите читалища и се стремим по всякакъв начин да ги подпомагаме. Осигуряваме общинска субсидия, с която допринасяме и за поддържането на сградния фонд. Смея да твърдя, че НЧ „Слънце” е сред най-добрите в цялата Софийска област. В него развиват дейност много художествени състави – Певческа група за автентичен фолклор, хоровете „Средногорка” и „Ихтиман”, духов оркестър, танцов ансамбъл „Слънце”, детска вокална група „Звънче”, рок групи и много други. Читалището успя да запази дейността на художествените колективи, много от тях наследници на емблематичните през годините състави.

Активни са и читалищата по селата.

В с. Вакарел като сграда доминира голям социален дом за възрастни – резиденцията „Св. Георги”.

Това се оказа много добра частна инвестиция. Популярността на социалния дом, която се дължи на добрите условия и качественото обслужване, привлича нуждаещи се хора не само от страната, но и от чужбина.

С. Вакарел не е известно само с резиденцията „Св. Георги”. През Втората световна война то е изпълнявало за три дни функцията на столица на България. През този период в него е била преместена администрацията и всички официални държавни документи с цел да не бъдат унищожени при бомбандировките над София.

Прекрасната природа, транспортната свързаност на общината и историческите и културните забележителности предполагат развитието на различни форми на туризъм.

Територията ни е с изключително богата история. В миналото Ихтиман е носел името Стипон (от лат. Stipo - гъсто населен) и е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия към Босфора. Археологическите данни датират човешко присъствие в Ихтиманското поле от неолита. Историческото наследство на територията на нашата община е свързано най-вече със старите римски пътища. Градът възниква на античния военен път от Белград за Константинопол, наричан още Траянов път.

Край Ихтиман се намира късноантичната крепост „Маркова механа”, която е елемент от крепостната система „Траянови врата”. На това място през 986 г. се е случила една от най-великите победи в българската история – битката на цар Самуил с византийския император Василий II.

В историческия музей в общинския център се съхраняват интересни експонати от бита, както и вещи на местни герои от Първата и Втората световна война. В редица селища има изградени паметници в чест на героите, загинали в освободителните войни.

В годините на османско робство ихтиманци не са имали църква, а само оброчища. През 1835 г. започва изграждането на първия християнски храм, изографисан от майстори от Самоковската школа.

Хората от община Ихтиман живеят под вр. Еледжик, който е в списъка на защитените местности в България и е сред главните въстанически пунктове на българите по време на Априлското въстание през 1876 г. Той приютява въстаниците от селата Мухово, Лесичово, Церово, Калугерово и др. и се превръща в укрепен лагер. На 25 април Хвърковатата чета на Георги Бенковски се отправя към въстаническия лагер на Еледжик, където войводата дава наставления и вдъхва сила на другарите си, след което потегля да отиде на помощ на Панагюрище.

На всички тези факти се базира развитието на туризма при нас, което е свързано и със строителство. По ПРСР местните хора построиха доста къщи за гости, основно в красивите махали около с. Вакарел. От тях се стига до столицата за около 15 минути с автомобил. Не само историята, но и природата, и гостоприемството привлича посетители и прави печеливш този бизнес, и то целогодишно.

Само на 23 км от София, във вакарелското с. Полиовци, работи комплексът „Вила Екатерина” – място за релакс, за семейно събиране, тиймбилдинг или сватба. В него се предлагат ястия от традиционната българска кухня, както и интернационални гозби. В комплекса има специална винена стая, 20-метров закрит басейн, джакузи, сауна и парна баня. Гостите на „Вила Екатерина” се наслаждават на комфорт в планината над Вакарел. От май до септември т.г. там ще се проведат общо 150 сватби, има по една на ден.

На високото над селото, там където беше желязната кула на предавателя на радио „Хр. Ботев”, сега се изгражда селище от затворен тип със 134 самостоятелни къщи и сгради, които да осигуряват всичко необходимо за бъдещите обитатели – магазини, спортни съоръжения, барбекю и прочие.

От всичко казано дотук става ясно защо безработицата в общината е под 5%.

През 2011 г., когато започна първият ми мандат, безработните бяха около 33%. Бумът на строителството, особено в София и големите градове, доведе до това, че хората, които искаха да работят, дори нискоквалифицираните, намериха постоянна заетост именно на строежите.

На 1 септември 2023 г. очакваме в града да отвори врати голяма фабрика за тапицерии за леки коли. До една година тя ще осигурява работа на 700 души. Но основната, постоянна заетост идва от строителството.

Преди десетина години на жп гара Веринско бе построен завод за производство на етанол от зърнени култури.

Модерно производство. В дружеството работят около 160 човека. Процесните групи на завода са проектирани така, че да функционират минимум 350 денонощия годишно. А дизайнът, технологията и пълната супервизия при изграждането му са дело на австрийската инженерингова компания Vogelbusch (лидер в об­ласт­та на етаноловата индустрия). Оборудването е доставено от първокласни световни производители. В предприятието работят и много хора от столицата.

На мястото на старото градско сметище, което често задимяваше АМ „Тракия“, работи голяма фотоволтаична централа с мощност 2 MW.

Нашата община стана привлекателна за инвестиции в сферата на възобновяемите енергийни източници. Наред с тази добре виждаща се от АМ „Тракия” централа има и голямо съоръжение край с. Пауново.

На финала какво още иска да каже на своите съграждани Калоян Илиев в съвместната рубрика на в. „Строител“ и НСОРБ – „Общини: кметовете говорят“? На българските строители, които активно променят визията на общината, а и на колегите си от страната?

За моите съграждани ще бъде важно да знаят, че аз ще се кандидатирам отново за кмет, защото през годините с моя екип доказахме своите възможности и как можем да се грижим за своята община. Градът, селата, махалите се развиват икономически. Хората виждат колко километри водопроводни трасета сменихме и после преасфалтирахме, новите улици в селата, осветлението, грижата за социално слабите. Плановете ни за следващите четири години също са големи, но и изпълними.

На българските строители благодаря за професионализма им и за коректността. Изграденото от тях се вижда от всички – нови сгради, спортни съоръжения, къщи, вили и т.н.

А на колегите от страната пожелавам да са със здрави нерви в предстоящата надпревара.