Инж. Невхис Мустафа, кмет на Дулово: Дулово привлича много частни инвестиции
Работя в тясно сътрудничество с Камарата на строителите в България
Инж. Мустафа, какви са предизвикателствата пред Вас като кмет на Дулово? Какви са плановете за развитие на общината за 2024 г.?
Първо, искам да споделя, че аз идвам от строителния бранш. Натрупала съм солиден опит в частния сектор, доста години съм се занимавала със строителен надзор.
Дулово е може би втората по големина община в областта след Силистра. На територията ни има 27 населени места, в които живеят около 30 хил. души. Поех поста от кмет, който е бил начело на местната администрация 3 мандата. Най-голямото предизвикателство, с което се сблъсках, е, че Дулово няма никаква проектна готовност. Затова сега приоритетно подготвяме проекти, с които да кандидатстваме за финансиране, където е възможно. Според лимитите на т.нар. Фонд за общински инвестиции ние можем да разчитаме на 15 млн. лв. Предвиждаме да използваме средствата от държавния бюджет за основен ремонт на сградата на общината, за обновяване на парка и за инфраструктурни проекти. Все още нямаме подписани споразумения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за финансиране. За да сключим тези договри, се налага да съгласувам проектите с редица институции.
В общината се очаква да бъде направена много голяма инвестиция в добива на каолин от немска компания. Тя е на етап разработване на подробен устройствен план за построяване на завод за 80 млн. лв. Ние правим всичко възможно да осигурим необходимите условия, за да се реализира този проект. Едно от тях е да бъде завършен водният цикъл на гр. Дулово. Успяхме да се включим в „Български ВиК Холдинг“ ЕАД и очакваме инвестиция от 45 млн. лв. за водния цикъл. С част от тези средства ще бъде довършена и въведена в експлоатация пречиствателна станция. Канализацията на града е построена на 60% и трябва да бъдат направени останалите 40%.
Дулово привлича много частни инвестиции и на територията ни се реализират мащабни строителни проекти. Например общината ни е първенец по отношение на дела на РЗП на въведените в експлоатация къщи. В момента имаме инвеститор, който изгражда жилищни обекти с 10 хил. кв. м РЗП, те са на етап груб строеж. Затова работя в тясно сътрудничество с ОП на КСБ в Силистра. Аз категорично не толерирам компаниите в „сивия“ сектор и правя всичко по силите си да подпомагам малките фирми да се регистрират в ЦПРС.
Очаква се строителният сезон през 2024 г. да е доста силен. От една страна, инвестиции ще бъдат направени по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), от друга – са парите за общините от държавата. Предстои и старт на европейските програми. Как в Дулово тези три приходоизточника ще бъдат съчетани?
Както казах, от бюджета очакваме 15 млн. лв. Хубаво е, че тези пари могат да се изразходват до 2026 г. Вече споделих, че подготвяме проектите, издаваме разрешения за строеж. На Общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България представителите на институциите ни увериха, че догодина ще може да разчитаме на същите допустими суми. Стана ясно също, че проектите ще се финансират на конкурентен принцип. Тоест администрациите, които работят на пълен капацитет, ще може да реализират много проекти. Надявам се Дулово да е сред тях.
По отношение на НПВУ имаме голям пропуск, защото има 40 блока, в които трябва да се въведат мерки за енергийна ефективност, а даже не е започнал процесът на обследване на сградите. Ясно е, че собствениците е необходимо да проявяват инициативност, но и ние като администрация е важно да ги мотивираме. Да участваме в общите събрания на етажните собствености, за да може да ги убедим да се включват в програмите за саниране. Липсата на интерес в Дулово към енергийното обновяване по НПВУ се дължи на факта, че в първия етап хората трябваше да правят обследвания със собствени средства. Във втория – голям проблем е изискването за 20% съфинансиране на проектите от страна на сдруженията на собствениците.
В Дулово има блокове, които са строени през 1985 г., и те са в края на експлоатационния си живот. Нужно е гражданите да се убедят в преимуществата на санирането и да имат желание да участват. Според мен обследването трябва да бъде за сметка на държавата, а ние от наша страна да подготвяме проектите. В противен случай рискуваме в бъдеще да има сгради, които ще са опасни за обитаване. Това ще доведе до редица проблеми и за общините, и за държавата.
Имаме одобрен проект за ремонт на ДГ „Щастливо детство“ в общинския център на стойност 1 млн. лв. Средствата са от Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2024-2027 г. на Министерството на образованието и науката.
При нас демографският фактор има много силно значение, населението се концентрира в град Дулово и затова насочваме инвестициите в него. В обозримо бъдеще може да стигнем до момент, в който ще се наложи да закриваме учебни заведения по селата. Затова трябва да започнем да мислим за промяна на функцията на тези сгради, например да ги превръщаме в социални институции. Преди няколко години инвеститор от чужбина изгради частен дом за възрастни хора в малко населено място на територията ни. Учудващо е, че в продължение на 3-4 г. от въвеждането си в експлоатация обектът работи на пълен капацитет. Определено има нужда от такива институции.
Все по-често се поставя въпросът, че работа има, но няма кой да я изпълнява заради липсата на кадри. Какво предприемате в тази насока?
Аз съм строителен инженер, синът ми учи в строителна гиманзия и затова съм леко пристрастна и към КСБ, и към бранша. Възприемам се като рекламно лице на строителната професия в нашия регион и правя всичко възможно да популяризирам колко благородна и престижна е тази дейност. Включвам се и при провеждането на курсове за квалификация. Привърженик съм и на дуалното обучение.
Когато се реализира проектът на немската компания за добив и преработка на каолин, ще бъдат необходими тесни специалисти. Ние можем чрез курсове за преквалификация да подготвим нужните експерти. Започнали сме разговори с инвеститора за провеждането на такива обучения. Обсъждаме и възможността да се отпуснат стипендии.
Как работите с Областното представителство на КСБ в Силистра?
Контактите ни с ОП на КСБ – Силистра, са на много добро ниво. Ние сме малка община и се познаваме с местните строители от много години. В началото споделих, че не толерирам „сивия” сектор. Има правила и те трябва да се спазват. Имаме единомислие с ОП Силистра по тази тема. Надявам се комуникацията ни да бъде градивна.
На 3 април в. „Строител“ става на 15 г. Какво ще пожелаете на екипа?
Пожелавам Ви да бъдете добри „дюлгери“ на страниците на вестника и след още 50 пъти по 15 години да имате самочувствието, че сте оставили нещо стойностно. Бъдете живи и здрави!