Кметът Кирил Стоев: Радомир залага на развитието на инфраструктурата като основа за растеж

Г-н Стоев, да започнем това първо за в. „Строител” интервю с кмета на Радомир с припомнянето на приятното съвпадение – Денят на Радомир 26 октомври е и Ден на българските строители.

Абсолютно вярно. И фактът, че двете събития на Димитровден съвпадат, има и символично значение за нас. Но за него ще говорим след малко. Преди това ми позволете едно встъпление за историята на нашия град. Радомир е известен като столицата на бозата. Единственият в света паметник на бозаджията е издигнат точно срещу сградата на общината. Освен това имаме постоянна изложба на оригинални възрожденски икони, старопечатна литература и църковна утвар от Радомирско. Забележителен е архитектурният ансамбъл по северния, южния и източния фронт на централната градска част със сгради, издигнати през XVIII-XIX век, а Стойовата къща, строена през XVII век, е от редките представители на възрожденската архитектура за този край. В нея е експонирана етнографската експозиция „Традиционно народно облекло и тъкани от Радомирско” и ценни образци на Бусинското грънчарство. При средновековната църква „Св. Никола” в с.Чуковец въз основа на строителната техника и обемно-плановото решение градежът се отнася към XVI-XVII век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските творения са дело на самоковски зографи. Защо казвам всичко това? Защото Радомир тачи традициите си, развива се като общинска структура, строи нови домове, улици, обществени сгради и пътища. С други думи – бозата е сладка, но по-важното е това, което правим и за традициите, и за града ни.

Да се върнем в днешния ден. Последният държавен бюджет дава перспектива на общините в областта на строителството. Какъв е обхватът на Вашата инвестиционна програма?

Капиталовата ни програма за тази година е близо 12 млн. лв. Ако питате много или малко е това, отговорът е, че това са възможностите.

Съвсем скоро стартирахме два от големите ни проекти. Единият е за строителство на Многофункционална спортна зала, предназначена за тренировки и провеждане на състезания на всички спортни клубове на територията на общината. Ще има волейболно и баскетболно игрище, фитнес център, удобни съблекални и др., ще се използва също за концерти и по-големи събития в града.

Проектното намерение започваме с отпуснати 1 568 000 лв. от Министерския съвет. По данни на местната администрация са необходими 4 260 000 лв. без ДДС. Наскоро ОС разреши да бъде поет дългосрочен общински дълг, който ще бъде с максимален размер до 3 млн. лв. със срок на погасяване до 120 месеца. Съоръжението ще бъде разположено на градския стадион „Христо Радованов”. Сега там функционира зала, която обаче е малка и недостатъчна за потребностите на града ни.

Втората голяма строителна площадка ще бъде свързана с подмяна на водопроводната система в ниската зона на града. Тя е изграждана преди много години и етернитовите тръби са силно амортизирани, особено след земетресението през 2012 г. Един пример - в с. Кленовник, което е само на 15 км от общинския център, имахме по 16 аварии на ден.

Споменавате Кленовник. Какво правите за инфраструктурата в селата?

Наскоро в МРРБ подписахме споразумение за частично финансиране на ремонт и реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа в с. Извор. Получихме 1,7 млн. лв. от Министерския съвет по одобрения списък с инвестиционни проекти на общините по приоритети и направления за целево финансиране. Тази сума е необходима, за да бъде завършен изцяло обектът, а ремонтът и реконструкцията на вътрешната водопроводна мрежа в с. Извор да бъдат приключени до крайна фаза.

За мен бе важно да довършим третия и четвъртия етап на проекта и да получим това финансиране, за да може хората в селото да бъдат удовлетворени. Поетапно ще се работи за разрешаването на подобни проблеми както в града, така и в селата. Иначе община Радомир е подала пет проекта, които е предложила за финансиране от държавния бюджет.

Какви са тези проекти?

Включили сме реконструкция на водопроводната мрежа на с. Друган, рехабилитация на път от с. Стефаново до с. Кондофрей, рехабилитация на главния път от с. Ал. Димитров до с. Негованци, подмяна на довеждащия водопровод на селата Жедна, Негованци и Касилаг, рехабилитация на водопроводната мрежа в селата Гълъбник, Чуковец, Кондофрей и Негованци.

Тук ще поясня, че водоснабдяването на града и на 32-те съставни села изцяло разчита на дълбоки сондажни кладенци и на едно аварийно водозахранване.

Общината има ли пречиствателна станция за отпадни води?

Това е болна тема за града ни. След политическите промени през 90-те години на миналия век ПСОВ, която съществуваше в бившите заводи за тежко машиностроене на Червена могила, остана към активите на новите собственици на комбината и вече не можеше да обслужва нашия град.

Решението е след съответните реконструкции на канализационната система отпадната вода от Радомир да се пречиства в станцията на гр. Батановци чрез тласкател.

Но да продължа с пътната мрежа в общината. В капиталовата ни програма са заложени доста обекти. Две обособени позиции предвиждат реконструкция на общинския път от с. Друган през Радомир до с. Стефаново и с. Кондофрей и от кръстовището при отклонението за с. Долни Раковец до жп прелеза с дължина 2410 м, и на участък от общинския път от града през жп гара Радомир до с. Борнарево с дължина 500 м.

Всичко това е в пълно съответствие с Плана за интегрирано развитие за периода 2021-2027 г. и отговаря на приоритет 3.1.1 – Поддържане в добро състояние на транспортната и образователната инфраструктура, осигуряваща балансирано развитие на общината, достъп до здравни и социални услуги в населените места, културните и туристическите забележителности.

Един от основните ни акценти е решаването на проблемите на техническата инфраструктура на територията на общината чрез възстановяване и подобряване на транспортно-експлоатационните качества и носимоспособността на настилката. Това е важно с оглед на условията за безопасност на движението и за нормално поддържане на трафика. Проектът ще обслужва 13 454 души в Радомир и селата Стефаново, Друган, Кондофрей и Борнарево. Изграждането и обновяването на техническата инфраструктура е основата за създаване на оптимална жизнена обстановка в селските райони, опазване на околната среда, достъпност и подем на икономиката. Чрез реализацията на този проект ще се засили социално-икономическото развитие на Радомир, ще се подобри достъпът до населените места и до обществените услуги, ще се осигурят условия за успешен, удобен и безопасен транспорт.

Проектът е допълнителна предпоставка за просперитет на икономиката на региона чрез гарантиране на нови работни места и привличане на инвестиции.

Да се върнем на голямата икономика в миналото?

От предварителния ни разговор стана ясно, че Вие нееднократно сте посещавали „Червена могила”, но това е било преди 1989 г. Сега Заводите за тежко машиностроене са далечен спомен за около 10 000 работещи някога там, а техните наследници, които си изкарват днес хляба на същата производствена площадка, са не повече от 150-200 души. Има определени инвестиционни идеи за ново развитие на заводските бази и ако това стане, ще е много добре за града ни, а и за региона като цяло. Ще бъдат съхранени и екологичните параметри на Червена могила.

А на какво ниво днес е образователната система на територията на общината?

Аз самият съм завършил Електротехникума през 2000 г. и определено мога да кажа, че съм щастлив, че е заслужено моите учители там да се пишат с главно „У”. Те са преподавали и на моя баща. Славата на училището беше като на полувисш колеж. Всичките младежи, излезли от него, после много лесно се реализираха професионално в електроенергийната система на България. Това е най-старото електротехническо учебно заведение в България, което повече от 90 години подготвяше специалисти, които успешно намираха поприще в различни професионални сфери, вкл. и в строителството.

За съжаление след политическите промени техникумът стана професионална гимназия вече с други популярни специалности – информационните технологии, чуждите езици и прочие.

Но има надежда, защото на територията на общината има един завод, чийто основен показател за стабилността и добрите перспективи пред развитието му са инвестициите, които той прави – както за модернизации, така и за разширяване на своята дейност. Компанията е дъщерно дружество на шведска фирма, световен производител на компоненти и системи за индустриални предприятия с високи изисквания. Българската фирма е производител на електрически табла и на сложни метални компоненти за индустрията в областта на самолетостроенето, производството на влакове и др. Тази шведска компания вложи пари в оборудването на кабинети в ПГ „Н. Вапцаров”, като голямата идея е в близка перспектива от гимназията да излязат мотивирани и подготвени специалисти за техните производствени изисквания. Лично се надявам и на откриването на паралелка по електротехника.

Не е тайна, че строителният бранш продължава да се сблъсква с проблема с липсата на реално прилагане на индексацията на договорите, възложени по обществени поръчки. Как се справя Радомир с този сложен проблем?

Истината е, че и тук не намираме адекватно решение. Проблемът е особено сериозен за по-малките общини като нашата, които имат по-ограничени бюджети и капиталов ресурс за спешни потребности.

Като нов кмет на община Радомир вероятно сте наясно какво е свършено през първите три години от програмния период 2021-2027 г.? Очак­вате ли развитие до края на този период?

Ще кажа с удовлетворение, че в нашата община се работи предимно в областта на инфраструктурата, а както знаете, именно от нея зависи и всичко останало. Включително и индивидуалното жилищно строителство, което е предпочитаното от моите съграждани. Разбира се, на особен отчет е четвъртокласната пътна мрежа, а и благоустройствените мероприятия около огромните жилищни образувания, останали от времето на тежкото машиностроене в местността Червена могила.

Нашият вестник се получава от всичките общински администрации в страната, от агенциите и министерствата, а го четат и в ЕК. Съвместно с НСОРБ ние осъществяваме рубриката „Кметовете говорят”. Какво е мнението Ви за изданието, какво още бихте казали на читателите, на българските строители?

Нуждата от печатна медия като Вашия вестник в условията на всеобщата електронна среда е повече от крещяща. На всички, които споменахте във въпроса, им е необходимо такова издание, защото то не се отваря между другото. Вестник, който те кара да четеш задълбочено и да мислиш, това е именно „Строител” днес, в навечерието на своята 15-годишнина. Адмирации, че Ви има.

На всички – и на тези, които са на строителните скелета, в кабините на тежката техника, пред компютрите, да са здрави! Другото те ще си го изградят сами!