Кметът Благомир Коцев: Целта на община Варна е да изгражда инфраструктурата, за да догони темповете на частното строителство
Изключително важен е Консултативният съвет по развитие на градската среда, който създадохме заедно със строителния бранш
Росица Георгиева
Ренета Николова
Г-н Коцев, приемете поздравления от името на Съвета на директорите и екипа на в. „Строител“ за избора Ви за кмет на община Варна. Пожелаваме Ви успешен мандат!
Сърдечно благодаря. Аз вече не се чувствам като в началото на мандата си, тъй като за изминалите месеци с екипа ми свършихме много неща. Набрахме инерция и се надявам тя да има възходящ тренд. Важно е да продължим да работим с това темпо, а дори с по-високо.
В община Варна се проведе осмата среща на Камарата на строителите в България (КСБ) с местните власти за мандат 2023-2027 г. Според Вас какви бяха най-важните теми, които бяха поставени, и какви са резултатите от нея?
Това беше първата официална среща между нас. Едно от най-важните неща бе заявената готовност и от двете страни да си сътрудничим. Смятам, че това коопериране между Камарата на строителите в България, местния строителен бранш и общината е изключително важно за бъдещото развитие на града. Заедно можем да градим политиките, с които да развиваме Варна.
На срещата бяха засегнати много теми. Като по-значими от тях мога да посоча мащабните инфраструктурни проекти, които предстои да се изпълняват. Целта ни е развитието на инфраструктурата да догони частното строителство във Варна, което от няколко години върви с активни темпове. Общината трябва да използва всички възможности, за да реализира максимален брой инфраструктурни обекти, които да допринесат за това жителите на Варна да живеят в по-добра градска среда. Необходими са големи булеварди, за да няма задръствания. Настилките на доста улици са в лошо състояние, тротоарите са без достъп за хората с увреждания – това са множество фактори, които водят до едно общо усещане за недобре поддържана градска среда.
С КСБ коментирахме, че липсата на улична регулация в някои от районите на Варна е голяма спънка за инвеститорите. Това е и причина да не може да се изгради подземната и наземната инфраструктура в цялост, блокират се проектите за развитие на ВиК мрежите и останалите съоръжения. По тази причина ще отделим особено внимание на това направление.
С екипа ми полагаме усилия да реализираме политики, с които да догоним развитието на строителството в града, за да може да се притъпи усещането за презастрояване в нашите съграждани. Те са в интерес и на строителите, и на гражданите, и на общината. Смятам, че заедно можем да изпълним тези политики. В много европейски градове първо се изгражда цялата инфраструктура, а чак след това започва строителство. В България процесът е обърнат. Не е изключение нови сгради да се издигат в бивши вилни зони, където няма път, канализация, а за сметоизвозване да не говорим.
Какви източници на финансиране ще използвате за осъществяване на планираните политики?
За изграждане на модерна инфраструктура и развитие на градската среда ще осигурим средства от държавния бюджет и от капиталовата ни програма. Смятам, че до края на мандата през 2027 г. ще успеем да изпълним редица проекти, които ще дадат на варненци усещане за новото управление на нашия град. Ще се решат проблемите със задръстванията, паркирането, чистотата и зелената система.
От какво ниво стартира работата Ви по тези проекти?
Варна е голям град и има доста проблеми. От оставеното наследство трудно можем да кажем, че започваме с нещо конкретно. Работим по доста въпроси, свързани с развитието на градската среда, защото всеки от тях е важен. Бих дал приоритет на чистотата. Варна не е достатъчно чиста и това прави впечатление. Пътната мрежа също е ключова задача, както и зелената система. Нямаме лукса да решаваме само един проблем, затова темпото на администрацията е много високо и действаме по всички направления едновременно.
Кои са основните задачи, които стоят пред Вас през 2024 г.?
Важно нещо, което трябва да се свърши на момента, е стартирането на проектиране на някои по-значими обекти от градската инфраструктура, както и на СМР на пътни трасета.
Искаме да променим рязко и много бързо и сметоизвозването. Общината има сключен договор с фирма, която ще изпълнява тази дейност до 2026 г. Тази компания иска индексация на договора заради инфлацията, което е проблем за нас, тъй като нямаме предвиден ресурс. В същото време не може да изискваме по-добра услуга с оглед на финансовите затруднения, които изпитва фирмата. Опитваме се да откликваме на техните нужди, но без да правим прекомерни разходи. Според мен това е една от най-важните теми за варненци и си заслужава да проведем дебат с Общинския съвет и гражданите. Аз съм склонен да инвестираме повече средства в сметосъбиране и извозване, стига да намерим начин за това. Коментирали сме обособяването на площадки за едрогабаритни отпадъци, защото около всеки един контейнер има образувани микросметища. Ако създадем условия отпадъците да бъдат изхвърляни в обозначени места, смятам, че ще решим донякъде проблемите. Работим и за увеличаване на броя на контейнерите и на единиците техника за компанията, която извършва тази услуга.
Както казах, озеленяването също е приоритет. Предстои да изградим два нови парка, като средства за тях са заложени в т.нар. Фонд за общински инвестиции. Тези обекти ще са в кв. „Младост“. Районът е отдалечен от Морската градина на Варна и там има нужда от нови зелени пространства. Паркът в кв. „Аспарухово“ също трябва да се реновира.
Разкажете малко повече за финансовата рамка на Варна за 2024 г. Какъв е размерът на строителната програма?
В бюджета ни за тази година е заложена амбициозна капиталова програма на стойност около 200 млн. лв. Тя ще бъде допълнена от програмите, които се управляват от Министерството на финансите, от Министерството на образованието и науката (МОН), от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Със средствата от МОН и НПВУ ще бъдат обновени обекти и ще се построят нови корпуси към различни учебни заведения. Ако гледаме в малко по-дълъг хоризонт, ще разполагаме с над 350 млн. лв., които трябва да усвоим в следващите три години.
Предизвикателство пред нас е фактът, че трябва да осигурим сериозен капацитет от експерти в администрацията ни, които да работят за реализацията на тези проекти. Ако не успяваме, ще разчитаме и на помощта на външни специалисти. Необходимо е да се свърши голям обем административни дейности – да се подготвят документи, да се проведат търгове за избор на изпълнители. При всяка обществена поръчка може да има забавяне заради обжалвания, които са двуинстанционни. Няма как да избегнем подобен род трудности, защото те не зависят само от нас. Трябва обаче да ги предвидим като срокове, за да успеем да реализираме проектите в рамките на три години.
Как планирате да се развива транспортната инфраструктура в общината? На срещата с КСБ се постави въпросът за изграждане на обходен път на Варна. Какви са Вашите идеи в тази посока?
Проектите, които планираме да се случат, са наистина много мащабни. Ключово е Варна да има Северен обходен път, който да извежда трафика извън централната част на града. Затова сред големите ни проекти е обособяването на ново трасе на бул. „Цар Освободител“. То ще тръгва от частта на града, която е най-близо до Летище Варна и е в посока морските курорти на север. Заложили сме проектиране на трасето, което предвиждаме да завърши през 2025 г. Тогава вече ще мислим за реализацията на този обект, който според количествено-стойностните сметки към момента ще възлезе на 300 млн. лв.
Обходният път на Варна е допълнение към бул. „Цар Освободител“, разделящ града на две. Той ще се свързва и с новия бул. „Варна“, който е в още много начален стадий – има само идеен проект за него. В един мандат трудно ще го реализираме. Но проектирането на новата част от бул. „Цар Освободител“ и стартирането на строителството са нещо обозримо за настоящия управленски мандат.
Какви са плановете Ви за модернизиране и развитие на образователната, спортната, екологичната, културната инфраструктура на територията на общината?
Въпросът е доста всеобхватен. В тези направления имаме много идеи. Както споменах, по програмите на МОН и по НПВУ ще модернизираме образователната инфраструктура, ще изграждаме нови детски градини.
В направлението за развитие на спортната инфраструктура започнахме проектиране на два басейна, които ще са в кв. „Аспарухово“ и в кв. „Възраждане“. За тях все още нямаме осигурено финансиране, но се надявам и това да се случи. Ще продължи и модернизирането на съществуващите спортни бази.
В сферата на културата имаме идея за нов филиал на Градската художествена галерия, за който имаме заложени средства в общинския фонд. Обмисляме възможността за обособяване на пространства в различни части на града за провеждане на събития. Амбицията ни е в кв. „Аспарухово“ да оформим място на плажа за летни фестивали.
На какъв ресурс може да разчита Варна от Фонда за общински инвестиции?
От държавния бюджет можем да получим 137 млн. лв. Възможно е да кандидатстваме за по-голям обем от средства, но трябва да имаме проектна готовност. Знаете, че Министерството на финансите изисква определено ниво на проектна готовност. През март направихме актуализация на списъка с обекти, които ще бъдат изпълнени по този фонд. Предстои новите проекти да бъдат подадени в Министерството на финансите. Направили сме най-оптималното за Варна.
Какви проекти ще се изпълняват с финансиране от НПВУ? Какъв е интересът към програмата за енергийно обновяване на жилищни сгради?
В рамките на първия етап от програмата за саниране по НПВУ са одобрени 31 блока. В момента сме пред обявяване на обществени поръчки за избор на изпълнители. Бързо ще процедираме търговете, за да може и бързо да стартираме строителните дейности. Към втория етап на програмата, за който има изискване собствениците да осигурят 20% от стойността на проекта, интересът е изключително слаб. Подадени са документи само за 2 сгради.
Приветствам идеята да се обособи фонд, който да финансира енергийното обновяване на сградите и дейностите да бъдат безвъзмездни за гражданите. Ако това стане постоянна практика и се дава възможност да се финансират приоритетни проекти с пълна готовност, местните власти и строителният бранш ще имат яснота какви средства ще може да очакват от държавата и ще могат да планират работата, която предстои. Ще има предвидимост, която е изключително важна.
Проведохте срещи с кметовете на общините от Североизточна България за подготовка на план за растеж на региона. Какви теми коментирахте на тях?
Имахме две срещи – първата беше във Варна, а втората в Русе. Договорихме се с колегите, че те ще станат регулярни, така че такива предстоят и в другите градове от региона.
На изминалите две обменихме много ценен опит и практики. За мен беше важно да научим един от друг с какви казуси се сблъскваме. Някои от колегите са срещали проблеми, каквито ние имаме, и са успели да ги решат по адекватен и бърз начин. За целия регион е важно да общуваме помежду си, защото има проекти, в които може да участваме съвместно, а не да се конкурираме.
Дискутирахме още, че трябва да имаме общи позиции пред държавата и различните министерства, за да може да постигнем напредък по проекти, които са важни за целия регион, например за доизграждането на АМ „Хемус“. Няма кмет от региона, който да не признава, че това е най-важният проект за нас.
За всеки кмет е важно да работи в синхрон с Общинския съвет. Вие имате уникален шанс председател на съвета да е инж. Христо Димитров. Той има огромен опит и авторитет в строителния бранш и извън него. Как си взаимодействате с Общинския съвет?
Много е ценно, че председателят на ОбС инж. Христо Димитров е от строителния бранш, защото има нужния професионален опит.
Доста неща трябваше предварително да бъдат съгласувани с общинските съветници, за да минат през гласуване. Имаме общи виждания с ОбС как да се развива градът, но и някои разминавания. Общинският съвет на Варна е с разнороден състав. Моята цел е да събирам съветниците регулярно, да обсъждаме идеите за развитието на Варна и да чувам техните мнения. Мога да кажа, че работата не е лесна, но засега успяваме да я вършим.
Как работите с ОП на КСБ – Варна? В кои направления можете да си бъдете взаимно полезни?
Духът, в който премина срещата ми с ръководството на КСБ и ОП Варна, беше много конструктивен. Имаше консенсус между нас кои са важните проблеми в града и какви са решенията, които трябва да бъдат намерени. Виждам възможност да седнем на масата и да развиваме града заедно. Винаги съм бил привърженик на отвореното управление и използването на експертизата на професионалистите.
Изключително важен е Консултативният съвет по развитие на градската среда, който създадохме заедно със строителния бранш. Ще сформираме и други съвети, защото всяка една сфера има нужда от експертиза.
Строителството и архитектурата са ключови, голяма част от бюджета ни се насочва към тях и затова смятам често да свиквам Консултативния съвет по развитие на градската среда, за да получавам експертиза, мнения, съвети. Това ще е изключително полезно за мен. Както вече казах, Варна има огромен експертен потенциал в лицето на КСБ, Камарата на архитектите в България, Съюза на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, който може да бъде използван.
В. „Строител“ съвместно с НСОРБ осъществява рубриката „Кметовете говорят“. Какво е мнението Ви за изданието и за тази обща инициатива със Сдружението?
Смятам, че „Общини: кметовете говорят“ е изключително полезна рубрика. Желая много успехи на в. „Строител“. Изданието е трибуна за мен, чрез която мога да стигна до строителния бранш – те да знаят какви са намеренията ни и ние техните. Надявам се добрите ни контакти да продължат. Сътрудничеството между нас е изключително важно.
На 3 април в. „Строител“ отбеляза 15 години. Какво бихте пожелали на екипа на изданието?
Пожелавам успехи на в. „Строител“ и все така да продължавате да събирате строителния бранш с местните власти. Нека да има и още повече добри новини, за които да пишете. Ще се радвам, ако в. „Строител“ отразява реализацията на нашите проекти.