Кметът на Берковица Радослав Найденов: Приоритет на община Берковица е развитието на уличната мрежа и на водопроводната система

Г-н Найденов, община Берковица за втори път е носител на Европейския етикет за иновации и добро управление. Какво представлява той?

С етикета се удостоверява, че управлението в дадена община отговаря на европейските стандарти за качество на предоставяните административни услуги. Той е морална награда, символ на престиж и стимул за местната власт да подобрява своята работа в услуга на гражданското общество.

В Берковица прилагаме принципите за демократично управление, което е задължително за ръководството на всяка община. Така се гарантира ефективното планиране и водене на местните политики и изпълнение на мерки в полза на хората и бизнеса.

Какви са приоритетите Ви за 2024 г.?

Нашите основни задачи са свързани с развитие на уличната мрежа, на водопроводната система. В спешен порядък също са аварийно-възстановителните работи за укрепване на подпорните стени на стадион „Мрамор” и др.

Приоритет е и осигуряването на техника за комунални дейности. Планираме да закупим две гребла за наличните камиони, песъкарна уредба, вишка, сметосъбираща машина и др. Целта ни е да можем да реагираме при всякакви условия, които може да ни поднесе природата по общинската пътна мрежа, включително и по основните улици в селата. Това е важно за хората, особено през зимата, защото общината ни е планинска. Наша грижа е и пътят до хижа „Ком”, който през студените месеци е тежко предизвикателство за снегопочистващата техника.

Какво е състоянието на пътищата в селата?

Пътната мрежа не само до малките населени места, но и в тях е амортизирана. Предстои отваряне на нова Програма за развитие на селските райони (ПРСР), от която разчитаме да осигурим финансиране за подобряването й. Трябва обаче да подменим и подземната инфраструктура в селата и след това да работим по наземната част. Ние не сме допустими по ПРСР за водопроводни дейности, защото не членуваме в Асоциацията по ВиК, но имаме работещо общинско търговско дружество, което решава неотложните проблеми на територията ни.

Битовите отпадъци са също важна тема за всяка местна администрация. 2025 г. ще бъде истинско предизвикателство за общините в страната. Причината е, че всички ние трябва да се включим в изработването на методика на принципа „замърсяващият плаща”, на изискванията за събирането, отчитането, заплащането и извозването на генерирания отпадък от домакинствата, както и в решаването на трудния въпрос с нерегламентираните сметища. Всичко това ще става за сметка на лоялните граждани, които плащат данъци. Ще се наложи да се изгради нова система за видеонаблюдение в гр. Берковица, а и по селата, което е допълнително натоварване на администрацията. Определено това ще бъде проблемът на 2025 г. за общинските структури, защото не всички граждани имат култура на събиране и коректно предаване на различния отпадък от домакинствата. Разделното събиране продължава да е „терра инкогнита”, независимо че всички признават неговата полза. Работим с младите хора по тези проблеми, защото на тях им е ясно, че битовият отпадък е и суровина. Ако той се събира, предава и извозва разделен, съответно по-ефективно функционират и сепариращите, и компостиращите инсталации на сметищата, клетките на регионалните депа по-бавно ще запълват съответните обеми. В допълнение предаваният за вторична преработка отпадък ще носи приходи на общината, които могат да се инвестират в различни проекти.

Нямаме и пречиствателна станция за отпадни води, което също е съществен проблем за нашата община. Гр. Берковица е агломерация с над 10 000 човека население. Провели сме предварителни разговори с Министерството на околната среда и водите, актуализирали сме направените назад в годините проекти за ПСОВ и продължаваме да се надяваме да се отвори възможност и да осигурим финансиране за изграждането й.

Навлязохме в сезона на ремонтите. По какво се работи в момента?

Неудобствата за населението от тези задължителни дейности тепърва ще се усетят, но се надявам да се справим максимално бързо с всичко, което сме планирали да изпълним. Сега се проектира ул. „Калето” – водопровод, дъждоприемни шахти, открит канал, асфалтова настилка и тротоари. Този обект е важен, защото води към нашата историческа забележителност – крепостта Калето.

Строи ли се в община Берковица – жилища, къщи за гости, заведения за хранене, социални сгради и т.н.?

В интерес на истината доста къщи се изкупиха и засилено се търсят имоти в с. Бързия и други села на територията на общината.

През 2024 г. администрацията ще насочи усилията си построеният преди години водопровод за минерална вода да се използва пълноценно. Трасето му е от държавен извор №1 в с. Бързия до минералната баня в общинския център. В преговори сме със собствениците на сградата на минералната баня и на двете ваканционни къщи. Идеята е общината да има възможности да предлага като услуга балнеолечение и рекреация с използване на всички природни дадености на региона.

Също така бихме искали да захраним с отклонение от минералния водопровод и градския басейн. От местните хотели вече има запитвания за осъществяване на връзка с минералното трасе. По този начин гостите на града ще могат да получат един наистина завършен туристически продукт – планина, чист въздух, за което Берковица е обявена за курортно селище от национално значение, и достъп до минерална вода.

В с. Замфирово предстои да обособим санитарно-охранителна зона около минералния извор. Другото находище е в с. Слатина, където трябва да ремонтираме каптажа, както и да се направят някои необходими изследвания за евентуалното балнеологично използване на минералната ни вода. За съжаление температурите са ниски.

Участвате ли в новата програма за енергийно обновяване на жилищни сгради, изпълнявана с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)?

По Националната програма за ЕЕ на многофамилните жилищни сгради имаме доста завършени сгради, в които се отчита сериозен ефект от санирането. Разходите за отопление при нашите сурови зимни условия значително са намалели в тези обекти.

Сега от подадените проектни предложения по първия етап на програмата по НПВУ 13 са в резервния списък, за което сме подали съответните жалби до МРРБ, до националния омбудсман. Хората по един или друг начин заплатиха разходите за енергийните и техническите обследвания на сградите и сега на дневен ред стои въпросът – кой ще възстанови парите на собствениците на имотите, ако техните проекти са отложени неизвестно за кога в бъдещето? Трябва да се отчита икономическото състояние на региона ни, което не е задоволително.

Какви проекти ще се реализират в сферата на образователната инфраструктура? Какви кадри се подготвят в професионалните гимназии, актуални ли са на пазара на труда?

Четири училища с наша помощ кандидатстваха и спечелиха проекти за изграждане на спортни площадки, за реконструкция на физкултурни салони и т.н. по различни програми. Тази година ще стартират строителните дейности. Отделно за нас основно предизвикателство ще бъде Второ основно училище „Христо Смирненски”, където с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост ще се работи по проекти за енергийната ефективност на общо пет сгради. Имаме големи амбиции те да бъдат успешно реализирани.

Нашите училища готвят кадри за туристическия бранш и за горското стопанство и дървообработването. Второто направление се изучава в Лесотехническата професионална гимназия, която е открита преди повече от 105 г. и е единственото училище в Северозападна България с подобен профил.

Ние залагаме и на развитието на дуалната форма на обучение, защото така се осигуряват професионалисти за икономиката след средното образование. Засега двете ни професионални гимназии имат определени успехи в това направление. Тук е мястото да кажа, че имаме добри контакти със сродни училища извън страната, например с такива от Сърбия.

Сътрудничите ли си и с други общини в съседни страни?

Имаме много добри контакти с част от сръбските общини, а и с някои от румънските. Поддържаме контакти с онези погранични местни власти, с които можем да изпълняваме проекти по европейските програми за трансгранично сътрудничество.

Ще има ли строителни дейности в сферата на социалната инфраструктура?

Предстоят ни редица предизвикателства в това направление заради очакваните реформи в социалната система. С финансиране от НПВУ ще реализираме проект в Дома за стари хора, който ще е сложен от строителна гледна точка. Планираните ремонтни дейности ще се извършват поетапно, така че да не се нарушава комфортът на обитателите на дома. Затова ще направим сложен график и последователност на всичките строително-монтажни работи. Освен нова дограма, СМР по покриви, поставяне на хидроизолация, смяна на отоплителна и климатична инсталация, ще се извършат и вътрешни преустройства на бани, тоалетни, сервизни помещения, жилищни стаи и др. Целта ни е строителството да се изпълни бързо и качествено.

Отоплението и охлаждането в Дома ще става чрез чилъри. Този вид климатична инсталация се състои от термопомпен агрегат, при който най-важното в системата е наличието на хладилен агент. Той изстудява въздуха или водата, които след това в зависимост от избрания режим охлаждат или затоплят сградата. Такава система изградихме и в голямата сграда на общината.

Какви ще са плюсовете и минусите от изграждането на тунела под Петрохан за Вашата община?

Много важна тема за региона, но всичко засега е политическо говорене, а не реални стъпки, които хората очакват. Държавата още е на етап предпроектно проучване и избор на трасе. Аз лично не съм оптимист за този стратегически обект, виждате, че няма развитие и с тунела под връх Шипка.

За плюсове и минуси е рано да се говори, още повече че държавата измести фокуса на инфраструктурното строителство в региона в посока Монтана, Враца, Ботевград и няколко общини – Георги Дамяново, Чипровци, Белоградчик, включително и Берковица, останаха извън него. Това създава големи диспропорции в развитието на целия Северозапад.

Неслучайно Южна България отбелязва силно икономическо развитие. Транспортната свързаност там е водещият фактор заедно кадровата обезпеченост.

Северозападният регион е изолиран от модерната транспортна инфраструктура, което ограничава възможностите за инвестиции от страна на бизнеса. Няма ключов инвеститор, който да не се интересува от свързаността. Работна ръка може да се осигури – чрез образование, курсове, но без транспортната инфраструктура битката е загубена. Време е да се намалят диспропорциите в България. От нашата страна на Балкана развитието на икономиката е различно. Дори да вземем само Варна, която не е адекватна на Бургас. Едно е да пътувате от София през Пловдив до Бургас, съвсем друго е да поемеш от столицата през Велико Търново и Делиормана до Варна.

Засега нашият път през Петрохан остава едно от най-натоварените трасета от републиканската пътна мрежа и най-трудно за шофьорите.

В началото на разговора споменахте „Ком” – една от визитките на общината.

За съжаление през изминалата зима нямахме много сняг. По-сериозен проблем е лошият път от града до района за практикуване на зимните спортове. Той е с дължина 14,5 км. За неговата рехабилитация не са проведени отчуждителни процедури, има проблеми, за отстраняването на които се изисква времеви и финансов ресурс. Трябва да се направят укрепителни съоръжения, основен ремонт на водостоците, габаритът не отговаря на път от IV категория. Огромно препятствие ще бъде довеждането и акумулирането на вода, защото трасето трябва да мине през защитени местности. Процедурна спънка ще бъде и ситуирането на необходимия паркинг за туристите и скиорите.

Тази година ще направим текущ ремонт на пътя и ще осъществим постоянен контрол на дърводобиващите фирми, за да не компрометират при маневрите канавките, настилката, да не правят временни складове и да не извършват товаро-раз­то­варни и претоварни дейности без съответното разрешение. Искаме пътят да продължи да функционира без проблеми за любителите на природата.

Около хижа „Ком”, където добре работим с туристическото дружество, искаме да направим и веломаршрути. В капиталовата програма на общината сме заложили изграждането на транспортна ски лента за деца, при добър сезон ще функционира и ски училище.