Г-жо Тороманова, Копривщица е национален архитектурно-исторически резерват. Предизвикателство ли е развитието му, което трябва да е съобразено с опазване на това наследство?

Наистина все още успяваме да съхраняваме възрожденския облик на нашия град такъв, какъвто са ни го завещали предците, най-вече в старата част на Копривщица. Но признавам, че това става все по-трудно. Причината е, че и в строителството, и в реставрационните дейности навлизат нови технологии, които невинаги са подходящи за нашия сграден фонд. Но няма как да ги спрем дори със съдействието и подкрепата на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Искам да припомня, че обявяването на Копривщица за град-музей става през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм.

В Копривщица е съхранена типичната възрожденска стилистика на къщите, които са сред най-големите ни забележителности. По време на османското владичество населеното място се ползва с привилегиите на султанската власт благодарение на богатите местни жители. Сред културно-историческите паметници на града ни са Ослековата къща, къща-музей „Димчо Дебелянов”, къща-музей „Тодор Каблешков” и Класното училище. Наша гордост, разбира се, е и знаменитият за историята ни Каменен мост, където гръмва първата пушка на Априлското въстание. След този сакрален момент и щурмуването на конака в Копривщица Тодор Каблешков пише Кървавото писмо, с което известява за събитията в Копривщица и призовава и другите градове да се надигнат на бунт. Всяка година пресъздаваме началото на този важен момент от историята на България с т.нар. жива картина.

Казахте, че срещате трудности по отношение на навлизането нови технологии. Бихте ли пояснили?

За съжаление гражданите се опитват да започнат строителни дейности без съгласуване с общината. Това се случва заради рестрикциите в Общия устройствен план на Копривщица, които не позволяват например монтирането на слънчеви панели на покривите на къщите. Това в последно време е актуален проблем за хората предвид покачващата се цена на електроенергията на фона на намаляващите доходи. Държавата не е предвидила компенсации за населени места като Копривщица, където навлизането на новите технологии, облекчаващи бита на местните, е изключително затруднено.

Получава се сблъсък между финансовите интереси на съгражданите ни и запазването на облика на града, който трябва да се реши със законодателни мерки.

16

На някои места в страната се поставят соларни панели в дворове на имоти.

И тук в някои имоти има такива съоръжения зад къщите, но това не е решено от нормативната уредба и също е незаконно. Хората, които живеят в старата част на града, освен че нямат нормативни възможности да монтират панели, не могат да получат и съответни компенсации и са в омагьосан кръг.

В ход е летният туристически сезон, а центърът на Копривщица е почти непроходим. Какъв проект изпълнявате?

В момента от едната страна на река Тополница, която преминава през центъра на града, се извършва основен ремонт на подземната инфраструктура – водопровод и канализация под пътната артерия. Изпълняваме дейностите със средства от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Общата стойност на проекта е около 5 600 000 лв. и се реализира на два етапа в рамките на 150 дни. Той обхваща не само ремонт на водопроводната и канализационната мрежа, но и подмяна на пътната настилка на улици от първостепенно значение за града, основно на бул. „Х. Н. Палавеев“. В първия етап ще се реализират дейности на западния бряг на р. Тополница, за него са предвидени 2 252 000 лв. Втората фаза обхваща ремонт на източната ВиК система на булеварда.

Изпълнявате стратегията си за развитието на общината с ограничени финансови ресурси.

Така е и това се отнася за болшинството малки общини. Ние сме строително-архитектурен резерват, съхраняваме голямо богатство, което е и част от визитка на туристическата карта на България, но не разполагаме с допълнителни финанси, ако възникне проблем, а решаването му при нас е много по-трудна задача. Например ако в друго населено място се появят дупки по асфалта или стане авария по ВиК мрежата, общината може да използва свои средства и техника или да възложи нужните за изпълнение дейности на фирма и за отрицателно време да се справи с проблема. При нас, ако възникне повреда по водопреносната мрежа, първо ще спрем водата, после ще търсим майстори за изкопаването и съхранението на калдъръма, след това ще отстраним аварията и накрая отново трябва да се заемем с подреждането на камъните. Майстори на калдъръм много трудно се откриват. Всички ремонтни дейности в стария град са скъпо удоволствие.

Предстои сериозен ремонт на пътя от отклонението на републиканското трасе София – Бургас през Копривщица до Стрелча и реализацията му ще е доста сложна. Едната част от него покрай р. Тополница е на общината, а другата на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Разговаряла съм с АПИ за този републикански път. Те са направили проектиране и ще пристъпят към изпълнение тогава, когато в центъра на Копривщица завършим подземното строителство с всички комуникации.

Копривщица все още ли няма Пречиствателна станция за отпадни води?

Нямаме ПСОВ и скоро няма да имаме. Проектът, който е започнат преди много години, е на груб строеж и като съоръжение не е актуално. Не може да бъде продължено. Имаме канализационна мрежа, но отпадните води се изливат в река Тополница.

Градът ни няма и Пречиствателна станция за питейна вода. Тези проблеми се нуждаят от комплексно разрешаване чрез външно финансиране по европейски и национални програми.

В Копривщица се изграждат основно еднофамилни домове и къщи за гости. Може ли да кажем, че тя е „жив“ град, който не се обезлюдява?

Не съвсем, защото населението в общината е застаряващо, както в много други малки населени места в България. Диспропорцията, която започна преди трийсетина години и продължава, създаде няколко огромни градски агломерации – София, Пловдив, Бургас, и малките градчета и селата постепенно се обезлюдяват.

Застаряващото население е икономически слабо, то няма средства да строи или да прави основни ремонти на домовете си, да търси ново препитание. Това води до лош социален климат, а младите хора искат различна среда за живот и работа, както и по-добри условия, за да отглеждат децата си. Поради това при нас се развива вилното строителство, което няма целогодишна заетост.

Местните хора са заети предимно в дървопреработващите цехове, занимават се с растениевъдство и животновъдство. Немалка част са в сферата на туризма. Именно затова изграждаме хотели, правят се преустройства за подобряване на битовите условия в старите къщи за гости, в заведенията за хранене и др.

Колко са строителните разрешения през 2023 г.?

Издадените книжа за миналата година са 22 на брой. До момента за тази са само две. Те основно са свързани със строителни проекти на общината.

Разкажете за образователната инфраструктура в общината.

В нашия град през 1846 г. големият копривщенски родолюбец и книжовник Найден Геров е открил първото Класно училище в страната. На наша територия е реализирана първата успешна реформа в българското образование, която дава възможност то да се нареди сред най-напредналите образователни системи в Европа.

През 1974 г. е построена сграда на училище „Св. св. Кирил и Методий”, която в момента разполага с невероятна материална база. Децата имат възможност да спортуват на няколко площадки в огромния двор. Разполагат и с тенис корт, фитнес, компютърен кабинет, учат чужди езици. Учебното заведение се стреми постоянно да внедрява иновации и модерни решения в образователния процес. Въпреки възрожденския облик на сградата в нея технологиите са повсеместни – всяко дете работи с персонален таблет или лаптоп, закупени чрез спечелени проекти и по националните програми на Министерството на образованието и науката.

Учениците участват и печелят много конкурси и състезания. Включват се в различни програми, включително и по „Еразъм +“. Освен това училището е предпочитан домакин на национални олимпиади – по физика, природни науки, история, философия. Със средното образование, което възпитаниците му получават, могат без проблем да започнат бизнес в сферата на туристическия бранш, а мнозина продължават успешно надграждането си във висшите училища.

За отбелязване е, че Копривщица отново ще е и домакин на традиционния Национален събор на народното творчество, който се провежда от 1965 г. на всеки пет години в началото на август. Основни организатори са Министерството на културата, община Копривщица, Областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките.

В края на интервюто в съвместната рубрика на в. „Строител“ с НСОРБ – „Общини: кметовете говорят“, какво бихте искали да кажете на своите колеги в страната, на съгражданите си и на българските строители?

На колегите от общините ще пожелая да работят така, че да не губят доверието на хората, които са ги избрали. На копривщенци – да са здрави и да продължават да развиват предприемаческия дух на предците си в нелеките условия. На българските строители – да бъдат отговорни, защото „по делата им ще ги познаете”.