Кметът инж. Емануил Манолов: Община Павликени е подписала 11 споразумения с МРРБ на стойност 13,3 млн. лв.

Инж. Манолов, обявихте бедствено положение в три населени места в община Павликени заради проблеми с водоснабдяването. Каква е обстановката и докога ще продължи кризата?

На 20 август обявих бедствено положение за селата Димча, Сломер и Лесичери, което все още е в сила. Положението е много сериозно и в още няколко населени места. Не мога да направя прогноза кога ще го отменим. Предстои да проведем заседание на Общинския кризисен щаб по проблемите с водоподаването, както и месечната среща с кметове на населените места от община Павликени. След това ще се вземе решение дали към заповедта за бедствено положение от 20 август да бъдат добавени нови населени места.

Според информацията, с която разполагаме, съвсем минимално са се повишили нивата на водата в кладенците, които захранват село Димча. При с. Сломер и с. Лесичери няма промяна. За съжаление такова е положението в цяла Северна България, където засушаването през този летен сезон беше изключително сериозно и доведе до недостиг на питейна вода.

Според Вас какви са реалните стъпки, които трябва да се предприемат от общината и държавата, така че да не се изпада в подобна ситуация?

Възможностите на общините са доста ограничени от финансова гледна точка. Държавата трябва да има работеща стратегия за водния сектор. Очакванията са да бъде приет и Закон за ВиК. Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) направи над 30 конкретни предложения по този проектозакон, в които институциите е важно да се вслушат.

Конкретно за нашия регион това, което се говори от години и се надяваме държавата да предприеме реални действия, е да осигуряваме питейна вода от язовир „Александър Стамболийски“. Съоръжението сега се използва за напояване и производство на електроенергия. ВиК операторът направи проби, микробиологични и химични анализи, които показват, че водата е годна за питейни нужди. Предстои проектиране и изграждане на необходимата инфраструктура, включително пречиствателни станции, за да може яз. „Александър Стамболийски“ да захранва общините Павликени, Сухиндол, Севлиево и частично населени места от Свищов. Това обаче е един дългосрочен проект, чието реализиране не е по силите на нито една община. В момента ние извършваме подмяна на водопровода в Павликени и на довеждащото водоснабдяване на с. Върбовка, където предстои насрочване на дата за Държавна приемателна комисия. Кандидатстваме за финансиране от държавния бюджет с 8 проектни предложения за ВиК. Две от тях са за подмяна на тръби. Със средствата за останалите 6 ще можем да изготвим инвестиционни проекти, които да подадем по „Програма за развитие на селските райони 2021-2027“. Тя все още не е стартирала, но се очаква през есента да бъде отворен прием по нея.

Също така с ВиК оператора обследваме водоснабдителните мрежи в селата и частично правим подмяна на инфраструктурата. Но се сблъскваме с парадокс – за да се обследва ултразвуково едно съоръжение, трябва да осигурим пълно налягане поне 48 часа. А това няма как да се случи на този етап.

Споменахте, че в Павликени се изпълнява реконструкция на водопроводната мрежа. Бихте ли разказали повече за този проект – какъв е обхватът му, кога би трябвало да приключи, очакваните ефекти?

Това е вторият етап от проекта за ВиК в града. Първата фаза беше изпълнена през 2014-2015 г., с която подменихме повече от половината ВиК мрежа на Павликени. Инвестицията възлезе над 3 млн. лв. След това се наложи да разделим на малки подетапи втората част, за да може да осигурим финансиране от различни източници – общинския и националния бюджет, европейски програми, Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Ефектът от ВиК проекта вече е налице – подобри се качеството на водата, значително намаляха загубите, повиши се налягането във високите зони на града. В момента имаме възможност от мрежата на Павликени да се пълнят ежедневно водоноските на ВиК оператора, които зареждат цистерните в селата, където има режим на водоподаването.

Сега се реализира предпоследният подетап от втората фаза, който включва подмяната на 3100 м тръби. Финансирането е от Инвестиционната програма за общински проекти от държавния бюджет за 2024 г. Разполагаме с 1 951 200 лв. без ДДС. След като го приключим, остава последният подетап, за който обаче ще трябва да актуализираме стойностите на предвидените строително-монтажни работи. Проектът ни е от няколко години. Когато изпълним и него, общинският център ще бъде със 100% подменена ВиК мрежа.

Канализацията в града е сменена със средства от ОП „Околна среда 2007-2014“, като дейностите се извършиха през 2014-2015 г.

Какъв е размерът на строителната програма на общината през 2024 г. Кои са големите обекти в процес на изпълнение?

Инвестиционната ни програма за тази година е 8 224 000 лв., но предвиждаме да бъде актуализирана. Тя включва няколко големи проекта – някои финансираме с европейски средства, а други със собствени приходи. Сред тях са ремонтите на участък от общински четвъртокласен път, свързващ с. Димча и републиканското трасе Павликени – Сухиндол, и отсечка от пътя Павликени – Паскалевец към границата на община Павликени с Велико Търново. Това е проект за над 3,4 млн. лв. Обновяваме паркове и обществени зелени площи в селата Михалци, Вишовград, Стамболово и Димча, където финансирането е от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

Със средства от Проект „Красива България“ изграждаме спортни и детски площадки в двора на ОУ „Филип Тотю“ в с. Върбовка, което е най-голямото село на територията на общината.

Приключиха СМР на фотоволтаична централа на покрива на спортната зала „Йордан Петров–Графа”. В момента се провеждат проби. Очаква се съоръжението да захранва с електроенергия закрития плувен басейн. Инвестицията е 230 хил. лв. През 2021 г. изградихме система от 90 слънчеви колектора, с които да затопляме водата в басейна. Когато заработи и новата централа, ще сведем до минимум разходите за енергия.

В процес на съгласуване е проектът за подмяна на водопроводната мрежа на гр. Бяла черква. Правим проектиране за СМР на довеждащи водопроводи до селата от общината. Ще търсим възможности за финансиране на всеки от проектите, по които работим.

Реализирате подетап от ВиК проекта в Павликени със средства от Инвестиционната програма за общински проекти. С какво друго финансиране разполага община Павликени по нея и за какви обекти?

Досега с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) сме сключили 11 споразумения на стойност 13,3 млн. лв. Лимитът за община от нашата категория е 15 млн. лв. Подали сме още два проекта и очаквам скоро да бъда поканен от МРРБ за подписване на споразумения и за тях. Така ще се доближим до лимита, който е определен за Павликени. Проектите ни по Инвестиционната програма за подобряване на ВиК инфраструктурата са на стойност 7,4 млн. лв. Стана ясно, че в тях влиза предпоследният етап от реконструкцията на ВиК инфраструктурата в Павликени. Най-мащабният ни обект е подмяната на водоснабдителната система в с. Недан – 4 980 000 лв. Предстои да бъде обявена обществена поръчка за избор на изпълнител.

Извън ВиК сектора разполагаме с финансиране от държавния бюджет за основен ремонт на ул. „Ловец“, която е сред основните артерии на Павликени. СМР ще възлязат на 1,3 млн. лв.

Предстои да реконструираме и пътя към границата с Велико Търново. Там стойността е 3 380 000 лв. Изцяло ще рехабилитираме и пистата на стадиона в Павликени. От три години имаме сформиран клуб по лека атлетика, който привлича все повече деца и младежи.

Другите два проекта, за които очаквам да подпишем споразумения за финансиране с МРРБ, са обновяване на част от градския парк в Павликени и реновиране на една от главните улици – бул. „Трети март“.

Предвидено е Инвестиционната програма да има срок на действие до края на 2026 г. Каква е степента на проектна готовност на община Павликени за следващите две години?

Подали сме актуализация на нашите обекти, включени в списъка на програмата. Разпределили сме проектите си така, че да ги изпълним до края на 2025 г. Нямаме чак толкова голям обект, за който да има нужда да бъде реализиран на фази до края на 2026 г. Доста сме напреднали с провеждането на обществени поръчки за избор на изпълнител и се надяваме всички наши проекти да бъдат завършени в заложения срок.

Павликени има ли одобрено финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)?

Четири са проектите, които изпълняваме със средства по НПВУ. Те са в сферата на образователната инфраструктура и социалните дейности. Започна модернизацията на ОУ „Климент Охридски“ в Павликени, която включва и въвеждане на мерки за енергийна ефективност. Стойността на този проект е 3 170 000 лв. и след като го изпълним, базата на учебното заведение ще е с клас на енергийно потребление „В”.

Обявили сме обществена поръчка за реконструкция на общежитието на Професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“. Стойността на дейностите е 6 млн. лв. В допълнение ПГАТ спечели свой проект за изграждане на център за професионално обучение. Гимназията е единствената в област Велико Търново, която е определена като Център за високи постижения. Благодарение на това се осигури финансиране за изграждането и оборудването на нов корпус за производствени практики на учениците.

По НПВУ имаме подписан договор за рехабилитация и модернизация на системите за улично осветление на Павликени и Бяла черква. Инвестицията е 914 хил. лв. С осъществяването на всички СМР очакваме потреблението на енергия да се намали с до 80%, като това са прогнозите за 1 година. В Павликени ще бъдат сменени 1373 осветителни тела, а в Бяла черква – 454 броя. Лампите, които ще бъдат демонтирани от двата града, ще бъдат сортирани по модели. По-новите от тях ще бъдат използвани за подмяна на осветителните тела в села в общината.

Сключили сме и договор за обновяването на Дома за стари хора в с. Караисен. Осигурили сме над 2,9 млн. лв. по Плана, с които ще бъде изградено ново крило и ще се ремонтира основната сграда. Предвижда се да се изгради и фотоволтаична система с капацитет 30 киловата.

Какъв беше интересът към програмата за енергийно обновяване на многофамилните жилища по НПВУ? Колко обекта ще бъдат санирани?

Хората бяха много активни в рамките на първия етап на програмата. 5 сдружения на собственици подадоха документи. Предложенията са на обща стойност 9 570 000 лв., но за съжаление всички попаднаха в резервния списък. Заедно с много от колегите кметове отправихме призив към МРРБ да предприеме коригиращи действия спрямо оценката на подадените проекти. Но няма никакъв резултат и малките общини за пореден път бяха силно пренебрегнати. Това дава отражение на качеството на живот в тях и задълбочава демографската криза.

Общината оказа помощ на петте сдружения. Отпуснахме им безлихвени кредити за 12 месеца, с което да подпомогнем по-бързото издаване на техническите паспорти и да се направят енергийните и архитектурните обследвания. Сега трябва да събираме обратно тези пари от хората. Правим събрания и им обясняваме, че по независещи от нас причини не са включени в програмата за саниране.

Звучите разочаровано?

Да, така е. Като гледам колко блокове са одобрени в другите градове заради изкуствено завишени показатели, наистина съм разочарован.

Заедно с община Полски Тръмбеш работехте по подготовката на нова стратегия за водено от общностите местно развитие (ВОМР). Какво предвижда документът? Вече идентифицирани ли са програмите, по които ще може да кандидатствате за средства и с какви обекти?

Стратегията е вече приета. В нея са разделени лимитите, за които може да кандидатстваме по различните програми. Представили сме документите в срок, но още няма решение как ще се финансират стратегиите през периода 2021-2027 г. В нашия документ са заложени средства в размер на 9 570 000 лв. Съобразно публичните обсъждания в двете общини и на база на опита ни от предходния програмен период 2014-2020 г. сме се насочили към икономически дейности, подпомагане на бизнеса за повишаване на капацитета на служителите, създаване на по-добра жизнена среда за нашите граждани, както и развитие на човешките ресурси и капитал.

По програмите от периода 2014-2020 г. все още имаме проекти в процес на реализация, които не са разплатени и предстои да бъдат отчетени. Чакаме да стартира новата стратегия и тогава ще направим разяснителна кампания и ще отворим мерките, които могат да получат финансиране.

Как работите с ОП на КСБ – Велико Търново? В кои направления може да се засили сътрудничеството?

Взаимодействието ни с Областното представителство на КСБ във Велико Търново е много успешно. Периодично провеждаме срещи, постоянно сме в контакт. Колегите от ОП Велико Търново ни помагат с пазарни консултации по нашите проекти, заедно определяме методите за индексиране на цени по старите строителни договори. Браншът ни подкрепя и с кадрови потенциал, тъй като в общините има голямо текучество. Това е проблем особено в дирекциите по „Градоустройство и устройство на територията“. Всички общини на територията на област Велико Търново имат нужда от нови кадри, експерти. В тази посока работим много успешно с Областното представителство.

В. „Строител“ съвместно с НСОРБ води рубриката „Кметовете говорят“. Следите ли я и полезна ли Ви е?

С голям интерес чета рубриката, тъй като винаги има какво да се научи от кметовете на останалите общини, както и от дейността на Камарата на строителите в България, която изданието отразява. Това са неща, на които други медии рядко обръщат внимание, а ние имаме сходни проблеми и казуси. Затова и чрез НСОРБ търсим общи решения, а вестник „Строител” е сериозна опора в този процес.