Кметът инж. Огнян Атанасов: Очакваме да подпишем договори за енергийното обновяване на 22 жилищни сгради по първия етап на програмата по Плана за възстановяване и устойчивост

Инж. Атанасов, приемете поздрави за избора Ви за кмет на Кюстендил. Желаем Ви успех! Какво показват данните за изпълнението на бюджета на общината за първото полугодие на 2024 г.?

Цифрите, с които разполагаме към момента, сочат, че приходите са достигнали 56% от заложените, а разходите са в размер на 48%. Изпълнението на бюджета върви балансирано. Всеки месец проверяваме разходите на общинските предприятия и всяко, което надхвърли 8,7%, минава на особен надзор, за да сме сигурни, че в края на годината ще постигнем предвидените параметри на финансовата ни рамка.

Какви големи обекти се изпълнявате през 2024 г.?

В списъка в Приложение 3 към държавния бюджет за т.г. за Кюстендил са включени обекти на обща стойност 50 млн. лв. В момента по Инвестиционната програма за общински проекти изпълняваме подмяна на водопровод в с. Драговищица, като дейностите са пред приключване. Друг обект е обновяването на зоопарка, за който разполагаме с 5,1 млн. лв. Предстои старт на основния ремонт на сградата на Езикова гимназия „Доктор Петър Берон“ в гр. Кюстендил. Той ще се реализира на 2 етапа. В първата фаза се предвижда въвеждане на мерки за енергийна ефективност, а във втората се предвижда ремонт на фасадите, за който търсим финансиране. По етап 1 са осигурени 5 млн. лв., а за етап 2, както казах, се търси финансиране. Разполагаме със значителна сума и за проектиране на различни обекти, за да имаме готовност да се включим в бъдещо финансиране.

За какви други проекти очаквате финансиране по Инвестиционната програма? На какви средства разчита община Кюстендил и към какви проекти сте се насочили? 

Освен обектите, за които вече Ви разказах, очакваме да осигурим средства за основния ремонт на Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“. Заложили сме също така дейности за обновяване на лекоатлетическата писта на стадион „Осогово“, както и за изграждане на осветлението. Изпълнението им е важно за развитието на целия спортен комплекс. Предвидили сме значителни средства, които да бъдат използвани за проектиране на ВиК инфраструктура в селата на общината. Както казах, в с. Драговищица сме на финала на подмяната на водопроводи, такива СМР сме заложили и с. Соволяно. В гр. Кюстендил ще подменим водопровода на две улици - имаме издадени разрешения за строеж, а от началото на годината сме подменили на още две. Очакваме да подпишем договори за финансиране на дейности по програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). В Кюстендил одобрение получиха 22 обекта. Междувременно кандидатстваме за средства по линия на Териториалните планове за справедлив преход за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в 49 блока. Но по тази процедура ще се съревноваваме с общините Дупница и Бобов дол. В очакване сме да разберем каква част от проектите ни ще бъдат одобрени. Искам да подчертая, че ние сме общината, която е подготвила и подала най-голям брой проекти за финансиране по териториалните планове.

Тъй като т.нар. общинска инвестиционна програма се очаква да има 3 годишен срок на действие, каква е степента на проектна готовност на общината за обектите, които планирате да се реализират през 2025 г. и през 2026 г.? 

Към момента сме подали проектни предложения до пълния размер на предвидената за Кюстендил сума от 50 млн. лв. От тях с издадени разрешения за строеж разполагат обекти за над 30 млн. лв. Също така се работи по подготовката на инвестиционни проекти в сектор „ВиК“. В община Кюстендил има 71 села, като повече от 45 от тях са с немалко население. И навсякъде имаме проблем с водоснабдяването. За това в тази сфера предвиждаме повече проекти.

Във връзка с темата за проектите за енергийна ефективност на сградите с финансиране от НПВУ, кога очаквате да стартират, тъй като се наблюдава забавяне? Ще успеете ли да се справите в сроковете, които са заложени -средата на 2026 г.? Има ли други обекти, извън енергийната ефективност, които ще реализирате с финансиране от НПВУ?

По НПВУ ние вече реализираме проекти в сферата на образователната инфраструктура. Работи се по въвеждане на мерки за енергийна ефективност в 3 ОУ „Проф. Марин Дринов“ и 6 ОУ „Паисий Хилендарски“. Очакваме до края на годината да приключат строително-монтажните дейности и в двете училища. Предстои обявяването на търг за избор на изпълнител за конструктивното укрепване и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на читалище „Братство 1869“. Планираме също така провеждане на процедура за избор на строител за ремонта на Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“. Надявам се, че ще успеем да реализираме тези проекти в рамките на срока, който е заложен в НПВУ. Работим също така и по проекта за Младежкия център в Кюстендил, за който също има осигурено финансиране.

Има ли при вас проекти за обновяване на многофамилни жилищни сгради в изпълнение?

В комуникация сме с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и очакваме покана да подпишем споразумения. В процес на изчакване сме. Сградите са обособени в пет пакета. За четири от тях търговете вече са приключили, а за петия предстои това да се случи. Това са сгради по първия етап на програмата. По втория етап на процедурата, където хората трябва да осигурят 20% собствено финансиране от стойността на проекта, имаме одобрени 6 обекта. Отделно от това пак казвам, че кандидатстваме с други 49 сгради по линия на Териториалните планове за справедлив преход.

Какви са плановете Ви за развитие и модернизиране на транспортната, образователната, спортната, екологичната, културната инфраструктура в общината?

Един от проектите, който сме заложили за финансиране от държавния бюджет, е изграждането на двата подхода за влизане в града от Софийско и Дупнишко шосе. Предвижда се цялостно реновиране – асфалтиране, подмяна на мантинели, направа на тротоари, озеленяване и капково напояване. По отношение на спортната инфраструктура-споменах, че работим активно по ремонта на стадион „Осогово“. Имаме подготвен инвестиционен проект за подмяна на осветлението, така че на съоръжението да могат да се провеждат футболни срещи от „А” група. Действаме и по лекоатлетическата писта. Подготвили сме втори проект, който ще подадем до броени дни пред Министерството на младежта и спорта. Той е свързан с подмяна на тревното покрие на стадиона, седалките и оградата. Така спортният комплекс ще бъде напълно завършен. Що се отнася до образователната инфраструктура, през тази година направихме енергийно обновяване на една детска градина, която не беше ремонтирана. Предстои ремонт на общежитието в с. Ръждавица с финансиране от НПВУ. През 2024 г. изградихме спортни площадки в дворовете на училища в Кюстендил със средства от Министерството на образованието и науката. С дарения успяхме да монтираме фотоволтаични инсталации в няколко детски градини, училища и в обществената пералня в Кюстендил.

Един от въпросите, който стои за решаване пред местните власти, е свързан с определянето на такса „смет“. В община Кюстендил се провежда анкета сред жителите за начина на определянето й? Какво показват данните?

Първо, искам да направя уточнение, че Народното събрание прие решение, с което отложи въвеждането на новата методика за определяне на такса „смет“ за общините с една година. Данните от нашата анкета, проведена онлайн и на хартия, показват, че желанието на хората е размерът на този местен налог да се определя на базата на броя на реално живущите в имота. Те разбраха, че общината няма възможност да измерва индивидуалното количество на генерирания отпадък. Към момента никой обаче не може да отговори на въпроса дали ще се повиши размерът на таксата от 2026 г., тъй като не са направени изчисления. Разбира се, ние търсим възможност за въвеждане на система за индивидуално измерване на генерирания отпадък. Това е най-справедливият подход, когато трябва да се спазва правилото „замърсителят плаща“. Ако не успеем да внедрим такава система със собствени средства, тогава ще останем на варианта реално живущи брой хора в имота. Тук искам да отбележа, че сме закупили за два от сметоизвозващите камиони инсталации, които да измерват количеството на отпадъка. На над 3000 съда сме поставили датчици, които да ни позволяват да измерваме количеството на боклука. Имаме вече и данни, които са притеснителни, защото установихме, че в в съдовете има твърде малък процент битов отпадък. Затова започнахме да обръщаме внимание на бизнеса, че трябва да събира отпадъците си разделно. В съдовете за смет те трябва да изхвърлят само общ битов отпадък.

Стартира ли бюджетната процедура за 2025 г.? Какви са прогнозите по отношение на строителната програма? Какво да очаква браншът?

През 2025 г. ще видим по кои програми ще може да кандидатстваме, за да захраним бизнеса с работа. Строителите отново ще имат възможност да изпълняват дейности в рамките на капиталовите разходи на общината, но те не са големи. Също така ще продължи изпълнението на проектите, за които говорихме. В началото на 2024 г. проведох среща с представителите на строителния бранш. На нея запознах присъстващите с това какво предстои, за да планират дейностите и участието си в процедурите.

След провеждането на местните избори през 2024 г. КСБ, ОП на Камарата в страната и в. „Строител“ стартираха инициатива за срещи на бранша и ръководствата на общините по места. Как гледате на възможността да организираме такава среща и в Кюстендил?

Задължително трябва да организираме заедно такава проява и при нас. Аз съм отворен към активна работа с браншовите организации. Вие поемете инициативата за организацията, аз подкрепям идеята.

Какви са приоритетите Ви за развитието на община Кюстендил за следващите 4 години?

Сред главните цели, които стоят пред екипа ми, е завършване на Подробния устройствен план (ПУП) за индустриалната зона и реализацията й. Ние имаме сключен меморандум с „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. Отреден ни е имот от 189 дка за обособяването на високотехнологична зона. В процес на съгласуване на предварителен проект на ПУП сме и когато той приключи, ще го приемем окончателно. След това ще търсим финансиране за обособяване на зоната. Надявам се по Териториалните планове за справедлив преход да успеем да финансираме изграждането на довеждащата инфраструктура, което е изключително важно. В Кюстендил няма големи производствени имоти, които да са обезпечени с електричество, водоснабдяване, газоснабдяване, оптичен интернет. Като подсигурим инфраструктура, след това в рамките на 2 месеца можем да издадем разрешение за строеж на инвеститори, които проявяват интерес. Друг сектор, който е изключително важен за нас, е туризмът. Заедно с бранша учредихме Консултативен съвет към кмета. На него дискутираме няколко теми, сред които е вдигането на размера на туристическия данък. Средствата от него отиват само и единствено за развитие на този отрасъл и се предвижда да бъдат изразходвани по предложение на новосъздадения консултативен орган. Много важно за нашия регион е и развитието на сектор „Овощарство“ и преработката на плодове и зеленчуци. В постоянен контакт сме с представителите и на този отрасъл.Огромен акцент през следващите години ще бъде и осигуряването на адекватен достъп до здравеопазване и образование в региона, като това е начинът за привличане на младите хора в Кюстендил. Всичко изброено до тук е свързано и с развитието на сектор „Строителство“. Затова активно проектираме нови обекти на територията на Кюстендил.

Как работите с ОП на КСБ – Кюстендил? В кои направления може да се засили сътрудничеството, което имате?

С ОП на Камарата взаимодействаме много добре и съм отворен към инициативи за разширяване на нашето сътрудничество, включително можем да обсъдим възможности и на срещата, която предстои да проведем.

В. „Строител“ съвместно с НСОРБ осъществява рубриката „Кметовете говорят“. Следите ли я и полезна ли Ви е?

Винаги когато имам възможност, следя рубриката „Кметовете говорят“. Това е един от начините като кметове да представим пред обществеността и бизнеса трудностите, с които се сблъскваме в своята дейност, както и постиженията си. Да си „сверим часовниците“ с колегите от другите общини. Готов съм активно да си партнираме с в. „Строител“.