Лилия Донкова, кмет на столичния район „Кремиковци“: Инвеститорският интерес е насочен към строителство на логистични бази и предприятия на леката промишленост
В процес на проектиране сме на училище в с. Долни Богров
Г-жо Донкова, район „Кремиковци“, който Вие ръководите втори мандат, твърдо се раздели със старата си слава на замърсител на Софийското поле. Във всяко населено място на територията Ви има или парк, или терени за озеленяване, или спортни игрища и детски площадки.
По-точното е, че във всяко населено място има практически от всичко изброено, а в с. Долни Богров и кв. „Враждебна“ парковете са по три. Навсякъде имаме детски площадки, те са ни приоритет и продължаваме да изграждаме нови. През миналата година обновихме и две футболни игрища, при едното сменихме естественото покритие с изкуствена трева. За това настояха повече от 500 деца и не можехме да не се съобразим.
Ще припомня, че „Кремиковци“ е един от 24-те административни района на Столичната община (СО). Намира се в североизточната част на СО и заема 213 кв. км, или около 18,3% от територията й. Включва кварталите „Враждебна“, „Челопечене“, „Чепинско шосе“, „Ботунец“, „Кремиковци“ и „Сеславци“, селата Горни Богров, Долни Богров, Яна и Желява, както и град Бухово. Най-голямото населено място е кв. „Ботунец“, а най-малкото – с. Желява. Факт е, че и металургията, и уранодобивът, с които се свързваше р-н „Кремиковци“, останаха в историята. Няма я вече тежката индустрия, останаха само малки предприятия, основно от преработващата и леката промишленост. Най-голямото произвежда стоманобетонни конструкции и елементи.
Сега ориентацията на инвеститорите е към строителство или реконструкция на логистични бази, складове, предприятия на леката промишленост. Усещането е, че местните хора си носят страховете от някогашното разрастване на металургичния гигант и се надяват този вид производство никога да не се възстанови на територията на района.
Решението за създаване на Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железорудно находище е взето през 1956 г. Още отначало предприятието е било нерентабилно, съществуващо за сметка на значителни дотации от държавния бюджет. Причината е, че капацитетът му значително е надхвърлял потреблението в страната, произвежданият нискосортов прокат е бил с незначителна добавена стойност, а в същото време се е налагал внос на скъпи висококачествени метали.
А каква е настоящата слава на района? Има ли перспектива за разрастването на София към Стара планина, т.е. в южна посока във Вашия регион?
Да, ние се намираме в южните склонове на Стара планина, т.е. на слънчевите склонове на Балкана, и може би сме район, който е дал и дава най-големите възможности на столичани за жилищно и промишлено строителство. Има много желаещи да изграждат нови обекти и в момента с Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) към Столичната община сме в процедури за разширяване на зоните за строителство – и за едноетажни семейни къщи, и за друг вид сгради – логистични бази, индустриални паркове и здания със смесено предназначение. Когато приключим тези процедури, ще можем да отговорим на нарастващия интерес на столичани да реализират своите строителни проекти. В момента се забелязва, че на територията ни се правят доста основни ремонти на семейни къщи, които придобиват съвсем нов вид и са радост за окото за жителите и гостите на селата, а и на преминаващите туристи.
След като приехте поканата за интервюто, ми предоставихте справка за р-н „Кремиковци“, която показва голяма строителна активност. В нея беше отчетено, че за миналата година са издадени 110 строителни разрешения. Някои бяха за проекти за изграждане на фотоволтаични електроцентрали. Какво още се строи в района?
Доста се строи при нас. Както споменах, СМР са свързани основно с благоустрояване на къщите и дворовете, развиват се нови производствени мощности в областта на леката промишленост. Много млади хора купуват стари къщи, правят сериозни ремонти и цялото семейство се пренася при нас. Тази тенденция се забелязва във всичките ни населени места.
Имаме заявен солиден инвеститорски интерес от производител на матраци. Предстои изграждането на модерни мощности, като компанията междувременно търси варианти да си подсигури необходимите кадри.
Не мога да пропусна и най-големия ни търговски комплекс на популярна верига в Европа, който се намира на ъгъла на автомагистрала „Хемус“ и ул. „Кремиковско шосе“. В него има офиси и магазини, в които човек може да открие всякакви стоки за дома или за свободното време на семейството. Всички големи компании, опериращи на територията ни, са избрали район „Кремиковци“, защото при нас има всичко необходимо за развитие на модерен европейски бизнес – и терени, и инфраструктура. Очакваме да бъдат отворени и много относително малки фирмени магазинчета – за парфюмерия, дрехи, обувки, стоки за бита. С други думи, при нас всеки може да открие всичко, от което има или няма нужда, и това е и нашата основна идея за развитие.
Село Желява е най-североизточната точка на Столичната община, намира се в подножието на връх Мургаш. Посетих това селце и ми направи впечатление, че то съчетава природа, история и археология на едно място.
Това е причината не само в с. Желява, но и навсякъде в района обявен терен за застрояване или продажба на къща да не се случват за кратко време. Проблем е, че се бавят разширенията на урбанизираните територии и хората с право негодуват, че независимо от наличните парцели, за които има интерес да се закупят, процедурите не са приключили, а в Стара планина строителният сезон е по-кратък.
Обяснимо е нетърпението на хората да придобиват терени при нас и на тях да изграждат новите си домове. Близостта ни до столицата е голямото предимство. Няма задръствания по пътищата, а и останалата инфраструктура – водопровод, електричество, интернет и прочие, е добре развита. Администрацията прави всичко възможно желаещите по-бързо да изградят къщи на територията ни, но спазвайки всички правила.
Интересно място в района е и Бухово. Старата уранова „слава“ на града бе изместена от развитието на индустриална зона. Освен това населеното място има прекрасен парк от 100 дка, в допълнение жителите се наслаждават на красиви гледки към Балкана. Какво още прави администрацията за Бухово?
Бухово е един от трите града на територията на Столичната община – другите два са Банкя и Нови Искър. Трябва да призная, че нашите предшественици, които са работили в районната администрация по времето на уранодобива, са били добри стопани. Изградили са впечатляващ Културен дом. Освен това градът е чудесно планиран и благоустроен, което се вижда от построените жилища за някогашните миньори, гимназията и т.н. Разбира се, след като този отрасъл спря дейност на територията на Бухово, много от придобивките за нашите съграждани останаха на произвола на времето. Точно затова важен приоритет на районната администрация е да ремонтира и реновира наследството от тези далечни години. Смея да твърдя, че се справяме доста добре. Направихме и основен ремонт на буховското училище, като бяха реализирани СМР на покрива, поставихме изолации, монтирахме нови дограми. Предстои да изработим проект за обновяване на двора на училището, който е 25 дка и сред най-големите в учебните заведения в Столичната община. Преди години санирахме детската градина. Скоро ще започнем вътрешен ремонт на Културния дом. Предстои да реновираме сградата на кметството, подобряваме визията и на читалищата. Работим активно и по проектите за изграждането на нови спортни площадки.
Сега в Бухово се развива лека промишленост. Строят се производствени халета, складови бази, сервизи за ремонт на автомобили. Вече няма замърсяващи производства.
На територията на кв. „Кремиковци“ се намира манастирът „Св. Георги Победоносец“ - част от Софийската Мала Света гора. Разкажете ни за него.
Отец Серафим стопанисва Кремиковския манастир и се грижи много добре за него. СО осигури финансиране по програма, управлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Дейностите са на финален етап – дострояват се работилници, магазинчета, голямо земеделско стопанство.
В новата част на обителта се помещават популярните детски летни лагери. Традиционно през юни, юли и август в няколко български манастира се провеждат такива лагери. На тях децата, които решават да се включат с разрешение на родителите, изучават предмета „Религия“ и не само научават нови неща, но имат възможност за летен отдих. В Кремиковския манастир „Св. Георги Победоносец“ подобни лагери се провеждат повече от десет години и за това беше построена специална сграда в двора на обителта. Не е за вярване, но има деца, които всяка година посещават летните лагери. Родителите не плащат нищо. Издръжката се осигурява от стопанството на манастира.
Как се развива туристическата инфраструктура в район „Кремиковци“?
По отношение на тази инфраструктура има още какво да се желае. В рамките на една инициатива на СО предложих терен, който е общинска собственост, над 50 дка, разположен точно над кв. „Кремиковци“, за изграждане на база за различни видове спорт, включително по наша идея – за планинско колоездене. Целта е да има трасета, които да водят от Кремиковския манастир до Сеславския. Маршрутът не е труден, а има много желаещи да практикуват този тип колоездене. Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец“ става все по-популярна туристическа дестинация.
Като цяло има интерес за развитие на места за настаняване, заведения и други обекти, свързани с туризма, но мераклиите са повече от терените. И това е разбираемо от предимствата, които дава нашата природа.
През миналата година повече общини имаха голям проблем с питейната вода. Имахте ли подобни проблеми и какви са възможностите Ви за гравитачно подаване на вода от Балкана?
Само за с. Желява има каптаж в Балкана, който при необходимост може да захранва селото. Вода от Стара планина ползват Кремиковският манастир и една учебна база на територията ни. Захранването на всички останали населени места се осигурява от „Софийска вода“ АД – от трасето от язовир „Искър“ през пречиствателната станция за питейна вода на столицата.
Вестник „Строител“ следи развитието на р-н „Кремиковци“ от доста години. В интервю за изданието Вашият предшественик Ивайло Панев, публикувано през 2016 г., сподели, че „липсата на канализация вгорчава ежедневието на хората от района“. Какво се е променило в тази насока за изминалото време?
За съжаление все още нищо не се случва с канализацията на нашите населени места. Искам да поясня, че става дума основно за селата, където къщите на хората са на септични ями. Жилищните блокове в кв. „Ботунец“ имат изградена канализационна мрежа, която е заустена в ПСОВ.
В последните години се изпълняват проекти за изграждане на канализационна мрежа в някои части на Столичната община, но за населените места в район „Кремиковци“, където липсва такава, не се намират решения. Кметът на София Васил Терзиев работи по този проблем, но всички сме наясно, че може да бъде преодолян далеч напред във времето.
Кажете няколко думи и за пътната инфраструктура.
През изминалата година завършихме предвидените реконструкции и изграждания на улици и пътища съгласно плана на Столичната община. В кв. „Враждебна“ има какво да се желае по отношение на пътната инфраструктура. В Бухово също – в тези две населени места са най-големите проблеми и приоритетно сме се насочили към подобряване на състоянието на вътрешнокварталните улици.
А за образователната инфраструктура?
За радост на нашите деца нямаме нито едно несанирано по всички правила училище, както и детска градина. Само в с. Долни Богров няма училище, но там сме в процес на проектиране. Районната администрация следва максимата, че където няма детска градина и училище, селото престава да бъде „живо“ населено място.
На финала какво ще пожелаете на жителите на р-н „Кремиковци“, на строителите и на екипа на в. „Строител“?
Нека всички да не се отърват от добро здраве. На моите съграждани искам да кажа, че стремежът на районната администрация е да превърнем нашите населени места в предпочитани за живеене и правене на бизнес. Пожелавам на българските строители да има топлина и уют в домовете им и в тези, които изграждат с труда си.
Благодаря на строителите за всичко, което правят, и на в. „Строител“ за възможността да представя развитието на р-н „Кремиковци“. Желая успешна 2025 г.!