Момчил Даскалов, кмет на столичния район „Сердика“: Ремонтът на трамвайното трасе по бул. „Княгиня Мария Луиза“ трябва да се реализира през 2025 г.

Г-н Даскалов, измина повече от година от мандата Ви като кмет на столичния район „Сердика“. Бихте ли направили равносметка за проектите, които са изпълнени за това време?

Периодът беше динамичен и наситен със събития. Радвам се, че успяхме да завършим много стартирани проекти на територията на района от предишната администрация, да продължим изпълнението на други, както и да дадем началото на реализацията на наши идеи. Според мен постигнахме забележителни резултати. Сред по-големите обекти, които вече са приключени, мога да посоча изградените физкултурен салон и столова към 100 ОУ „Найден Геров“. Предстои тези съоръжения да бъдат въведени в експлоатация. Готово е разширението на детската градина в кв. „Орландовци“. Успоредно стартирахме много важен и за района, и за цяла София обект. Той е свързан с промяната на визията на площад „Ротонда“ пред Централна жп гара.

Започнахме и дейности в междублоковите пространства. Идеята ни е да не се прави само ремонт в тези жилищни зони, а да се постигне цялостно обновяване – да се обособят алейни мрежи, да се постави нова паркова мебел и след това тези пространства ще ги включим за почистване и поддържане. Приложихме подобен иновационен подход в жк „Фондови жилища“ пред блокове 209 и 214, както и на занемарени терени в района. Почистваме ги, след което ги превръщаме в зелени площи. Например такива са градинката при ул. „Странджа“ и бул. „Христо Ботев“, при съборените къщи на бул. „Константин Стоилов“ в близост до Сточна гара, където няма обособени зелени пространства. За последния терен става въпрос за 600 кв. м, които изчистихме и предстои да бъде оформена градина. Такова пространство имаме и в кв. „Орландовци“ – там премахнахме стари опожарени сгради и също ще го превърнем в градина. На ул. „Китна“ има общински терен, който навремето е функционирал като паркинг, но впоследствие е бил занемарен. За него също предстоят интервенции след почистването. В жк „Банишора“ при блокове 19 и 20 създадохме зелено пространство. Тази пролет планираме мащабно засаждане на цветя в целия район.

През 2024 г. придвижихме много градоустройствени процедури. Например за разширение на детски градини, за ремонт на различни улични трасета. Сред тях е ул. „Иван Йосифов“ в жк „Фондови жилища“, която няма отводнителни съоръжения и често се наводнява. Проектирането вече е завършено и предстои да се осигури финансиране за изпълнението.

Сред най-интересните ни проекти бе изготвянето на концепция за реновиране на училищните дворове. Съвместно с партньори подготвихме план и архитектурен наръчник, чрез които районните кметове на СО ще може да правят много по-добри задания за проектиране на дворовете. В него включихме две училища – 29-о СУ „Кузман Шапкарев“ и 59-о ОбУ „Васил Левски“ в кв. „Орландовци“. Първото е с малък двор, а второто има голямо дворно пространство, т.е. разработени са два варианта за бъдещи дейности. Дори за 59-о СУ се прави проектиране. Надяваме се през 2025 г. при налично финансиране да изпълним проекта и да покажем нагледно какво се предлага в наръчника.

Друго нещо, с което мога да се похваля, е, че получихме одобрение за финансиране на проект за изграждане на линейна градина по протежението на ул. „Скопие“ в жк „Фондови жилища“ по Програма „Регионално развитие 2021-2027“. Очакваме да ни отпуснат средствата, за да може да го реализираме.

Важен източник на финансиране за местните власти е Инвестиционната програма за общински проекти. Р-н „Сердика“ изпълнява ли обекти със средства от него?

Програмата стартира малко след встъпването ми в длъжност като кмет на района. Оказа се, че нямаме проектна готовност да кандидатстваме по нея, но се задействахме и успяхме максимално бързо да подготвим няколко проекта. Един от тях е за изграждане на нова лечебница и лаборатория в кв. „Орландовци“. Там хората останаха без медицински грижи след закриването на 9-и ДКЦ. Минахме през всички процедури, включително да издадем разрешение за строеж. В края на 2024 г. проектът беше одобрен и предстои да го реализираме.

Имате ли проекти за обновяване на училища, на социални и културни обекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)?

През 2024 г. СО отпусна на всички столични райони средства за проектиране, за да имат готовност с обекти, за които да се търси финансиране по различни програми, включително и по НПВУ. Нашият фокус бе върху разширението на детски градини.

Установихме, че през годините не е обръщано внимание на т.нар. технически паспорти на сградите, в които се помещават читалищата. Работим по издаването на тези документи, за да може да кандидатстваме за финансиране за въвеждане на мерки за енергийна ефективност.

На територията ни има две училища, в които броят на децата е малък и това не е позволявало досега да се осигурят средства за техния ремонт. Едното е вече споменатото от мен 59-о ОбУ „Васил Левски“. Нашата амбиция е да го превърнем в средно училище и в него да има паралелки по туризъм и хотелиерство. Тогава се надяваме да покрием критериите за брой ученици и да може да се кандидатства за финансиране през СО.

Какъв беше интересът към програмата за саниране на жилищни сгради по НПВУ?

По първия етап на програмата бяха подадени документи за 7 блока, които са по 20 етажа и с по 120 апартамента. Дейностите за енергийно обновяване на тези обекти биха стрували между 2,5 и 3,5 млн. лв. Средствата, които етажните собствености събраха за издаването на техническите паспорти, бяха в размер на десетки хиляди левове, но само една сграда получи одобрение за финансиране. Подписан е договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но в блока има апартаменти, собственост на Българската агенция по безопасност на храните. Очакваме от БАБХ да осигурят средствата за ремонта им, защото програмата не позволява саниране на държавни обекти. Водим преговори и разчитаме на коректност от тяхна страна, за да се изпълнят дейностите. Обществената поръчка за избор на изпълнител е обявена под условие за осигуряване на средства. Ако в рамките на 10 месеца не получим средствата, всичко ще трябва да започне отначало. Такова е изискването на Закона за обществените поръчки.

Интересът от жителите на район „Сердика“ към втория етап на програмата беше нулев.

Каква е оценката Ви за степента на развитие на ВиК инфраструктурата на територията, за която отговаряте? Къде са проблемните места и какви проекти планирате?

Най-тежките проблеми в нашия район са свързани с канализацията на кв. „Бенковски“ и частично на кв. „Орландовци“. В кв. „Бенковски“ нещата са комплексни – освен липса на канализация по ул. „Биримирски извор“ се случват наводнения. Там канализацията е изградена отчасти, защото проектът е спрян до етап, в който трябва да се направи корекция на р. Владайска. Успяхме със съдействието на администрацията на СО да почистим коритото на реката, направихме геодезическо проучване, за да се започне ново проектиране на корекцията на р. Владайска. Когато проектът е готов, ще се търсят средства за изпълнението му, след което може да се пристъпи към осигуряване на финансиране за изграждане на канализацията на района. Проектът е много тежък и неговата реализация ще продължи дълго време.

Подобен е проблемът с канализацията на кв. „Орландовци“. Там е трябвало да се направят помпени станции, но всъщност ще е достатъчно да се изгради едно съоръжение и предстои да го проектираме. Теренът е обособен, няма да се налагат отчуждителни процедури. След като бъде построено съоръжението, ще можем да работим и по канализацията на „Орландовци“.

В район „Сердика“ има и друг проблем. На много места при снеготопене и валеж се образуват локви. Това е нещо, което трябва да се отстранява при ремонтите на пътните съоръжения.

Сред планираните проекти на р-н „Сердика“ е обновяването на трамвайното трасе по бул. „Княгиня Мария Луиза“. Какъв очаквате да е резултатът от неговото изпълнение?

Искрено се надявам да изпълним този проект. Осигурено е финансиране и е възложено проектиране на ремонта на трамвайните линии от ул. „Опълченска“ до ул. „Козлодуй“. Това е изключително важно, защото трасето е силно компрометирано. Прави се геодезическо заснемане. Намеренията са обектът да влезе в капиталовата програма на СО за 2025 г. и дейностите да стартират в спешен порядък. Ремонтът ще обхване само трамвайното трасе, но пътната част също е в лошо състояние. Няма дупки, но са се образували пукнатини. От последния ремонт са минали повече от 10 години. През тези пукнатини се просмуква вода и от там идват проблемите в подлезите при Централна жп гара и Централна автогара София. Получих уверение от СО, че ще се работи за паралелен ремонт на асфалтовите трасета. Искрено се надявам да успеем да реализираме всички необходими дейности.

Казахте, че се работи по промяната на визията на пространството около Централна жп гара. Какво е свършено до момента и какво предстои?

Това е болезнена тема за мен като софиянец. В началото на 2024 г. реших да предприема инициатива в координация с администрацията на Столичната община. Изработихме план за прилагане на краткосрочни мерки. В основата на идеята ни е да сменим парадигмата. Предполага се, че няма достатъчно пътници, които да ползват услугите на БДЖ, и следователно няма достатъчно търговски интерес към обектите в подлеза. Поради което магазините стоят празни, те се разбиват и в тях се вандалства. Всеки ден тази зона се чисти по два пъти. Това не е достатъчно и затова се опитваме да генерираме пътникопоток. Мястото трябва да се оживи и да не зависи от ползвателите на услугите на БДЖ. Нашата идея е там да се обособи културен и събитиен хъб, в който да се провеждат различни мероприятия. Вече са предприети действия. Направихме освежителен ремонт, спряхме течовете, пребоядисахме основните части и сменихме осветлението.

По-голямата част от търговските обекти в зоната се стопанисват от „Пазари Възраждане“ ЕАД. Ние сме в координация с тях и те направиха ремонт на най-атрактивните си търговски обекти. Освен хъба се планира помещенията да се отдават на неправителствени и други организации, на спортни клубове на непазарни наеми. Имаме голям интерес към тях. Районната ни администрация има три помещения, като едното от тях беше в лошо състояние, но направихме основен ремонт.

Целият район наоколо малко по малко започва да се облагородява и вече изглежда по-добре. Паралелно с това в края на 2024 г. подготвихме проект за ремонт на кота 0 на „Ротондата“. Предвижда се да бъдат премахнати настилките и да се поставят нови, да се изгради хидроизолацията, да се направи ремонт на търговските обекти.

Мястото вече започна да се ползва за културни събития. През 2024 г. се състоя за първи път Фестивал за училищни рок групи, който беше много успешен. За 2025 г. планираме да се проведат поне 4 фестивала. Сигурен съм, че това е пътят да променим средата. Имаме идея в бъдеще в района да се провеждат коледни пазари. Когато се направи и ремонтът на трамвайните релси, разчитаме, че ще има и нова организация на движението. В зоната има и изоставени асансьори, които ще се опитаме да обновим един по един, за да осигуряват по-добър достъп до метрото. Вярвам, че още от тази година районът ще започне да изглежда по коренно различен начин.

Планирано е обновяване и на терена, който се намира срещу Централна жп гара. Проведе се конкурс за набиране на идеи как да изглежда районът. Какво предстои там?

Това е един от проектите, които задвижихме много бързо, след като поех ръководството на районната администрация. Приключи прилагането на подробен устройствен план съгласно чл. 16 от ЗУТ. Вече сме наясно чия собственост са имотите, а общинският терен е окрупнен. Собствениците на частните имоти получиха документите си и сега може да започне реализирането на инвестиционните намерения. На общинския терен ще бъде обособена концертна зала. Цялостната задача, която трябва да се изпълни, е над възможностите на районната администрация, дори и на СО. Но в координация със Столичния общински съвет и кмета на София Васил Терзиев ще решим как визията да се промени. Идеята ни е северните райони да се развият и центърът да се измести в посока на жп гарата. Проектът за концертна зала е на дневен ред, но трябва да се положат усилия, нужна е и политическа воля, за да се направи по най-добрия начин.

В р-н „Сердика“ има доста сгради, които са паметници на културата. Много от тях не са в задоволително състояние. Как работите с местната общност сградите да се възстановят и поддържат? СО има програма за подпомагане на собственици на такива сгради, има ли обаче интерес към нея?

Това е много тежък проблем. Доколкото знам, програмата на СО не работи достатъчно добре. Частните собственици няма как да бъдат накарани да ремонтират къщите си, а ако решат да предприемат дейности, трябва да извървят трудна административна процедура. Това е проблем, който важи за цяла България.

При нас проблем са не толкова сградите паметници на културата, които са частна собственост, а тези, които са притежание на различни институции. Например зданието на „Майчин дом“, което е построено в миналото от княгиня Мария Луиза. Половината от обекта е собственост на Министерството на здравеопазването (МЗ) и това е частта, която е в плачевно положение. Другата половина е на Националния център по трансфузионна хематология и тя е в добро състояние.

Подобна сграда има на Лъвов мост. Тя беше собственост на Министерството на образованието и науката, което я прехвърля на МЗ, но това ведомство счита, че обектът не може да бъде използван, тъй като не отговаря на техните нужди. За момента няма яснота какво ще я правят.

Ще посоча и трети проблемен обект – при трамвайно депо „Клокотница“. Там има идея да се прави музей на железопътния градски транспорт, но това е въпрос на средства.

В ход е бюджетната процедура за 2025 г. Какви предложения се подготвят от районната администрация, за които ще търсите финансиране?

Изключително спешен проект е ремонтът на 53-та ДГ в кв. „Банишора“. Той е подготвен и дейностите трябва да стартират. Следим ситуацията всеки ден и ако в следващите няколко месеца не започнат строителни работи, трябва да изведем децата.

Разполагаме с проект за ремонт на парк Братска могила в кв. „Орландовци“. Вече коментирах другите ни ключови проекти – лечебницата в кв. „Орландовци“, дейностите на „Ротондата“, обновяването на дворовете на 29-о СУ „Кузман Шапкарев“ и 59-о ОбУ „Васил Левски“, ремонта на ул. „Иван Йосифов“. Ще продължим да работим и за проектирането на канализацията на кв. „Бенковски“, както и по проектирането на връзката между Северната скоростна тангента и бул. „Илиянци“. Това са най-важните проекти района, но са ключови и за цяла София. Ще търсим финансиране за разширение на детските ни градини, както и за изграждането на нови ДГ в различни части.

Как може районната администрация на „Сердика“ да си сътрудничи с КСБ и по-специално с Областното представителство в София?

Взаимодействието между районната администрация и строителния бранш е задължително. Още когато станах кмет, се запознах с големите строителни компании в столицата. Това е ключово, защото само заедно може да изграждаме качествена градска среда.