Да попаднеш в община Чавдар в тези зимни дни, си е направо красиво изживяване. Толкова е бяло наоколо, че чак не е за вярване. А не е за вярване, защото селото се намира в околностите на три големи хвостохранилища, които се пълнят от работата на обогатителните фабрики в планината. Но Златишко-Пирдопската котловина сякаш не се плаши от флотационните отпадъци. Защото и в планината работят грамотни люде, които осигуряват сериозен процент от БВП на страната.

Красиво е наоколо. Отдясно е Средна гора, отляво - Стара планина. И в селското стопанство да работиш, и с горски работи да се занимаваш, и туризъм да развиваш. Има възможности. Самото село е наследник на най-старото население, открито в Средногорието, доказателство за което са археологическите разкопки на селищната могила край р. Тополница. Те са дали достатъчно данни, че тук организиран живот е имало още преди 7000 години. Проучването на неолитната култура „Чавдар” започва през май 1968 г. и завършва през 1980 г. под ръководството на учените от Археологическия институт проф. Георги Георгиев и ст. н. с. Кънчо Кънчев. Открита е изключително ценна рисувана керамика. В работата върху селищната могила, която по същество в праисторическите времена е представлявала поселение от наколни жилища край реката, се включват археолози от Великобритания и с тяхно участие е извършено стратиграфско сондиране на терена, което от своя страна доказва съществуването на седем културни пласта. Според някои историци през Средновековието в местността Кьой дере е съществувало българско селище под името Марково, за което пише в известното Добрейшево евангелие от XII век. Първите писмени сведения за днешното село Чавдар датират от 1430 година в османски регистър на тимари, зеамети и хасове от Никополския санджак. Празникът на общината се провежда на първата събота след Великден в местността Света Петка. Особено почитан от гражданите на селото е Гергьовден, който се празнува всяка година в параклиса „Свети Георги”. С указ на президента през 1991 г. село Чавдар става самостоятелна община. Дотук с историята… За днешния ден на община Чавдар - в интервюто с кмета Геров.

 

Кметът : Пенчо Геров

Визията на общината се дължи на европейските фондове

Пенчо Геров е роден през 1937 г. Завършил е Полувисшия железопътен институт в София със специалност „Строителство и поддържане на железния път”. Професионалната му дейност минава през Областното пристанищно управление-Бургас, а от 1959 г. започва работа в Медодобивния комбинат в Пирдоп, където работи 41 години, първоначално като технически ръководител в поделение ВиК. Последователно е началник на отдел „Капитално строителство”, зам.-директор и впоследствие директор на Инвеститорска дирекция. През това време е изграден Медодобивният комбинат, Геров работи с много чуждестранни специалисти - експерти от Финландия, Германия и бившия Съветски съюз. Това е време за натрупване на изключително голям опит в областта на инвестициите. От 2000-2003 г. развива частна строителна фирма, изпълнява промишлено и гражданско строителство, включително строи училища и жилища, водопроводи, канализация, ремонтни дейности. От 2003 г. досега, вече трети мандат, е кмет на община Чавдар.

Сериозна трудова биография, г-н Геров!.. А и опитът ви като кмет е солиден. Първото, което прави впечатление при влизане в селото, е чистотата по улиците, подредеността и красотата на новия парк… Първо нека да приветствам всички български строители и да им пожелая спорна работа на нови и много строителни обекти. Пожелавам им това като техен колега… Вярно е това, което ви е направило впечатление, но аз искам да започна малко по-отдалече. Наследих кметския стол от добър предшественик, който беше поставил основите на различни инициативи за развитие на селото. Това е Панчо Радунчев, мой колега още от съвместната ни работа в Медодобивния комбинат. По негово време са изградени административната сграда на общината, началното училище, пощата. На тази добра основа аз започнах да надграждам. Разбира се, първата година от първия ми мандат премина в усвояване „премъдростите” на кметската работа. После стартираха европейските програми за развитието на селските райони, програма САПАРД и можах да приложа всичко онова, което бях натрупал през моя дълъг професионален път - и като човек, който разбира инвеститорската работа, и като строител.   Да започнем с проектите с европейско финансиране. Добре, има какво да ви кажа. През първия мандат стартирахме проекта за реконструкция на пътя от шосето София - Бургас до селото, но го реализирахме чак през 2008 г. във втория мандат. Кандидатствахме и спечелихме проекти за ремонт на два горски пътя по САПАРД и ги направихме, реконструирахме улица по програма, отпускаща средства до 100 хил. лв. Където можеше да се кандидатства, ние кандидатствахме. Всичко това стана през първия мандат и го отчитам като добро постижение. И още тогава започнахме подготовката на проекти по ПРСС. През 2008 г. внесохме два проекта по мярка 322. Единият беше за подобряване на жизнената среда в община Чавдар, а другият за реконструкция и ремонт на улици в селото. Те сериозно се забавиха. Въпреки готовността ни за работа още през 2008 г. ги реализирахме едва миналата година. Единият обект беше за милион и половина лв., а другият за 1 800 000 лв.   Прави впечатление, че всички улици в селото са асфалтирани, дори и най-крайните. Няма и дупки по пътищата. Хората пазят чисто пред дворовете си. Вярно, пазят чисто, но и здраво работят. 95% от улиците на Чавдар са основно реконструирани. 1380 са жителите на общината ни. Това е една от най-малките общини в България, май само една друга, в планините на Западна България, в Кюстендилско, е по-малка, но тя се състои от 19 населени места… Но да продължа. Особената ни гордост е, че успяхме да построим парка в началото на селото. След години, когато и дърветата пораснат, това ще бъде истински райски кът за отмора, за възрастните и за децата на селото. Искам да се позова малко на историята - д-р Васил Радославов, който през годините заема различни политически постове, включително и този на министър-председател, посещава през мандата си като премиер селото, присяда край река Тополница и почуквайки с бастунче по речните камъни, възкликва: „Ако има рай на Земята - това е България, ако има рай в България - той се намира тук”.   Рай след много работа… Така е. Например сега сме в процедура за избор за изпълнител на един проект, който включва реконструкция на пътищата до двете ни вилни зони и енергийна ефективност на административната сграда на общината. Това е финансиране за около 3,5 млн. лв. и ще бъде осъществено тази година. От 1 март стартира проект за археологическия парк „Тополницо”- изключително красиво място, което се надяваме в перспектива да завършим. Разчитаме чрез постоянна изложба на откритите в региона археологически експонати да развием и част от т. нар. културен туризъм. Разбира се, и да открием няколко работни места. Предпоставка за осъществяването на културно-исторически туризъм е наличието на останки от съществуването на селище по поречието на река Тополница от раннонеолитната епоха. Мястото на селищната могила е на 2,5 км югоизточно от село Чавдар. Ще спомена само, че тя е висока 3,50 м и заема площ от около 4 декара. Могилата е била оградена с насипен вал, който е защитавал селището от запад, север и изток. Южната страна на селището е била предпазвана от реката. Поради благоприятните условия животът в местността, макар и с известни прекъсвания, е продължил от ранния неолит до ранното Средновековие. Част от съдовете от тази епоха са възстановени и се съхраняват във фондовете на Археологическия музей.   Какво още ви предстои по европейските проекти? Обявихме конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка за „Предотвратяване на наводнения от река Селска”. Това е строителство за около 1 млн. лв., което ще завършим през тази година. Получихме писмо от МРРБ по проекта за енергийна ефективност на училището, детската градина и общината, с което ни съобщиха, че сме класирани, средствата са осигурени и от министерството, само искат да потвърдим намеренията си за реализация. Предстои процедурата за избор на изпълнител и се надяваме, че всичко ще стане в определените срокове.   Вашата община се намира между две планини. Общината притежава 50 хил. декара общинска гора, която стопанисваме с наше, общинско лесничейство. Много се грижим за нея, оценяваме какво притежаваме и всяка работа в гората става чрез строго спазване на лесоустройствения проект. От нея получаваме приходи, годишно печалбата ни винаги е около 150 хил. лв., с които дофинансираме дейности на училището, на читалището, решаваме различни социални проекти или такива, свързани с инфраструктурата на селото. Стартирахме и проект за подобряване на икономическата ефективност от ползването й. Този проект е свързан със закупуване на техника, за да можем остатъчната дървесина - клони, трънаци, паднали сухи дървета, да я превръщаме в определен вид полезна продукция. Всичко това има цел - да подобрим ефективността от използването на даденото ни от гората. И ние сме й длъжници. Имаме идея да изградим дървопреработвателно предприятие, за да можем да осигурим 20-ина работни места за хората, които не са търсени на пазара на труда, защото са неквалифицирани и необразовани. Те не могат да работят в големите промишлени предприятия, с които сме заобиколени, и затова търсим за тях обща физическа работа. А големите предприятия са едни от най-проспериращите в страната, със значителен принос в БВП на България.   И от гората, от природата да преминем към проекти, свързани с околната среда. Има ли с какво да се похвалите? Цялата водопроводна мрежа на селото е подменена. Няма и метър етернитови тръби, които непрекъснато дефектираха и загубите на питейна вода бяха големи. Канализацията за отпадна вода е изградена над 95%. В момента, обаче всички клонове накрая се заустват в една река и тя през голяма част от годината е непривлекателна. Просто мирише лошо. Възложихме проектирането на събирателни колектори. С този проект, който съвсем скоро ще приключи, ще изградим по двата бряга на реката инсталации, които ще изведат отпадните води извън селото до площадката, където в перспектива ще построим пречиствателна станция за отпадни води. Но тъй като сме малка община и сме под 2000 е.ж., влизаме за финансиране на пречиствателни станции след 2013 г. Но аз искам да избързам и когато стартираме проекта за ПСОВ, довеждащите съоръжения да са готови. И още нещо - с изграждането им ще създадем възможност по поречието на реката да построим прекрасни пешеходни алеи за разходки. Това е моя мечта, защото искам след изтичането на третия ми мандат и аз да си правя разходките там.   Община Чавдар явно е добро място за живеене? Аз определено се гордея с това, което става в нашето село, защото ние вече достигаме към 9000 лв., спечелени от проекти от европейските фондове на глава от населението. Да знаете друга такава община? Разбира се, няма да бъде честно, ако не призная, че получаваме средства от концесиите на обогатителните предприятия в региона около нас. Вярно е, че сме и потърпевши от тях. Общината се намира между три хвостохранилища на Челопеч и две на „Елаците мед”. Два-три пъти в годината, при големи засушавания, е възможно вятърът да довее прах от хвоста в селото. Затова от концесиите получаваме средства, които ни дават възможности да заплащаме разработването на проектите, а и строителството на отделните инфраструктурни обекти на селото. Аз се гордея с екипа, с който работя. Макар и малък, той е от истински професионалисти. Това в болшинството си са млади, ентусиазирани хора. Един от тях - Григор Даулов, директор на ТСУ, е изключителен специалист по разработване на проекти. Той заедно с останалите колеги е гръбнакът на спечеленото европейско финансиране. Наскоро внесохме документи за разплащания и получихме благодарствено писмо за перфектна работа. Благодарение на дългия ми професионален път и опита, който съм натрупал, хората ми вярват. Когато разговаряме и стигаме до решение, те са твърдо убедени, че това е правилно и предстои упорита работа… Миналата година беше особено знаменателна за общината и за мен лично. Бях обявен за „Личност на Ротари клуб” за района на Пирдоп, получихме награда за зелена община за оползотворяване на европейските фондове, удостоен бях с „Кмет на годината” на Софийска област… Всичко това е плод на много и много работа - моя и на колегите от общината, и аз се гордея с екипа си. Виждате, центърът на селото е различен… Имаме приличен ресторант, хубав хотел, все повече хора идват при нас за ден-два, че и повече. Добре е и външни инвеститори независимо от европейските фондове да идват в селото. В условията на криза сега, когато говоря пред екип на в. „Строител”, за строителите, за моите колеги, си припомням строителството на Медодобивния комбинат. Тогава на площадката работеха към 3600 строители. Но сега времето е друго и други са измеренията. Разбирам колко е трудно за сектора и каква борба е за всяко европейско финансиране, защото друго практически няма. Но вярвам, че слънцето отново ще изгрее над строителните обекти, за да се замогнат хората, да закупят техника фирмите, да нарасне производителността на труда. Другото е здраве. За строителите, за техните семейства. За всички.  

Проекти в процес на реализация:

1. „Рехабилитация, реконструкция, основен ремонт и изграждане на пътна конструкция на улици от уличната мрежа на с. Чавдар, обл. Софийска” - на стойност 1 906 584 лв., финансиран по Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 2. „Подобряване средата на живот в община Чавдар чрез реконструкция и изграждане на тротоари, улично осветление и обществени зелени площи” - на стойност 1 224 636 лв., финансиран по Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 3. “Почистване на речно корито и корекция на р. Селска, в регулацията на с. Чавдар, общ. Чавдар, с цел предотвратяване на наводнения и намаляване на риска от причиняване на щети на местното население” – 899 829 лв., финансиран по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013” 4. „Реконструкция и рехабилитация на пътища от общинската инфраструктура на община Чавдар и реконструкция за повишаване на енергийната ефективност на общинска сграда в с. Чавдар” - 2 870 947 лв., финансиран по Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 5. „Археологически парк „Тополница“ (местността Св. Петка)” - 442 022 лв., финансиран по Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013