София се нуждае от нова подземна кадастрална карта

Прочетена: 337

Ирина Савина, зам.-кмет по строителството при Столичната община:

Опитваме се да се възползваме максимално от всички възможности за финансиране на инфраструктурни обекти

 

Ирина Савина е зам.-кмет на София по инвестициите и строителството. Родена е през 1977 г. във Видин. Завършила е „Икономика на социално-културната сфера” в УНСС и „Международни отношения и многостранна дипломация” в СУ,
а в момента приключва магистратура „Връзки с обществеността” във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Кл. Охридски“. Има специализация по политически мениджмънт в Училището за политика със сертификат от Нов български университет и Съвета на Европа. Изкарала е бизнес и технически курсове в „Майкрософт – България”, където е ПР мениджър от 2003 до 2006 г. Преди това 2 години е старши експерт в областната управа на Видин.

Г-жо Савина, често се случва при стартиране на изграждане на даден обект да се появява водопровод или газопровод на няколко метра от мястото, указано в плана. Столичната община имаше идея за регистър на подземната инфраструктура. Докъде стигнахте?

Наистина съществува подобна идея за изграждане на регистър на подземната инфраструктура. Подземният кадастър е изключително важен за всяка община. Той подобрява управлението на подземната инфраструктура в града. В следващите няколко седмици предстоят срещи и разговори по тази тема. На 21 февруари заедно с КСБ, в. „Строител“ и ЧЕЗ организираме подобна дискусия, в която ще вземат участие всички заинтересовани страни.
Подземният кадастър на София се актуализира едва от четири-пет години. Съществува необходимост той да се преработи. Актуализирането му ще позволи интегрирано управление на подземните комуникации – електро- и топлопреносните, водоснабдителните, телекомуникационните мрежи и др.
Надявам се след предстоящата дискусия и при желание за бъдещо партньорство в следващите няколко месеца да стартира поетапното заснемане и актуализиране на Географската информационна система на София.

В разгара сме на тежка зима, а предстои обилно снеготопене. Какво правите за предотвратяване на наводненията?
През тази година, като продължение на програмата от 2005-2006 г. насам, сме заложили корекция на няколко участъка на реки, които минават през урбанизираната територия на София. Финансирането е по Оперативна програма „Регионално развитие” и от бюджета на Столичната община. В следващите няколко месеца ще стартираме с корекциите на част от река Иванянска. Участъците са предимно в границите на село Иваняне. Проектът се финансира изцяло от Столичната община.
Също предвиждаме корекция на река Драгалевска в границите на Южния парк. Обектът е технологично свързан с изграждането на главен канализационен клон 1, който минава по улиците „Сребърна“, „Филип Кутев“ и продължава до Околовръстния път и над него. Това е основният колектор, който ще отвежда отпадните води от бъдещата канализация на кв. „Драгалевци“.
Предстои корекция на река Владайска от ул. „Първа българска армия“ до ул. „Воднянка“ в районите „Сердика” и „Подуяне”. Проектът е с цел превенция срещу наводнения на прилежащите територии. Същевременно е технологично свързан с изграждането на дубльора на левия владайски колектор, който ще отводнява кв. „Орландовци“ и част от северните територии на София. Този проект беше включен първоначално в ИСПА през 2004 г., но поради тежките отчуждителни процедури беше изваден от нея. В момента той се одобрява от Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС). Очакваме до няколко месеца да получим финансиране.
Надяваме се до края на този програмен период да изпълним обекта, за да можем да покрием всички цели на финансовия меморандум по програма ИСПА.
Около 400 м участък от река Суходолска също е предвиден за корекция. Парите са по Оперативна програма ”Регионално развитие”. Проектът включва не само корекция на реката, но и основен ремонт на язовирната стена на микроязовир „Суходол 2” и хидросъоръженията към нея, както и изграждане на контролно-измервателна система, която да следи водното ниво в язовирната чашка.
Това сме заложили в бюджета за 2012 г. в тази област, т.е. над 6 млн. лв. от Столичната община и ОПРР. В следващите години ще продължим с останалите части на реките. От 2006 г. досега успяхме да коригираме критичните участъци на реките на територията на София (общо около шестнайсет участъка). Целта ни е до 2020 г. всички реки, минаващи през урбанизирани територии на Столичната община, да бъдат почистени и да имат изградени корекции. Оттук насетне най-важното е да продължим с корекциите с оглед екологичното състояние и облагородяването на пространствата около самите речни корита. Голяма част от тях в момента са със земнонасипни корекции или изобщо нямат изградени такива.

 

Кои са най-важните инфраструктурни проекти, които планирате през тази година?
Основните инфраструктурни проекти през настоящата година в направлението, което ръководя, са в област­та на канализацията. Финансирането за тези проекти ще е по Оперативна програма „Околна среда” и от „Софийска вода”.
През изминалите години успяхме да изготвим идейни или работни проекти за 90% от териториите без подобна система. Основният акцент бе поставен именно върху проектирането на цели райони, а не само на отделни улици. От 2007 г. стартирахме поетапното изграждане на канализационна система на много места в София, където липсва такава – кварталите „Бенковски“, „Симеоново“, „Илиянци“, „Модерно преградие“, „Горубляне”, “Надежда 4”, м. Гърдова глава и др. Работата по тези проекти ще продължи и през 2012 и 2013 г.
По време на изпълнението има доста тежки процедури като избор на екип, подготовка на тръжната документация, която се съгласува със съответното ресорно министерство на оперативната програма, избор на изпълнител и т.н. Всичко това минава през доста стриктен контрол, за да може впоследствие при мониторинг да сме напълно защитени, че проектът ще бъде изпълнен качествено, в срок и без грешки, които да наложат финансови корекции.

 

Какви други проекти предстоят в този сектор?
През тази и следващата година основен приоритет са подготовката и управлението на проекти за изграждане на канализация на територии, където липсва такава. Основният източник на финансиране ще бъдат европейските фондове. Първо, така ще привлечем повече свежи средства в бюджета на Столичната община и второ, благодарение на големия финансов ресурс, който предлагат европейските програми, ще можем за кратко време да изградим канализация на повече места. До броени дни ще бъде сключен контракт между Столичната община и МОСВ за 40 млн. лв. Той ще е за изграждане на канализация на старата част на кв. „Овча купел“ и вилна зона „Горна баня“. Очакваме финансиране и за още няколко обекта за изграждане на канализация заедно с подмяната на водопровод – м. Сливница, Люлин 2, кв. „Суходол” и др. Сключването на договорите за финансиране предстои в съвсем краткосрочен план, за да можем в края на тази година да започнем със самите строително-ремонтни дейности.
Тъй като Столичната община може да се възползва от финансиране на обекти в райони с 2-10 хил. еквивалент жители, подготвяме и други проектни предложения за внасяне в МОСВ. Те са изграждане на канализация в село Владая, село Волуяк, Бистрица и Панчарево, Чепинци и Световрачане. Тук искам да спомена и проектите за изграждане на канализация в районите на Банкя и Кремиковци. Разделени са на няколко етапа. До 2013 г. трябва да изградим регионална пречиствателна станция за Кремиковци, която ще обхваща отпадните води на всички населени места от територията на района. Ще бъдат построени и главни канализационни клонове във кв. „Кремиковци” и Сеславци. За останалите населени места от район Кремиковци също имаме готови проекти, но те ще бъдат финансирани през следващия програмен период 2014-2020 г. Другият важен проект е изграждането на канализационна система на район Банкя, който също е разделен на два етапа.
Както виждате, почти всички проекти са разделени на етапи, но за съжаление няма как чисто технологично до 2013 г. да се изгради канализация на толкова населени места за кратко време. Опитали сме да разделим проектите в зависимост от това къде имаме готови работни проекти и съответно разрешение за строеж.
Четейки това интервю, много хора със сигурност биха се изгубили във всичките проекти за изграждане на канализация в София и района. За съжаление обаче през последните години, когато се е развивал градът, паралелно не е изграждана инфраструктурата.
Кои ще бъдат следващите обекти, за които ще се обяви тръжна процедура?
В рамките на следващите няколко месеца това ще са всички проекти, които изброих, т.е. „Суходол“, „Овча купел“, „Горна баня“. Също така и дубльорът на левия владайски колектор. Смятам, че следейки редовно електронните страници на Столичната община, на „Софийска вода“, на Агенцията за обществени поръчки или на медиите, строителите ще имат точна и коректна информация.

 

Докъде стигна програмата за енергийна ефективност на София?
Програмата на Столичната община търпи своята динамика. По нея работим от началото на 2006 г., когато направихме анализ на състоянието на сградния фонд. Той се оказа много по-лош от този, който очаквахме. Сградите за саниране са много – около 600. Това са детски градини, училища, социални домове, административни сгради, културни институции и други. Няма как за толкова кратко време да се извърши цялостно саниране на всички, за да се постигне икономия на енергия. За нас в началото беше изключително важно да инвестираме първо в смяна на дограма. След това инвестициите се насочиха към подмяна на топлоизолация и хидроизолация на покривите, защото едно наводнение води след себе си необходимост от средства за текущи ремонти. Основната ни цел в момента е довършване санирането на тези сгради. Част от тях, над 30%, са частично санирани. В следващите две години трябва да ги завършим, за да получим висока икономия на енергия. Когато се внедрят всички мерки за енергийна ефективност, тогава наистина се намаляват сметките за електро- и топлоенергия.
През изминалите години няколко административни сгради и 23 детски градини бяха цялостно санирани. През тази година продължаваме със санирането на 14 училищни постройки, тъй като кандидатствахме по няколко програми за национално и европейско финансиране. Идеята е тези училища да бъдат цялостно санирани, за да може и в тях да има икономия на енергия. Те ще бъдат сертифицирани клас А или Б според енергийното им обследване. Пет от тях ще бъдат обновени с финансиране от Националния доверителен екофонд към МОСВ. Предстои сключване на договори за финансиране на две от училищата в Банкя и „Люлин”, които трябва да се направят до края на тази година. През втория етап ще реализираме обновяването на три училища в район „Връбница”, „Сердика” и Кремиковци. До края на годината ще бъдат санирани още 9 училища с финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Също така не бих искала да пропусна и проекта, който подготвяме за саниране на 61 панелни детски градини. В момента той е в подготвителна фаза и трябва да приключи до 2014 г.
Стремим се да има икономии, защото училищата и детските градини са на делегирани бюджети и спестените пари от отопление може да бъдат насочени към други дейности – текущ ремонт на сградите и т.н.
Обобщено може да се каже, че до края на годината ще имаме над четиридесет сгради, в които ще бъдат внедрени мерки за енергийна ефективност, а в рамките на един дългосрочен период до 2017 г. всичките 600 сгради ще бъдат цялостно санирани. Това ще спести изключително много средства, тъй като ще намали наполовина сметките за отопление.

 

Какво се случва в областта на ЕСКО договорите?
Към настоящия момент Столичната община проучва европейските практики в областта на ЕСКО договорите при внедряване на мерки за енергийна ефективност или при възобновяеми енергийни източници. Не сме в много напреднал етап в подготовката за работа с този тип договори. Все още Столичната община търси най-доброто решение, което да е балансирано и за бизнеса, и за Столична община.

 

 

Четейки това интервю, много хора със сигурност биха се изгубили във всичките проекти за изграждане на канализация в София и района. За съжаление обаче през последните години, когато се е развивал градът, паралелно не е изграждана инфраструктурата. Сега тя трябва да се строи в много кратък период. 90% от териториите без подобна система вече са с идейни или работни проекти

 

Сподели в социалните мрежи

Автор на 17.02.2012. Категория Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Don`t copy text!
%d блогъра харесват това: