Гинка Чавдарова, изп. директор на Националното сдружение на общините на Република България:

И НСОРБ, както КСБ, е за изготвяне на типови тръжни процедури

Допирните точки с Камарата са по правилата на еврофондовете

 

Гинка Чавдарова е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Завършила е Киевския държавен университет със специалност „Икономическа кибернетика”. Има докторска степен по икономика за дисертация по ефективност на инвестициите. Тя е експерт по териториално развитие, местно самоуправление и общински финанси. Старши научен сътрудник по териториално планиране. Има следдипломни квалификации във Франция и САЩ. Автор е на повече от 70 монографии, статии и доклади за териториално развитие, местно самоуправление, прогнозиране и програмиране на териториалното развитие. Омъжена, има три деца.

Г-жо Чавдарова, премина отчетно-изборното събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Избран беше и новият председател. Как ще обобщите работата на НСОРБ през последния мандат и какво да очакваме в следващите четири години? Още през юни миналата година представихме отчета за дейността ни. Тогава направихме и пълна оценка на успехите и неуспехите през мандата. Според становището на общото събрание на НСОРБ през изминалите четири години бяха осъществени добри стъпки на взаимодействие с централната власт по време на Годишната среща на местните власти и в Деня на диалога на централната и местната власт. Основното притеснение на делегатите бе свързано със законодателството и финансовата децентрализация, както и с нейното забавяне въпреки приетата програма от Министерския съвет. Според тях понякога НСОРБ възприема много безкритично и не с достатъчно аргументи новите отговорности на общините, които след това създават огромен проблем при практическото изпълнение. Такъв пример е темата за безстопанствените кучета. Въведоха се текстове, които задължават всяка община да изгражда приюти. Подобна постройка като еднократен разход естествено може да се задели, но поддръжката й след това е толкова скъпа, колкото на детските градини. Този закон влезе в сила и даде правомощия и ангажимент на общините без никакъв финансов ресурс. Впоследствие се оказа, че нито срокът за неговото изпълнение, нито капацитетът на местните власти е достатъчен, за да се изпълни. Общото събрание на НСОРБ прие специална декларация и проблемът беше отложен във времето. Това е един от примерите. Самото Сдружение продължава да бъде безсилно при възлагането на нетипични и несвойствени ангажименти на местните власти. Когато някоя от институциите не иска дадено нещо, то автоматично се прехвърля на общините. Типичен по-актуален случай е законопроектът за ветеринарномедицинската дейност. Местните власти получиха задълженията да извозват трупни животни или да издават удостоверение за всяко родено селскостопанско животно. Това не влиза в компетенцията на общините. Съществува определена критика към предходния управителен съвет, която се надявам да не се прояви към настоящия. Тя е свързана с подценяването на някои от проблемите на общините, тяхното несвоевременно поставяне пред компетентните институции и т. н. Новите органи, които избрахме, трябва да бъдат достатъчно мотивирани да отчетат допуснатите в миналото слабости и да не ги допускат повече.   Общините са може би най-големият възложител на обществени поръчки в областта на строителството. Местните власти научиха ли се да подготвят качествени търгове? Проблемите си остават традиционни. От една страна, става въпрос за определяне на ясни задания към възложителите, а не дискриминационни мерки и условия. Ние разчитахме, че вместо години наред да повтаряме едни и същи грешки, ще се разработят за всеки вид обществени поръчки, т. е. за СМР, за доставки на услуги и т. нар. типови тръжни процедури. Те могат масово да се ползват от всички общини. През годините успехът на това добро намерение е само частичен. В областта на околната среда излезе определена подсказваща методология. Вторият стар проблем, който се надявам, че с влезлите току-що промени на Закона за обществените поръчки ще изчезне, са т. нар. възможности да се налагат финансови корекции. Досега имаше най-разнообразно тълкуване при търговете на всеки казус. Това даваше възможност при едната проверка обектът да излезе без санкция, а при последващата да има нарушения. От вида на грешката следва финансова корекция, а тя е с висока стойност. Общините много рядко от собствени средства могат да осигурят ресурс, за да я изплатят. Агенцията по обществени поръчки вече ще е единственият контролен орган, който ще тълкува. Решенията й ще бъдат общовалидни за всички - възложители, контролни органи и изпълнители. Това ще намали разнобоя в тълкуванията. В момента обръщаме сериозно внимание на местните власти в това отношение. Хубавото е, че и строителите разбират, че изпълняваме много на брой проекти и контролът по качеството става все по-важен. Общият извод, който заедно и възложителите, и изпълнителите, особено в областта на строителството, трябва да правим, е да няма компромис с качеството. Да си затворим очите днес, означава да плащаме след месеци, което ще е голямо бреме. При европейските програми успяваме да спазваме сроковете за разплащане със строителните фирми. Често обаче за нашите собствени проекти не си правим много добре сметките за наличния финансов ресурс към етапа, на който трябва да платим, и допускаме забавяне. Не го съобразяваме със събирането на приходите в общинския бюджет и т.н. По този начин страда и общината, защото влиза в лихви и просрочия, и изпълнителят, който очаква да му се разплати работата. Това са масовите проблеми със строителните фирми. Малко по-специфични са с другите партньори - снегопочистващите фирми, доставчиците и т. н.   Какво е финансовото състояние на общините към днешна дата? НСОРБ има пълен поглед отвътре, защото току-що приключиха сесиите на общинските съвети, на които се приеха отчетите за изпълнение на пред­ходната година и се гласува бюджетната рамка за 2012 г. Състоянието, общо взето, е това, което беше и през изминалата година. Няма драстично влошаване, но за съжаление не се забелязва и драстично подобрение. Разбира се, има отделни общини, в които има и тревожни тенденции. Съществува известно утежняване заради сложните ситуации по снегопочистването, природните бедствия и поддържането на инфраструктурата. Много сгради и улици пострадаха след обилния снеговалеж и топенето. Това е актуалното ни притеснение.   Споменахте бед­ствия­­та… Местните власти бяха обвинени, че не стопанисват добре подопечните им язовири. Какво е отношението на НСОРБ по въпроса? Всяка община трябва сама да отговаря за себе си. В условията на криза на всеки от нас му е трудно да се грижи за собствения си дом и апартамент. Така е и при общините, които изпитват особени затруднения за собствеността си. Лошото е, че при определени затруднения общината не е била достатъчно агресивна в търсенето на ресурси, в сериозно поставяне на въпроса. Обществото има основания да обвинява, особено при последните бедствени ситуации, че местната власт е водила по-пасивна политика. Язовирите бяха прехвърлени на остатъчен принцип, т. е. които не бяха поискани от „Напоителни системи” към Министерството на земеделието и храните или от „Язовири и каскади” ЕАД към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дойдоха при нас. Това са точно старите ТКЗС-арски водни съоръжения, които в голямата си част са със стени в много лошо състояние. За тази остатъчно-прехвърлена собственост не е вярно, че няма регистър. Тези, които са изцяло общински, се знаят, фигурират в публичните регистри на местната власт, в плановете на басейновите дирекции. Въпросът е, че ресурсът, който е необходим за нормалното функциониране на всички язовири - национални и общински, е твърде значим. Държавата като цяло, независимо дали чрез общински или чрез национални средства, ще осигури финансиране, но това не може да стане изведнъж. Важното е да се откроят най-рисковите язовири, които крият опасност за населените места, за реколтата и т. н. Превантивните мерки да бъдат насочени към този тип съоръжения. Възможността, която ще се даде на общините да се откажат от собственост, за която нямат средства да се грижат, е добро решение.   Изпълнителен директор сте на НСОРБ по време на мандата на няколко правителства. Централизация или децентрализация се извършва у нас? Изпълнителен директор на НСОРБ съм от петнайсет години. Бавно и полека вървим към децентрализация. Преди дни на тази тема организирахме дискусионен форум, за да погледнем големите промени през последните двайсет години и положителното развитие в много от насоките, по които работим. По отношение на политическата децентрализация може да се каже, че процесът е почти приключил. Имаме политически плурализъм, самостоятелни изборни местни органи с различен политически нюанс и т. н. Дебатирахме дали добре защитаваме общинската собственост и публичния интерес. Тези два въпроса остават за решаване от обновените структури на НСОРБ. Съществува голям напредък в децентрализацията по отговорности и права в цели сектори като например детските градини, социалния патронаж и т. н. Въпросът за ресурсното осигуряване обаче си остава. Още в зародиш е гражданското участие. Местното самоуправление означава пряко въвличане на гражданите във вземането и изпълнението на решения през цялото време, а не само от избори до избори. Имаме много добри практики, които НСОРБ трябва да развива. Всички правителства влагаха в бъдеще неопределено време финансовата децентрализация. И предходните, и сегашните управляващи поставиха срокове за осъществяване на най-ключовите мерки, т. е. за собствените приходи на общините. Засега тези мерки остават неизпълнени. Местните власти са с много голямо изоставане по отношение на финансовата децентрализация. Оттук съществува дис­баланс между ресурсите и съответните отговорности. Критикувани сме по тази тема в мониторинговия доклад на Съвета на Европа. Другото, което се откроява и беше обсъдено на нашия дискусионен форум, е законовата рамка на общините. Сегашната е направена през 1991 г. чрез Закона за местно самоуправление и оттогава е променяна трийсет и шест пъти. Но старата дреха с кръпки нова не може да стане. Нормативната база се нуждае от промяна, която да отрази развитието на общините през последните години. Вариантите, които ние предлагаме да се случат, са два. Първият е да продължим с изцяло нови закони за местното самоуправление, за местните данъци и такси, за финансите. Втората опция е подсказана в мониторинговия доклад на Съвета на Европа за България. Те предлагат да направим кодекс на местното самоуправление. Той е по-устойчив. Няма да попречи на самостоятелността на общините и ще съдържа само най-общи регламенти и правила. Местните власти ще могат да ги приспособяват към своята специфика и възможности за развитие чрез нормативни и поднормативни актове.   През вашия поглед какво се случи на общото събрание на НСОРБ? На общото събрание избрахме накъде да вървим. Дебатирахме по програмата ни за дейност. Преди деня получихме доста мнения по нея, затова нямахме сериозни разминавания по време на събранието. Бяха избрани новите членове на Управителния и на Контролния съвет. По стара и немного добра традиция винаги имаше и политически сблъсъци. Те си проличаха и на събранията по регионите. Практиката показва, че месец след общото събрание, когато започне истинската работа на новите органи, общият интерес излиза напред. Няма да скрия, че на последния Управителен съвет имахме доста проблеми с присъствието, т.е. почти една трета от хората не дойдоха.   Как протича работата ви с Камарата на строителите в Бъл­гария? Стараем се да си сътрудничим. В отделни случаи имаме общи интереси, в други - не. Допирните ни точки са по правилата и процедурите на еврофондовете, по бързината, с която работят управляващите органи. А пък противоречията са, разбира се, в сроковете, които ние трябва да спазваме като възложители, а те като изпълнители.