Богата на културни и исторически паметници и на много красиви природни забележителности, които предполагат развитието на зони за отдих и туризъм. Това е определението, което дава на Кюстендилска област административният управител Даниела Годинова. И макар то много точно да събира всичко в едно изречение, ще си позволим да бъдем малко по-разточителни в описанието на това късче от България. Защото има региони, които трудно се асоциират с една дума. А тук размишлението е кое от всички характерни неща заслужава най-много да бъде използвано за нарицателно.
Безспорно, когато изречем Кюстендил, веднага се сещаме за Майстора и неговите красиви българки, които греят на фона на пъстри цветя и сочни ябълки. После идват асоциациите с някогашните ябълкови градини, с черешите в съседно Бобошево, щедро разгърнало полето си, за да се вие волна Струма. Тук през вековете са строени и достроявани не една или две, а цели 187 църкви. Над реката, но в Невестино, е уникалният Кадин мост, построен по заповед на турски султан като сватбен подарък за смела българска невеста.
Следва връзката със съседна Дупница, която десетилетия се опитва да докаже, че е „център на центъра”… Цял роман може да се напише за враждата между двата града, дошла от централно наложената административна власт на Кюстендил въпреки историческите дадености тя да принадлежи на Дупница, но не това е целта на нашия очерк. Днес Дупница вече не може да се похвали нито с повече хора (защото поне 20 000 избягаха в последните години в чужбина), нито с предприятия, нито с по-богата култура, нито с друго, което да доказва правото й да държи първенството.
След като в началото на промените градът бе обявен за флагман на революцията и близо 20 години гордо носеше името Града на барикадите, в последните пет стана известен като Града на братя Галеви. И макар да не са братя, под тяхно ръководство и разбира се, с делегираните им от народа права Дупница видимо обедня и се превърна в разорана целина с недостроени мегаломански жилищни и административни сгради, с разбити улици и разкопан център. Е, няма как да не признаем, за сметка на прекрасна градска градина в сърцето и модерен парк, построен по всички европейски стандарти, в периферията.
В посока запад в Кюстендилска област е и най-популярният български манастир – Рилският, който ежегодно привлича над 5 млн. туристи и не остава подминат от нито един ВИП гост на страната ни.
По пътя към София, ако изберем шосето към Самоков, пък е най-горещият минерален извор на Балканите – в Сапарева баня. Градчето, което е изходен пункт към един от още неразвитите зимни курорти – Паничище, също е идеално място за инвестиции и притежава всички природни дадености, необходими като основа за разцвет.
И като стана дума за минералната вода, няма как да пропуснем да отбележим, че тя буквално блика в центъра на Кюстендил.
Та при всичките тези дарове на природата единственото, от което се нуждаят хората в областта, е доброто управление. Какви са вижданията за него, питаме областния управител Даниела Годинова. Защото колкото и недоверчиви да са мъжете в региона към това, че и жените го могат управлението, тя е на път да докаже, че може би тъкмо жилава женска ръка и добри женски очи са нужни, за да се гледа и върви напред.
Даниела Годинова, областен управител:
Високо ценим експертната помощ на КСБ
Даниела Годинова е икономист
по образование. Работила е като експерт в РКС на КНСБ в Дупница. Кандидат
за кмет на града през 2007 г. След изборите е назначена за зам. областен управител на Кюстендил, а отскоро
е областен управител.
И въпреки че е завършила икономика, а в ежедневието си е администратор, любимо занимание за свободното й време е поезията, като самата тя е автор
на много стихове.
Г-жо Годинова, наскоро оглавихте Обществения съвет по икономика, инвестиции и интегрирано развитие на област Кюстендил. Какви са целите, които си поставя този съвет?
Най-общо целите на съвета са да обедини усилията на държавната администрация, бизнеса и местната общност за ефективно управление на икономическото развитие в област Кюстендил, както и по-активно участие на държавната администрация и бизнеса при планиране на дейности и общо партньорство. Съветът ще работи в помощ на бизнеса и при необходимост ще бъдат канени и кметове на общини. Заседанията ще се свикват веднъж на три месеца, като при нужда ще се провеждат и извънредни заседания.
За заместник-председател на обществения съвет бе избран Валентин Златков, а за секретар – Михаил Абаджиев – хора, доказали опита си и утвърдили се в техните сфери на дейност.
На първото учредително заседание присъстваха Даниела Стоянова – председател на Регионалната занаятчийска камара, секретарят на Търговско-промишлената палата Йордан Беловодски, както и представители на бизнеса.
Има ли инвестиции или инвеститори, насочени към областта?
Периодично провеждаме срещи с представители на бизнес организации от държави – членки на Европейския съюз, и им оказваме съдействие с информация относно свободни терени, възможности за развитие на определени видове бизнес, възможности за кадрово обезпечаване на дейностите, които те биха искали да развиват. За съжаление към момента няма финализирани такива съвместни инициативи, тъй като чуждестранните инвеститори все още подхождат плахо към възможностите за създаване на предприятия у нас. Но ние продължаваме да работим в тази насока – и чрез разработването на съвместни проекти с организации от европейски държави, и чрез разработването на модели за набиране, анализиране и предоставяне на необходимата информация на базата на съвременни технологични приложения.
Какви са условията за бизнес в Кюстендилско?
Област Кюстендил има изключително голям потенциал за развитие. На първо място тя е богата на културни и исторически паметници и на много красиви природни забележителности, които предполагат развитието на зони за отдих и туризъм. На следващото място са минералните води, които са с доказани лечебни свойства и биха могли да бъдат основата на едно изключително развитие на балнеологията и спа туризма. Една все още не много добре използвана възможност е и развитието на земеделието, тъй като земите са изключително плодородни. В някои райони се отглеждат сортове, които са уникални не само за България, но и за Европа. Това е сектор, в който би трябвало да се направят много инвестиции и в хидромелиоративни съоръжения, и в научноизследователска дейност, и в изграждането на преработвателни предприятия.
Областната администрация спечели проект за адаптиране и прилагане на иновации в сферата на туризма. Разкажете за този проект?
Да, наименованието на проекта е „MOBAIL GROW – прилагане на иновативни мобилни приложения, стимулиране на развитието на иновационни услуги в сектора на туризма“ в партньорство с организации от Германия, Хърватия и Община Варна.
Бюджетът на проекта за всички партньори е 529 845,41 евро. Бюджетът на Областната администрация – Кюстендил е 88 298,65 евро.
На 8 март 2012 г. предстои подписване на договора за финансиране на проекта в Брюксел. След това ще се проведе и работна среща с партньорите, за да се уточнят механизмите за сътрудничество между отделните участници, начините за комуникация и провеждане на съответните процедури. Вярвам, че с реализацията на този проект ще можем да приложим добри и иновативни практики, за да дадем тласък в развитието на туризма на територията на областта.
Кои са другите приоритетни проекти, които ще се реализират през 2012 г.?
Продължаваме работата си по още два – единия по трансгранично сътрудничество със Сърбия, а другия – с Македония. И двата са с бизнес насоченост и целта им е реализиране на дейности и създаване на стратегически планови документи и центрове за бизнес, които да бъдат в помощ при осъществяването на сътрудничество между фирмите от граничните региони.
Очакваме оценка на още два проекта, подадени по програмата за Югоизточна Европа, и, разбира се, следим възможностите, които ще бъдат предоставени на областните администрации за кандидатстване по Оперативна програма „Административен капацитет”, която е тясно свързана с подобряване работата на администрацията както по отношение обслужването на гражданите, така и по отношение повишаване капацитета на служителите, създаването на партньорства и прилагане на добри европейски практики и др.
Какви са по-дългосрочните планове?
Основната цел, която си поставям, е чрез работата на областната администрация да съумеем да обединим усилията на всички кметове от областта за един добър анализ и планиране, за да можем да съчетаем предимствата на всяка една община и да създадем един общ туристически продукт. Ние сме сравнително малка област и само по този начин ще можем да бъдем достатъчно атрактивни и конкурентоспособни, за да привлечем чуждестранните туристи. Много важна и отговорна ще бъде и работата, която предвиждаме по създаването на бази данни във всяко едно направление – свободни терени, състояние, статут, възможности за отдаване под наем или продажба и т.н. – както за държавните, така и за общинските терени на територията на областта. Предвиждаме изготвянето и на анализи, свързани с юридическите и данъчните изисквания по отношение на инвестициите, възможностите за преференции и облекчения, сроковете на отделните процедури и всичко, което би интересувало потенциалните инвеститори. А те очакват от нас именно това – кратка, точна и ясна информация, която да им представи възможностите, трудностите, готовността за институционална подкрепа и тази информация да послужи като база за реализиране на тяхното инвестиционно намерение. Така че през тази година предстои сериозна работа на проучване, анализиране и обобщаване във всяко едно от тези направления.
Кои според вас са основните неща в сферата на инфраструктурата, които са неотложни?
По отношение на транспортната инфраструктура област Кюстендил получава едно сериозно развитие със строежа на автомагистрала „Струма”. Направена бе и рехабилитация на пътя Кюстендил – Дупница. Предвидена е и реконструкция на пътя Кюстендил – София. Така че основните пътни артерии на територията на областта ще бъдат развити допълнително. В програмата на Агенция „Пътна инфраструктура” е включен и пътят за Рилския манастир, което е изключително необходимо с оглед големия брой туристи, които го посещават.
С изпълнения воден проект на Кюстендил хората отчитат сериозен спад на разходите на вода. Имате ли представа какви са плановете на втория голям град в областта – Дупница, в тази насока?
Да, община Дупница също заяви намерения в тази посока, но възможностите за кандидатстване в този планов период са пропуснати от предишното ръководство и сега ще трябва да се изчака отварянето на програмите от новия планов период, за да може да бъде подаден проект за воден цикъл на град Дупница.
Новата власт в Дупница обяви, че ще трябва да се връщат пари по европейски проекти. Ясно ли е вече какво се е случвало там при предишното управление? Има ли шанс за спасение на общината?
Изключително тежко е положението на общината. Похарчени са целеви средства, отпускани от държавата по различни направления. Нецелесъобразно са изразходвани и средства по спечелени от общината проекти. Сега новото ръководство трябва да намери начин за осигуряване на тези пари, за да може реализацията на проектите да продължи. В противен случай подлежат на санкции и връщане на вече отпуснатите суми. Така че задачата на кмета и неговия екип ще бъде изключително трудна, но аз вярвам, че те ще успеят да се справят, тъй като полагат неимоверно големи усилия да възстановят нормалното функциониране на общината. Едва след това ще могат да работят активно и за нейното бъдещо развитие.
В Кюстендил работи Областен обществен съвет за превенция и противодействие на корупцията. Има ли вече ефект от дейността му, има ли постъпили сигнали и какво се случва с тях?
Радвам се, че от края на миналата година този съвет заработи и вече получихме сигнал от гражданин, уличаващ конкретно лице в облагодетелстване за сметка на други лица. До момента са постъпили общо 3 сигнала. По правилник сигналите се регистрират в специален регистър и се свиква извънредно заседание на Областния обществен съвет за превенция и противодействие на корупцията, където сигналът се отваря пред членовете на съвета и се решава конкретно как да се процедира по-нататък. За конкретни постъпили сигнали членовете на съвета преценихме да бъдат изпратени до Окръжната прокуратура за предприемане на действия и до Министерството на земеделието и храните, защото действията или бездействията, посочени от жалбоподателите, касаят служители на регионалните структури от министерството. Имаше подаден още един сигнал, за който поради нечетливост изпратихме писмо с покана до подателя да даде ясна конкретика на описаното в писмото, но писмото беше върнато от пощите поради ненамиране на подателя. Според мен има ефект от дейността на съвета, както по отношение разкриването на корупционни практики и набелязване на мерки за тяхната превенция, така и по отношение засилване доверието към институциите от страна на гражданите.
Какви са перспективите пред по-малките населени места в областта?
Както вече казах – те трябва да бъдат обединени с по-големите в една цялостна концепция за развитие. Така ще се преодолеят различията и ще се уеднаквят стандартите. И малките, и големите общини трябва да бъдат във фокуса на работата ни, защото техните граждани са граждани на област Кюстендил.
След като стана ясно, че няма да го има депото в Кочериново, как ще бъде решено сметосъбирането в областта?
Изключително много време бе пропиляно с нереализирането на този проект – без воля за придвижването му от страна на ръководството на бившето сдружение „Струма” и с безполезно изразходване на сериозен финансов ресурс. През 2010 г. се работеше по реализацията на проект – публично-частно партньорство – за изграждане на завод за преработката на отпадъци в Дупница, но след получаването на отрицателна оценка по ОВОС през януари т. г. и този проект трудно би се осъществил. Усилията на общините от областта в момента са съсредоточени към спешна подготовка на документация за кандидатстване пред МОСВ за изграждане на регионално депо в Дупница. Наистина са необходими изключително добра организация, лична ангажираност и много сериозен подход към проблема, за да може новосформираното сдружение „Рила еко” да подаде новия проект в кратките срокове, които остават до затварянето на програмата.
Малките строителни фирми по места разчитат предимно на проекти от ЕС. Имате ли практика да си сътрудничите, разбира се, без да нарушавате законите.
Можем да бъдем в помощ на фирмите по отношение участието им в проекти на администрацията само дотолкова, доколкото поддържаме високо ниво на информираност относно предстоящите процедури и критериите към участниците в тях.
За Камарата на строителите като една от най-силните браншови организации е много важно доброто взаимодействие с местните власти. Имате ли практика да си сътрудничите с областното представителство в Кюстендил? В какви насоки може да се развива това сътрудничество?
Изключително добро е сътрудничеството ни с председателя на Камарата на строителите за област Кюстендил Атанас Кирилов. Членовете на Камарата ни оказват съдействие и с консултации при разработването на проекти по отношение на техническите специфики, и по отношение на планирането на дейности на администрацията, свързани с осигуряването на заетост. Благодарна съм за помощта, която ни оказват, и съм убедена, че това сътрудничество ще може да се разширява в бъдеще.
