Общини

По европейския път на Разлог

На 155 км от София по отбивката за Разлог стъпваме на съвършено ново европейско шосе. Входът на града прилича ако не на магистрала, то поне на скоростен път с 4 ленти за движение, с разделителна ивица с бетонни бордюри, икономично улично осветление и открита бетонна канавка. Километър и половина по-нататък, вътре в града, вече са се справили с ямите, останали от снеговете, които тази зима тук стигаха до метър и още не са се стопили съвсем. Монтирано скеле подсказва, че се работи и по обновяването на храма, нищо че строителният сезон току-що е започнал. Изобщо усещането, с което ни посреща Разлог, е, че кризата си е отишла заедно със зимата. Оптимист е и кметът на града инж. Красимир Герчев, който спечели втория си мандат с 55% на първия тур. Застанал до прозореца на кабинета си той разказва как след месец-два центърът ще заприлича на цветна градина.  Но плановете за малкото кметство съвсем не се простират нито до градината пред кметството, нито до бостана с дините на края на града (тук перифразираме Андерсен). Защото в малката община знаят какво е устойчиво развитие и планират всичко през призмата на бъдещето. И имат всички шансове да се надяват на успех най-малкото защото в последната година, година и нещо цялата държава се обявява открито в подкрепа на едно по-бурно развитие. Миналата пролет не един, а трима министри поеха ангажимент да съдействат за туризма под Пирин по време на обществена дискусия на тема „Развитие на курортно-туристическата дестинация в Пирин”. Става въпрос за разширяването на съществуващата в момента ски зона на Банско и за изграждането на две нови - в Добринище и Кулиното край Разлог. Само преди месец, по време на Световната купа по ски в Банско, лично премиерът Бойко Борисов обеща да направи всичко възможно нещата тук да се случват.  

Кметът Красимир Герчев:

В нашия регион се гордеем със строителите

 

Инж. Красимир Герчев е втори мандат кмет на Разлог. Спечели изборите през октомври още на първи тур с над 55% подкрепа. Завършил е Минно-геоложкия институт в София. Специализирал е геотехнологии. Семеен, с едно дете. Работил е в мините в Симитли, в Бюрото по труда в Благоевград, а последните 10 години в бизнес център „Места”, където се е занимавал с разработването на проекти с външно финансиране. Има специализации в областта на бизнес предприемачеството, интернет маркетинга. Кмет е на Разлог от лятото на 2009 г., след като предшественикът му Любен Татарски влезе в парламента, където оглави регионалната комисия.

Г-н Герчев, спечелихте втория си мандат с убедително мнозинство още на първия тур и така ще имате възможност да реализирате дългосрочната си програма. Кои са акцентите в нея за тази година? Това, което имаме тази година в капиталовата програма от собствени средства, е в доста ограничен размер, но за сметка на това средствата, които ще влязат в общината от оперативните програми, са повече. Имаме спечелени проекти в различни области - във ВиК сектора, в здравеопазването, в туристическата и образователната инфраструктура. Така че в капиталовия ни списък влизат различни обекти. По „Красива България“ имаме спечелен проект за училище „Кирил и Методий“, което е в центъра на Разлог. Получихме средства за обновяване на две детски градини, които са по ОП „Регионално развитие“, работим по един голям проект за водопроводната структура в с. Бачево, чиято стойност е над 1 млн. лв. В близко бъдеще предстои и корекция на р. Пихла в с. Баня, която създава проблеми. Тази година се надявам да укрепим бреговете й и да няма вече разливи в селото. Също в Баня стартираме и се надяваме да приключим успешно проекта за консервация и реставрация на двете стари бани и площадните пространства. Там ще правим и туристическо- информационен център, ще има и атракцион. Подобен на този в Баня е и един проект, който се нарича „Стъпалата“. Надявам се и той да бъде одобрен. По него предвиждаме на един хълм над града в Рила планина, където отдавна има стъпала, да изградим атракциони по пътя и една много интересна почти 10-метрова кула, от която с подвижен далекоглед ще може да се наблюдават трите планини. Оттук ще се вижда и скалният феномен в Пирин, който също се нарича „Стъпалата“ и за който, както знаете вече, кандидатстваме да бъде включен в списък с нови 100 туристически обекта. Като цяло за строителната програма сме използвали максимално възможностите на оперативните програми, защото всички знаем общините в каква ситуация са. Вече години наред липсва оптимизмът за инвестиции. Аз не мога да давам съвети, но ние сме една брънка от държавата. Няма как да определяме дневния й ред, но мисля, че имаме право да определяме дневния ред на общините. Какво бихте променили в този дневен ред? Най-сериозният въпрос е този за децентрализацията. Много отдавна се коментира, но само толкова. Едва от миналата година имаме някакви наченки за радост на всички ни. Говоря за минералните води, които бяха прехвърлени за стопанисване на общините. С тази възможност сега в Баня ние ще направим един колектор, за да може да се ползва регламентирано.  

продължава...

Имате ли планове за водните ресурси там? Ние в момента ползваме минерална вода за отопление на читалището, детските градини, училището и пенсионерските клубове. Но имаме доста силен дебит и всички предприемачи на територията, които искат да я ползват за отопление и за минерални басейни в хотелите си, ще могат да я ползват регламентирано, а в общината ще влизат средства от таксите. За нас този ресурс е изключително ценен, защото той привлича инвеститори. Все по-голям е интересът към местата с минерални извори. Има вече много предприемачи, които искат да постигнат по-високо качество на туристическия продукт, хора, които искат не само да направят басейн, но и да предложат лекарски кабинети, спа процедури. Надявам се съвсем скоро нещата там да започнат да се случват. Аз съм много оптимистично настроен за Баня. Затова и укрепваме реката, ремонтираме улиците, правим атракциони. Имаме и много добър проект за голям закрит басейн, който също ще вкараме в програмите за развитие на селските райони. А там има простор, има въздух...   Миналата седмица и президентът Росен Плевнелиев, който да припомним е от вашия регион, обеща подкрепа за децентрализацията. Хубаво е това, но според мен са нужни по-смели неща. Обещанията трябва по най-бързия начин да бъдат превръщани в дела. Иначе няма как да се постигне нещо.   Имате ли конкретни предложения? Има много неща. Първото, което ми хрумва, е, че може да се направи така, че например 1 или 2% от ДДС да влизат в общините. Но трябват смели политически решения.   По време на Световната купа в Банско премие­рът Борисов открито заяви подкрепата за инвестиции в нови ски зони в региона. Имате ли надежда, че това наистина ще се случи? Каква готовност имате с плановете? Знаете ли, по тази тема така бяха наплашени всички, че не смееха да говорят. Сакън, да не писнат еколозите. Все едно, ако се направи писта, ще стане апокалипсис. Когато се кажеше, а и в момента продължава да е така, че трябва да се направи един лифт или една писта, това се възприема все едно искаме да се смачка планината. А никой не коментира строителство горе в планината, никой не иска да прави там хотели. И дори не е поставян подобен въпрос. Защото долу, в подножието й, ние имаме инфраструктура, местните хора имат и интерес долу при тях да се развиват хотелите. И повечето курорти у нас са в подножието на планините, макар че на Запад има такива, които са на 1600-1800 метра. Ние в Разлог искаме да се развие възможността както за зимен, така и за летен туризъм. Много разчитаме на това. Но искаме да тръгне процесът по законовия ред, искаме да тръгнат процедурите - било по „Натура“, било чрез ЮНЕСКО, било по плана за управление на парк „Пирин“. Трябва да се даде възможност за икономическо развитие. Има пример в региона как един лифт щади планината и дава възможност на максимално много хора да се докоснат до нея. Има и друго – там, където има развита инфраструктура за зимните спортове, хората почти не излизат извън нея и не правят бели. Нарушения има, когато няма икономическо развитие. Безработицата, безсилието на хората засилва нерегламентираната сеч, посегателството върху гората. Няма да се правят поразии, ако има работа. Ние искаме това, нищо друго. И затова съм много радостен, че вече има свободен изговор на това какво искаме да се случи. Не може всеки проект, който носи икономическо развитие, да бъде блокиран. Много са вече съмненията, че това се прави умишлено и дано не е наистина така. Проектите, които имаме ние за бъдещето, са проекти на устойчивото развитие. С тях решаваме проблемите с безработицата в цяла Югозападна България, не само в Разлог.  

продължава...

А не смятате ли, че вместо и тук да искате ски писти, е по-добре да се насочите към развитие само на летния туризъм? Така няма да имате проблеми и с еколозите. Ето вижте, дори и в годините на криза туристите в региона не са по-малко. Това на първо място означава, че хората харесват природата тук... Но ако чакат по два часа за лифта, те няма да се върнат. И всичко ще тръгне назад. Затова не бива да изпускаме нито един от шансовете, които ни дават и планината, и топлата вода... Цяла Гърция, Турция, Румъния откриват региона като място за ски туризъм. За това в последните години помагат перфектната организация на Световните купи, отзвукът, че се дава отличен продукт. Но той трябва да бъде доразвит. А с него и съпътстващите летен и спа туризъм, които също са обусловени от природните ни дадености.   Ако за развитието на ски курортите има пречки от страна на „Натура“, ЮНЕСКО или Плана за управление на „Пирин“, за развитие на региона като голф дестинация като че ли няма такива. Миналата есен България спечели международния приз „Непозната голф дестинация“. На ваша територия е едно от най-добрите игрища, но според хората, които играят голф, едно игрище не е достатъчно, за да се говори за дестинация. Какво се случва с останалите проекти, за които се говореше преди години? Това, което направихме ние като община, за да помогнем, е, че отделихме 1100 дка общинска земя, която целенасочено сме решили, че ще предлагаме за голф игрище. И добре, че бързо се ориентирахме да отделим този имот, защото имаше разни възстановявания на земи в тези територии, а това създава големи трудности. Както вероятно знаете, тук преди години имаше проекти за още 4 голф игрища, но тогавашното решение на държавата за земите по онзи прословут чл. 19 ги блокира. Сега този член (който дава правото на общините да управляват неизползваемите земи) е коригиран, но пък с кризата вече няма инвеститори. И вижте как едно държавно решение може да спре развитието за години напред.   А земите, които сте отделили за голф, в публично-частно партньорство ли смятате да вкарате, или как? Грубо казано, не е работа на общината да прави голф. Тя има съвсем други функции. Трябва да създаде правилата, да обслужва административно бизнеса и гражданите, да работи за добър бизнес климат и да съдейства на предприемачите, които имат намерения да развиват региона и съответно да откриват работни места. Практиката показа, че общините нямат полза от това да имат малки проценти от някакви съвместни дружества с бизнеса.   Какво се случи с проекта за спортната зала? Май остана само на първа копка. Случи се поредният сблъсък с нормативни документи. Ние бяхме и сме подготвили всичко. Залата има разрешение за строеж, което е влязло в сила, има избран изпълнител, стойността се знае и тук идва голямото НО. Стойността на съоръжението е 12,7 млн. лв. и не може да се финансира по европейските програми, цената е добра на фона на други подобни съоръжения, проектирана е за 5000 зрители. Но когато тръгнахме да коментираме за емитиране на облигации, се смени законът и 5-те процента от собствените приходи, които можем да връщаме за година, с изравнителната субсидия станаха 15%. Това автоматично направи общините неинтересни на банките и финансиращите институции. Никой не иска да ни търпи да връщаме 20-25 години такъв кредит. Това е реалната пречка. Оттук насетне търсим държавна подкрепа за малка част или външно финансиране. Не сме се отказали. Защото това съоръжение е изключително важно за целия регион.   Тук хората преди години разчитаха основно на доходи от голямото строителство. Сега какво се случва с тях, всички ли са на борсата? Това, което мога да кажа, е, че тук има фирми, които могат да строят. Изобщо строителите са нещо, с което ние тук се гордеем. Много от тях сега са без работа. Но този бранш изтърпя, изнесе на гърба си най-тежко кризата. Не ми се говори за банковия сектор, но според мен от тях – от лихвите, от отношението им към инвеститорите, трябва да тръгнат нещата на промяната. Защото в тази финансова криза, в която всички губят, банките отново са на печалба. И то немалка печалба при милиарди непогасявани дългове.   Кризата ще отмине все пак, но какво правите вие за създаването на добра бизнес среда? Мислим и в тази насока. В промишлената зона сме запазили терени за производства. Дори с решение на общинския съвет сме намалили таксите и съответните необходими разрешителни. Става въпрос за 27-28 декара за хора, които искат да развиват производство. Създали сме и инфраструктурата там - има вода, канализация, електричество... с двама, трима инвеститори имаме разговори в напреднала фаза, единият закупи земя вече.   Какво смятате да развивате, имате ли претенции какви да бъдат новите производства тук? Претенции не, но искаме това да са гъвкави производства, за по 20, 30 души в началото, при това в разнородни дейности, за да има работа винаги. Ако един бранш има затруднения, другият да продължава да работи. Все пак предприемачите са тези, които ще решават какво да развиват. Много разчитаме да тръгне реформата в дървопреработ­вателния сектор, защото той е традиционен за нашия регион. Заедно с мебелната промишленост е структуроопределящ.   В каква насока трябва да е реформата там според вас? Аз не съм експерт, но това, което искам, е нашите предприемачи да имат достъп до суровина. Регламентиран, навременен, за да могат да реализират сключените договори, защото при дупки в производството у нас чуждите фирми ни изместват, а това може да е фатално. Но за момента ние имаме добри пазари в Гърция, в Турция и тези пазари трябва да се поддържат. Правихме разговори в тази сфера в министерството, пледирах за по-голяма гъвкавост при разглеждане на възможностите за добив, които при нас са големи. Дано заработи законодателството за големите басейни, т. е. те да осигурят достъп на по-големите ползватели. Борсата дано да тръгне... надявам се процесът да се регулира.