Да излезеш от напечената от слънцето столична джунгла и само след 20 минути да се озовеш в рая на Средна гора… Да караш по шосето за Бургас и да не спреш в омайната сянка на планината… Да навлезеш в обработените ниви с покълнало жито на община Горна Малина и след това да не се срещнеш с кмета инж. Емил Найденов, си е направо малшанс. Е, нашият екип имаше и шанса, и удоволствието в един хубав майски ден да съчетае всичко това в една фотообиколка, няколко разговора с местните хора и интервю с кмета и неговия заместник инж. Ангел Жиланов. Разбира се, преди това се поинтересувахме и вече знаем, че общината е съставена от селата Белопопци, Байлово, Долна Малина, Априлово, Гайтанево, Негушево, Осойца, Саранци, Макоцево, Чеканчево, Долно Камарци, Стъргел и Горно Камарци. Установяваме, че българските национални традиции още са живи, че се развива местният фолклор, а географското разположение на общината (на южните входове на старопланинските проходи Арабаконак и Витиня) определя наличието на културни пластове и следи от човешко присъствие още от античността. През територията на общината са минавали древни пътища, пресичащи Стара планина. При разкопки са открити следи от сгради, строени по римско време. В почти всички населени места има изградени православни храмове, някои от които са отпреди повече от 300 години. Паметник на културата е храмът „Св. Димитър” в с. Макоцево. Някои от стенописите и иконите са дело на местния иконописец Йото. На гостите си община Горна Малина предлага своята най-голяма духовна ценност - Къщата музей на класика на българската национална литература, големия майстор на художественото слово Елин Пелин в с. Байлово. С тази предварителна информация влизаме в точно определения час при кмета инж. Емил Найденов…    

Кметът инж. Емил Найденов:

Инвестициите в нашия технологичен парк са нещо много умно

 

Инж. Емил Найденов е роден на 5 април 1949 г. в София. Завършил е Строителния техникум „Христо Ботев”, след което учи в УАСГ, продължава обучението си в Москва, където се дипломира. До 10 ноември 1989 г. е председател на общинския съвет на Горна Малина. В годините на прехода се занимава с частен бизнес до избора му за кмет през 2003 г. Сега тече неговият трети мандат. Инж. Емил Найденов е женен. Владее руски и английски език. Заместник-делегат е на Комитета на регионите към Европейската комисия.

Здравейте, г-н кмете! Трети мандат кмет за човек, завършил софийския строителен техникум, после учил в УАСГ… Вие сте просто находка за съвместната ни рубрика с НСОРБ. И кмет, и строител... Здравейте, радвам се на интереса на вашия вестник и към малките общини. Нека първо да поясня - след първи курс в УАСГ завърших Московския инженерно-строителен институт със специалност „Хидротехническо строителство”. Дъговата стена на язовир „Кърджали”, която видях още като дете, е може би една от причините да избера за себе си специалността на хидроинженер. Каква красота е само една язовирна стена, измерител на човешкия инженерен дух и гений…     Селото ви е много красиво, аз го помня от едни далечни години, когато го даваха за пример в организацията на движението чрез светофарни уредби на всяко кръстовище. Сега светофари няма, но улиците са асфалтирани и чисти. Без инфраструктура няма добро развитие на населените места. Това е азбучната истина и затова нашите усилия, вече трети мандат, са насочени именно към поддържане и подобряване на инженерната инфраструктура. В последните години тя изостава от това, което населението очаква. Със средствата, с които разполага общината, не можем да направим нещо съществено. Но и с ограничен бюджет сме се старали тази основна задача да бъде винаги на преден план в дейността на екипа. Приоритетите - пътищата, водоснабдяването и канализацията и някои други, са ежедневна грижа и борба, разбира се. По отношение на водоснабдяването направихме решителна крачка. Трудът ни се измерва с десетки километри нова водопроводна мрежа, нови помпени станции за питейно водоснабдяване в Априлово, в Саранци, допълнително водоснабдяване в Горно Камарци, сондажни кладенци в Негушево, в Стъргел и т. н. Вие навлязохте в полето на университетската си специалност по хидро­инженерство. Е, студентските години не се забравят, а и задълбочените знания от Московския университет също… Признавам, че имаме дълг към водоснабдяването на жителите на с. Стъргел, където водата в определени периоди не достига. Нашите хора обаче свикнаха тя да бъде в изобилие, да поливат градините си с питейна вода извън всякаква мярка. Смятам, че в това отношение сме в дълг към майката природа.     Понеже сте община в един красив и богат селскостопански район, не мога да не ви попитам за евентуално спечелени проекти по Програмата за селските райони? Имаме, определено. Още преди години, когато ставаше дума за предприсъединителните фондове, когато усвоявахме реални средства от спечелени проекти, разбрахме, уверихме се, че бъдещото интензивно развитие на общината ще зависи от това дали можем да създадем активно работещ екип, който да се занимава единствено и само с разработването на качествени проекти и да се привличат европейски средства за развитието на общината. Защото, съгласете се, че общината със своите към 150 хил. лв. за капиталови разходи, която е с 14 населени места, т. е. по десетина хиляди на едно село, нищо значимо не може да направи. Имаме около 17 проекта, които са в различен етап на изпълнение - сключване на договори, избор на изпълнители, вече изпълнени и т. н. От гледна точка на подготовката ни за европейски проекти стоим много добре дори в национален мащаб. Срещата в Правец - „Проблемите при усвояване на европейските фондове и пътища за тяхното решаване”, на кметовете от нашия район Югозападен и Регионалното сдружение на общините „Център” беше много важна. Там КСБ обедини кметове, държавна администрация и строители в една обща кауза. Тук чрез вас специално искам да изкажа своята благодарност на уважавания от мен в. „Строител”, който беше съорганизатор наред с КСБ на този важен форум. И затова искам да споделя общата съпричастност на кметовете и на Камарата на строителите към определени текстове от законите, които ни бавят или спъват работата. Защото проблемите ни са еднакви - ние подаваме проекти, строителите ги изпълняват. Строим екопътеки, по мярка 322 правим различни обекти за създаване на привлекателна жизнена среда на хората, по мярка 223 залесяваме околността - 500 дка неземеделски земи, нещо, което през последните десетилетия беше замряло като дейност.  

продължава...

Отдавна не бях чувал за масирано залесяване, но пък помня времето, когато това ставаше с доброволния труд на местните хора… Аз мога да кажа за моето село, Негушево, където баба ми ме водеше със себе си да залесяваме, носехме и вода за поливане на фиданките и сега тази, негушевската гора, е на над 50 години…И целият прекрасен регион над моето село е залесен по това време и с доброволния труд на хората. Впрочем посетете и Негушево, щом ще ходите и до Байлово. Една прекрасна възрожденска архитектура, в голямата си част запазена, и да видите местността Родината, около 1500 дка великолепна гора. Затова искам да продължаваме със залесяването. Едно отклонение ще направя - в тази местност беше предвидено да се разработват кариери. Не знам дали сте чули, но нашата община успя да се пребори да няма посегателства срещу природата, инициирахме референдум и ние сме общината, която направи първия успешен референдум в България. Ние - от Горна Малина! С този акт защитихме общината на нейната територия да няма кариери, да няма сметища за опасни отпадъци.     Да смятаме ли, че след като изтече и третият ви мандат, едно от нещата, с което хората ще запомнят вашата работа, е чудесната борова гора? Ако пак се върна към спомените си за личното ми участие в залесяванията, тогава не можех и да си представя как така от една фиданка и от труда на останалите един ден ще израсне гора. На един гол пущинак, с напечени от слънцето скали, където се гонеха само магарешки тръни, сега каква гора е израснала. Тя, гората, промени климата. И ако си припомним, че през съзнателния си живот човек трябва да засади поне по едно дръвче, аз и моите съселяни направихме невъзможното, за да я има негушевската гора.     Преди малко споменахте, че не сте допуснали на територията на общината да има сметище за опасни отпадъци. Защо за опасни отпадъци? Нима имате такива производства, които да ги генерират? Ние сме интересна община в много отношения. Най-интересното е нейното разположение. Затова тя се развива и ще се развива в посоката, която й е подсказала природата. Чиста природа с равнинна територия, с планинска и полупланинска част и при това съвсем близко до столицата. До нас се пътува по-лесно и по-бързо, отколкото от жк „Люлин” до „Младост”. Нашата община години наред привлича софиянци за уикендите, за един пикник на открито, да построят вила тук или да купят селска къща, след като излязат от активна възраст. Да почерпят сили от природата, вдъхновение… Нашата програма за развитие, за перспективно развитие, е свързана с това да превръщаме общината в още по-привлекателно място за живеене и отдих. Да надграждаме природата така, че хората - и местните, и гостите, да се чувстват добре, уютно тук. В това отношение общината има страхотно бъдеще. И това не са празни приказки. Ще ви кажа, че и сега имаме хора, които всеки ден пътуват до работата си в София, но вечер се връщат тук, при корените си.     Определено се пътува лесно до тук. На входа, при езерото, има голямо атракционно заведение. Разкажете за него. Ще излезе малко нескромно, но ще кажа… Аз съм имал няколко мечти като кмет и съм удовлетворен от това, че те са се случили. Една от тях започнахме с колегата Жиланов още в първия си мандат, когато стартирахме с оптимизирането на пътната мрежа в общината. Село Априлово е на два километра от нас по прекия път, а преди да го изградим, се обикаляше 10-ина километра, за да стигнат нашите хора до роднините си. Тогава разработихме проект, стартирахме строителството и направихме някъде около 50 метра, дойдоха политическите промени и… Днес пътят е факт, със средства от САПАРД успяхме да го построим. Осъществена мечта, не мислите ли? Същото е и с езерото при входа на селото. Вие знаете, че аз съм хидроинженер… Там река Макоцевска прави един меандър, а преди 100-ина години е имало воденица, нашенци са си мелели житото там. И ей така, от разговори с хората, с колегата Жиланов, се роди идеята да се построи парк с мотел-механа „Воденицата”. Говоря за времето преди 20 години, отлежала идея… Нашият проект прашасва 20-ина години, но накрая намерихме инвеститори - те видяха перспектива в реализацията на идеята, това са хора, които се отличават с изпреварващо днешния ден мислене, със сериозни качества на бизнесмени. И те успяха да развият нашата идея до неузнаваемост.     Да поговорим за санирането, за енергийната ефективност при обществените сгради - училища, детски градини и т. н. По енергийна ефективност имаме спечелен проект по линия на МРРБ - „Общообразователната инфраструктура”, проект за 1 053 085 лв. С тези пари ще обновим училището и детските градини. Правим нова отоплителна система, където ще има връзка между двете сгради. Ще подобрим решително условията за отглеждане и обучение на нашите деца. Тук искам да се спра на един парадокс, който пречи на генералното решаване на проблемите с енергийната ефективност в общината. Ние имаме разработен проект за газификация на района. Избрана е и лицензирана италианска фирма, но схемата не работи. Защо? Лицензират се фирми, които не проявяват интерес към необходимите дейности по газификацията за нашата община, но ние нямаме право на инициатива да изберем друга фирма, която да свърши работата. От една страна, италианците нито изпълняват поетите ангажименти, нито е възможно да ги сменим, защото те са получили лиценз за изграждане на газопреносната система на територията на общината. Това е „Рила газ”, която е дъщерна на „Аче газ” - италианска фирма, които не влагат никакъв финансов ресурс и започват да извиват ръцете на местния бизнес авансово да поеме довеждането на газа до града и пр. А тази фирма има лиценз сигурно за една четвърт от България… Газифицирането е тънка работа… Затова аз питам защо да нямаме възможност да се договорим с „Булгаргаз” примерно и да си газифицираме общината? Когато отвън идват монополите, когато поставят условия, които не са в интерес на гражданите, и те са дошли в страната ни само и само да отчитат и изнасят печалба от своята дейност, работата няма да върви и само ще се протака. Патова ситуация.     В началото на разговора попитах за сметищата, но не изяснихме докрай темата. Сега ще бъда изчерпателен. На територията на общината имаме регионално депо за твърди битови отпадъци, за нашата и за Елинпелинската община. То решава въпроса с приема на боклука. Държа да подчертая, че през 2003 г. общината беше потънала в мръсотия, беше едно голямо нерегламентирано сметище. Заварихме над 60 сметища в 14-те населени места. Можете ли да си представите? На всеки вход/изход на селото, вадите, деретата - всичко беше потънало в боклуци. Сега сметището работи добре, направихме общинско предприятие за събиране и извозване, дейност, която по принцип е губеща, а преди това оператор на сметището беше един концесионер. Концесията по принцип е печеливша дейност, получаваш готови пари от данъците на хората. И какво толкова се прави на едно сметище, след като друг ти събира и извозва сметта… Този концесионер не беше коректен към нас и ние прекратихме договора. Сега всичко по чистотата е в наши ръце и разликата е видна. Предприятието е едно ударно звено с широк профил. Хората му могат да изкърпят няколко дупки по улиците, да подмажат стълбище, да сменят пропаднал тротоар и др. Разбира се, не говоря за по-големите дейности, където по закон трябва да обявяваме обществена поръчка… Имаше идея за сметище за опасни отпадъци, но, слава Богу - преборихме се и срещу това. Приоритетно развиваме и екологичната инфраструктура. Независимо от добрата работа на нашето регионално депо за отпадъци това сега не е достатъчно. По новите европейски директиви не можем да генерираме отпадъци, които не са предварително третирани и от тях да не е отделено всичко онова, което подлежи на рециклиране. В напреднала фаза сме на изграждане на сепарираща площадка, което от своя страна ще удължи минимум два пъти живота на депото. Разработваме и ветропарк с 22 генератора, 39 мегавата мощност, по билото и под билото на връх Звездец - много красиво място. С изграждането на ветропарка искаме да бъдат направени и пътищата. С две думи - Горна Малина ще стане различната община.     Различната община ще се случи само когато младите хора не гледат с две очи на пътя за София… Това, че общината ще се развива според природните дадености - селско стопанство, туризъм и т. н., не значи, че трябва да лишаваме младите хора да изберат за своето бъдеще нещо друго, перспективно като развитие, отговарящо на днешния и на утрешния ден на техните очаквания. Затова определихме терен от 150 дка, който е много комуникативен - шосета, жп линия, с вода, ток, и разработваме проект по „Техническа помощ” за изграждането на технологично-индустриален парк. За първоначалната работа, за да променим предназначението на земята, похарчихме от крехкия си бюджет около 270 хил. лв. Имаше големи уверения и от правителството, и от парламента, че общини, които имат намерение да изграждат такива технологични паркове, които ще дадат нова перспектива за развитието на общините, ще бъдат освободени от тези такси, но не би…И ние извадихме тези пари и сега вече разполагаме с урегулирани поземлени имоти, които могат да се развиват по предназначение. В това отношение трябва да си сътрудничим със столицата (водихме разговор в тази насока и с гл. арх. Петър Диков), защото София вече се задъхва. Затова инвестициите в нашия технологичен парк биха били нещо много умно, с огромна перспектива за бъдещо разрастване. В този смисъл нека и строителният бранш погледне стратегически на Горна Малина.     В навечерието сме на един от най-светлите християнски празници - Гергьовден е в неделя. Традициите по честването на този празник при нас наистина са сериозни. Разбира се, те бяха още по-мащабни, когато стадата скриваха хоризонта, но да бъдем оптимисти. На всички хора от нашата община и на вашите читатели пожелавам да бъдат здрави. Останалото им е дадено свише - човешката доброта и работливостта.