[gallery link="file" order="DESC" columns="4" orderby="post_date"] С указ № 828 от 27 август 1969 г. на Президиума на Народното събрание селата Река Девня, Девня и Повеляново се сливат в едно и образуват град Девня. Предшественик на селището е римският и ранновизантийският град Марцианопол и средновековната Девина. След заселването на славяните и прабългарите в днешна Североизточна България през първите десетилетия на VII в. името на града изчезва от историческите извори, но в църковно-административното деление то остава до ново време. Заедно с некрополите градът се простирал от двете страни на река Девня – от изворите на север до местността Белите могили на юг, от местността Табия на изток до местностите Кабата и Горчивата чешма на запад. В ново време развалините край девненските извори станали известни чрез писмата на руския поет Виктор Тепляков, писани от България през 1829 г. (по време на Руско-турската война). С трайното настаняване на славяните на Балканския полуостров през VII век руините на Марцианопол получили ново име – Девина. Името „дева“, „девин“ идва от индоевропейската дума „dhew-(i)na” или „dhew-eina”, „извор, поток, течение“. Вероятно така древните траки са наричали реката, която водела началото си от многобройните извори. Селището се среща и в западноевропейски географски карти от XIX век. Под името Holmeler то е отбелязано в картата на Франц фон Вайс (1829 г.), а под името Emereler в картата на Джон Ъроусмит (1844 г.). Историята е богата на доказани факти, още повече са и легендите за този красив край на България. За днешния ден на Девня разказва зам.-кметът Валентин Йорданов, с който се срещаме в гр. Каварна, на семинар - инициатива на КСБ и на в. „Строител” като медиен партньор, за проблемите при усвояването на европейските фондове и пътищата за тяхното решаване.  

Зам.-кметът Валентин Йорданов:

Инфраструктурата е един от основните проблеми на общината

 

Инж. Валентин Йорданов е роден на 16 март 1968 г. Женен, с две деца. Завършва висшето си образование в Техническия университет във Варна, специалност „Технология на машиностроенето и металорежещи машини“ (ТМММ). Преди да стане зам.-кмет на община Девня, Валентин Йорданов дълги години се занимава с частен бизнес.

Г-н Йорданов, надявам се, че семинарът, който организираха КСБ и в. „Строител”, ви е бил от полза. Представете общината, колко от предприятията, с които Долината на голямата химия е известна, продължават да развиват дейност? Правилно определяте Девня. Тя наистина е една от общините във Варненска област, която допреди промените през 1989 г. се е славела като Долината на голямата химия. В нашия регион има голям брой промишлени предприятия, свързани главно с химическата промишленост, която е силно развита. За съжаление една голяма част от заводите вече не развиват дейност. Въпреки това все още имаме действащи предприятия, за които мога да заявя, че са едни от водещите в страната. Специално заводът „Солвей соди” е на трето място в света по производство на калцинирана сода.     За българските строители ще бъде интересно да научат какви големи проекти се изграждат на територията на общината? В момента при нас се реализира един от най-големите обекти в България. Преди няколко месеца министър-председателят Бойко Борисов откри строителната площадка на завода за производство на цимент, който е собственост на „Итал Чименти Груп”. Това е инвестиция в размер на 160 млн. евро. Главен изпълнител е китайската фирма „Синома”. Заводът трябва да бъде завършен след година и половина. Очакваме да бъдат открити около 1700 работни места. Имаме уверението на изпълнителите, че голяма част от ангажираните в процеса на строителството ще бъдат именно жители на нашата община и фирми подизпълнители.   Какво може да кажете за усвояването на еврофондовете във вашата община? В момента работим по два много сериозни проекта. Вече сме на финалната фаза за реализиране на разработка за енергийна ефективност. Става въпрос за четири училища и три детски градини, на които ще бъде подменена дограмата, осветлението, отоплителната и елинсталацията. Освен това ще бъде направена и външна изолация. Обемът на проекта е 2 600 000 евро. Избран е изпълнител на строително-монтажните дейности. Реализацията на този проект трябва да протече в периода на лятната ваканция, докато учебните заведения са затворени. Община Девня кандидатства и за проект за реконструкция и модернизация на ПСОВ за 10 000 ек. ж. Това е голям и сериозен проект за нашата община. Съществуващата в момента пречиствателна станция е с ограничен капацитет, а освен това не може да пречиства азот и фосфор. Както е известно, съгласно директивите на ЕС, ПСОВ, които не пречистват тези два химически елемента, трябва да бъдат затворени. ПСОВ на Девня освен самата община обслужва и населението на Вълчи дол и Суворово. Надяваме се в рамките на 3-4 години да имаме една модерна пречиствателна станция, отговаряща на всички европейски изисквания.     Разработвате ли някакви проекти в социалната сфера? Да. В тази сфера работим по проект, който вече е внесен в МРРБ. Става въпрос за изграждане на социални домове на стойност 1 200 000 евро. Ще бъдат изградени 33 жилища за хора в неравностойно положение. За съжаление в нашата община има много такива жители и се надяваме да успеем да разрешим проблемите поне на част от тях. През 2010 г. беше построен модерен център за инвалиди, който продължаваме да надграждаме и доразвиваме. В момента се работи и по строителството на трапезария за възрастни и болни хора. Работим и по ОП „Човешки ресурси”, като непрекъснато организираме курсове за преквалификация.     Как оценявате организирането на подобен тип семинари, на какъвто присъствахме тук, в Каварна? Какво научихте по време на дискусиите и какво препоръчвате да се обсъжда на бъдещи подобни срещи? Адмирирам организирането на подобен тип семинари от страна на КСБ и на вашия вестник. Те са изключително полезни за общинските администрации и за общините като цяло, тъй като тук може да се получи информация за кандидатстване по европроекти и възможностите, които дават различните оперативни програми. На такива форуми можем да обменим опит със своите колеги от другите общини, които са реализирали част от проектите си. По време на семинара се дискутираха полезни теми относно стратегическите мерки, които правителството и различните министерства предвиждат за програмния период 2014-2020 г. Голяма част от програмите, които ще бъдат отворени, са от решаващо значение за малките и средните общини, каквато е и нашата. На базата на това, което разбрах по време на семинара, смятаме да кандидатстваме по мерки 321 и 323 от ПРСР – за изграждане на паркове и детски градини и за подмяна на водопровода на две села от общината - Кипра и Падина. Мисля, че на подобни срещи трябва да бъдат поканени и представители на Министерството на финансите, на екипа по управление на средства от ЕС, а и представители на различните банки в страната. Те биха могли да участват в по-задълбочен дебат относно начините за финансиране на различните проекти. Благодаря за провеждането на този семинар, който стана възможен благодарение и на вестник „Строител”.     Какви са най-належащите проблеми, с които община Девня се опитва да се справи. Както в повечето общини, така най-вероятно и при вас стои проблемът с регионалните сметища. Какво правите за разрешаването му? Има доста проблеми в района на общината. Един от основните е с инфраструктурата. Пътищата са в окаяно състояние. Разбира се, търсим начини да кандидатстваме по програми, по които да се финансира изграждането на нова улична мрежа. Надяваме се, че до 2014 г. ще успеем да преасфалтираме улиците. Относно сметището, срокът на действие на нашето е удължен до реализирането на вече започнатия нов проект. За съжаление инвестицията в регионално сметище е доста голяма и непосилна за общината. А може би е и неоправдано от финансова гледна точка всяка община да строи отделно сметище… Затова заедно с още няколко общини от Варненска област имаме проект за изграждането на общо регионално депо за отпадъци. Този проект е изготвен отдавна, но по ред причини не е реализиран до момента. Площадката в село Венчан, община Провадия, която бе първоначално подготвена за депото, след извършване на ОВОС се оказа, че е неподходяща заради наличието на карстови извори и термални води. Впоследствие беше предложена втора площадка в село Войводино, община Вълчи дол, и проектът беше преработен наново.     Какво може да предложи община Девня на евентуалните бъдещи инвеститори? Община Девня има много геостратегическо значение за североизточния регион. Ние сме на отстояние 25 км от Варна. До нашата община има три първокласни пътя – магистрала „Хемус”, ГП 4 и т.нар. Крайезерен път. При проявен инвеститорски интерес община Девня предлага терени, които могат да бъдат продадени или отдадени на концесия. Тези терени са изключително подходящи за изграждане на фотоволтаични паркове.   Благодаря ви за отделеното време. Желая много успехи на администрацията на община Девня.     Автор: Мартин Славчев