[gallery link="file" order="DESC" columns="5" orderby="post_date"] В района на община Нови пазар е кипял живот още от дълбока древност. Свидетелства за това са представени в музейната сбирка, която е експонирана в сградата на художествената галерия. Основният фонд съдържа 434 експоната, а допълнителният около два пъти повече. Представена е културата на племената и народите, обитавали Новопазарския район до късното Средновековие. Земите тук винаги са били гъсто населени. Имало е множество селища, крепости и некрополи както от античната и късноантичната епоха, така и от времето на Първото и Второто българско царство. Измежду най-интересните находки са тези от трако-римската епоха. Тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близост до града. Специалистите оценяват най-високо двата бронзови балсамарии и двата стола, открити при разкопки край с. Избул. Периодът от Късната Античност е представен от битови предмети, въоръжения, накити и др. Сбирката разполага и с експонати от българското Средновековие - предмети от бита, ритуални предмети, коланни апликации от воинско снаряжение, конска амуниция, накити и др. На площ от 40 дка източно от град Нови пазар има късноантична крепост от периода IV-VI век. Изградена е върху висок рид на Стана плато. До с. Войвода археологическите проучвания идентифицират и града крепост Динея, чиято двойна стена е голяма рядкост за този вид строежи. Точно от тук е минавал оживен римски път, който свързвал Черно море с Дръстър (Силистра) и Абритус (Разград). Нови пазар също е възникнал от руините на антична крепост. Първите писмени сведения за него датират от 1444 г. В тях се споменава „Йени пазар” (Нови пазар) като укрепеното селище, край което се е състояла първата голяма битка на полско-унгарския крал Владислав III Ягело-Варненчик срещу турците. В следващите десетилетия и векове Нови пазар е „касаба”, т.е. градец. Това свидетелстват пътешествениците, преминаващи през него - Георг Март Рагузиум, Евлия Челеби, Руджер Божкович. През ХIХ век животът е белязан от възрожденския дух. Къщата за бъдещия даскал Илия Вълчев от Кортен датира от 1840 г. Голямата одая в нея е първата класна стая на училището. Видният гражданин на „Йени пазар” Иван Радов оглавява местните борби за самостоятелна църква и народна просвета, които са увенчани със създаването през 1972 г. на читалището в града. Тук е бил организиран таен революционен комитет, а сред новопазарчани е имало и хайдути, и опълченци. Градът е освободен на Св. Марина - 17 юли 1978 г. С княжески указ от декември 1883 г. Александър I Батенберг обявява Нови пазар за град. Оттогава насетне тук израстват няколко поколения просветени българи, сред които има известни дейци на науката, изкуството, спорта. Сред тях са проф. Жеко Радев - един от първите български географи, цигуларят проф. Леон Суружон и сестра му - художничката Султана Суружон, писателката Калина Малина, историкът проф. Петър Тифчев, първият д-р хонорис кауза на Спортната академия - треньорът Иван Абаджиев, актьорът Мариус Куркински и др. На територията на общината днес са съхранени и останките от една светиня за цялото православно християнство - катедралната църква в Плиска, наричана още Голямата базилика. До нея са били изградени дворецът на първия архиепископ на България и голям манастир. Тук именно княз Борис поканил най-изявените последователи на първоучителите Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий. За днешния ден в община Нови пазар разказва кметът Румен Панайотов, с който се срещаме в Каварна на семинар - инициатива на КСБ и на в. „Строител”, за проблемите при усвояването на европейските фондове и пътищата за тяхното решаване.  

Кметът Румен Панайотов:

Трябва да се превърнем в тил на туризма

 

Румен Панайотов е роден на 9 февруари 1946 година. Има висше образование - икономика и социология. Женен, с три деца. В периода 1986 - 1989 година е стопански ръководител и председател на Аграрно-промишления комплекс (АПК) в гр. Нови пазар. Кмет на община Нови пазар от 1 декември 1989 до 30 октомври 1991 година. От 1995-а до 2003-та е председател на замеделска кооперация. Отново печели кметските избори през 2003 година. Заема ръководния пост в общината до 2007-а. През 2011 година Румен Панайотов е избран за кмет на община Нови пазар за трети път.

      Г-н Панайотов, как оценявате организирането на подобен тип семинари като този, на който присъствахме тук в Каварна? Какво ново научихте и какво бихте препоръчали да се обсъжда на бъдещи подобни форуми? Смятам, че семинарът бе много полезен. При дебатите навлязохме в някои детайли по процедурите. Най-важното за мен беше, че за пореден път се убедих, че по отношение на изискванията и оценките на управляващите органи на различните равнища има различни критерии, различни оценки. Бих препоръчал, да се обсъди възможността за промяна на оценяването. На нещата трябва да се гледа малко по-творчески, тъй като тези строги и бих казал, по европейски бюрократични изисквания не са никак полезни за нашата работа. Имам предвид преди всичко критериите, по които се оценяват офертите на фирмите при организиране на процедури по ЗОП. По време на семинара в Каварна аз отбелязах, че според мен издигането във фетиш на критерия най-ниска цена при определяне на изпълнител е пагубно и фатално за устойчивостта на реализирания проект. По този начин се стига до абсурдни ситуации, в които нещо, което вече е проектирано да се реализира със 100 единици, някой в стремежа си да спечели поръчката гарантира, че ще го изпълни със 70 единици. И ние трябва да приемем това като най-изгодната оферта от икономическа гледна точка, без да си даваме сметка за рисковете, които крие едно подобно решение. Когато има такова отклонение от нормалната цена, в никакъв случай не може да се гарантира качество, устойчивост и надеждност. Според мен това е криво разбиране за ефективност.     Какви са основните приоритети на община Нови пазар по отношение на инфраструктурата? Основните приоритети са възстановяването, подобряването и развитието на инженерната и техническата инфраструктура. Това е фундаментално условие за изваждането на Нови пазар от дълбоката летаргия, в която общината е изпаднала през последните 20 години. Друг мой управленски приоритет е да поддържам жив инвеститорския интерес към нашата община. Остро се нуждаем от възстановяване на работните места и намаляване на безработицата в района на Нови пазар. В края на 1989 година извън бюджетната сфера в общината имаше 12 000 работни места. В момента заедно с бюджетната сфера те са 3500.   Какви проекти се изграждат на територията на общината? Пред мен като кмет стои задачата да създам оптимална организация за пълна реализация на няколко проекта. Те трябва да бъдат осъществени през тази или следващата година. На първо по значение място е проектът за водния цикъл на Нови пазар. Въпросът е изключително сериозен от гледна точка на това, че ние попадаме в чувствителната зона за опазване чистотата на Черно море, което прави проекта неотложен. Инвестицията предвижда цялостното завършване на канализационната система на Нови пазар. Също и на водопровод. Това е мащабно и сложно строителство на стойност 35 млн. лв. От 1 юли стартирахме и проект за подобряване на образователната инфраструктура. Той включва енергийно саниране, реконструкция и модернизация на 6 детски градини и 2 училища. Стойността му е 4,1 млн. лв. Вече е финализирана процедурата по ЗОП за изпълнението на проект на стойност 2,5 млн. лв. за възстановяване на улични настилки след подмяна на водопроводи, обновяване на градския парк в Нови пазар и изграждане на 2 детски площадки. Предстои ни и да затворим транспортния агломерационен ринг на Нови пазар и Каспичан. По този начин ще се развият градският и крайградският транспорт, обслужващ центровете на двете общини и прилежащите към тях села, които ще получат статут на квартали към градовете. Този проект ще се реализира с около 2,5-3 млн. лв.     А каква дейност развивате в социалната сфера? Все повече разгръщаме дейността си. Работим по проекта „Семейство за всяко дете”. Имаме изграден център за социална защита и подкрепа и семейно-консултативен център. Опитваме се пряко да кореспондираме с потребностите на живеещите в общината. Извели сме на преден план като приоритет създаването на условия за приобщаване на малцинствените групи към териториалната общност на населението. Одобрен е проектът за изграждане на 2 приемни жилища от семеен тип и 1 защитено с капацитет 20 деца и юноши, лишени от семейна подкрепа, на стойност 1,700 млн. лв., чиято реализация предстои през 2013 г.     Какви са основните проблеми на общината? Как се справяте със затрудненията при водоснабдяването и при депонирането на битовите отпадъци? В три села в периферията на Нови пазар има проблем с водоснабдяването. Там водоизтичниците силно се влияят от сезонните засушавания и от метеорологичните условия като цяло. Всички други населени места на територията на общината са трайно водоснабдени на базата на дълбоки моторни сондажи. Това означава, че имаме достатъчно вода дори за 200-хиляден град. В момента Нови пазар черпи около 60 литра в секунда, а дебитът на сондажите е 300 литра в секунда. По отношение на отпадъците ние сме районирани към регионалното сметище в Шумен, така че в това отношение нямаме проблеми. Но имаме проблем с културата на населението при изхвърлянето на боклука. Разделното събиране все още е в сферата на добрите пожелания. За това предприемаме конкретни и комплексни мерки да променим отношението на населението. Алтернативите са две: или населението ще придобие нужната култура, отговорност и стопанско отношение, или то трябва да се подготви за утрояване на стойността на такса смет. С решение на правителството калкулираната такса за събиране на отпадъци в сметището от 3 лв. през миналата година стана 9 лв. през тази. През следващата година ще бъде 15 лв., а през 2014-а – 35 лв. Сами виждате с каква геометрична прогресия нараства тази такса. Ако ние не намалим обема на депонираните отпадъци, сме изправени пред много лоша финансова перспектива. Предстои да се осигури финансиране и на рекултивацията на общинското депо. Освен това има изготвен проект за създаване на технология за превръщането на битовите отпадъци, имащи биологична стойност, в органична маса за наторяване.     Какви инвеститори привличате? Стъкларското производство, което е характерно за икономиката на Нови пазар, е възстановено до 80% благодарение инвестициите на гръцката фирма „ЮЛА груп”. Освен тук тази фирма има заводи за стъкло в София и Пловдив. При нас работят 680 души. Инвестиционните намерения са за удвояване на продукцията, което в бъдеще ще доведе до откриването на нови 350 работни места. Предстои пускането в експлоатация на завод за гранитогрес, фаянс и теракота, който също ще осигури между 135 и 160 нови работни места. Там ще се прилага най-съвременната технология, а това означава много високо качество на продукцията. Има интерес от страна на външни инвеститори за създаване на завод за дървообработване и производство на мебели. Нови пазар предлага и идеални условия за развитието на интензивно селско стопанство и животновъдство. Надявам се в близките години да превърнем общината в много сериозен стоково-продоволствен тил на стопанския туризъм по Северното Черноморие. Туризмът не може без стъкло, порцелан, фаянс и теракота. Също така не може без евтина и екологично чиста питателна храна. А нашият район предлага точно това.     Автор: Мартин Славчев