Теменужка Илиева Община Грамада заема централната част на Видинска област. Това е една чиста и плодородна земя между Дунав и Западна Стара планина, която е малко известна. Предприемачите не я познават, а местните хора я напускат. Младите отиват в големите градове, за да търсят препитание. Над 60 души са се преселили в Испания и Италия. Някои от гурбетчиите се опитват да се установят там, купили са си къщи, но по-голямата част засега обещават да се върнат. Когато съберат достатъчно пари за спокойни старини, ще се върнат в Грамада. Още не са свикнали, тъгуват за родния край, разказва за тях кметът Николай Гергов. Засега се е върнал само един - Владимир Вълчев. Преди време младият мъж също заминал за Испания. Като разказал на работодателя си, че в Грамада е оставил 70 – 80 дка хубава земя, онзи му се изсмял. „Какво тогава търсиш тук“, попитал го. И българинът се прибрал. Към своята земя прибавил нова. Една купил, друга взел под наем. Сега обработва 15 000 дка. И си осигурява много по-добър живот от онзи в Испания. Други като него обаче няма. Грамада отстои само на 30 км от Видин и на 200 от София. Близо е до КПП Връшка чука. На 18 км от града в южна посока се намират Рабишкото езеро и пещерата Магура. Теренът е равнинен, но на места прорязан от дълбоки долини. Общинското землище включва 136 664 дка земя и 38 000 дка гори. В близост няма нито едно химическо предприятие. Районът е екологично чист, а земята – благодатна за отглеждане на зърнени култури. Добре виреят и лозята, овошките, зеленчуците. В осем селища – Бояново, Бранковци, Медешевци, Милчина лъка, Срацимирово, Тошевци и Водна, живеят към 2000 души. Най-много – 1700, населяват Грамада. В село Бояново са останали 5-има, в другите - от 30 до 150. Преди 50 години само в Грамада са живели 7000 души. Личи си по огромното училище, което е построено тогава. Сега в него учат само 80 деца.Освен умерен климат, плодородна земя и трудолюбиви хора Грамада има и богата материална база. Инвеститорите няма да започват от нулата, твърди Николай Гергов. Имаме запазен сграден фонд за офиси и цехове. Имаме и качествена вода за пиене, всичките ни селища са водоснабдени, макар мрежата да е доста остаряла. Имаме в изобилие и вода за напояване. От Рабишкото езеро и от местните реки водата стига до нивите гравитачно, което я прави много евтина. Една фирма – „ФеърПлей интернешънъл”, вече е оценила възможностите за бизнес на тази територия. Преди години е започнала да изкупува земи, които сега обработва. Общо – 30 000-40 000 дка. Отглежда зърнени култури – жито, царевица, слънчоглед, рапица. Затворила е производствения цикъл – със собствени фуражи отглежда 1500 крави в модерна кравеферма. Построила е сгради, силози, фуражна кухня. Модерното предприятие дава работа на 40 души от Грамада. Със земеделие се препитават и други, по-малки производители. Цялата земя се обработва, пустеещи площи няма. В града има възможности за създаване на цехове за преработка на плодове и зеленчуци, на шивашки цехове, на фирми за услуги. Има и условия за развитие на селски туризъм. Една екопътека е трасирана. Тя преминава през живописни места и стига до пещерата Магура. Общината има и туристически информационен център. Територията е подходяща за среден и малък бизнес. Тези, които знаят това, са малко. Хората обаче се надяват, че ще бъдат открити и един ден районът отново ще се оживи. Както е било преди години.   Кметът Николай Гергов: Общината е екологично чиста територия с възможности за добър бизнес и живот  ска област възприемат град Грамада? Какво мислят за него? В областта, а надявам се и в страната, градът е известен като земеделски център. Повечето обаче го смятат за малък град със затихващи функции. Населението ни наистина се топи, работа няма. През последните години умират по 100 души, а се раждат по 2-3 деца. Но градът има 1700 жители. Грамада има бъдеще. Защото разполага с едни от най-добрите условия за малък и среден бизнес в областта. Районът ни е екологично чист, имаме богат добре запазен сграден фонд, изграждан през предишните години, имаме работна ръка, традиции в земеделието и животновъдството, в сферата на услугите. Преди 530 години част от населението на село Скравена побягнало от османлиите и избрало за заселване това място. Станало е през 1479 година. Тогавашните първенци го огледали и оценили качествата му. Чествали сме годишнина от това преселение. Не може и днес предприемчиви хора да не го открият и използват. Какво правите, докато чакате тези спаси­тели? Преобразяваме града. Подменяме водопроводи, ремонтираме тротоари, модернизираме сградния фонд. Изпълнихме няколко проекта по програмата за развитие на селските райони. Мерките 321 и 322 са особено подходящи за нас. В момента превръщаме бивша здравна служба в етнографски музей. Стойността на проекта е 197 000 лв. Имаме спечелен и проект за обновление на улици, два парка, изграждане на детски площадки. В момента тече процедура за избор на изпълнител. Стойността му е 600 хил. лв. Имаме готови и други проекти по двете схеми на програмата, които ще внесем с отварянето им. Те са свързани с подмяна на водопроводи, обновление на улици и сгради. С един от тях предвиждаме да подменим водната мрежа на цял квартал и да обновим спортна зала. Доста обществени сгради вече са модернизирани. Да, предишните години изпълнихме няколко проекта с финансиране от ПУДООС и програмата „Красива България”. С тях сменихме визията на центъра. Обновени са фасадите на общината, на детската градина, на младежкия дом. Преди 3 години ремонтирахме и обновихме храма ни „Света Троица”. Успяхме да сменим плочите по няколко тротоара. Собственици на къщи по централната улица също обновиха фасадите им. Градът е чист, как го поддържате? Ние сами си метем улиците, не пуснахме почистваща фирма. Общината си купи сметосъбираща машина. Звучи невероятно, но сами си чистим улиците и от снега. С една машина и 2 трактора, които превръщаме в снегорини, чистим улиците на града и основните улици на селата. Ние сами, без фирма, поддържаме и уличното си осветление. За тази цел си купихме и вишка. Имаме си и собствен пожарен автомобил, и линейка. Лесно ли се купува всичко това с общински пари? Не е лесно, пожарната си купихме от Германия. Колата е втора употреба, но ни върши работа. Стига веднага на мястото на пожара, държавната пожарна от Кула има да преодолява три баира до нас и пристига със закъснение. Така е и през зимата. Но знаете ли колко е трудно една община да регистрира пожарна? Нашата я регистрирахме като водоноска. Стигат ли ви приходите за поддържането на такава техника? Засега се справяме. Нямаме задължения към никого. Събираме редовно планираните средства от местните приходи. 40% от бюджета ни се формират от данъци и такси, останалите са републиканска субсидия. Какви други проблеми си решавате сами? Например здравните услуги. Медицинската практика тук стои от години незаета, но осигуряваме лекари от съседните градове. Всеки ден за 4 часа преди обяд идва лекар от Кула, а по 4 след обяд – от Дунавци. На разположение на хората са и двама фелдшери. Те са постоянно тук. Имаме и аптека, която работи със здравната каса. Никой не ходи във Видин за лекарства. Тя е частна, собственикът й е от Видин, но ние му предоставихме общинско помещение. Как решавате проблемите на възрастните хора, които са голяма част от населението на общината? При нас работи социален патронаж, който снабдява с храна 90 души. 33 се хранят постоянно в общинска трапезария. Хората не искат да отиват в старчески домове. Няколко души имат нужда от това, остаряха, а децата им са в чужбина. Предлагам им, но те ми отказват. Всеки, който може да се движи, си произвежда част от продуктите за трапезата. Такъв е животът тук. Изглежда, че малката община няма проблеми. Има, и то много. Най-големият е липсата на работни места и напускането на младите хора. Задържането на тези, които са останали досега, е главна цел на нашето управление. Има и други, които не можем да решим сами. Трябва да строим приют за кучета, но не можем да осигурим собствени средства. Градът няма канализация, нямаме и транспортна връзка с туристическия комплекс „Магура”. Нуждаем се и от реклама. За нея също трябват пари.