Мартин Славчев Област Монтана заема централната част на Северозападна България с обща площ от 3635 кв. км, което е 3,2% от територията на Република България. През античността регионът е бил населяван от тракийското племе трибали. След като става част от територията на Източната Римска империя, в района възникват поселищата Монтанензиум (Монтана), Алмус (Лом) и Медека (Вършец), по-късно идват славяни и българи. Съвременната култура на областта е съхранила силното влияние на различните епохи, но дълбоко в своята същност тя е българска, европейска и общочовешка по дух. Важно предимство на областта, свързано с местоположението й, е фактът, че през територията й минават два от европейските транспортни коридори от мрежата TINA – коридор № 4 (път Е-79) Видин – Монтана – Враца – София – Кулата (РП I-1), и коридор № 7 (река Дунав). През територията на област Монтана преминава и най-краткият път от Видин за София – второкласен път II-81 през старопланинския проход Петрохан, който обслужва и пристанище Лом, като му осигурява връзка с гръцкото пристанище Солун. Административно областта е разделена на единадесет общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вършец, Вълчедръм, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово. Областите Монтана, Видин и Враца съставят Северозападния район за планиране.   Ивайло Петров, областен управител: Финансовите корекции могат да доведат общините до колапс Здравейте, г-н Петров. Дошъл сте на семинара, организиран съвместно от в. „Строител” и Камарата на строителите в България, на тема „Проблеми при усвояване на европейските фондове и пътища за тяхното решаване”. Област Монтана е част от най-бедния регион в ЕС - Северозападна България. Чувствате ли се най-бедни? Област Монтана е една от петте области, разположени в Северозападна България, заедно с Видин, Враца, Ловеч и Плевен. За съжаление през последните две години Северозападът стана известен с недобрите данни, които отчита - икономическо състояние, демографски срив и т.н. Въпреки всичко ние имаме надежди, че рано или късно тази спирала ще се обърне в обратна посока. Една от причините за нашите положителни очаквания е фактът, че на територията на област Монтана има множество естествени дадености, чийто капацитет все още не е използван пълноценно. Северозападна България има богато културно, географско и историческо наследство. Нашият край е запазил и своята чиста природа. Показателно за потенциала, който Северозападният регион притежава, е, че след проведеното национално онлайн гласуване за избор на чудесата на България три от челните позиции бяха заети именно от забележителности от този регион. Класацията за материално наследство оглавиха Белоградчишките скали, пещерата Магурата и крепостта „Баба Вида” от област Видин, а чипровските килими, с които е известна област Монтана, завършиха на трето място в надпреварата за избор на нематериално наследство. Този факт дава предпоставки за бъдещо развитие на туризма в Северозападна България. Какви са основните приоритети на Монтана по отношение на инфраструктурата и какви проекти се изграждат в момента на територията на областта? Най-належащият приоритет на област Монтана и същевременно основен проблем, който трябва да бъде решен, е свързан именно с инфраструктурата. Посредством инвестирането в ремонти и изграждане на нови инфраструктурни обекти ще „тръгне” и потокът от туристи към Северозападния район на България. А покрай туризма ще се развият и другите сектори. Най-мащабните пътни инфраструктурни проекти, които в момента се изпълняват на територията на област Монтана, са обходите на Враца и Монтана и изграждането на скоростния четирилентов път Е-79 от Видин до Ботевград. През 2013 година предстои стартирането на строителните дейности на пътната отсечка от Мездра до Ботевград. В следващия програмен период 2014-2020 г. предстои да се строи скоростният път между Монтана и Видин. Това ще бъде връзката ни с Дунав мост 2. Надеждите ни са насочени именно натам, че товаропотокът ще оживи целия Северозапад. Освен пътните проекти какви други изпълнявате? Много проекти се изпълняват и във ВиК сферата. Наскоро Монтана подписа договор с МОСВ за строителство на воден цикъл. По време на семинара говорих с кмета на Белоградчик, който ми сподели, че скоро те също ще стартират нови проекти в тази сфера. Реализират се и доста други проекти, като изграждане на различни спортни съоръжения, площадки и т.н. Ние сме бенефициенти както по Програмата за трансгранично сътрудничество България - Сърбия, така и по ТГС България - Румъния. Специално контактите ни със Сърбия по различните проекти са много успешни. Особено през последните две години всички общини от област Монтана работят много активно по реализирането на различни проекти. В този ред на мисли кои са последните реализирани проекти на територията на област Монтана? На 5 ноември 2012 г. здравният министър Десислава Атанасова откри обновените отделения по неонатология и гинекология в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” в областния град. На откриването присъстваха народните представители от ПП ГЕРБ Искра Фидосова и Златко Тодоров. Министър Атанасова и изпълнителният директор на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” д-р Цветан Тодоров прерязаха лентата на обновените отделения в монтанската болница. Многопрофилната бол­ница за активно лечение „Д-р Стамен Илиев” е най-голямото лечебно заведение в Северозападна България. Разполага с 400 легла, разпределени в 18 клинични отделения. Средногодишно през болницата преминават около 20 000 пациенти. За поредна година тя е с положителен финансов резултат без просрочени задължения. Освен това на 29 октомври министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов откри обновената сграда на областната администрация в Монтана. На официалната церемония присъстваха редица народни представители. Сред гостите бяха и директорът на Дирекция „Бюджет и финанси” при Министерския съвет Лилия Иванова, арх. Валерия Ботева - ръководител на проект „Красива България”, кметове на общини от област Монтана, ръководители на териториални звена и структури в областта, изпълнители на проекта, служители на администрацията, гости и граждани на областния град. Ремонтът на фасадите, представляващ обект „Административна сграда на областна администрация Монтана - обновяване на фасади” е реализиран по проект „Красива България”, мярка 01 „Подобряване на градската среда” и е финансиран от Министерството на труда и социалната политика и Министерския съвет. През 2011 г. по време на реализацията на първия етап от проект „Красива България” успешно беше реализирано поставянето на окачени фасади от алуминиев композитен панел на високото тяло на сградата. Малко по-късно, през януари 2012 г., областната администрация на Монтана, продължавайки започнатото, подготви проектно предложение за обект „Административна сграда на областна администрация Монтана - обновяване на фасади - втори етап”, с което кандидатства и бе одобрена отново по проект „Красива България” 2012, мярка 01 „Подобряване на градската среда”. По проекта бяха обновени и южната фасада на сградата, както и покривът на ниското тяло, които бяха в окаяно състояние и създаваха дискомфорт за работещите служителите в държавната институция. За ремонтните дейности заедно с работниците от фирмата изпълнител бяха ангажирани и 15 безработни лица от област Монтана, които след приключване на ремонта останаха на постоянна работа във фирмата. Какви са основните проблеми на ръководената от вас област и какво правите за тяхното разрешаване? Най-сериозните проблеми са високата безработица и големият демографски срив. Причината за това е трудното намиране на начини за доход и поминък в Северозапада през последните 20 и повече години. Поради тази причина младите хора напускат областта, за да намерят препитание в по-големите градове или в чужбина. Ние търсим различни варианти да развием нашия регион, който е загърбен от много години насам. Още по времето на социализма като погранична зона на него не му е било обръщано достатъчно внимание. Икономическият срив на Северозападна България не е от последните пет, десет или двадесет години. Този проблем съществува от доста време и се видя още по-явно през последните няколко години. Смятате ли, че привличането на външни инвеститори би подобрило тежкото икономическо състояние, в което се намира вашият регион? Разбира се. Това е мечтата на всеки кмет от Северозападна България. Както вече казах, осигуряването на заетост на населението е основният проблем на всички градоначалници от региона. Държавата е най-големият работодател за нас в момента. С помощта на кметовете се опитваме да открием всякакъв вид работни места, та било то и временни. Какви наблюдения имате над работата на Камарата на строителите в България? Как работите с КСБ? Работим много добре с Камарата на строителите в България. Както се видя по време на семинара в Белоградчик, за пореден път се опитахме да „изгладим” всички проблеми между местната власт и строителния бранш. Заедно искаме да намерим начини за разрешаване на пречките, които възникват при кандидатстването и реализацията на различни проекти. Семинарът в Белоградчик, на който присъстваха и представители на различните министерства, бе изключително полезен за нас. Имахме възможност да се запознаем с приоритетите за следващия програмен период 2014-2020 г. Темите на всички панели от програмата на семинара на тема „Проблеми при усвояване на европейските фондове и пътища за тяхното решаване” бяха много полезни за представителите на всяка общинска администрация. Повечето малки общини в Северозападна България са бенефициенти по ПРСР и имат голям проблем с финансовите корекции, които се налагат по тази програма. Една подобна корекция за недобро изпълнение или изпълнение не в пълния обем на проектираното може да доведе до финансов колапс на някоя община. Информацията, получена на семинара, за нас е много ценна и искам да благодаря на КСБ и на в. „Строител“ за идеята и нейното практическо реализиране.