Свилена Гражданска Г-н Попов, народните представители приеха държавния бюджет за следващата година. Какви трябваше да бъдат цифрите за общините в него? Законът за държавния бюджет за 2013 г. беше приет. За съжаление нашите минимални искания, на базата на които планирахме поне през 2013 г. да подкрепим усилията на колегите от общините при търсенето на баланса между потребностите и желанията на хората и възможностите на бюджета, не се случиха. Искам да подчертая, че това е четвъртата бюджетна година в период на рецесия. Въпреки изразената подкрепа и на министър-председателя Бойко Борисов, и на депутатите отчитаме още на този ранен етап, че ресурсът ни от държавни трансфери за следващата година е малък, да не кажа недостатъчен. Предстои ни сериозна работа, особено по приключване на големите европроекти, а за тях ни е необходим финансов ресурс. По време на дискусиите в комисиите към Народното събрание говорихме и за евентуални промени между двете гласувания на законопроекта, които обаче не се реализираха. Получихме уверението, че през следващата година ще се потърсят механизми за увеличаване на приходната част на бюджета и чрез съответните корекции в разпределението на разходите ще се предоставят допълнителни средства за общините. Това, което местните власти ще получат сега като увеличение, ще отиде за компенсиране на увеличенията на минималната работна заплата, за които не сме получавали пари, за по-качествено хранене в социалните заведения и заплащане на по-високите сметки за вода, горива и енергия. Цифрите, които сме поискали, са отразени в Протокола за разногласия при проведените преговори, който е неразделна част от проекта на Закона за държавния бюджет за 2013 г. С уговорката, че тези числа са на ниво обсъждане преди второ четене за делегирани дейности в образованието, социалните услуги, здравеопазването и т.н., те са с 90,9 млн. лв. повече от 2012 г. Общата изравнителна субсидия няма увеличение и тя остава на нивото от 2012 г., т.е. 240,6 млн. лв. Актуална в момента е темата за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища. Средствата за това се увеличават с 5 млн. лв. Парите за капиталови разходи нараст­ват с 31,7 млн. лв., в това число 7,5 млн. лв. повече за изграждане и основен ремонт на общински пътища. Мога да обобщя, че като цяло получаваме с 213,4 млн. лв. повече спрямо 2012 г. Разчетен е и дефицитът по бюджета на общините в размер на 1,1 млн. лв. Да очакваме ли по-високи местни данъци и такси през 2013 г.? Правя уточнение, че обявените цифри за планираните местни данъци и такси са индикативни. Те не се базират на конкретни решения на общинските съвети. И през 2013 г. колегите от общините ще продължат да прилагат активни мерки за повишаване събираемостта и по този начин ще гарантираме базисните услуги за нашето население. От Управителния съвет на НСОРБ следим този процес и сме разглеждали редица анализи и информация от местните власти по темата. Това, което се откроява като тенденция, е леко нарастване на сумите благодарение на по-добрата събираемост, а не толкова на определените по-високи ставки. Общините запазиха размера на данъчните ставки през 2010, 2011 и 2012 г. Дебатите за такса битови отпадъци по места продължават. На този етап мога да кажа само, че там, където се очакват по-големи приходи от налога, има причина и тя е свързана с по-високите изисквания, които ни се налагат за дейностите по управление на отпадъ­ците - и най-вече отчисленията за рекултивация на старите депа и за оперативно управление на съществуващите. Какви са средствата, които очаквате да се влеят в местните бюджети от европейските програми през следващата година? Подобна прогноза много трудно може да се направи, тъй като правилата на европейските фондове изискват първо ние със собствен ресурс да подготвим и изпълним проектите. След това, ако те са реализирани съгласно правилата - средствата ще бъдат възстановени. Естествено имаме и аванс от съответните министерства и агенции, чието получаване също е обвързано с изпълнението на определени условия като наличие на избран изпълнител за строителство. В този смисъл коректната формулировка на въпроса би била: „Колко средства очакват общините да им бъдат възстановени от европейските програми през 2013 г.?” Ако трябва да ви отговоря конкретно, данните ни показват, че към 30 ноември 2012 г. местните власти изпълняват над 2500 европейски проекта на стойност над 7,8 млрд. лв. По тези проекти нашето участие е около 0,6 млрд. лв. Плащанията към нас от страна на съответните ведомства, управляващи програмите, възлизат на около 1,7 млрд. лв. Така че сметката колко европари очакваме, е лесна. Но тук пак следва да се съобразим със спецификата на европрограмите, особено що се касае до големите ни инфраструктурни проекти за подобряване на водоснабдяването и канализацията, за изграждане на депа за отпадъци, за градски транспорт. Това са проекти, които ние изпълняваме по повече от 30 месеца или плащанията по тях се извършват в рамките на няколко финансови години. Къде е мястото на инфраструктурата в тях? Над 90% от тези 2500 проекта са инфраструктурни. Те са за изграждане на пречиствателни станции, за водоснабдяване и канализация, за депониране на отпадъци, за изграждане и реконструкция на пътища, за подобряване на средата на живот, за рехабилитация на улици, паркове, зелени площи, детски площадки, улично осветление, за подобряване на материалната база на училища, детски градини, социални и културни институции, здравни заведения и др. Имаме и проекти по т. нар. „меки мерки” - за осигуряване на заетост, за предоставяне на социални услуги, за подобряване на административните услуги на гражданите ни, но те все пак са значително по-малка част от проектите, които изпълняваме. Кои са основните трудности при кандидатстване по европрограмите? За 6 години общините сме разработили и кандидатствали с над 6000 проекта. От тази цифра могат да се направят много изводи за активността ни, за административния ни капацитет, за трудностите, много от които на етап кандидатстване са преодолени. Затова малко ще разширя въпроса ви, тъй като понастоящем констатираме не толкова препятствия при кандидатстването, колкото при последващото изпълнение на проектите. Разхвърляна и неструктурирана централната администрация, която управ­лява средствата от ЕСФ, ЕФРР и КФ. Липсва координация между различните оперативни програми. Регулират се процесите с често променящи се подзаконови нормативни актове, указания и правила. Разнообразни и разминаващи се са изискванията на оперативните програми, което води до объркване у бенефициентите. Множество контролни органи се произнасят различно по едни и същи казуси. Отчитаме, че са изключително продължителни сроковете за оценка на проектите. Често има и забавени плащания. Бавните и тромави процедури по предварителен контрол при съгласуване на тръжните документи също спират голяма част от работата ни. Неразрешените проблеми по САПАРД повлякоха след себе си и други трудности. Част от тези проблеми водят до финансови корекции. Изброявайки проблемите, следва да отбележа, че част от тях са решени и понастоящем не стоят със същата острота, както в началото. В резултат на инициираните от нас и подкрепени от премиера Бойко Борисов координационни срещи под ръководството на министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев подобрихме съществено ефективността в комуникацията между управляващите органи на програмите и общините. Договорихме и предприехме мерки в няколко направления. На първо място към опростяване на процесите на управление на европейските средства, на оптимизиране и въвеждане на процедури за възражения при оценката на проектите. Ускориха се плащанията по извършените от нас разходи. Създадохме методология за налагане на финансови корекции. Особено голямо значение за по-добрите резултати имат и предприетите действия за осигуряването на адекватен на потребностите финансов ресурс. Увеличен бе размерът на авансовите плащания, осигурено беше безлихвеното кредитиране по Програмата за развитие на селските райони и дейността на фонд ФЛАГ. Сериозни усилия бяха положени и за повишаване на административния капацитет на самите общини чрез обучения. Създадоха се мобилни групи, които да осигуряват консултации на място, както и възможност да назначаваме сътрудници по управление на европейски програми и проекти. По-ефективно започнаха да се използват средствата за техническа помощ. Въведените практики се оказаха успешни и по наше мнение трябва да ги запазим и през следващия програмен период. Това ли е спасението за местните власти - европроектите? Готвят ли се вашите колеги за следващия програмен период? Не бих използвал думата „спасение”, по-скоро европроектите са възможност, чрез която създадохме и продължаваме да градим по-добри условия за заетост, социално приобщаване, достъпност и сигурност. Изграждаме все повече нови и модерни пътища, училища, детски градини, паркове, зелени площи, екологична инфраструктура. Европроектите са и сериозно предизвикателство. Затова много се надяваме законът за управление на европейските фондове, който се разработва, да разреши тези проблеми. На въпроса ви за новия програмен период отговорът ми е категорично „да”. През октомври проведохме по традиция нашия най-голям общински форум - Годишната среща на местните власти. Дебатите бяха посветени на новия програмен пе­риод. На срещата присъстваха президентът Росен Плевнелиев, премиерът Бойко Борисов, министри от кабинета, представителите на управляващите органи на отделните програми, народни представители. Обсъдихме с тях подготовката на страната ни - действията, които предприемаме на национално, и тези, които следва да осъществим на местно ниво. Нашите представители активно участват в подготовката на Договора за партньорство и на дизайна на новите оперативни програми. На местно ниво стартирахме работа по плановите си документи за развитие, в процес сме на дефиниране и на интегрирани проекти за следващия програмен период. Общинските ни приоритети за 2014-2020 г. не търпят значителни промени. Планираме мерки и дейности за подобряване на базисната инфраструктура, развитие на човешкия капитал и насърчаване на заетостта, създаване на стойност, основаваща се на знанието, и формиране на по-конкурентоспособна и по-екологична икономика, укрепване на институционалния капацитет. Краят на годината е време за анализи и равносметки. В този контекст как протичат отношенията ви с Камарата на строителите в България? Имаме намерения да засилим сътрудничеството с КСБ в две основни посоки. Първата е към съвместно разработване на примерни технически задания за масовите и най-често срещаните поръчки в строителството. Втората е за изграждане на ресурсен център към НСОРБ с акцент различни технологии за пречистване - видове, цени на обработката, бъдещи оперативни разходи, препоръки за приложимост. И тъй като само след дни ще настъпи Новата 2013 г., пожелавам на всички от името на колегите си много хубави празници, да са живи и здрави и една много добра и съзидателна година!