Георги Сотиров Погледнато от горе, от високото, където доминира Кремиковският манастир, землището на район „Кремиковци” е постоянно огрято от слънцето. Дали това е така, защото природата има да си връща за годините металургичен смог, който се стелеше над равнината, или пък розата на ветровете отвява облаците над София, е работа на други специалисти… Ние сме хора реалисти и първата ни работа беше да се отбием в село Желява, да се запознаем с няколко от местните хора, които пък ни поканиха в една къща на по чаша вино. От дума на дума стана ясно, че от всичките благинки на света хората предпочитат чистия въздух, пивката студена вода и плодородната земя, която е изхранвала поколения българи. Попитахме и за затворения металургичен гигант. Замълчаха. Но един чичо беше лаконичен: „Всичко с времето си”. Това чухме и в Бухово. По трасето на новата магистрална отсечка, където преди дни министърът на благоустройството и регионалното развитие Лиляна Павлова заяви, че около трасето ще има шумозаглушителни платна, за да могат хората от Богровите най-после да си отдъхнат от автомобилните двигатели”, се работеше усилено. Строителите гонят своите си срокове. Дали е чист късмет за нашия вестник, че сте инженер от УАСГ, или просто съдбата си знае работата, като на отговорни постове слага „дялани камъни”, г-н Панев? Вие сте кмет на втория по територия район на София, след „Панчарево“. Първо да характеризирате региона.

Една голяма площ - от „Враждебна” до Желява, това е столичният район „Кремиковци”. Голям като територия и с около 24 хиляди жители население. При нас са столичните квартали „Челопечене”, „Сеславци”, „Кремиковци”, „Враждебна”, „Ботунец”, селата Яна, Долни Богров, Горни Богров, Желява и град Бухово.

Да започнем от това, че металургичният комбинат не работи, а селата в региона като че ли са събудени за нов живот. Гледам обработените ниви наоколо и си мисля, че Софийското поле май е създадено от Господа да ражда жито?

Наблюденията ви са точни. Това, което се наблюдава от последните две-три години, е много интензивното обработване на земите в района. По-рано имахме огромни масиви селскостопанска земя, които просто бяха занемарени, а да не говорим, че в тях се съдържаше и цялата Менделеева таблица. Слава богу, това се преодоля. Трябва да се отдаде дължимото на политиката на държавата за стимулиране на зърнопроизводителите. А и визията на земеделската земя се измени. Не е едно и също да гледаш трънаци и плевели или житни и слънчогледови масиви.

 С визията на „Ботунец” това май ще стане по-трудно. Имам предвид остарелия жилищен фонд и неговото съхраняване.

Трябва да призная, че този фонд е в изключително лошо състояние и това не е от днес или от вчера. Става дума и за общински жилища, за ведомствени и частни сгради, за къщи. Голямата част от това, което бие на очи, е бивша собственост на МК „Кремиковци” и присъдружните му предприятия, които през годините се поотърваха от блоковете. Проблемът е с изключително безотговорните ползватели на тези жилища. Вярно е, че социалният статус на жителите на „Ботунец” е сравнително нисък, в момента безработицата в този квартал е доста висока и това е някаква относителна причина за нестопанисването на апартаментите. Самата жилищна политика на Столичната община поне от последните двадесет години се нуждае от сериозна корекция. Давам само един пример – ремонтирано от нас жилище се отдава под наем на такъв безотговорен ползвател и само след няколко месеца то вече не прилича на нищо. А средства за повторен ремонт просто не се полагат. Водим дела с такива хора, но на практика няма никакъв шанс да си върнем парите. Това се отнася и за загубите на експлоатационните предприятия. Нещата от година на година стават все по-зле и по-зле. Има един парадокс – тези лица, които имат най-добър шанс да бъдат настанени в общински жилища съгласно нормативите на СО, по правило са с най-нисък социален статус и с най-безотговорно отношение към общинската собственост.

 Вашият район стана известен с масираното пътно строителство – новото трасе от гара Яна на магистрала „Хемус”, северната тангента…

Наистина това се две особено важни артерии както за район „Кремиковци”, така и за цялата републиканска пътна мрежа. Най-малкото, което мога да кажа, е, че се спестява разстояние. Но за нашите хора от Долни и Горни Богров смисълът на тези инфраструктурни решения е, че трафикът се изнася извън двете села с всичките положителни страни на този факт – премахване на трафика в селата, изчистване на въздуха и редуциране броя на катастрофите. Това с пълна сила се отнася и за северната тангента, която също започва от нашата територия. За магистралата отчуждаванията приключиха, за тангентата предстоят, но смятам, че всичко ще се движи в определения от държавата график.

 Възможности за привличане на европейски пари?

По закон ние не можем да бъдем бенефициенти по европроекти, но участваме в редица проекти като част от голямата Столична община. Главно това се отнася за саниране на училища и детски градини по европейски програми, както и много важните за столицата Завод за преработка на битови отпадъци и Завод за компостиране, които също са на наша територия. В близка перспектива и един от лъчовете на метрото ще стигне до нас. Това ще стане в настоящия и следващия програмен период и коренно ще преобрази представите за район „Кремиковци” като бъдещо предпочитано място за живеене.

 Металургията като поприще отмря, нивите наоколо са обработени, по селата греят детски градини… Възраждане за нов живот, за добър поминък или…

Пета година вече имаме доста сериозна програма, която, освен че е амбициозна, е с доста добър коефициент на изпълнение. Напълно отговорно мога да заявя, че това, което е направено през изминалите 7-8 години тук, не се е случвало през последните 30 години. Ще припомня, че ситуацията около едностранчивото развитие на региона като металургична база не е довела до развитие на солидна социална инфраструктура. Това, което се случи напоследък, контрастира с едни видими язви за хората по отношение визията на района. Положи се началото за едно добро развитие на сградния фонд, което е интересно за вашия вестник. Убеден съм, че в едно обозримо бъдеще нашият край ще се преобрази напълно и няма да има такава голяма разлика с един централен район например.

 Все пак трудно се излиза от разбирането на хората, че тук десетилетия господстваше металургичният комбинат, а в съседното Бухово се развиваше уранодобив. Тоест последствията за околната среда са една относително постоянна величина, но все пак?

Да, и с двете дейности основно, в предишните мащаби, вече се приключи. Държавата инвестира немалко средства за приключване на уранодобива и ликвидиране на всички последствия от тази дейност. Не е тайна, че все още някои „язви” излизат на повърхността. Откриват се радиоактивни отпадъци, транспортирани не където и когато е трябвало, и сега решаваме и такива проблеми. Беше измерено наднормено количество радон - газ, дъщерен продукт на радия, в детски заведения и мога с гордост да заявя, че след съответните професионални дейности и последващо противорадоново саниране на сградите проблемът не е на дневен ред. Възползвахме се от компетентната помощ на катедра „Физика” на СУ „ Св. Кл. Охридски”. Направиха се необходимите инсталации и сега всичко е под допустимото ниво на замърсяване. Тук специално искам да отбележа, че подобни проблеми има на много места, но ние сме първите, които реагирахме светкавично на проблема, и само след няколко месеца работата по нормализирането на средата приключи. В този порядък мога да кажа, че в рамките на Столичната община нашият район има противорадоново саниране на всички общински сгради, които са имали нужда от това – училища, детски градини, ДКЦ и прочие.

А за табаните на МК „Кремиковци” ОУП ги е отразил като зона за рекултивация частна собственост. Кога и как това ще се случи, не мога да гадая.

Имаме сериозни основания да сме доволни от това, което сме направили досега. Аз разбирам общинската работа като начин да подпомагаме строителния бранш – да имаш реалната възможност да виждаш  най-различни строителни обекти, които да изникват на пустеещата земя, на отредените терени естествено. Това ми е близко не само като възпитаник на УАСГ. За последните пет години имаме построени или реновирани над 65 общински обекта - училища, детски площадки и т.н. Само на километър от административната сграда, където сега разговаряме, е нашата перфектна мултифункционална спортна зала, която отстъпва само на „Арена Армеец”. Построихме я в двора на едно училище, което нямаше физкултурен салон. И сега тя се използва от населението и от различни външни за района структури. Тук искам особено да подчертая, че в тази зала бяха проведени всички квалификационни турнири за избор на национален отбор по футбол за бездомни хора. Половината от него, наречен Отбор на надеждата, продължава да тренира в нея. Това са младежи в неравностойно положение от социални институции в София. За наша радост при дебютното им участие на световното първенство по футбол за бездомни хора в Мексико сити те се класираха в първата третина на света.

 Да се спрете на най-големия инфраструктурен проект, който Столичната община ще реализира на вашата територия.

Вече се изгражда системата за механично-биологично третиране на битови отпадъци на стойност 350 млн. лв. Това, на което много разчитаме в следващия програмен период (2014-2020), е проектът за водния цикъл на района, който може да достигне до 300 млн. лв. Той ще реши големия проблем с канализацията на селата в нашия район и водоснабдяването им. Работата ще продължи доста време, но е важно най-после отнякъде да се започне. След завършването обликът на нашите села коренно ще се промени, защото и ОУП предвижда тук добре да се съчетават зони за живеене, зони за отдих и зони за бизнес.

 Коментирайте състоянието на пътната инфраструктура в селата. Имате ли достатъчно средства за ремонтите, за снегопочистването, ако стане нужда.

За съжаление пътната инфраструктура не е в онова състояние, което би задоволило гражданите на района. Ежегодно поддържаме маршрутите на градския транспорт и улиците с обществено значение. Всяка година разширяваме обхвата на поддръжка на второстепенните улици. Като цяло имаме още много да работим в тази посока. Относно снегопочистването - то се организира и финансира от СО и в последните години е на доста добро ниво.

 Имате много красиви детски заведения? Разкажете за тях? С какви и колко средства те са построени, реновирани или санирани? За детската градина с термо­помпата…

Основно сме реновирали и санирали 4 детски градини. Построили сме 3 нови. Последната е с РЗП 1850 кв. м, със система за отопление, използваща геотермална енергия и слънчеви колектори, и е на стойност 2 200 000 лв. Освен че е много приятна за окото и функционална, при нея за първи път използвахме термопомпена група и соларни панели за отопление и топла вода.

Ето няколко характеристики на системата:

- температура на сондажна вода 12,8 ⁰С;

- една термопомпа, поддържаща подовото отопление с мощност 7,5 KW,COP - 7,3 и отоплителна мощност 55 KW;

- втора термопомпа, поддържаща радиатори, топла вода и вентилация с мощност 9,5 KW СОР - 5,6 и отоплителна мощност 53 KW.

Ако това е терминология за специалисти (отчитайки разходите за ток за последните два студени месеца), преведено на езика на обикновения потребител, означава температура в помещенията 22 ⁰С при разход от 1 лв. на кв. м за един месец. И то без отделяне на въглеродни емисии.

Вие сами преценете какво означава това.

 Районът ви е постоянно огрят от слънцето. Хората намират ли начин да се отопляват от слънцето? Енергоспестяващите технологии…

Смятам, че за навлизането на ВЕИ технологиите държавата и общините трябва да играят водеща роля в два аспекта:

- първо, като дават пример със саниране и въвеждане на ВЕИ технологии в държавните и общинските сгради;

- второ, като безвъзмездно финансиране на много голям процент от тези дейности, извършвани от частните собственици.

Това трябва да бъде нашият отговор на въпроса: Как да пестим ценни енергийни ресурси и как да развиваме нашата енергетика?

И от гледна точка на профила на вашето издание подобна политика би генерирала огромен обем заетост на много малки и средни фирми в строителния бранш.

 Условия за развитие на туризма? Краткотраен, опознавателен, рели­гиозен…

Район „Кремиковци” е ситуиран в най-добрата част на Софийското поле от гледна точка на природни дадености. На територията на района, по южните склонове на Стара планина, са разположени редица красиви и ценни манастири (Кремиковски, Сеславски, Буховски), които са част от Софийската Света гора. За съжаление дългогодишната емблема на района - замърсяващата металургия, трайно е изключила от съзнанието на софиянци нагласата да съпреживеят тези исторически и природни забележителности. За промяната в тази нагласа са необходими още много усилия от наша страна и време.

 Имахте ли досега един необикновен ден като кмет. Ако да, то раз­кажете.

В известен смисъл за един районен кмет ежедневното сблъскване с различни по естество проблеми, многобройните срещи с хора с различни съдби, стремежи и неволи превръщат всеки един работен ден в необикновен. И в това със сигурност се състои предизвикателството на тази „професия”.

 Вие сте строител. Какво бихте пожелали на колегите ви от строителния бранш?

През последните години строителите в България показаха страхотен ръст в професионалните си умения. Доказаха, че за тях няма предизвикателство в занаята, с което не са в състояние да се справят. За съжаление и те влязоха в кризата… Пожелавам на хората от нашия бранш, запазвайки традиционния за българския строител професионализъм, да работят така, че да бъдат на пазара още столетия! И разбира се, най-важното, да са здрави!