Емил Христов Селищата, които съставляват днешния столичен район „Нови Искър“, са разположени в Софийското поле, което в далечното минало е било дъно на голямо езеро. Поради това е изключително плодородно и според историческите сведения тук е кипял живот още от дълбока древност – 5000 години преди н.е. Оцелели и достигнали до нас през вековете са уникални предмети на бита и обикновено те са кръщавани на името на мястото, където са открити. Тракийските могили, които са запазени в редица селища наоколо - Световрачене, Чепинци и Негован, ни дават информация за общественото устройство на траките, живели по нашите земи през първото хилядолетие преди нашата ера. Римляните също са оставили трайни следи от изгражданите тогава пътища, както и на пунктове за тяхната охрана, наречени по-късно от славяните градища. Главният римски път от запад на изток – Траяновият път, е минавал наблизо, в подножието на Стара планина. Повечето от селищата фигурират в турските данъчни регистри с днешните си имена още от началото на XV век, което е безспорно доказателство, че те са съществували много преди това. Имената им идват от древността и имат славянски корени. За кварталите „Кумарица” и „Славовци” например се споменава в една стара легенда, според която първите заселници в тях са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Той бил воден от старейшината Кумарич, който бил стар и болен и починал именно тук. Племенният съвет го погребал с почести и решил да остане и да основе селище, което по-късно е наречено Кумарица. Според преданията името на днешния квартал „Славовци” пък е останало от друг славянски род, който се заселил недалеч от „Кумарица” и основал селище, което получило името си от племенния вожд Славутич.

Кметът Даниела Райчева: Работим за развитието на района

Здравейте! Радвам се, че приехте поканата на нашия вестник за това интервю. Бих искал да ви информирам, че нашата рубрика е съвместна инициатива с НСОРБ. Да започнем с това какви са основните приоритети на район „Нови Искър“ по отношение на инфраструктурата?

В район „Нови Искър“, със съдействието на Столичната община сме заложили идеи и проекти, които в момента са в процес на разработване, оценка или изпълнение. Като цяло по всичките финансиращи програми, които са към настоящия момент, оперативни или други, бенефициент е Столичната община. Това означава, че ние сме подали съответното предложение за приоритет. В Столичната община то се обсъжда и ако сме предложили съответната добре разработена и пълна документация, която да отговоря на изискването на програмата, тогава общинатa включва в своите проектни предложения и нашите, на районите.

Един такъв голям инфраструктурен проект е по Оперативна програма „Oколна среда” - за канализация на три от населените места, селата Чепинци, Негован и Световрачене. Проектното предложение е в процес на оценка. Очакваме до няколко месеца да има окончателен резултат относно реализацията или нереализацията му. Сами разбирате, че се касае за една сложна инженерна разработка, която няма как да стане за месец или два.

Разбирам, все пак сме в XXI век и столичните квартали да са без канализация, си е доста отчайваща ситуация. Да се спрете и на други проблеми на район „Нови Искър“?

Основните проблеми, които имаме, са свързани с развитието, или по-точно казано, с недостатъчно развитата ни инфраструктура. Съдете сами - липсва изградена улична и тротоарна мрежа, осветление в кварталите, ВиК мрежа. Това, разбира се, са по-големите проблеми, които имаме. Със съдействието на Столичната община правим всичко възможно да  ги решаваме. Но не е лесно. Трябват още средства, трябва и време.

Нови Искър е хубаво градче. Селата наоколо - също. Строят се нови къщи. Майки с детски колички се разхождат по улиците. Да ни разкажете какви проблеми решавате в социалната сфера?

На територията на района за тази година планираме изграждане на една чисто нова детска градина. В момента сме готови с проектирането на сградата. До седмица или две очакваме да се стартира процедурата по избор на изпълнител. Съответно залагаме срок за изграждане на детската градина до края на годината. Разчитам, че със съдействието на колегите, които са тук, в администрацията, ще успеем да се справим със заложените срокове и контрола по изпълнение на строителството, така че детската градина  да отвори врати до края на годината и да приеме първите си питомци. Парите по този проект са отпуснати от държавата.

Освен това искам специално да подчертая - новите сгради се проектират за захранване чрез възобновяеми енергийни източници. Така ще бъдат реновирани детските градини в Герман (район „Панчарево“) и нашата, в Кумарица, които пострадаха след земетресението миналата година.

За цялата Столична община, доколкото имам информация, са отделени пари за 12 детски заведения, които ще бъдат изграждани или ремонтирани със средства от бюджета. За миналата година, пак със съдействието на голямата община и от нейния бюджет, успяхме да направим и доста подобрения по съществуващия сграден фонд на детските градини в нашия район. Там, където имаше нужда, успяхме да санираме съществуващите сгради, да ремонтираме покриви, да сменим дограма и т.н. А където разходите за отопление бяха високи и детската градина не можеше да ги покрива от собствения си бюджет, подменихме котлите, които предимно използваха дизелово гориво, с модерни и икономични електрически централи, за да може да се формира съответната икономия и отоплението да не се прекъсва през зимния сезон. По този начин и бюджетът се изразходва целесъобразно, и родителите са спокойни, а най-вече малчуганите са добре и няма да се разболяват.

 Северната част на столицата е със солидно промишлено присъствие в икономиката на София. Привличате ли инвеститори, които да подпомагат модернизацията на района?

Да, правилно сте ориентиран. Като цяло промишлените зони на територията на района са доста добре развити и хората от бизнеса се съсредоточават там, където има добре изграден бизнес климат. Те съответно купуват терени при нас и развиват своята бизнес идея.

В този случай няма как да поканим някой и да му кажем, че имаме нужда от пари, и той, ако иска, може да ги вложи в някакъв печеливш бизнес при нас или нещо подобно. Въпросът е на желание и финансови средства от страна на фирмите. Радващото е, че това се случва.

От друга страна, съществуващият в района и развиващ дейност бизнес, откакто аз съм кмет, изключително много помага. За миналата година сме реализирали съвместно над 10 инициативи. Във всеки един момент, когато сме имали нужда да реализираме дадена идея или да разрешим конкретен проблем, който е бил свързан с Нови Искър, бизнесът винаги се е отзовавал. Давам за пример, че благодарение на такива отговорни бизнесмени сме изградили две детски площадки, отговарящи на абсолютно всички съвременни изисквания за безопасност и здраве на децата. Беше изградена пешеходна зона между кварталите в района, така че да могат, отивайки на училище, да вървят по тротоара, а не по съществуващата пътна настилка. Има и други добри практики и примери, които са наистина  много показателни за това как бизнесът се включва с благородни дейности и подкрепя общината. Така успяваме да реализираме идеи, които са изцяло в полза на жителите от района. Става дума за някои наболели проблеми, които не бихме могли да решим само с бюджета на общината. Радващото е, че фирмите, които ни помагат, го правят не по задължение, а защото те самите го искат. За обща полза, за хората.

 Разкажете ни малко повече за информационната среща на тема „Европейски средства за нас“, чиято първа проява беше в Нови Искър.

Срещата се реализира по проект, който е спечелен от Столичната община. Преди няколко месеца беше създаден един областен информационен център, който да работи в услуга на гражданите и бизнеса не само на територията на столицата, но и на градовете, които попадат в София-област. Радвам се,че тази добра идея стартира при нас. Тя имаше за цел да популяризира този информационен център, да даде възможност по-широк кръг от граждани, бизнесът и неправителствените организации, читалищата и училищата да разберат, че Столичната община има такова място, което ще подпомага тяхната работа при търсенето на иновативни идеи, за разрешаване на конкретни проблеми, които се финансират по различни оперативни програми и другите финансиращи инструменти. Срещата определено мина при засилен интерес от страна на всички участ­ници в нея. За нас и за тях темата беше изключително важна, защото ние като администрация сами не можем да разрешим всеки един конкретен проблем или да намерим лесно решение за някоя своя идея със средствата, с които разполагаме. Затова е хубаво да се привличат допълнително пари и програмите са един от начините. Считам, че голям брой работещи на територията на нашия район ще се възползват от тези услуги, така че да могат да реализират допълнително дейности, които иначе не биха могли да финансират от своя бюджет. На тази среща беше предоставена и добра практика, която е реализирана на територията на Нови Искър. Става дума за финансирана чрез проект по Оперативна програма „Регионално развитие” за енергийно обновяване на девет училища на територията на Столичната община. Едно от тези девет училища е нашето 170 СОУ „Васил Левски” в кв. „Курило”. Директорът на гимназията присъства на срещата и каза, че благодарение на санирането на сградата се наблюдава и икономия на разходите, които са за отопление. Това практически означава, че с този разход, който са имали до момента за отопление, ще могат да направят допълнителни подобрения по училището. За нас, за обществото, примерът е изключително важен и е един от показателите за това как трябва да изглежда едно модерно училище чрез успешно изпълнен европейски проект. Други два днешни квартала – „Курило” и „Гниляне”, са едни от най-старите селища в началото на Искърския пролом, за което говорят множеството намерени там предмети и исторически паметници. Петият и най-нов квартал на града – „Изгрев“, е започнал да се оформя и заселва през 40-те и 50-те години на XX век. Днес в него живеят над 2400 души. По време на Възраждането местното население не остава встрани от общия реформаторски дух. Кумаричани с цената на много злато получили разрешение за построяването на църква в селото си. Хора от околността помогнали за построяването и изографисването на Курилския манастир. В началото на  XIX век там било открито килийно училище, а по-късно такова възникнало и в Кумарица. В началото на ХХ век заедно с построяването на голям брой фабрики и заводи Курило се развива като промишлено селище. За това спомагат и географското му положение, наличието на работна ръка и близостта до важна железопътна артерия. Всички тези фактори допринасят за разрастване на отделните селища и през май 1974 г. те са обединени и провъзгласени за нов град с името Нови Искър, който е район в рамките на Столична община. Според последното преброяване от февруари 2011 г. в града живеят малко над 15 000 души. Това е историята. За днешния ден на младия град, за реализирането на амбициозните програми за развитието на общината четете в интервюто на в. „Строител” с кмета Даниела Райчева.