Теменужка Илиева Община Брусарци се простира между хълмовете на Дунавската равнина в северозападната й част. Едноименният град се е разположил на двата бряга на р. Нечинска, приток на р. Лом. Още личи, че някога мястото не е избрано случайно - в равно поле с плодородна земя, в подножието на височината Поломски венец. В ниското били нивите с житно зърно, а на малката височина - лозята. През XVI в. селището го застигнала чумна епидемия, която го затрила. И манастирът му „Свети Архангел Михаил” бил разрушен след Чипровското въстание през 1688 г. Но само след два века на същото място отново запушили комини. Било е 1840 г., сочат турски архиви. Тогава в него заживели 50 домакинства. Днес са много повече - в общината живеят над 5000 души. Деветте села - Смирненски, Буковец, Одоровци, Киселево, Дъбова махала, Княжева махала, Крива бара, Дондуково и Василовци, са разположени сред плодородна земя, която сега се превръща в основния им спасител. Оттук тръгват камиони с хлебно зърно, слънчоглед и плодове. Днес земеделските производители отглеждат основно жито, слънчоглед и царевица, но землищата са подходящи и за технически култури, лозя и овощни градини. Само в Брусарци работи един шивашки цех за модерни облекла, има и десетина кафенета, магазини за различни стоки. От бившия единствен в страната завод за ремонт на селскостопанска техника са останали само празни рухващи сгради, а от известната фабрика за производство на керемиди „Сила” стърчат само комините. Нищо от тази „индустрия” не е оцеляло. Заплашена от закриване е и възловата жп гара, откъдето потеглят влакове за Лом. Преди години се очаквало заради пристанището да се развие и гарата, но за това вече не се говори. Проектът за модернизиране на жп линията Видин - София подминава Брусарци. Успокоението е, че тя може да остане да съществува като малка, незначителна гара заради отклонението за Лом. Всяко от селата на общината има оригинална история, но тя не е проучена, за да се показва на туристи. Като Дондуково например. Населението му е предимно от татари, които били заселени по спогодба между руския император и турския султан. До 30-те години на миналия век така и го наричали - Татар махала. Всяко село има и археологическо находище, което свидетелства за древната му история. Но разкопки никой не прави. Единствено иманяри ровят земята и вадят съкровища, които обаче не остават в България. Каквото е открито, то отдавна е изнесено, твърдят местните. Историята не е надежда на жителите на общината. По-предприемчивите отдавна са създали свой бизнес, основно магазини. Неколцина са опитали с производство на олио и преработка на селскостопанска продукция. Бъдещето обаче се свързва със земята. Нито декар не е пустеещ - собственици и арендатори я обработват цялата. През 2011 г. и общината е отдала своята земя под наем. „Останала ни е още малко, през тази година обявяваме търг и за нея“, обяснява кметът Наташа Димитрова. Земята в Брусарци се цени и търси и според офертите на местните агенции за недвижими имоти. „Купувам земя в Брусарци и района. Високи цени, плащане веднага”, гласят повечето от тях.  

Кметът Наташа Димитрова: Обезлюдяването може да се спре само с обновени училища, нови пътища и водопроводи

Г-жо Димитрова, каква община управлявате - затихваща или с ясни перспективи? Каква искате да я направите?

Управлявам община Брусарци от есента на 2011 г. В десетте й населени места живеят малко над 5000 души. Това не е община със затихващи функции, като имам предвид тези по българо-сръбската граница във Видинско, където населението не надвишава 1500 човека. Но не ни се очертава и блестяща перспектива - не сме промишлен център, не сме дори и туристически район. Нямаме нищо забележително за показване. Разбира се, селски туризъм можем да развиваме, защото жителите на селата имат база и възможности за посрещане на гости.

Може би ще се намерят хора, които ще искат да видят особеностите на полската работа. Защото селата ни са разположени насред обширни поля. Но ние имаме прекрасна земя - много плодородна и лесна за обработка. Засега земеделците отглеждат зърнени култури, но имаме възможност и за лозарство, зеленчукопроизводство. На базата на тази продукция очаквам да възникнат и малки цехове за преработката й. В момента нито декар не пустее, ако има някъде, тя е общинска, която още не сме отдали под наем. Още не сме свикнали да свързваме бъдещето си със земята, но при нас тя наистина е единственият ни спасител.

Къде търсят спасение младите хора? В големите градове, в чужбина?

В Брусарци на мода е чужбина. Над 200 души заминаха за Италия, Испания, Гърция да търсят препитание. Работят като строители, селскостопански работници и помощници по домовете. Идват си всяко лято, не съм чула някой да каже, че остава да живее там. Като поспечелим малко, се връщаме тук, казват ми. Пазят родните си къщи, ремонтират ги. Твърдят, че ако има хубави пътища до тях, чиста вода и приятно кафене, тук ще живеят. Големите градове - София, Варна, не са предпочитани. Лом ни е само на 25 км, Монтана - на 35, но и към тях няма миграция.

И как при това положение подредихте приоритетите си? На какво залагате, за да не обезлюдява районът повече?

Основната ни задача е да осигурим по-добра среда за живот, да предложим по-качествени условия. Това означава да имаме хубави и удобни пътища, нови водопроводи с чиста вода, доходи за по-младите. Работа засега има при арендаторите на земя, в един шивашки цех в Брусарци, в кафенетата и магазините. За останалите търсим работа чрез програмите и мерките за заетост. Например по схемата „Развитие” на Програмата за развитие на човешките ресурси имаме над 100 работни места. 15 души са назначени като лични асистенти, имаме много безработни, включени в програмата „От социални помощи към заетост”. За който не сме успели да осигурим работа, получава социални помощи. След това идва снабдяването - с хляб и други продукти. В това отношение нямаме проблеми - търсенето провокира бизнесмените и те откликват на нуждите. Важни са и училищата ни. Ако в тях децата получават добро образование, младите семейства също остават тук. Не на последно място поставям и читалищата - тяхната база и възможности да поддържат духа на хората в селищата - с книги, с място за срещи, с празници, самодейни състави и т.н.

С какво от всичко това започнахте?

С пътищата и водопроводите. В момента изпълняваме проект за реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и на довеждащ водопровод в гр. Брусарци и за ремонт на водопроводна мрежа с изграждане на хидрофорна станция в с. Крива бара. Осигурихме финансиране чрез Програмата за развитие на селските райони. Стойността на проекта е 5,7 млн. лв. Договорът е подписан през юли 2011 г., но работата още не е започнала. Избрахме изпълнител, сега останалите участници в търга обжалват. Но сроковете изтичат, през 2013 г. няма как да не започне подмяната на тръбите.

Скоро избрахме изпълнител за друг проект - изграждане и укрепване на инфраструктура за пре­дот­вратяване на наводнения и заливане на територия в рамките на с. Смирненски. Стойността на този проект е 1 млн. лв. Финансирането получаваме от Оперативна програма „Регионално развитие”. Пет други наши проекта са в процес на одобрение - за саниране на сградата на средното училище в гр. Брусарци, за създаване на спортни центрове и ремонти на читалищата в Брусарци, Дондуково и Василовци. И за трите очакваме финансиране от Програмата за развитие на селските райони. Стойността на всеки е над половин милион лв. От междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет чакаме средства за ремонт на православния храм „Свети Николай” в село Дондуково. Гордея се с един много важен, вече изпълнен проект - осигуряване на електронни административни услуги в общината. Снабдени сме с цялата техника за това - ако някой иска скица на имот или друг документ, не е нужно да идва в Брусарци - получава го от кметството в селото си. Дори големи общини като Монтана не предлагат този вид услуга. Изпълнихме и няколко малки проекта - като този в с. Дъбова махала. Кръстихме го „Моето село - китно и красиво”. Селото е почистено, свободните площи - облагородени. Финансирането си осигурихме от Министерството на околната среда и водите.

Пътната мрежа не е в добро състояние, какво правите за поддържането й?

За ремонти на пътищата се искат повече пари. В момента се ремонтира един участък от нашата община - от с. Дъбова махала до Смирненски, но той е по проект на Агенция „Пътна инфраструктура” и със средства от Оперативна програма „Регионално развитие”. Парите от общинския бюджет стигат само за изкърпване на улици и междуселски пътища. Всяка година определяме кои са най-разбити и към тях насочваме парите си за капиталови разходи. Тази година са пътищата към Буковец и Киселево. Общината сама поддържа пътищата през зимата. Не можем да си позволим да отделим средства за фирма. Имаме си фадрома, а в селата наемаме земеделски производители. Те превръщат тракторите в снегорини и така чистим снега.

Какво правите за децата? Условията за тяхното развитие също са важен белег на качествения живот.

Имаме специална политика за децата, които посещават детска градина. В общината работят 5 детски градини. Имаме две училища - в Брусарци - средно с 260 ученици, и в с. Василовци - основно. От останалите села возим децата в тях. В двете училища нищо не липсва - базата им е добра, очакваме средства за саниране на сградата на средното училище. Общината дотира храната в детските градини, осветлението, отоплението. За храна през миналата година са били нужни 16 651 лв., а от такси сме събрали само 9219. Останалите са от общинския бюджет. От двама работещи родители вземаме 35 лв. за дете. Ако работи само единият, таксата е 25 лв. От безработните се искат само 20 лв.

Откъде идват основните проходи в общинския бюджет?

От републиканската субсидия и от местните пера - данъци, такси, административни услуги, наеми от общинска собственост. Тази година отдадохме под наем 2000 дка земя, с което си осигурихме 64 000 лв. Приходите ни не са големи, но ни осигуряват издръжката на детските градини например.

Как работите с общинския съвет, имате ли разногласия, които да спират приемането на важни решения?

Не, нямам нито едно решение, предложено от мен, неприето. В съвета работят представители на ГЕРБ, БСП, РЗС и на местна коалиция. Аз съм издигната от ГЕРБ, но в работата в съвета не се делим по партии. Съветниците разбират, че това са важни за общината решения, и ги приемат.

Организирате приемни в селата. За какво идват на тях хората, какво искат от общинския кмет?

На фона на големите проблеми, които решава страната, местните може и да изглеждат малки и незначителни. Но са важни за хората в селата. Искат да имат пенсионерски клубове, да имат удобни автобуси до Лом и Монтана, ВиК да не спира често водата им, да бъдат ремонтирани църквите в селата им, да идва по-често свещеник и т.н.