Елица Илчева  

Г-жо Чавдарова, кой е най-големият успех, който завоюва сдружението през 2013 г.?

Може би ще ви изненадам с отговора си, но за нас като организация, която защитава интересите на общините, най-големият успех е това, че успяхме да намерим модел за работа с три различни правителства в една година. Което означава, че на три пъти поставяхме проблемите на общините в центъра на дневния ред на централната власт през 2013 г. Така не допуснахме да спира решаването им, дори в онези традиционно „мъртви” периоди на междувластие. А това наше усилие доведе и до по-същностните успехи, на първо място от които бих поставила възстановяването на дейността на съвета по децентрализация, който проведе вече 2 заседания, както и приемането на пътната карта за прилагане на стратегията за децентрализация.

Кой от проблемите не успяхте да решите?

Проблемите пред общините са много, в различни сфери и ние не сме спрели да работим за тях. През 2013 г. имахме своите планове и приоритети, които трябваше в крачка да променяме заради променящата се среда. Стремяхме се да решаваме част от тях – например тези, които не търпяха отлагане, за да се гарантира спокойната и успешна работа на местната власт в последната година от програмния период. Продължихме да търсим механизми, за да гарантираме финансовата устойчивост на общините в една все още тежка икономическа ситуация. И въпреки постигнатото твърде много въпроси очакват своите отговори. Това, което със сигурност мога да кажа, е, че през 2013 г. не позволихме задачите, чието решаване зависеше основно от нас, да останат нерешени.

По-скоро оптимистични или по-скоро са песимистични прогнозите ви за новата година?

Опитът ни досега ни научи, че най-добре е да сме реалисти. Само така можем да преценим адекватно предизвикателствата и възможностите, които носят те. Затова смятам, че ни очаква една сложна и трудна година, която ще донесе обаче и много резултати.

През 2014 г. ще финализираме проектите, финансирани с европейски средства, ще отчитаме изпълнението им и ще очакваме да бъдат възстановени инвестираните средства. Но заедно с това през следващите 12 месеца ще станат още по-видими и ясни и за гражданите резултатите от усилията на общините по тези проекти – т.е. те ще бъдат реална част от всекидневието на гражданите във всяка община. Надяваме се, че ще стартират поне част от новите проекти, които ще гарантират надграждане на вече създаденото.

Затова бих казала, че общините очакват 2014 година с нетърпение, с готовност за работа. А това е добър залог за успех.

Доволни ли сте от бюджет 2014 и оправдаха ли се надеждите ви за една по-спокойна във финансово отношение година?

Както вече ви казах, животът ни е научил да бъдем реалисти. Затова ние не сме очаквали, че в един очевидно небогат държавен бюджет общините ще бъдат остров на благоденствието, върху който ще се изсипят несметни богатства. Но предвиденото в Закона за бюджета за следващата година оправдава очакванията ни за увеличени средства за общински пътища, проблем, който ни тежеше през последните години, защото тази част от пътната инфраструктура беше оставена изцяло на общините, които нямаха средства за нея.

Имаме надежда за полезно насочване на публични ресурси чрез фонд „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, като общините ще имат възможност да се възползват от по-голяма част от този ресурс. Защото е крайно време държавата да допълва ресурси в сфери и дейности, до които европейските средства не достигат.

Ще има ли повече средства за съживяване на икономиката в градовете, както ви обеща премиерът през октомври в Албена?

Обещанието на премиера имаше по-скоро дългосрочен характер, а не ангажимент да се реализира в рамките на 1 година. Общините не държат ресурса за съживяване на икономиката, но имат своите, макар и доста скромни, инструменти за подкрепа на бизнес процесите. НСОРБ от своя страна ще ги подкрепи и насърчи да ги прилагат по-активно през 2014 г.

Получиха ли общините свобода да разполагат със средствата и да се върви към децентрализация? Имате ли нови надежди, че тя ще се случи?

Не, за съжаление и през 2014 г. общините няма да имат достатъчно свобода сами да разполагат със средства или да акумулират допълнителни ресурси. Надеждата за промяна, разбира се, остава особено след приемането на пътната карта за реализиране на стратегията за децентрализация. Но все пак е добре да видим как на практика ще се случат нещата, защото и досега сме получавали много уверения, че промяната най-после ще бъде реализирана, но от думите рядко е произлизало нещо повече от намерение.

Въпреки това ние ще продължаваме да полагаме усилия най-после и у нас да стане факт независимостта на общините. Защото за всички вече е ясно, че това е единственият механизъм за движение напред. Последните проучвания на европейско ниво, отбелязани в една от резолюциите на Конгреса на местните и регионалните власти, приета през октомври тази година, показват, че кризата засяга всички общини, но далеч по-лесно и гъвкаво се справят с нея тези, които са по-независими, където децентрализацията е факт.

Така че 2014 г. ще бъде пробен камък за работата ни с това правителство – дали намерението за децентрализация ще даде реални резултати, или отново ще се търсят поводи за поредното й отлагане.

На годишната среща в Албена твърдо заявихте, че ще се борите за това в новия програмен период да няма бели петна на картата на България. Имате ли вече яснота дали новите  програми ще осигурят възможности за привличане на средства по проекти навсякъде?

Както знаете, над 3000 населени места останаха извън обхвата на европейската подкрепа в настоящия програмен период. Благодарение на нашите упорити усилия сега вече има яснота за това, че белите петна, такива каквото бяха досега, няма да ги има. Все още продължаваме да се борим да се намалят белите петна по отношение на определени дейности в различни територии на страната, но се надяваме, че ще преодолеем и този проблем, за да може наистина Европа да стигне до всички точки на България и да се усети от всички граждани.

Още в първия ден на форума в Албена премиерът и председателят на НСОРБ Тодор Попов подписаха споразумение за сътрудничество между централната и местната власт. Припознава ли ви вече държавната власт като партньори?

Подписаното през октомври споразумение с Министерския съвет е четвъртото поред. С други думи, ние отдавна нямаме проблем с признаването ни като партньор на централната власт, поне не в неговата официална част. Проблемите идват, когато трябва да прилагаме това партньорство във всекидневната ни работа. Както и досега и с това правителство имаме подобни трудности. Ще дам един малък пример от последните дни – с постановление на Министерския съвет на общините бяха прехвърлени задълженията на държавата по недовършената цифровизация на телевизията. Дават се пари, без обаче никой да е помислил как практически ще се реши проблемът, ще има ли ефект от това решение и колко трайно ще е то, кой ще плаща за услугата, след като бъдат изразходени средствата. Изобщо твърде много въпроси, които е трябвало да имат отговор, преди да се приеме това постановление. И те щяха да имат отговор, ако преди да мине през Министерския съвет – то беше обсъдено с нас. Защото като организация държим не да казваме, че предложението не може да се реализира, а да предлагаме решение как разумно да стане това.

Имахте договорка с МИП да разработите заедно критериите за разпределянето на средствата за общите устройствени планове. Работите ли вече?

Така е, имаме подобна уговорка, но реалната работа предстои още през първите дни на следващата година и ние много разчитаме, че тук наистина ще сме партньори с МИП и ще предложим един работещ механизъм за разпределение на средствата за общинските устройствени планове с оглед тяхното усвояване в рамките на 2014 г.

Един от големите ви проекти през 2013 година беше за обучителна програма по ОП „Административен капацитет“. Как преценявате резултатите от него и предвиждате ли и други подобни проекти?

Когато стартирахме проекта, финансиран по Оперативна програма „Административен капацитет” със средствата на Европейския социален фонд, ние обявихме, че много разчитаме на него, защото той ще ни даде възможност да инвестираме в експерти от общините, до които обучения не бяха стигали години наред.

Затова и с голям ентусиазъм и старание работим по него - подготвени бяха 18 обучителни модула по всички важни общински теми – от образование, социални дейности, през управление на води и отпадъци, до култура, протокол, връзки с медиите. Досега са обучени над 2500 общински служители и изборни лица по всички 18 модула и по отзивите, които получаваме, виждаме, че сме на прав път, че сме намерили верните теми за обучения, както и точния подход за представянето им. Искам да спомена и още един особено важен ефект от проекта – успяхме да идентифицираме и да обучим 405 обучители от общините, хора с опит и експертиза от практиката, които са безценно богатство, защото благодарение на тях и техните умения ние ще продължим да мултиплицираме ефекта от заложеното в проекта и да подпомагаме общинарите във всекидневната им практика.

В първите три месеца предстои провеждането на още 79 семинара и заключително събитие, след което ще можем да отчетем в пълнота всичко постигнато с подкрепата на Европейския социален фонд и на Оперативна програма „Административен капацитет”.

Какви законодателни промени са жизненоважни за общините според вас?

Всички промени, които сме заложили в пътната карта за изпълнение на стратегията за децентрализация, са жизненоважни. За 2014 г. е наложително предоставянето на нов местен приходоизточник чрез превръщането на част от републиканския данък върху доходите на физическите лица в местен данък. Знаете, че това е отдавнашно наше настояване, което ще положим усилия да стане факт през следващата година, защото това ще бъде ясен знак, че намеренията за децентрализация ще се реализират наистина. Има и много други промени в законодателството, които са важни за нормалната работа на общините. Както казах вече – 2014 г. ще бъде пробен камък не само за партньорството с правителството, за това каква среда за работа на общините ще осигурим, но и за това как ще стартира новият програмен период за местната власт за следващите години.