Район „Студентски“ – не само територия на младостта

Георги Сотиров  

Район „Студентски“ е разположен в югоизточната част на столицата. Наименованието си носи от Студентския град, който е част от неговата територия. Границите му с другите райони минават по бул. „Цариградско шосе”, Дървенишка река, бул. „Св. Климент Охридски”, Околовръстния път, бул. „Симеоновско шосе” и бул. „Д-р Г. М. Димитров”.

Общината е една от най-младите в столицата. Жителите й са над 73 000 души, като това я нарежда на 4-то място сред всичките 24 софийски района.

От тях студентите са около 35-40 хиляди, което показва, че населението тук не се състои само от тях.

Районът е уникален с концентрацията на Университета за национално и световно стопанство, Техническия,  Химико-технологичния и металургичен, Лесотехническия и Минно-геоложкия университет, Националната спортна академия, Колежа по телекомуникации и пощи, филиалите на Националната художествена академия и на Американския колеж.

В края на миналата година районът чества своя 25-годишен юбилей. По този повод кметът на София Йорданка Фандъкова изказа признателност и благодарност на всички съграждани за неуморната и всеотдайна работа.

Кметът Димитър Дилчев:  Решаването на проблемите може да започне с влизането в сила на кадастралната карта

Г-н Дилчев, бяхме заедно в парка „Мир и дружба” срещу УНСС, когато столичният градоначалник Йорданка Фандъкова провери строителните работи и се запозна с някои от авангардните идеи за решения на околното пространство. Всичко това обаче е възможно благодарение на подробния устройствен план (ПУП).

Да, идеите за нетрадиционните решения там са на неправителствени организации. Те са изпълнили художествените проекти, като оригинално са боядисали някои от пейките в парка и са направили привлекателни места за отдих от рециклирани материали.

Предстои възстановяването на основната алейна мрежа. Съгласно проекта настилката е от цветен унипаваж в охра и антрацит. За енергия за осветление ще бъдат поставени слънчеви панели.

А по отношение на ПУП - проблемите с тези планове не са изолиран случай за район „Студентски“. Тук доста отдавна започна прословутата процедура. Още през 2008 г. беше издадена заповед за изработване на нов устройствен план.

Той от какво беше наложен?

По мое виждане - от лошия план, който е действал от 2002 г. Той беше задал прекалено много уплътняване на района. Например половината от терените на Националната спортна академия бяха предвидени за застрояване с жилищни сгради. Развитието на Студентския град беше зададено като за средностатистически квартал на София и за съжаление действието на този ПУП през въпросните шест години действително му даде подобен облик.

Това, което се опитахме да направим през 2008 г. и за наша радост се получи, беше „отвоюване” на терените от евентуално застрояване и екипът на главния архитект на столицата Петър Диков оформи идеи за обособяване на няколко кампуса в Студентския град - около сградите на вузовете и на терените около общежитията. Този план беше приет след доста разгорещени обществени обсъждания. Интересите бяха много и разнопосочни. Не трябва да се забравя, че всеки кв. м територия в Студентския град е обект на реституционни претенции.

През 2010 г. планът беше гласуван от СОС и от тогава проблемите се решават в съда, т.е. много малка част от ПУП на Студентския град реално е в сила. Нашата администрация работи в доста трудни условия по смисъла на евентуалните градоустройствени решения. Към това трябва да добавим и проблемите с кадастралната карта. От миналата година целият район със заповед на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър влезе в кадастралната карта, но след две седмици за територията на Студентския град с нова заповед картата беше отменена. Това също допринесе за неяснотите в района. С ПУП нещата са на път да се изяснят, но с кадастъра лично аз като длъжностно лице не съм наясно какво ще се случва оттук нататък. Нова процедура ли ще се открива, как ще се довърши и влезе в сила тази карта - за мен това е много важно. Тя е в основата на решаването на всички териториални претенции и спорове между вузовете и частните собственици. Сега по тези спорове дори не може да започне търсенето на консенсус. Без кадастрална карта администрацията е с вързани ръце. Сегашното състояние не е честно нито спрямо вузовете, техните общежития и прилежащите площи, нито спрямо собствениците. Те плащат данъци и такси, а вече десетина и повече години някои от тях не могат да стопанисват имотите си. За да стане тази неясна картина по-пълна, трябва да добавя и мораториума върху разпоредителните сделки с незастроени имоти, който Народното събрание наложи през юни 2009 г. Той все още е в сила само за територията на Студентския град. Имаше временна анкетна комисия, която се произнесе с решение в дух на забрана до изясняване на собствеността върху земята. Ситуацията не е оптимистична. Повтарям, че за мен е изключително важно на основата на кадастралната карта да се започне решаването на проблемите. Общината е наясно с претенциите си. Държим да имаме чудесния парк, който изграждаме срещу УНСС, както и на няколко други терена, предвидени за паркови зони, за детски градини. Вузовете също трябва да имат яснота за приоритетите си в този смисъл.

ПУП задава вижданията, желанията за това, какви терени искат да притежават университетите. Това е т.нар. градоустройство. Собствеността се решава от кадастъра. За да започнат дела, процедури по отчуждаване, планове за уреждане на собственост, трябва да има кадастър. Иначе няма как това да се случи. В момента сме в ситуация, в която повечето от кварталите фактически нямат регулация. Защото старата е отменена, а новата не е в сила.

Проблеми с ПУП на кв. „Мусагеница“ също съществуват.

Там се изработва нов ПУП, но все още действа старият. И в кв. „Мусагеница“ имаме сходни с тези в Студентския град реституционни проблеми. Но моето категорично мнение, което се споделя и от главния архитект на столицата, е, че презастрояване в този квартал не трябва да има и не бива да се предвижда. Надявам се да успеем да защитим концепциите си. Друг е въпросът как ще се решават реституционните претенции.

Върху каква територия е разположен районът?

Върху неголяма в сравнение с много други столични райони. Нашите квартали са Студентски град, „Мусагеница”, „Дървеница”, „Витоша - ВЕЦ „Симеоново” и „Малинова долина - изток и запад”. По последното преброяване район „Студентски“ е четвъртият по големина в столицата с около 73 000 жители. А само в Студентски град живеят около 35-40 хиляди души.

Какво още правите за благоустрояването на тази част от София?

Освен всичко останало строим и детски градини. И няма как да не правим това. Защото все още детските градини в столицата не достигат, но програмата на Столичната община в това отношение е достатъчно амбициозна. Разбира се, и населението расте, но дай Боже, да има все повече и повече деца. Администрацията ще направи останалото, убеден съм.

За последните години и в нашия район направихме доста в това направление. При встъпването си в длъжност заварих едни окаяни помещения. След реконструкция възстановихме две групи в 10-о ОДЗ, други две в 78-о, ремонтирахме порутените детски басейни в три от градините, някои кухненски блокове и направихме наистина чудесна детска градина за десет групи в кв. „Дървеница“. Това е впечатляваща сграда с хубав басейн, с функционален от гледна точка на заниманията на децата двор. Там строим и пристройка за две нови групи. За 79-о ОДЗ имаме изцяло проектна готовност и разрешение за строеж. Само чакаме финансиране с поет ангажимент от Столичната община и съм убеден, че тази година това ще се случи. Имаме проект за три нови групи с физкултурен салон в 12-о ОДЗ в кв. „Мусагеница“ и за съжаление с това ще се изчерпят тазгодишните ни възможности за ново строителство и разширение на съществуващите детски градини.

За санирането на три от тях работим с финансиране от Международен фонд „Козлодуй”. А възстановяването на парка „Мир и дружба” включва и изграждането на детска площадка. Тя е с кръгла форма, разположена в средата на парка, в близост до главната алея. Детските съоръжения се монтират върху саморазливна каучукова цветна настилка. Ще бъде пуснат и безжичен интернет в парка, за да могат студентките майки да наблюдават децата си, но и да се подготвят за изпити.

Да се върнем на някои от сградите ваша собственост. Какво е тяхното състояние?

Независимо че болшинството университети са на наша територия, ние имаме само две училища. 55-о СОУ „Петко Каравелов” беше санирано с европейски средства по спечелен проект, по който в столицата бяха подобрени условията в общо девет училища. След реновирането се оказа, че с около 45% е намален разходът за отопление и с около 30% - парите за електроенергия. Това са сериозни суми за едно училище. То някога е имало и хубав басейн, който сега не е за гледане. Подготвили сме проект за неговия ремонт, но нужните средства са доста. Важното е според мен да имаме проектна готовност и когато Столичната община прецени и има пари за подобни строително-монтажни дейности, те да ни бъдат предоставени. За администрацията на София е ясно, че когато има училища и детски градини, които са с проблеми с топлоизолацията, дограмата, съответните инсталации, то средствата приоритетно ще се насочват към тях, а не към дейности, които биха могли да търпят известно отлагане във времето.

На пръв поглед район „Студентски” е с прилично развита инфраструктура. Но планирате ли ремонти по пътната мрежа?

Все пак успяхме да преасфалтираме доста улици, положихме много квадратни метри тротоари. Но в кв. „Витоша - ВЕЦ „Симеоново” ситуацията е много сложна. Там липсват улици, осветление и прочие. Изграждането на нови пътища няма как да се случи. Защото и там има проблеми със собствеността - терените за улици са частни. Това води до големи затруднения, защото, ако един кв. м ремонт на асфалтов път в урбанизирана територия може да струва условно 50 - 60 лв., то при евентуалното отчуждаване на терен за прокарване на път цената е около 200 евро на кв. м. Аз категорично не съм съгласен така да изразходваме парите на данъкоплатците. За тези 200 евро ние ще направим 10 пъти повече улици, когато терените вече са отчуждени.

При тази ситуация Столичната община няма как да изгради асфалтирана улица, да положи тротоари, осветление и т.н. Частично правим отделни пътища, колкото да осигурим проходимост, за да няма кал и прахоляк, което е анахронизъм за XXI в. и за една столица.

В същото време в тези квартали бяха построени и много сгради, с които столицата може само да се гордее.

Това е вярно, но също толкова вярно е, че инженерната инфраструктура струва много пари и не може всичко да стане наведнъж. Високото строителство в последните години видимо намаля, поне в нашия район. Една от причините безспорно са неуредиците с подробните устройствени планове. Но не е само това. Ето пример с кв. „Малинова долина“, който е перспективно място за развитие на жилищното строителство. Тук на територия от 2500 дка, с действащ ПУП от 2007 г. за близо седем години са построени само два блока. А това е квартал с изглед към Витоша. В този смисъл въпросът с инвеститорите също е сложен и те са в правото си да разсъждават, че търсенето определя предлагането. За нас като община повечето инвестиции в строителството означават повече жители на района и съответно повече данъци в хазната, както и облагородяване на инфраструктурата, развитие на околоблоковите пространства, озеленяване.

Близостта до планината е и предпоставка за по-добри условия за живот.

Да, а и в района няма замърсители на въздуха и земята, няма вредни производства. Тук са съсредоточени сградите на дипломатическия корпус, има много заведения и места за отдих и развлечения. Все пак сме районът с най-младото население в България. Затова мястото е привлекателно и за млади семейства. Уверен съм, че бъдещето на район „Студентски“ е добро. Както споменах арх. Петър Диков има амбициозен проект за разработване на един-два кампуса, за които СО ще бъде партньор на вузовете. Това ще бъдат обособени места, със съответните пропускателни пунктове, с развита цялостна инфраструктура. Да се надяваме, че ще успеем и в това начинание.

Какви проекти реализирате с европейски средства?

Сам виждате, че СО доста добре работи по европейски проекти и без парите от Европа много от големите инфраструктурни проекти нямаше да се случат. Определено това е много мощно средство и нашите съграждани трябва да бъдат доволни, че общината направи града предпочитано място за живеене в България.

Общинските сгради за реновиране, паркове, места за отдих и спортуване – всичко трябва да се облагородява с европейски пари. Неслучайно Столичният общински съвет включи в интегрирания план за градско възстановяване и развитие и Студентския град в зоните с висока обществена значимост, така че има реална възможност европейски средства да се ползват за развитие на кампусите. Смятам, че всички по веригата – министерствата, университетите, общината, ще направят всичко възможно, за да имат вузовете проектна готовност за саниране на общежитията и изграждане на кампуси. Подготвителните работи вече са направени. Усилията ни в това направление са разбираеми – освен битов комфорт за нашите над 35 000 студенти ние ще намалим разходите за отопление и електроенергия, което ще освободи средства за други дейности.

Какво бихте казали в заключение? Още сме едва в началото на 2014 г. и не е отминало времето за пожелания и поставяне на цели.

Първо - нека през 2014 г. има нови обекти за българските строители, защото те са тези, които променяха визията на градовете ни в последните десет години. Нека и за нашия район, и за столицата като цяло, а и за страната ни годината да бъде по-успешна.