Общини

БОТЕВГРАД – в прегръдката на Стара планина

Кметът Георги Георгиев: След газификацията на дневен ред е строителството на три ПСПВ

 

Георги Сотиров

 

Ботевград е важен кръстопът между Източна и Северна България. Геостратегическото му значение се определя от прохода Витиня и близостта със столицата. Общината е четвърта по големина в Софийска област. В исторически план трябва да споменем, че в западните покрайнини на днешния град е открито старо антично селище, съществувало в периода I – III в. То се наричало Зелин и през ХIV в. е включено във владението на Севаст Огнян – граждански и военен управител на Софийска област със седалище в крепостта Боженишки Урвич.

На територията на общината са регистрирани 9 паметника с национално значение. Запазени са останки от старобългарски крепос­ти, църкви, скални надписи, кладенци, забележителности от Античността и Средновековието, римска крепост и манастир.

През 2009 г. е изграден Паметникът на загиналите руски войници при освобождението на Ботевградския район по време на Руско-турската война. Монументът е част от проекта за рехабилитация и ремонт на централната градска част.

В програмата за управление на общината за 2011 – 2015 г. е предвидено пълноценно оползотворяване чрез съвременни иновативни практики на наличните ресурси в сферата на културата, приобщаване на нови градски терени в сценичното артпространство на Ботевград – площади, междублокови пространства и паркове, градинки, реставриране и поддържане паметниците на културата.

Останалото за община Ботевград ще научите от интервюто с кмета Георги Георгиев.  

  Кметът Георги Георгиев: След газификацията на дневен ред е строителството на три ПСПВ

Г-н Георгиев, община Ботев­град е близо до столицата. Бих­те ли се спрели на предимствата и недостатъците от това в инфраструктурен и стопански план?

Недостатъци не мога да открия. А предимствата са много и основното наистина е близостта до София. Например колегите от администрацията могат днес два-три пъти да отидат до столицата, ако имат работа. За служителите от Разград или Добрич това съвсем не е така. Те, за да си свършат работата с централните ведомства, губят минимум три дни. Имат и повече разходи.

Освен всичко друго, много сме близо и до централното летище на изхода на София към Ботевград. Това има определени предимства и за бизнеса, а и за идването на предприемачи от чужбина, което става практика в Ботевград. Все едно аеропортът е на наша територия. Както знаете, летищата в другите държави по правило се намират на 50 –100 км от мегаполисите. Ние пътуваме до аерогарата за 30-ина минути.

Въпросът ви обаче се отнася и до  анализ на състоянието на трудовите ресурси. Нямаме голяма безработица. Ако преди десетина години тя беше над 17%, в момента реалната – подчертавам – реалната безработица не е повече от 7%. Това е много под средния процент за страната и определено той се отнася за нискоквалифицирани и необразовани хора.

Близостта до София предполага част от хората, които не намират подходяща работа в града ни, да я търсят на широкия трудов пазар в големия град. Трябва да отбележа, че много наши строители работят в столични фирми, там имаме юристи, икономисти и инженери на отговорни позиции. Но строителите са най-много и това е разбираемо. 400 – 500 нашенци поне 10 месеца през годината са ангажирани по обектите на столицата. Авторитетът на нашите майстори строители е голям и те са търсени специалисти.

13 са населените места в красивата предпланинска част на България. Трудно ли е за кмета да познава всички села?

Освен общинският център Ботевград още 12 са нашите села – Боженица, Врачеш, Гурково, Еловдол, Краево, Липница, Литаково, Новачене, Радотина, Рашково, Скравена и Трудовец. Със своите 3800 жители Врачеш, прочуто с майсторите кацари, е най-голямото село в Софийска област. В планинската част на общината имаме и малки селища. Те са много красиви и привлекателни за развитие на вилното строителство. Общинската администрация обаче не прави разлика между големи и малки населени места. Отделяме еднакво внимание на проблемите им. Ако посетите което и да е от тях, ще видите, че те са еднакво благоустроени, канализирани и – забележете – газифицирани. Връзката им с общинския център е по хубави пътища, имат добра електро-, телефонна, телевизионна и интернет връзка. А пенсионерите от цялата община пътуват безплатно из региона.

Разкажете за общинските проекти с европейско финансиране. Как те промениха визията на Ботевград?

През последния програмен период имаме спечелени 18 проекта с европейско финансиране. Между тях има и много големи, средни и по-малки. Зависи от необходимостта. Един от най-големите, който сега изпълняваме, е на стойност 20 млн. лв. и е за строителството на ПСОВ в общинския център, която е за 55 хил. жители.

Досега в Ботевград не е имало пречиствателна станция за отпадни води, така ли?

Повече от 20 години се води, че имаме. Имаме отреден терен, построена станция, но нейният експлоатационен срок отдавна е изтекъл. Или, казано направо, по документи имаме станция, но тя не върши работа. И затова миналата година решихме, участвах­ме и спечелихме проект. Сега изграждаме супермодерна ПСОВ. Друга голяма европейска инвестиция беше вложена в проекта ни за изграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци. То ще се ползва и от общините Правец и Етрополе. Става дума за съоръжение на стойност 16 млн. лв., което отговаря на всички европейски изисквания за чиста природа.

Грижим се и за пътищата. Например преасфалтираме пътя от с. Боженица до историческата крепост Урвич. Това е последната българска крепост, която е паднала под османско владичество близо 30 години след като държавата ни вече е била завладяна. В района построихме около 20 туристически беседки и заслони, за да има къде хората да поседнат и починат сред природата. Около самата крепост се извършват необходимите строително-ремонтни дейности, за да има по-лесен достъп и за малки деца, и за хора в неравностойно положение. Два пъти в годината на известната Урвичка поляна провеждаме фолклорни празници. Можете ли да си представите – нашите състави събират на историческото място по 8 –10 хиляди почитатели на хубавата българска народна песен и танци.

За да завърша отговора си за новата визия на Ботевград, трябва да спомена, че в района на Урвич построихме нова, съвременна почивна база на общината. Тя е с 24 стаи, със зали за игри, отдих, за семинари. Намира се на 24 км от общинския център, но и тя е газоснабдена.

Навлязохме в новия програмен период. Какво ще се случи през 2014 – 2020 г. в общината?

Много неща ще се случат. Само преди месец подписахме договорите по проект за 5 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони. Половината от парите вече са в нашата хазна. За какво става дума ли? Ами пак за строителство.

Ще изграждаме 3 нови пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ). През последните няколко години такива направихме на 5 места – в Ботевград и в четири села. Ще подменим водопроводната мрежа за над 2,5 млн. лв., ще реновираме други водопроводни съоръжения за около 1 млн. лв. Спечелихме пари за довършване на канализацията в с. Врачеш, очак­ваме и няколко милиона за закриване и рекултивиране на старото градско сметище. Стартираме и строителството на главен колектор в с. Трудовец към новата ПСОВ.

Общината винаги е разполагала с висококвалифицирани работници. Напредничавият ни дух е останал още от уникалните специалисти в Комбината по микроелектроника, от работещите в Завода за автобуси „Чавдар”, от комбината „Пластхим”. Затова не е случайно, че в последните 10 години успяхме да възстановим изцяло сринатата икономика на града, тъй като след 10 ноември в Ботевград беше закрита и унищожена микроелектрониката, заводът „Чавдар” беше физически сринат до нула, но трудовите ресурси останаха. С тези хора, с близостта до столицата, с модерната инфраструктура на общината станахме атрактивни и много чуждестранни и български фирми инвестират при нас. Това са над 30 западни и няколкостотин наши компании. В Ботевград отново работи най-големият завод за електроника. В него две фирми с над 3000 специалисти произвеждат електрониката за всички марки западни автомобили.

Надяваме се на успех и с проекта ни за обновяване на градския парк, който е разположен на около 72 дка. Очакваме финансиране за ремонта на стария футболен стадион и още куп други неща.

Как стои въпросът с дебита на питейната вода? На отпадната?

През последните десетина години общината не е имала никакъв проблем с количеството на питейната вода. Тогава се включихме към водите на язовир „Бебреш”. Сега се говори, че дъждовете и снегът били малко и нивото на водохранилището рязко е спаднало. Има обаче нещо друго – ние многократно сме отправяли искане към Министерството на земеделието и храните собствеността на язовира да се прехвърли на общината за оперативно управление, защото той основно е предназначен за питейни нужди. Засега това не става, но сме упорити и сме в правото си да гарантираме водата за населението. Това модерно хидротехническо съоръжение иска добри стопани, а не чиновници.

Имаме канализация за отпадната вода и в селата. Изградили сме над 30 км системи за отвеждане на тази вода. Повтарям, това е в нашите села. Трудовец е 100% канализиран, така е и с вил­ната зона на града, във Врачеш довършваме строителството на подземно канализационно трасе от 5600 м и обхващаме всички къщи. За Новачене, Литаково и Скравена канализацията е факт отдавна. Работи се в Гурково. Разбирам учудването ви, но всичко, което ви разказвам, е факт. Газифицирани села с изградена канализационна мрежа – това е Ботевградската община през 2014 г. Дали има носталгия по въглищата и дървата за огрев? Веднъж човек качи ли се на „Мерцедес”, в никакъв случай няма да се върне на москвича.

Намирате се в живописна котловина с много слънчеви дни в годината – използвате ли енергия от възобновяеми източници?

Това е вярно, но нашето предпочитание е свързано с газифицирането. Ботевград, а и почти всичките ни села без Липница и Еловдол, които са отдалечени в планината, на границата с община Мездра, са газифицирани. Тръгва си например семейството, което работи в Ботевград, за дома в някое от селата и с мобилния си телефон включва газовото котле. Пристига след 15 – 20 минути и в дома им е топло и приятно. Хората готвят на газ и вече забравиха за пушещите комини през зимата. Е, има някакъв чар в това печката да бумти, но хората предпочитат красивата емоция на камините. Газта обаче е чисто и екологично гориво. Затова от Министерството на околната среда и водите скоро ни връчиха приза „Най-зелен град” в страната. Забележете – ние сме първата изцяло газифицирана община в България. И така е вече 5 години.

Доколко енергийно ефективни са общинските сгради, училищата, детските градини, читалищата?

И тук здраво се работи. Имаме няколко проекта с европейско финансиране. Обновили сме 7-те детски градини в града. Поставихме нова дограма, ремонтирахме покривите, отоплението е с природен газ. Осем от 10-те училища също са основно реновирани. В този ред на мисли искам да припомня, че предстои ремонтът на болницата ни. Тя е най-голямото общинско здравно заведение в страната. Искаме да намалим разхода на различните видове енергия за нейното функциониране.

Енергийната ефективност добре се приема и от хората. При строежа на нови къщи, при ремонта на старите домове те разбират, че с новата дограма, с изолацията на стените заедно с природния газ, който им е „на едно кранче разстояние”, могат да живеят по-удобно и по-икономично.

Вие обиколихте града и някои от селата и сигурно се питате дали сте в България? В Ботев­град сте – в различния град. В която и детска градина или ясла да влезете, в което и да е училище, за децата сме направили всичко възможно те да се учат и живеят в европейска атмосфера. Ако отидете в нашите читалища, ще се смаете от равнището на самодейността в тях. Това са истински артисти – и танцьорите, и хоровете, и другите състави – всичко се прави с мерак, с обич, за запазване на стародавни традиции. Имаме повече от 700 самодейци.

В общинския център само за два часа на площада могат да излязат към 400 артисти и да се чудиш и маеш на техния ентусиазъм. Имаме 6 – 7 мажоретни състава – от деца до момичета в последния клас на гимназията. Три са духовите оркестъра.

Понеже питате за европейски проекти – и тук имаме спечелена идея. Тя се нарича „Дефилиране на духовите музики” и е нещо изключително. Заповядайте през май и сам ще се уверите как в продължение на три дни представители от цялата страна се надсвирват на площада.

Какви са програмите ви за развитие на туризма?

На дневен ред е проект за развитие на Ботевград като привлекателна дестинация. Става дума за солидни инвестиции. В този порядък миналата година открих­ме сградата на нашия музей в самия център на града. 135 години Ботевград не е имал постоянна сграда за една толкова необходима дейност, каквато е музейното дело и свързаните с него обществени, исторически, етнографски, археологически и културни функции. Според мнението на специалистите в тази област новият музей като функционалност и красота отстъпва само на НИМ в София.

Има различни темпове на развитие в отделните сфери. Например построили сме толкова спортни съоръжения, че ако почна да ги изреждам, мястото за цялото интервю няма да стигне. Предстои да открием новата спортна зала. И забележете – тя е втората по големина, функционалност и красота след софийската „Арена Армеец”. Нашата ще бъде с 5000 седящи места. В техническо отношение, твърдят експертите, е уникална за България. Тя утре ще бъде открита.

Имаме целогодишно работеща ледена пързалка и шампиони по фигурно пързаляне, чисто нова супермодерна зала за акробатика, тенис кортове, открити и закрити плувни басейни с олимпийски размери. Затова казвам, че нашите темпове на развитие са различни. Защото се стремим да изпреварим потребностите на съгражданите си.

Как привличате инвести­тори?

Стремим се общината да стане разпознаваема далече зад границите на страната. Да стане град от европейски тип. Преди няколко години бяхме класирани на първо място по брутен обществен продукт на глава от населението. На следващата година останахме четвърти – преди нас бяха Русе, Габрово и Сливен.

Сега произвеждаме сложната електроника за управление на най-известните марки западни автомобили, търсят ни за разкриване на нови заводи. Това са компании с руски, италиански, австрийски, белгийски, немски капитали.

Близостта до София, висококвалифицираните специалисти, двете магистрали до нас и трасето към двата дунавски моста също са фактори за това. И тук е ролята на общинската администрация за надграждане, така че Ботевград да върви напред.