РУДОЗЕМ – богатата земя на България

Георги Сотиров
Ренета Николова

Историята на града започва с името Палас, което се среща в османски документи от 1676 г., а влиза в територията на България с Букурещкия договор от 1913 г. Преименуван е на Рудозем през 1934 г. С развитието на рудодобивната и рудопреработващата промишленост в региона след 1945 г. преживява икономически възход и от малко село се превръща в град с население над 10 хил. жители.
При проучване на открит керамичен материал е установено, че този край е населен още през ранната желязна епоха (1200 – 600 г. пр.н.е.). На територията му са открити селища, некрополи, руини от черкви, крепости и древни пътища от тракийската, римската, късноантичната епоха и Средновековието. В Античността  през Рудозем е минавал кервански път, който свързвал Тракия с Беломорието (днес пътят Райково – Рудозем – Ксанти). След 1920 г. в Палас се заселват и първите християни, които през 1926 г. построяват църквата  „Свети Георги Победоносец“.
Селището израства като център на цветната рудодобивна промишленост в средата на миналия век. През 1948 г. комплексна геоложка експедиция от бившия СССР установява, че в близост до града има богати находища на оловно-цинкови руди.
Икономическият и демографският възход на Рудозем идва със създаденото през 1950 г. руско-българско минно предприятие „Горубсо“, което осигурява работни места.
Добивът и преработката на полиметалните находища отстъпва водещата си роля в началото на XXI в. Химическата, шивашката, строителната, дърводобивната и дървопреработващата промишленост се явяват като стратегически отрасли за днешния ден на града, а ежегодният му празник се чества на 15 август. В навечерието на празника екип на в. „Строител” се срещна и разговаря с кмета на община Рудозем Румен Пехливанов.

Кметът Румен Пехливанов: Когато си напишеш добре домашното, по всички програми се работи лесно

Г-н Пехливанов, как вашата икономическа подготовка от висшето образование ви помага за изпълнение на кметските задължения?
Да си кмет на около 11 500 души, колкото живеят в Рудозем, и 21 съставни села предполага да знаеш и да можеш. Да взимаш решения и да ги отстояваш. Тук, на нашата територия, се познаваме отблизо с всеки и в този смисъл аз съм наясно не само с обществените проблеми, инфраструктурните в това число, но и с личните на голяма част от хората. Между 2005 и 2008 г. бях директор на местния клон на една от банките и като такъв срещите ми с хора и юридически лица бяха непрекъснати и, надявам се, ползотворни.

Семейно сте свързан със старата миньорска слава на региона – „Горубсо”.
Така е, родителите ми бяха свързани пряко с този отрасъл. „Горубсо” даваше добро препитание на над 2 хил. домакинства до 1993 – 1994 г. Сега в рудодобива са заети към 500 семейства. Това е драстичен спад, който доведе до сериозни сътресения сред жителите. Много хора се изселиха в търсене на работа. Затова от 17 хил. живеещи тогава в общината към момента сме с около 5500 по-малко. Но пък сградите на „Горубсо” в центъра вече са продадени на хората, а флотационната фабрика, която преработва оловно-цинковата руда и на Рудозем, и на Мадан, е активна. И функционира добре за разлика от преди години, когато станахме известни с неплащане на заплати, с блокиране на пътища и т.н. Има сигурност за хората. А половината наши съграждани са акционери в мината, която е най-стабилното дружество в общината.

Работата на миньорите е дала отражение и върху визията на общината – целият център е застроен с характерните миньорски блокове, а на влизане в града прави впечатление огромната „язовирна” стена на хвостохранилището.
Да, видели сте второто хвостохранилище, което е запълнено, рекултивирано е и върху него расте трева, пасат животни, т.е. няма причини да го обвиняваме в замърсяване на околната среда.

А какъв е днешният  ден на Рудозем? Какво се строи тук?
Започнах мандата си със стартирането на няколко проекта. Единият от тях беше по Програмата за развитие на селските райони – за реконструкция на три улици в с. Чепинци. Направихме ги, разплатихме се напълно със строителите. По ОП „Регионално развитие“ реновирахме две детски градини и едно училище. Това беше моето начало като кмет –  няколко проекта в изпълнение.
Привърженик съм на приемствеността между местните управи и затова започнатото при моя предшественик трябваше да бъде завършено, както и стана. После кандидатствахме за два проекта – общо за около 12 млн. лв., за изграждането на спортната инфраструктура в общината – мултифункционална зала и в съседство три открити игрища за тенис на корт, минифутбол, баскетбол и волейбол. Те са въведени в експлоатация. Изградихме и две спортни площадки в селата Елховец и Чепинци. Второто е най-голямото в общината с 2400 души население. Спортната площадка там е цял стадион – 90 на 51 м. В Елховец размерите са 60 на 40 м, игрището е разположено в двора на училището. То промени изцяло визията на селото, стана красиво и функционално и за моя радост записванията за часове за ползване на терена стават със седмица напред.
Защо съм така подробен? Защото тези спортни начинания имат особено значение най-вече заради здравето на подрастващите. Лично смятам, че да изведеш младежите в различна от компютрите среда днес е добро постижение, инвестиция в бъдещето. В това е и идеята на европейските пари – да създадат по-добра социална среда за хората. Точно днес, на празника на града, ще стане и официалното откриване на спортната зала.
Вторият голям проект, за който искам да ви разкажа, е за реконструкцията на пътищата до три населени места – селата Борие, Рибница и до една махала. Шосето там е свързано с идеята за отваряне на нов контролно-пропускателен пункт на територията на нашата община към съседите от Ксанти. Строителите си свършиха перфектно работата, монтирани са  мантинелите, пътните знаци, поставена е маркировката и т.н.  Сега уточняваме необходимата документация и се надявам другата седмица, след като преминат и държавните приемателни комисии, да извършим окончателните разплащания.
Решаваме в движение и пътните проблеми на хората от Пловдивци, Коритата, Мочуре и Оглед, както и въпросите за водния цикъл на живеещите в Бяла река. Проектът за тези строителни дейности е със 100% европейско финансиране, като 50% от средствата са в сметка на общината. Общата стойност е 5 811 000 лв. Надявам се да няма обжалвания и през септември, докато времето позволява строителство, да започнем работата в тези села. Хората очакват обещаното да се случи.

Как протича сътрудничеството с вашите
съседи от Гърция? Регио­нът е надарен с природни дадености, които двете държави споделят.
Между нашите две страни има подписано споразумение, което се отнася за използване на водите на р. Места. Според него ние не можем да строим хидротехнически съоръжения и минимум 37% от водите трябва да се оттичат свободно в Гърция, където имат проблем с водата за пиене и поливане. Договорът е ратифициран от парламентите на двете държави още през 1995 г. Той предвижда отварянето на три гранични КПП – при Гоце Делчев – Илинден, при нас и третият е Маказа. Двата вече работят, а за нашия има двустранно декларирано съгласие. Надявам се с парите от новия програмен период 2014 – 2020 г. по програмите за трансгранично сътрудничество и третият КПП да се реализира. Като участник в Комитета за програмиране на това сътрудничество от страна на НСОРБ наскоро се срещнах с гръцките си колеги и там постигнахме договореност двете ни пътни агенции да направят  уточнение кои отсечки да се включат в програмата, за да стане възможно откриването на КПП. За нас това е обходният път на Рудозем. Иначе основното трасе до границата от наша страна е изградено още през 2007 г. От гръцка се очаква строителството на път от границата до второто село в посока Ксанти. Идеята е начинанието да се финансира след Нова година.
Това е най-пряката връзка между Пловдив и Ксанти. Връзват се две магистрали – нашата „Тракия” и северният гръцки аутобан. Той започва при пристанище Игуменица и завършва при турската граница.

Гръцката магистрала „Виа Игнатия“ е известна и като пътната ос на съседната държава, която преминава през почти цялата ни южна съседка – от запад на изток с много разклонения. Пълната й дължина през сложния терен включва 76 тунела с дължина общо 99 км и 1650 моста.
И още нещо, магистралата има пряка връзка с две летища – в Ксанти и в Пловдив. Затова очаквам държавата по най-бързия начин да изпълни подписаното споразумение и нашите нови очаквания за развитие на региона най-сетне да станат реалност. Впрочем ползата няма да бъде само за нашата община. Ще се стимулира икономиката по цялото трасе от Пловдив до Ксанти, ще се развият селското стопанство и търговията, ще се отворят нови работни места.

Да се върнем у нас с темата за проблемите в търговете, които срещат строителните фирми. Кой печели поръчки в Рудозем – местни строители или консорциуми от цялата страна?
Няма два последователни търга, спечелени от една фирма. В зависимост от обектите, от големината и сложността на строително-монтажните работи, на другите изисквания – опит, възможности и др., печелят по-добрите. Лично аз нямам притеснения в това отношение, защото администрацията на общината се състои от ерудирани специалисти. Всички проверки на Сметната палата на обществените поръчки са приключили със заключение, че нямаме допуснати нередности или пропуски.

И все пак има обжалвания от фирмите?
Е, както навсякъде. При нас такова имаше за пътните проекти, за които вече говорихме. Стигнахме и до КЗК, и до Върховния съд, откъдето потвърдиха решенията на нашата комисия.
Същото стана и с проекта за новата визия на междублоковите пространства. Но и там се оказахме прави, строителите си свършиха перфектно работата и ние коректно се разплатихме с тях. Общината няма закъснели плащания към строителните фирми, т.е. този казус, който вгорчава ежедневието на много местни власти и на компаниите, при нас не стои. Напълно разплатихме наследените проекти в изпълнение, както и всичко, което се е реализирало до момента в моя мандат – днес въвеждаме обекта в експлоатация, утре се разплащаме със строителите.

Междублоковите пространства са облагородени, красиво е. Видяхме и инсталациите за поливане, децата вече ползват спортните площадки. Пихме и хубава вода от ефектните чешми. В общинския център има канализация за отпадна вода. Къде отива тя?
Още през 2007 г. заедно с Мадан и Златоград построихме ПСОВ. Проблеми обаче имаме. Не всички отпадни води са отведени до пречиствателното съоръжение. Тече тръжна процедура за цялостен воден цикъл на града, имаме положително решение за финансиране, но срещаме административни спънки. Надявам се този проект да се случи през новия програмен период.  За нашата община е приоритетен, тъй като и канализацията е доста стара, а водопроводите са с етернитови тръби – те са канцерогенни, често аварират. Започне ли зимата, всяка сутрин се чудим коя „пързалка” да ремонтираме.

Хората в съставните села имат ли проблеми с питейната вода?
В повечето от тях водата се осигурява от съответните ВиК дружества. Има няколко села, които черпят вода от собствени източници. Независимо че в планината има вода, пречиствателни съоръжения в селата няма. Доброто в случая е, че нашата ПСОВ е с достатъчен капацитет да обхване цялостното захранване на съставните селища. Въпросът опира до средствата, необходими за довеждане на водата. Разполагаме с готови проекти за строителство на водопроводите, включително и за довеждане на отпадните води до пречиствателната станция в Рудозем.
Независимо че сме в планината и привидно водата е в изобилие, също толкова важно е да се знае, че оттокът при нас е бърз и понякога през лятото селата ни закъсват. Затова е от изключително значение стартирането на процедура от МРР за довършване на язовир „Пловдивци”. Това със същата сила се отнася за водоснабдяването и на община Мадан.
Строителството на язовира стартира през 1999 г. и спира през 2001 г. Стената е изградена на около 50%, водовземното съоръжение – на 100%, но не е построена ПСПВ, за която има одобрен проект. Сега активно се занимаваме с документацията на този строеж – с МРР, с областната администрация и със Световната банка. Експерти на финансовата институция няколко пъти идваха тук, за да проверяват отчуждаванията на терените, да следят разходите на средствата. В момента текат процедурите за избор на  строител. Документи са подали над 10 международни консорциума. Надявам се през септември да бъде финализирана процедурата. Паралелно с това търсим финансиране за изграждане или реконструиране на водопроводната мрежа в населените места. Тогава собствените водоизточници в някои от селата ще останат като алтернатива. Ще допълня, че държавата е осигурила средствата за язовира чрез заем от Световната банка и дофинансиране от бюджета.

Разкажете повече за реновирането на сградите общинска собственост и проблемите на енергийната ефективност.
Почти всички сгради от общинската образователна инфраструктура са санирани. По Международен фонд „Козлодуй” са реновирани двете гимназии в Рудозем и в Чепинци. Сградата на общината е ремонтирана с пари по проекта „Красива България”. По ОП „Регионално развитие“ работихме по начално училище и детски градини в общинския център, в Чепинци и Елховец. В бюджета сме предвидили средства за газифицирането на Рудозем – ще подменим котлите в някои общински сгради. Преминавайки на метан, се надяваме да спестим до 40% от средствата за издръжка.

Какво се случва с местната икономика?
Наблюдава се нещо интересно – мините вече не са основното, което характеризира региона. Добре се развива козметичната промишленост. Мъжете са миньори, жените произвеждат козметика. Шивашката промишленост също се разраства. Цялата производствена база на най-голямото предприятие за спортна екипировка в България е при нас –  в с. Чепинци. Около 200 души са заети в този отрасъл. Друго предприятие работи за голяма датска компания, трето – за германския пазар. Те произвеждат скъпо специализирано облекло за работа в опасни условия, имаме и фабрика за обувки. Както виждате, осъществяваме доста сериозна диверсификация на производствата.

Да разбираме ли, че тези разнообразни производства водят и до намаляване на безработните в общината?
Реалната безработица е към 25%. Изчезна сериозен отрасъл като животновъдството. Земеделието няма как да се развива. В планината ниви няма. И независимо от производствата, за които споменах, липсата на достатъчно и нови работни места се усеща доста. Затова много от мъжете отиват на гурбет, основно като строители. Нашите дюлгери са известни далеч зад пределите на България. Те са свикнали да изграждат мини и минни съоръжения и всичко над земята, под слънцето, им се вижда много по-леко като физически труд. Но с новите проекти се надявам част от тези гурбетчии да се върнат при семействата си.
Използвате ли туризма като инструмент за намаляване на безработицата?
Виждам развитието му в няколко основни направления. Имаме какво да покажем – например местността Сините скали и множеството тракийски могилни некрополи. Но с това не можем да впечатлим света. По тази причина в последните три години по време на кметския ми мандат начертахме няколко възможни варианта за развитие на сектора. Първият е свързан със спорта. Именно за това с такъв хъс направихме и залата, и игрищата над нея.
Втората област, към която смятаме да се насочим, е здравето. С оглед на цялостната концепция за развитие наред със спортния туризъм ще работим по възможностите за рекреация. Имаме всички природни дадености в това направление, включително и богати залежи на термална вода. Затова направихме болница за рехабилитация и физиотерапия, която е №1 в България заради свръхмодерната си апаратура и привлича пациенти от цялата страна.
Предстоят сондажни дейности за доказване на дебит, температура, минерализация на водата. Вървим стъпка по стъпка, защото вярваме, че ще навлезем в нова територия на нашата дейност, която ще открие минимум 200 работни места, хотели, ресторанти и др., а Рудозем ще получи възможности за развитие и като център за рекреация. Дейностите, свързани с висока добавена стойност, са онези необходими фактори, които спомагат за изпреварващото развитие. Само с търговия не става.

Бихте ли коментирали проблемите, свързани с оперативните програми на базата на вашия опит? По кои се работи най-добре и най-лесно?
Бих отговорил така: когато си напишеш добре домашното, по всички програми се работи лесно. Аз имам добра подготовка по материята за европейските фондове и съм се уверил, че един проект трябва да бъде управляван от първия до последния момент на неговата реализация. Обикновено общините без свой административен капацитет се доверяват на консултант, надзорник и прочие, но точно тогава се забъркват каши и нещата се затлачват. Моето мнение е, че местните власти и Управляващият орган трябва да сме единомишленици, от едната страна на барикадата. За новите почти 10 млрд. евро, с които ЕК съобщи, че нашата страна ще разполага, трябва нов подход – на отговорни хора, за да можем и да използваме правилно средствата, и да построим това, което е възможно по програмите. За мен важи правилото: „Ако зададеш грешен
въпрос, ще получиш грешен отговор.” И като кмет се стремя това да не ми се случва. Смятам, че е необходимо електронно кандидатстване по проектите, което ще ни спести нерви, разходи и време.
Какви са очакванията ви от новия програмен период 2014 – 2020 г.?
Имаме проектна готовност с предложения за над 200 млн. лв. Само във ВиК сектора готовите ни проекти са за повече от 90 млн. лв. Няма населено място, което да не очаква развитие по водопроводната си мрежа и ние да не сме подготвили проект. Същото се отнася и за вътрешната улична мрежа, за осветлението и благоустройството. Всичко зависи от това, колко бързо ще стартират програмите.  Надявам се в късната есен или в началото на следващата година управляващите органи да започнат да приемат предложения. Но трябва да кажа, че трудностите идват и от недоверието в системата. Недоверие на строителите към възложителите, на бенефициентите към управляващите органи. Затова отстоявам принципа на адекватното поведение – да работим така, че да няма недоволни или притеснени по цялата верига на изграждането на дадения обект. Със завършването на работата да следва и финалното плащане, и то веднага, а не след няколко месеца, когато строителната фирма ще се изправи пред невъзможност да съществува. Адекватното поведение е отговорност, но и привилегия на добрия управленец. Надявам се да се запази и новата ПИП за растеж на регионите – за малките населени места тя е от голямо значение. Смятам, че е грешка да съсредоточим на 100% очакванията си към европейските средства. Има неща, които не са приоритет за ЕС, но за развитието на регионите в нашата страна те са жизненоважни.

Как оценявате кон-так­тите си с Областното представителство на КСБ в Смолян?
Имаме перфектна комуникация. Смолянските строители са признати в цялата страна, а председателите на ОП на КСБ – Смолян, предишният инж. Албен Родопманов и сегашният Весела Цолова, са високо ерудирани хора и с тях се работи лесно и приятно. Присъствах на семинара във Велинград за усвояване на евросредствата, който беше организиран от КСБ в партньорство с в. „Строител“. Имахме сериозни разговори – и между общинарите, и със строителите, и с експертите. Сега също е трудно – държавата дължи милиони на строителните фирми. Правилата трябва да са еднакви за всички и само тяхното изпълнение ще ни дръпне напред и нагоре.