Георги Сотиров
Град Белене посрещна красиво и емоционално своята 50-а годишнина. В началото на септември т.г. есента още е далеч и за сметка на нея всичко наоколо е зелено. Паркът пред сградата на кметството е доказателство за грижата на хората към природата – вековни дървета, ефектно оформени алеи, цветни композиции…
С Указ №546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Белене е обявен за град. Настроение има по улиците, независимо че празничните дни минаха под съпровода на дъжда. „Ще ни върви по вода”, както се пошегува в нашия разговор кметът Момчил Спасов.
Белене има минало, има и настояще. Ние вярваме, че ще е и с бъдеще. Днес градът има „Персина” – единствения природен парк в българския участък на р. Дунав, обявен през 1981 г. за защитена територия, има групата от 19 острова, наречена Беленски дунавски архипелаг, има красив модерен център, развива интензивно земеделие и промишленост.
За празника разговаряме делово с неговия кмет Момчил Спасов, който е интересен събеседник и знаещ градоначалник…
Момчил Спасов – кмет на общината: Спечеленото европейско финансиране е 20 пъти над бюджета ни
Честита 50-годишнина на града ви, г-н Спасов.
Радвам се, че това е поводът да представите нашата община на страниците на в. „Строител”, който стана Медия на годината на НСОРБ именно заради публикациите от различните краища на страната.
„Белене – град древен и млад”, едно мото, което задължава кметската администрация да поддържа и развива управленски традиции, наследени от петте мандата на вашия предшественик Петър Дулев?
Искам да отбележа, че успях да осъществя приемственост в администрацията – работим почти със същия екип, който има изградени навици и професионални качества, т.е. продължаваме да развиваме експертния потенциал на общинските служители особено в изготвянето и печеленето на европейски проекти и съответното финансиране. Това важи особено за големите инфраструктурни обекти.
Научихме ли се да работим по изискванията на оперативните програми на Европа?
Нека да започна малко по-отдалеч, защото парите от Брюксел до голяма степен оформиха днешния облик на общинския център, а и на петте съставни села… Стартирахме още с предприсъединителните фондове по ФАР и САПАРД. Тогава положихме основата на идеята за трансграничното сътрудничество с Румъния. Това време беше за натрупване на опит, една школа, която сега много ни помага. Защото тогава стартирахме с проекти за няколко хиляди евро, продължихме с няколко десетки хиляди и сега вече сумите са значителни…
Роден сте в Белене и хората ви познават. Работите в общинската администрация от 2000 г. С какво си спомняте първия ден на кметския стол? Кои са основните проблеми на общината, които един градоначалник трябва да решава?
Първият ми работен ден като кмет започна с традиционната клетва пред Общинския съвет и веднага, без дори да вляза в кабинета си, отидох на откриването на модерната спортна площадка в моето училище „Димчо Дебелянов”. Колегите на шега подхвърлиха: „дано на новия кмет да му върви да открива нови или реновирани обекти”… Така че първата ми среща стана с момичетата и момчетата от средното училище в града и това може би е хубав знак.
Да се върнем на проблемите.
Те са много и сигурно не са по-различни, отколкото на колегите в другите общини в страната. Или поне на тези с мащабите на Белене. На първо място това е трудовата заетост. Известно е, че нашият град тръгна устремно напред по времето, когато АЕЦ „Белене“ се изграждаше с бързи темпове, но спирането на обекта се отрази много негативно на общината. А и не само на нея. Голяма част от бизнеса се изнесе, младите напускат и почти не останаха фирми, където хората да работят. Ние разчитаме единствено на няколко държавни структури, които дават препитание – военното поделение, затвора, полицията, пожарната…
Тъжно звучи – затворът да дава препитание, а не свръхмодерните технологии и строителството на една атомна централа…
По новия устройствен план обаче ние пак ще изграждаме – ще направим привлекателен за хората крайдунавски парк. Имаме някои затруднения – например, че част от отредения терен е паметник на културата и там има съответни процедури, които трябва да преминат, но се надявам на добро решение. В региона развиваме и европейски проекти по ОП „Регионално развитие“ точно срещу беленския архипелаг с най-големия между тях „Персина”, чиято дължина е 12 км. Гледката към реката наистина е много живописна. Но нека още малко да се спра на проблемите ни…
Какво искат най-вече хората? На първо място постоянна работа и съответно доходи, за да отглеждат, възпитават и образоват децата си. Това предполага добра инфраструктура. Всеки, включително и вашият екип, който влиза в града, вижда, че основният път не е в добро състояние. В рамките на нашия бюджет смятам, че ще намерим финансиране, за да обновим трасето. Но в момента стартираме мащабен проект за водния цикъл на града и логичното е след неговото завършване да асфалтираме.
Водният цикъл има много измерения – и за бита, и за екологията, и за работата на строителните фирми…
Но първо трябва да премине обжалването, което по този проект се случва за втори път, и се бавим. Ако до края на септември има положително решение от Върховния административен съд, ще започнем изграждането на ПСОВ.
Точно по време на празника на града направихме първата копка на линейната инфраструктура – на водопровод и канал. Ще построим над 20 км нова канализационна мрежа, респективно сменяме и водопроводната система. С едно разкопаване… Положителните страни са ясни – подобряваме качеството на живот, като осигуряваме чиста вода, по-малко аварии и загуби по трасето, намаляват се и разходите. От гледна точка на канализацията ще подобрим санитарно-хигиенните условия на хората. Със завършването на водния цикъл над 90% от къщите ще бъдат включени в отвеждащата към ПСОВ система. Предполагам, че ще има възможности чрез нов проект през програмния период 2014 – 2020 да обхванем и останалите 10% от населението, т.е. ще бъдат премахнати и най-минималните възможности за замърсявания на трансграничната река.
Стойността на водния цикъл на града е за над 42 млн. лв. при община с бюджет… 5 млн. лв. Само този проект надхвърля нашето финансиране над 8 пъти. А ние работим и по други обекти. Сами разбирате, че управлението на такива парични потоци е доста сложна и отговорна работа. Затова очакваме помощ и от държавните ВиК структури, за да можем да изпълним всичко както трябва.
Белене е перспективен град за българските строители. Изградените жилища за бъдещите ядрени енергетици, центърът, сега водният цикъл, всичко това говори, че градът се стопанисва грамотно.
И се надявам така да продължи… Искам да се спра и на друг важен от екологична гледна точка въпрос – за регионалното депо за битови отпадъци, защото и това е свързано с комфорта на хората ни. Партнираме си с четири съседни общини – Никопол, Павликени, Левски и Свищов. Самото съоръжение ще бъде изградено на територията на община Никопол.
Що се отнася до жилищата за бъдещите атомни специалисти, те са прекрасни, но празни. Има и спряно строителство на блокове на напреднал етап, което е тъжна гледка. Все пак въпреки всичко, аз се надявам да се намери положително решение чрез частни инвестиции тази великолепна инфраструктура да се използва по най-добър начин за благото на града.
Каква е ролята на река Дунав в бита на хората и на икономиката на общината?
Това е едно от нашите богатства, безспорно и наша привилегия… Въпросът е доколко ние използваме голямата река. Не само ние, от Белене, ами цялата страна. Ясно е, че това е един от пътищата ни към Европа и от Европа към нас. Определено не използваме достатъчно потенциала на Дунав – за туризъм, за транспорт, за трансгранично сътрудничество. Отсреща е Румъния и какво по-просто да преминем по вода при съседите. Но не става. Все още има ограничения.
Може ли един рибар с моторната си лодка да отиде да лови риба оттатък талвега на реката?
Не може. Единствената неправителствена организация по рибарство е с база Белене и искахме с помощта на НСОРБ да подпомогнем в това отношение една местна инициативна група (МИГ) по „Оперативната програма за рибарство и аквакултури 2007 – 2013”, но не стана…
Реката е граница, всичко, което е по брега, е изключителна държавна собственост, а следващата ивица е горски фонд и това затруднява дори изграждането на лодкостоянки, на места за отдих, на къмпинги и подобни. За развитието на общините по брега на р. Дунав пречките са много. Като добавим към всичко това и изискванията за стопанисването на природен парк „Персина” съгласно Закона за защитените територии, става ясно, че дадените ни от Бога красоти остават да висят във въздуха.
Нека се върнем години назад, когато от двата бряга на реката чрез телевизионен мост стартира изграждането на хидроенергийния комплекс „Никопол – Турну Мъгуреле”. Това беше във вашето землище.
Да, местността все още се нарича ХТК – хидротехнически комплекс. Собствеността все още е на НЕК от българската страна. И толкова. Сега се говори за мост „Никопол – Турну Мъгуреле”.
В центъра ви има постамент, на който са изписани имената на градовете, побратимени с вашата община. Трансграничното сътрудничество е перспективно понятие…
То е полезно. Обикновено нашите партньори от Европа са по-напред от нас и в икономическо, а и в социално направление, така че ние има какво да научим от тях поне като управление на градовете. Черпим опит и добри практики за път, по който те отдавна са минали, и се стремим да ги приложим на наша територия. Имаме партньорство с шест общини от Италия, Чехия, Унгария, Румъния, Франция и Турция.
Наскоро бяхме на посещение на побратимения град в Унгария, заведохме там наши деца от фолклорните ни състави, показахме им традициите ни…
Договорихме се да направим опит през новия програмен период да реализираме някои съвместни проекти, да разширим и задълбочим нашето партньорство.
Да коментирате проблемите на енергийната ефективност в сградите общинска собственост. Училищата и детските заведения в града, читалищата в селата, посетих това в с. Деков, греят в реновирана премяна?
И някои от здравните заведения също… Спечелихме проекти и финансиране от Националния доверителен екофонд от продажбата на вредни емисии по договор между България и Австрия. За около 900 000 лв. направихме необходимите енергоефективни дейности на градското читалище и на двете здравни заведения – болницата и ДКЦ-то – изолация, дограма, покрив, отоплителните инсталации. Същото се отнася и за зданията, част от образователната инфраструктура.
Наред с това от значение за хората е, че успяваме да поддържаме и междуселските пътища.
Сега страната изпитва сериозни проблеми с обилните дъждове и наводненията…
Разбирам подтекста на въпроса ви. С европейски пари по програмата за регионално развитие решихме проблема с една общинска дига на брега на Дунав. Мястото бе невралгично за нас, но вече имаме спокойствието да посрещнем високите води от голямата река, както беше през 2005 – 2006 г.
Пак по ОПРР възстановихме две части от крепостните стени на античния кастел Димум, древната митница на Мизия. Това е проект за „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”. Римският кастел Димум е все още малко изследван и това го прави почти мистерия, която обаче е привлекателна за археологията. Още повече, че той е особено важна част от римските гранични райони на наша територия.
По Програмата за развитие на селските райони реконструирахме площадите в три от нашите села, заменихме уличното осветление с енергоефективни тела в цялата община.
На дневен ред е реновирането на междублоковите пространства. Това става в общинския център и в селата за 1 млн. евро. Имаме и проекти за два спортни обекта, поддържаме и местните отбори. Ние сме футболно градче. Имаме и републикански шампиони – нашите момичета от отбора ни по хандбал. Радваме се на успехи и в борбата, като предстои ремонт на залата. Имаме вицебалкански шампиони по карате…
Стремежът ни е младите хора активно да спортуват, да растат здрави и жизнеспособни. Защото бъдещето на града е в техни ръце.
За да завърша с темата за оперативните програми, ще спомена само, че ние самите, а и в партньорство със съседни общини управляваме проекти за над 100 млн. евро. Голямо предизвикателство е това… Тук, разбира се, трябва да спомена и затрудненията по линия на съфинансирането, защото с 5-те милиона лв. бюджет доста трудно можеш да отделиш пари за толкова много спечелени проекти, но все пак успяваме.
Железопътната линия от Белене до Свищов е буренясала, влакове по нея отдавна не се движат. Какви са вижданията ви за евентуалното възстановяване на жп превозите?
Трасето беше спряно след 2000 г. През годините водихме разговори с Националната компания „Железопътна инфраструктура“ дали имат възможност да ни прехвърлят собствеността върху гарата, но отговорът беше уклончив. Зданието и линията са обрасли с храсталаци. Сградата в скоро време ще стане опасна за преминаващите. Търсим възможност да разширим територията на спортния комплекс в направление към гарата, но засега не става.
Независимо от решението за изграждане на Седми блок в АЕЦ „Козлодуй”, има ли надежда Белене да получи ново атомно сърце ?
Решението за спиране на строежа на централата се отрази много лошо на града ни. И не само на него… Това е безспорният факт. Решението обаче е политическо. Личното ми мнение е, че АЕЦ „Белене” може да бъде реализирана като икономически проект. Ако нещата се поставят на строга икономическа основа и държавата приеме да търси инвеститор, строителството сигурно ще се окаже изгодно. На лицензираната площадка рестартът може да бъде даден веднага и в рамките на 3 – 4 години ние да имаме работещ реактор. Всичко е въпрос на държавна политика и на технико-икономически анализ.
Аз не съм загубил надежда за изграждането на централата, но все пак сега, като разработваме новия общински план за развитие, ние разглеждаме приоритетите и конкретните идеи без АЕЦ „Белене”. Защото общината ни има и други възможности за развитие – туризмът, земеделието в неговия интензивен вид – за зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство и възстановяване на напоителните системи от близкото минало.
Това създава работни места и възможности за собствен бизнес. Като представител на НСОРБ съм участвал и в работата на тематичната група, която изготви Програмата за развитие на селските райони, и мога да правя необходимите изводи за нашата община в това направление.
Искам само да спомена, че на територията на централата има изградено пристанище за тежки товари, което функционира нормално. Това е най-голямото подобно съоръжение по целия Дунав. Метрокъртицата за втория метродиаметър в столицата беше стоварена именно тук с помощта на двата гигантски крана по 250 тона. Това е интермодално съоръжение. Корабът влиза под крановете, те се задействат и претоварват съответния товар на жп платформи. От пристанището чрез специално изградената жп линия товарите заминават по направление чрез връзка с националната инфраструктура…
