Общини

„ВРЪБНИЦА” - северозападната врата на столицата

Кметът Младен Младенов: Европейските пари са за инфраструктурните ни проекти

Георги Сотиров Район „Връбница” се намира в северозападната част на Софийското поле и обхваща територии, които сега бързо сменят визията си и се урбанизират. Той е един от най-младите в Столичната община, но е с голям брой жители и потенциал за инвестиции и развитие. Дори беглият исторически поглед носи определени ползи за района. Част от римския маршрут на Марк Улпий Траян - отклонението от главния военен път за Пауталия, е оставил следи по тези места. Има находки от селище от неолитната епоха в землището на с. Волуяк. А православният храм „Света Петка Параскева”, който се намира западно от двете тракийски надгробни могили, е построен две години след  Освобождението –  през 1880 г., и е обявен за паметник на културата. Тук е къщата-музей „Александър Стамболийски”, в която видният българин е живял до 1921 г. За всичко това стана дума при двете ми срещи - с кмета на Волуяк Кръстан Александров, и после с районния - Младен Младенов, който разказва повече за „Връбница”. Кметът Младен Младенов: Европейските пари са за инфраструктурните ни проекти Г-н Младенов, какво е да си кмет на 50 хиляди души, които живеят в знаковите столични комплекси „Обеля“ 1 и 2, „Връбница“ 1 и 2, както и в кварталите „Обеля“, „Модерно предградие“ и „Република 2“.  А и две от хубавите крайградски села - Волуяк и Мрамор, също имат шанса да са в район „Връбница”. „Връбница” е от големите по територия столични райони. Той е доста разпръснат. Освен кварталите и селата, които изброихте, имаме и две махали. От това се поражда парадокс – когато админис­трацията направи нещо някъде, другите веднага се противопоставят: „Защо там, а не при нас”. Затова информираме хората предварително за намеренията си, като се стремим да бъдем еднакво активни за решението на проблемите на всички наши съграждани, независимо в кой край на „Връбница” живеят. Сега районът ни се населява предимно с млади хора и това още повече ни задължава да работим отговорно. Как бихте характеризирал района накратко? Накратко? Район, който непрекъснато се развива. Това може би е най-кратката характеристика. Защото столичният град се разраства към Връбница. На запад. Защото кварталите под Витоша се застроиха и презастроиха, а хората усетиха предимството да живеят на чист въздух (въздушната фуния от Витоша и Люлин планина идва към нас), далеч от шума в мегаполиса и същевременно с уреден транспорт, с който за 10 минути стигат до центъра на София. Вие бяхте във Волуяк на разговор с Кръстан Александров – кмета на селото, и видяхте, че хората строят нови, красиви и функционални къщи. Впрочем, нека използвам вашата трибуна да честитя на нашия кмет високото признание, с което Столичният общински съвет го отличи и награди – това са „Почетен знак на Столичната община” и „Значка на София”, за неговата дългогодишна високо професионална  работа за добруването на Волуяк. Тематиката на вашия вестник ми е доста близка. Затова подчертавам, че строителите и инвеститорите след Околовръстното и пътя за Банкя създадоха нова, модерна визия на нашия район. Много от най-големите международни компании построиха базите си при нас – магазини, складове и офис площи, паркинги, ресторанти и други съпътстващи дейността им обекти. При нас са ситуирани и някои от най-големите търговски вериги. В двете села, освен засиленото жилищно строителство, например се разработва и проект за нова електроцентрала, която ще бъде на газ и същевременно ще произвежда пара. Това е изцяло частна инвестиция. Частните инвестиции показват, че икономиката не стои на едно място. А какво е положението с европейските пари за района? Има и европейски пари, но те идват по линия на Столичната община. С това финансиране реализираме или вече сме реализирали доста от скъпите проекти в областта на инфраструктурата. Това се отнася най-вече за водния цикъл на с. Волуяк. После ще започнем  проектиране на канализацията и на с. Мрамор. В това село се наблюдава феномен, който сме споделяли с колегите. За да стартира ВиК-то на селото, то трябва да отговаря на действащите европейски критерии за брой на жителите - т.е. необходимо е да има 2000 е.ж. В Мрамор постоянно живеят повече хора, но те адресно се водят в апартаментите си в София. И става един затворен кръг – хем има необходимият реален брой хора, за да започнем работа, хем по документи няма. Разбира се, полагаме усилия в тази посока и се надявам с общи усилия да преодолеем проблема. Район „Връбница” е включен в Интегрирания план за развитие на столицата, в който се предвиждат нови строежи – на училища, детски градини, ремонти на читалищата. С други думи - естетизираме околната среда. Това води и до завишен интерес – вече имаме инвеститори първи клас в кв. „Модерно предградие”. Те ще построят 15 - 16 нови жилищни блока. Продължава ли „Модерно предградие” да е проблемен квартал на София? Мнозина столичани  свързват името му само с Александър Стамболийски, а застрояването му започва през 1914 г. Това е една стогодишна история. Проблеми със стогодишна история е може би най-точното определение. Сигурно именно историческите превратности са „спомогнали” тук и до сега да се извършват незаконни строежи на жилища. Опитвайки се да въведем някакъв ред, се оказва, че собствениците на тези постройки нямат редовни документи. Или имат някакви хвърчащи договори без юридическа стойност. Нямат и нотариални актове. Но хората живеят от години там и е трудно да се подходи към ситуацията по административен път. Към 90 процента от къщите - особено на ромите, са незаконни. Имаме и постоянни проблеми със завземането на територии независимо от нашите усилия. Но като добри стопани на района започнахме да изграждаме канализационната система. Инициативата е на Столичната община, а реализацията на проекта е ключова за цялостния облик на квартала. Строителството е разделено на няколко подетапа. Съгласно проекта територията се отводнява посредством главни колектори и вътрешнокварталната мрежа. Дължината на главните колектори е 3,5 км. Разбираемо е, че хората все още негодуват, защото не можем да оправим улиците, докато не завършим канализацията. Но пък да асфалтираме и после да разкопаваме никак не е разумно. Навлязохме и в темата за инфраструктурата. По какво още работите освен по строителството на канализационна и водопроводна система? По много неща. Освен със сложния ВиК проблем в „Модерно предградие” сме ангажирани и с проектиране, рехабилитация и изграждане на канализационни системи в НПЗ „Орион”. Това е основна промишлена зона, строителните обеми, които трябва да се изпълнят там, са големи. Проектирахме разширението и реновирането на водопроводната и канализационната мрежа във Волуяк. Там на дневен ред е и подготовката на ПСОВ. Съвсем скоро ще започнем дейности и в с. Мрамор, в някои части на кв. „Обеля”, извън жилищните блокове, където „Софийска вода” работи много активно. Няма да подмина и улиците, а и вътрешнокварталната мрежа. С продължението на метрото беше разширен бул. „Ломско шосе”.   Околовръстното след район „Люлин” ще навлезе с пълна сила и в нашата територия. Жителите на „Връбница” са и горди ползватели на най-доброто инфраструктурно решение в последните години – метрополитена. Да, затова казвам, че от нас до центъра разстоянието е 10 минути. Тук искам да подчертая, че столичани все още не натоварват максимално построените около метростанциите подземни паркинги, а пространствата около станциите, и то често в нарушение на Закона за движение по пътищата, или пък оставят колите си върху тревните площи. Не приемам такова поведение, но всичко явно е въпрос на време. Метрото за нашия район има и друго важно измерение – чувствително се повишиха цените на апартаментите, а свободните терени на нашите съграждани са по-търсени от инвеститорите  и от строителните фирми. И не само това – цените на терените в селата Мрамор и Волуяк също скочиха и позволиха на местните да продават изгодно и да строят новите си къщи. Впрочем, вие сам сте видели цял нов квартал във Волуяк. И доста съвременно и екологично строителство – къщите са с изолации, слънчеви панели на покривите, имат английска градина в дворовете. Искам да спомена, че в Мрамор в предишния ми мандат успяхме и с намесата на Бойко Борисов да предотвратим откриването на кариера за чакъл и пясък. Благодарение на това цените на кв. м от 35 евро се повишиха до 70 евро. Хората са доволни, природата е чиста. За любителите на риболова и вод­ните спортове запазихме атрактивния общински яз. „Мрамор”. А ако имаше кариера, тази великолепна вода щеше да се използва за промиване на чакъла и пясъка, т.е. едно водно съоръжение щеше просто да си замине. Устието на язовира е живописна делта, обитавана от близо 175 вида птици, 43 от които са редки и изчезващи видове. Това прави водното съоръжение едно от най-важните места по прелетния път Виа Аристотелис. С други думи – стратегическото решение, което взехме, повлия положително, защото у инвеститорите се зароди идеята на общински терен край язовира да построят селище от затворен тип с различни по големина апартаменти, спортно-възстановителен център, заведения, магазини, басейни и т.н. Решилите да изпълнят проекти в зони като нашата харесват ниското строителство, привлича ги липсата на промишлени замърсители, а същевременно сме близо до централните жп и автобусни гари, до летището и т.н. Да не говорим пък за това, че в съседното село Волуяк построихме най-красивата детска градина в столицата. Районът ви е в относително ниската част на Софийското поле. Тази година май нямаше нищо по-досадно и по-лошо от непрекъснатите валежи през лятото, които не само нарушиха нормалния ритъм на живот, но и направиха доста бели – и на реколтата, и на животновъдството… Връщате ме в първия ми работен ден в първия ми мандат като кмет на „Връбница”. Тогава вместо в кметския кабинет денят ми премина на р. Какач. Водата преливаше над стария мост и всичките ни усилия бяха съсредоточени там, за да не стане някое произшествие. 7 реки минават през нашата територия и за два мандата успяхме да им придадем съвсем различен вид. Разбира се, с природата шега не бива. Преди седмици, когато в района падна поредната градушка и за 15 минути се изляха 40 л/кв. м, с усилията и на Столичната община - специално благодаря на Красимир Димитров, началник на дирекция „Сигурност”, отводнихме няколко къщи, които се намират на уязвимо място. Столичният град, поне в някои от кварталите, има какво да покаже в междублоковите пространства. Вече има място и за майките с детските колички, за пенсионерите, а и за фитнес маниаците. При нас, особено в района на жк „Обеля”, тези пространства са върнати чрез реституцията. Сега голяма част от тях са или заградени паркинги, или места, където нещо ще се строи, най-вероятно жилищни сгради. Първоначалните проекти предполагаха обекти на 8 - 9 етажа между вече съществуващите панелни сгради. Възразихме срещу това по ПУП и сега тази етажност е сведена наполовина, което е приемливо. Как бихте коментирали състоянието на пътната инфраструктура? Нека започна с новината, че и при нас стартира умната система на градския транспорт за информиране на гражданите чрез електронните табла на спирките. Това ни дава европейска визия. След реконструкциите около метрото и другите инфраструктурни проекти на Столичната община пътищата в района изглеждат повече от добре. Пак за пример ще дам Волуяк. То е едно от най-дългите села в страната - към 6 км, и е асфалтирано. Подновихме улици и в двете ни махали. Живеем в един зелен район. Ще разширим Северния парк, част от който се намира на територията на „Връбница”. Вече не сме онова село, което столичани и пътуващите в западното направление си спомнят. Районът е урбанизиран, с удобни комуникации, с енергоспестяващо осветление по улиците. Какво още липсва във „Връбница”? Истинска спортна зала. Имаше „борба” дали „Арена Армеец” да бъде изградена при нас, или където е сега, но… Затова пък се надявам следващият голям спортен обект на столицата да бъде тук. От пътната да преминем към образователната инфраструктура. На ваша територия се намира СОУ „Луи Брайл“ - за деца с нарушeно зрение. Да, то е основно реновирано при спазване на всички изисквания за въвеждане на мерки за енергийна ефективност. Имаме шест общообразователни училища, детски градини, няколко храма. Всичко това, разбира се, е наша непрекъсната грижа, но работата точно при образователната инфраструктура си заслужава. Това е труд за нашите деца.