САМОКОВ – новата визия на планинската община

Георги Сотиров Самоков, Боровец, Цари Мали град… Това триединство днес характеризира общината под Рила планина. Столетия са формирали и утвърждавали региона, станал известен като Град на желязото, на най-прочутата и най-многобройната художествена школа на Балканския полуостров. С железодобива – най-типичното производство до Освобождението по тези земи, е свързано развитието и процъфтяването на Самоков. А майсторството на самоковските дърворезбари, украсили домове, църкви и манастири из цялата страна, говори за един различен светоглед през вековете. После идва новото време, което налага курорта Боровец като най-предпочитаната ски дестинация. Името на талантливия Петър Попангелов става синоним на спортната ски слава на общината навсякъде по света. Това са само беглите щрихи за един район, трайно свързан с най-красивата ни планина, със Самоковското поле, където се отглеждат и най-вкусните картофи в страната… За някои от тези щрихи, а и за още много други неща ще стане дума в интервюто ни с кмета на общината Владимир Георгиев. Владимир Георгиев, кмет: В строителния бранш работят отговорни хора Г-н Георгиев, преди десетина дни открихте шестия за страната Център за настаняване от семеен тип… С него Самоков и жителите му доказаха социалната си съпричастност към деца, лишени от родителски грижи. В интерес на истината имахме доста проблеми, докато този център стане факт. Имаше решение на предишния Общински съвет на територията на нашата община да не се реализира такъв тип социална услуга… Ние тръгнахме да кандидатстваме едва в последния възможен момент за европейско финансиране, защото бяхме посочени като местна власт, където такъв център е добре да съществува предвид голямата ни територия, броя на населението и т.н. Влязохме в лабиринта на една дълга сага при търсене на общински терен. До този момент предоставяхме такива услуги на три места в общината – в с. Гуцал например беше една от тях, но нейното функциониране беше преустановено. В едно наше училище – „Никола Драмалев”, също имаше такъв център, но и той беше закрит. Новият, за който питате, е на терен държавна собственост. Направихме проектите, спечелихме финансиране и сградата е изградена за по-малко от година и половина. Стана много добър дом – с прекрасна архитектура, с отлично строително изпълнение. Хубавото е, че взехме хора за работа там именно от закритите центрове – хора с подготовка и с нужната квалификация. Социалната политика на общината наистина е всеобхватна. Имаме Център за рехабилитация, консултативни служби, домове за стари хора тук, в града, а и в с. Ковачевци. Функционира и социалният патронаж, осигуряваме лични асистенти на нуждаещите се… Нека да поясня, че „социалното начало” на интервюто е продиктувано от това, че този център беше построен от фирмата на вашия съгражданин Красимир Милушев, който е зам.-председател на ОП на КСБ – София. Точно така, след спечелената от фирмата „Красстрой” обществена поръчка. В Самоков се изгражда – нови къщи, семейни хотели, офис сгради… Но особено силно впечатление правят ремонтираните улици, асфалтът, пътната и друга маркировка. Наистина, успяхме да рехабилитираме голяма част от уличната мрежа. Постоянна политика на общината е да заделяме годишно около 1 500 000 лв. за инфраструктура. В последните години усилията ни бяха насочени и към изграждането на спортната зала „Арена Самоков”, на общинския хотел, като с пътищата малко поизостанахме и затова тази година наваксахме. В програмния период 2007 – 2013 г. нямахме възможност да кандидатстваме за градска и междуселищна инфраструктура. Това много ни попречи и се усети от хората. Затова тази година успяхме със собствени средства да обновим Републиканската пътна мрежа, която минава през града. Това са нашите основни пътни артерии, които кръстосват града и свързват София с Боровец, с Дупница и Ихтиман. Много средства отиваха за изкърпване, но това е палиативно решение. Затова кандидатствахме по Публична инвестиционна програма „Растеж и развитие на регионите“. Подготвихме 15 различни проекта, а държавата ни отпусна 1 500 000 лв. и се усети, че здраво се работи за визията на града. Видяхте обновените подходи от и към София, кръговото движение на проблемните места… Преди това, разбира се, оправихме и подземната инфраструктура – ВиК връзките и т.н. Ремонтът на улици, на пешеходни пътеки, на бордюри и т.н. се вижда не само в общинския център. В нашите 24 села също се стремим да създадем по-привлекателен начин на живот на населението. В програмния период 2014 – 2020 г. възможнос­тите са повече. Ще можем да кандидатстваме и по ОП „Региони в растеж“ за обновление на града, а по Програмата за развитие на селските райони – за другите населени места. Длъжни сме да привлечем европейски пари за тяхното по-нататъшно благоустрояване. Инфраструктурата, разбира се, влияе най-много на развитието на туризма. Самоков вече привлича не само с възможностите на зимния ски сезон. Самата визия на града сякаш е различна. Ново е усещането в Боровец, да не говорим за Белчин и Цари Мали град… Туризмът е сложен и труден бизнес. Особено зимният… Той хем е скъп, хем е и много кратък като период от време. В началото на кметския мандат ми направи впечатление, че повечето хотели на Боровец отварят само за ски сезона, после затварят, карат персонала на работа по морето, но всичко това осигурява една сезонна заетост. Нека припомня, че Боровец е възникнал като летен курорт – Чамкория… Голяма част от хотелиерите приеха идеята ми с общи усилия да направим така, че те да работят целогодишно. Разписахме всеобхватна културна програма в Боровец и в Самоков, включихме и Цари Мали град край с. Белчин – възстановяването му също е с европейско финансиране. Сега всеки уикенд в града, в селата или на Боровец има някакво спортно мероприятие. Много добре работим със спортните федерации. Чрез тях създадохме заетост и на общинския хотел, при това в една сериозна конкуренция с 11-те хиляди легла в този бранш, които са ситуирани в града, под вр. Мальовица, Белчин баня и другаде. Сериозно организирахме и заетостта на залата, защото това са приходи. Така заедно със спорта, с богатата ни културна история, с прекрасните условия за практикуване на ски на Боровец успяваме да развиваме целогодишно различните видове туризъм. Ще допълня, че в зимния курорт през 2014 г. бяха построени няколко километра нови снежни инсталации. Освен приходи туризмът осигурява и работни места. Това е много важно. Всичко това предполага и солидни инвестиции. Какво впрочем стана със „Супер Боровец” и с инвеститорите от Оманския фонд? Ами не върви, независимо от огромното ни желание този проект да се случи. Трябва да поясня, че общината не е финансовият двигател на „Супер Боровец”. Нашите 25% участие идват от предоставянето на терените. Проектът е разделен на 3 части – нисък, среден и висок Боровец. За първата позиция проектите са изработени – с инфраструктурата, с ВиК системите и ПСОВ. За съжаление инвеститорите все още не правят решителната крачка. В самия Омански фонд ръководствата се сменят… Може би тук му е мястото да споделя, че лично аз като кмет съм доволен, че при нас не се получи прословутото презастрояване, което го има на други места. Успяхме да върнем „белия керван” на Боровец и миналата година имахме кръг за Европейската купа по ски. И това е добра основа за различните собственици на Боровец – на съоръженията и на хотелите, да седнат на една маса и да обсъждат идеи за развитие на курорта. Има какво да се изгради – нови писти, съоръжения, атракциони и др. Тук напълно е съхранена природата – и земята, и въздухът, и водата. Цялостната концепция за зимната инфраструктура на Боровец, за осветлението на пистите, което започна именно от нашия курорт, е насочена към по-нататъшното му развитие като предпочитана зимна дестинация не само за родните скиори. В студените месеци тук се говори на всички европейски езици. Защо това да не стане и през останалите сезони на годината? Природни дадености има. В този ред на мисли тази година беше направен проектът на път от Костенец през Боровец и Самоков за София. Това е много важно трасе, защото свързва нашия регион едновременно с Пловдив и София. Там са и две международни летища. Стремежът ни е да приближим ски услугата до гостите. По тази причина отделихме 2 млн. лв. за рехабилитация на пътя за Ихтиман, но държавата спря работата по него, неясно защо. А по това трасе също идват много посетители. Туризмът е и препитание за хората от селата ви. В някои от тях малките семейни хотели предлагат атрактивно посрещане с характерните за региона ястия. По билата на върховете южно от с. Говедарци е запазен Кайзеровият път, строен по времето на цар Фердинанд, свързващ селото със заслона Кобилино бранище (2145 м надморска височина)... И хората се възползват от природата. Понеже споменахте Говедарци… Ами там има над 20 места за настаняване на гости. Наблизо е курортният комплекс Мальовица и местността Гюлечица. Говедарци е и най-голямото ни село и там закономерно се развива туристически бизнес. Понеже зимата наближава, следващият ми въпрос е свързан с още една грижа на общинската администрация – зимното поддържане на пътищата до селата, снабдяването на местното население с дърва за огрев… Тук ме връщате в първите студени месеци на моето кметуване… Тогава имаше невероятни количества сняг. Зимата на 2011 – 2012 г. показа, че кметската администрация работи. Нито едно училище не затворихме, не позволихме селата да останат откъснати от света и за ден. С общинското лесничейство работим по осигуряване на по-евтина дървесина или самите хора си я добиват от гората под наблюдението на горските и с тяхната санкция. При нас зимата е минимум 6 месеца. С дърва се отопляват не само частните домове, но и обществени сгради – училища, читалища и др. И ето един парадокс – през програмния период 2007 – 2013 г. ние не можехме да кандидатстваме по схемите за енергийна ефективност, а големите градове имаха тази възможност. Точно при нас един проект по енергийна ефективност би имал много по-голям резултат… За зимното поддържане на пътищата имаме достатъчно опит и работеща техника и се надявам да няма изненади. Въп­реки че с природата шега не бива. Как се промени визията на Самоков? Наистина, гостите на града са споделяли с мен, че той изглежда различно, чувстват, че той има стопанин. Определено се стараем Самоков да привлича и с чистотата по улиците, в зелените зони и в коритото на р. Искър. Непрекъснато се срещам с хора – и инвеститори, и специалисти от различните клонове на науката, с колеги от страната. Каня ги тези хора и затова не искам те да откриват един мръсен, неподреден град. Всяка година отделяме средства, за да строим детски площадки или за различни малки благоустройствени мероприятия, особено в селата, защото това се вижда. Тази година осигурихме към 360 хил. лв. Това се възприема радушно от хората и те отговарят със съпричастност. В края на краищата не всичко е в големите инфраструктурни проекти, не всичко е в канализацията, независимо че това е много, много важно. Но то се прави веднъж на 10 – 20 години и после хората свикват. Важно е те ежедневно да усещат грижата на администрацията за тях, искат своята си беседка, детска площадка, тротоар до магазина и прочие. Това се опитваме да направим и в града, на знаковите места, като Голямата чешма, Чадър чешма, крайречната зона… С нашите ландшафтни архитекти имаме много идеи в това направление. Искам специално да подчертая и работата ни с хората с ниско образование – за миналата година община Самоков стана „Работодател на годината” в България. Назначихме 1000 души по програмите за благоустройство и за чистотата. Възползвахме се от европейските програми – тези 1000 души получаваха заплати и ефектът е осезаем. Тези хора са работили за града си и са харчили парите си в нашите магазини. Самоков стана по-привлекателен. Сега положението е по-сложно, защото парите по тези програми са изчерпани, но аз съм твърдо решен да работя в тази насока. Създаването на трудови навици у ромското население е от изключителна важност. Защото, участвайки в благоустрояването, работейки за това, те и пазят изграденото от тях, а и това от общи­ната. „Работодател на годината” звучи доста добре. Вие знаете, че нашият вестник е „Медия на годината 2013” на НСОРБ, а за 2012 г. вие сте „Кмет на Софийска област”… Безспорно са нужни различни критерии и за трите обществени признания, които изброихте. Но, знаете ли, струва ми се, че има и нещо общо, а то е, че професионално се е работело през визираните периоди… Всеки в своята област. Изтървахме вече една година от новия програмен период (2014 – 2020 г.). Как ще коментирате този факт? Всяка община усети това за съжаление. Цяла една година просто нямаше по какво да се кандидатства. Централната администрация трябваше да реагира, но… Добре е обаче хората да са наясно, че когато бюрокрацията зацикли, общините не дремят. А и не може само да чакаме на Европа. Лошото е, че първата година от новия програмен период измина. През втората ще започнем с кандидатстването, ще изтече и тя, без да е започнало реалното строителство… Това е притеснителното. Да се спрем и на финансовата политика на общината... Смея да твърдя, че по тези показатели Самоков е на едно от първите места в България. Получаваме оперативно финансиране от фонд ФЛАГ, но тези пари ми помагат да сме по-оперативни в местните си дейности. Там лихвата е ниска. Държавата трябва да подпомага добрите, финансово дисциплинираните местни власти, а се наблюдава обратна тенденция. Общинските ни предприятия се управляват грамотно и законно. Те също нямат задължения. Как работите с Камарата на строителите в България? Подчертавам, че в бранша работят отговорни хора, които са големи професионалисти. Тяхната роля за новата визия на общината е безспорна. За съжаление сега обемите не са такива, каквито на мен, а и на тях би ни се искало. За коректността на тези хора ще кажа още нещо. „Красстрой” е самоковска фирма. С нейния управител г-н Милушев се запознахме в деня, в който подписахме договора след проведената напълно прозрачна тръжна процедура. Доволен съм, че именно местните строители спечелиха и се доказаха като майстори.