БАНКЯ – градът на щастливите българи

Елица Илчева В Банкя живеят най-щастливите българи. Това показва проучване, направено през 2013 г. като част от проект на фондация „Работилница за гражданска инициатива“, финансиран от програма „Европа“ на Столичната община. 80% от хората там си харесват домовете и живеят с чувството на гордост от района. Там са най-доволни и от качеството на питейната вода, от чистотата на въздуха и града. Първенци са и по създадени условия за разделно събиране на отпадъци. Само 8% от живеещите в Банкя считат, че шумът е проблем за района. Над 50% са доволни и от своите доходи. Местните държат първенството в това изследване и по процента удовлетворени от работата си хора, и от факта, че им остава време за хоби и за близките им. Банкя наистина е град, който притежава неповторимо очарование и атмосфера, породени от щастливата среща на уникален лечебен климат и минерални извори. Небето и земята сякаш са излели благодатта си в градчето – перла в полите на Люлин планина. Разположен на 17 км западно от София на 640 – 740 м надморска височина край магистралата Белград – София – Истанбул – път, известен от Древността като Диагоналния път, Банкя носи славата на курорт, в който се съчетават климатолечение с балнеолечение. За въздуха на селището Йордан Радичков пише: „Тук се чувствам така, сякаш на няколко часа в небето над Банкя се отварят някакви невидими небесни кладенци, от които се излива райски въздух.“ Минералната вода е с общ дебит 24 л/сек и температура 36,5 – 37,2 градуса. По химическия си състав тя е истинска природна аптека. Бистра, безцветна, без миризма, мека и изключително вкусна. Седем са лечебните заведения, в които се възстановяват хора, прекарали инсулти, със сърдечно-съдови и неврологични заболявания. Въздухът, водата и природата на курорта оказват и... подмладяващ ефект. Културните традиции се съхраняват в двете читалища. Различни изкуства често си дават среща в парк „Ротонда“, където се провеждат фестивали, концерти, празнични програми. Още от началото на миналия век курортът е привличал столичните бохеми и най-известните ни поети и писатели. В галерия „Тандра“ ежемесечно се откриват изложби на известни родни художници. За ценителите на спорта има площадки, разположени до най-голямото на Балканския полуостров 78 СОУ „Христо Смирненски“ и в кв. „Иваняне” до кръговото движение. Тенис комплексът – един от най-съвременните в България, оказва гостоприемство на най-добрите „ракети“ при наши и международни турнири. Градчето е на път да се превърне и в шахматна столица на България. Периодично тук се провеждат държавни първенства и международни турнири на 100 дъски и ускорен шах. Пет екопътеки опасват живописните околности – две към манастирите „Света Троица“ и „Света Петка“, две по поречието на реки и Пътеката на здравето. Любителите на конната езда са улеснени от близостта на хиподрума, който на Тодоровден кипи от емоциите на зрители и участници в традиционните кушии. В зората на миналия век с пророческа точност д-р Никола Генадиев – тогавашен министър на земеделието и търговията, изрича: „Банкя е благослов, благодат, благоденствие“. Разгърната, мисълта му звучи така: Банкя е благословена от Бога с неговата благодат за благоденствие на хората. Кметът Рангел Марков: Всеки, който иска да инвестира в проекти за здраве, е добре дошъл при нас Г-н Марков, вярно ли е, че в Банкя живеят най-щастливите хора? Да, такова е заключението на научно изследване от 2013 г. Това лято щастието е малко помрачено от разкопаните улици заради проекта за водния цикъл, но хората проявяват разбиране. Човек, ако живее тук, не може да не е доволен, мястото е спокойно и прекрасно, а чудодейната комбинация на вода и въздух не е пиар измислица, а реалност. Банкя е „три в едно” – столичен район, отделен град и туристически център. Тази комбинация помага ли ви, или напротив? Това, колкото и да е странно, ни поставя в неравностойно положение с другите сходни съседни общини, като Божурище, Сливница, Костинброд. Не ни водят селски район и това изключва възможността да кандидатстваме с проекти по Програмата за развитие на селските райони. От друга страна, не можем да търсим финансиране и по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“, нито по новата ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“, защото сме извън строителните граници на София, въпреки че сме столичен район. И ни остава само ОП „Околна среда“, по която изпълняваме и проекта за водния цикъл. Но от това, че не сме допустими по ПРСР, губим много. Стотици общини, включително и курортни като нашата, успяха да си направят градската инфраструктура, зали за спорт и мероприятия, да си обновят читалища и какво ли още не. Ясно е, че бюджетът е ограничен и не можем да настояваме за преференции за нас, но е редно да имаме възможност да кандидатстваме с наши проекти, които да бъдат оценявани наравно с другите. И което предложение е по-добро и носи по-голям ефект за населеното място, то да печели. Защото, съгласете се, без да се обиждат колеги, те могат да изграждат инфраструктура, която да обслужва 2000 души, а при нас само в града хората са официално 12 000, а реално – 20 000. И ефектът, който се постига от тези направени неща, ще бъде по-голям. Да не говорим, че полза ще има и за онези, които идват да се лекуват, и за тези, пристигащи в почивните дни. Но за съжаление се очертава и в следващия програмен период да е същото. Сега новата ПРСР е върната с много забележки, но въпреки това едва ли с поправките ще можем да бъдем включени, което е странно и несправедливо – да изоставаме само заради статута си. Правим огромни усилия да подсигуряваме средства по други начини, но сами разбирате, че със собствен ресурс е по-трудно. Това ни е голямата болка – че не сме равнопоставени от гледна точка на възможности за финансиране. Публично-частните проекти не са ли възможност? Те са хубаво нещо, но не заместват чисто обществените. Като говорим обаче за ПЧП, мога да се похваля, че почти финализираме подготовката за проект за концесия на нашата Градска минерална балнеолечебница, която включва и изграждане на хотел с топла връзка, близо до нея. Тепърва ще търсим инвеститор, но това е един изключително важен проект за града, защото касае възстановяването на голямата лечебница, която е нашата перла. Всъщност тъкмо благодарение на нея преди малко повече от 100 години се е формирал курортът Банкя. Преди това сме били едно селце с извор, който се е ползвал само от местните хора. Започната е от Фердинанд с държавни средства през 1907 г., завършена е в 1911-а. Интересно е, че така се поставя началото на балнеологията не само в Банкя, но и в страната въобще. След нас са създадени Вършец и Хисаря. Затворена е през 2001 г. 2008-а поискахме да бъде прехвърлена на общината, след като видяхме, че държавата нито има ресурс, нито желание да я развие като обект, а ние смятаме, че е изключително важна не само като сантимент за града, а и като икономически двигател. Проектът, който развихме, дава възможност за 1200 посещения дневно. Дори наполовина да се ползва, това са 600 души. Присъствието им ще носи след себе си икономически ползи за цялата община. Хотелът, който е предвиден, е спомагателен обект на концесията, тъй като нашето първо желание беше само възстановяване на балнеолечебницата, но икономическите анализи показаха, че тя като самостоятелен субект не може да донесе приходи в обозрим период. Той е за около 250 легла, които ще варират в зависимост от това, каква категоризация ще бъде избрана. Така че част от нощувките ще се поемат от хотела, но останалите – от местния бизнес. Тук е и възможността за разширяване на базата, която имаме. Назад във времето много от къщите са строени като малки семейни хотели и техният капацитет в момента не се използва. Какво лекува вашата вода? Тя е изключително подходяща за сърдечно-съдови и неврологични заболявания. Тук идват хора на втори – трети ден след операция. В момента работи базата на Националния кардиологичен център. Но искам да ви кажа, че не е само водата, а и съчетанието й с въздуха. Около 900 легла има сега в Банкя и те в голяма степен са запълнени, но това са предимно болни хора. Нашата цел е да развием и частта на превенцията – тук да идват и граждани, които да релаксират. Предвидили сме и развитие на конферентния туризъм. Към хотела ще бъде изградена зала с достатъчно места, а задължение на концесионера ще бъде да възстанови и Летния театър, за който в момента има дори констатация, че трябва да бъде премахнат като опасен обект. Тази открита сцена общината ще може да ползва минимум 30 дни в годината за собствени мероприятия. Могат да се правят и много характерните за Банкя тиймбилдинги и конференции навън, които не могат да се осъществят от другата страна на Околовръстното, защото едно е парковата среда, друго е големият град. Намирането на сериозен инвеститор обаче също е проблем – имате ли потенциален кандидат? На този етап – не. Има интерес, но колко реален ще се окаже, ще разберем в момента, в който обявим концесията. Колко време ви дели от това? На финала сме, има принципно решение на Столичния общински съвет, остава документацията да се приключи като детайли и да бъде внесена отново в СОС за одобрение на проекта за договор. Но искам да подчертая, че за нас е важно да намерим начин да възстановим банята и това с концесията е само един от възможните. Ако не успеем да го реализираме, ще търсим и други – не сме казали, че е единственият. Сградата е паметник на културата и се руши, така че не може и да отлагате още дълго време? Да, състоянието й никак не е добро и това е също една от причините да сме амбицирани да успеем. Всъщност най-скъпата част в този обект е реставрацията. Сградата е 5200 кв. м и ако я обновим, ще бъде най-големият СПА център в България. Вътре ще има място за всякакви СПА процедури. Хотелската част ще гарантира минимума посещения, за да може да се издържа, и всичко, което дойде допълнително, ще бъде много добре. Самата балнеолечебница ще търси и други партньори за леглова база и ще има цялостно развитие. Пет години работим по този проект, идейният е от 2009 г. Процедурите по самото прехвърляне на лечебницата отнеха време. Първо направихме проект за реставрация, после и концесионните анализи... Вие сте втори мандат кмет, сигурно този проект е вашата мисия. Да, едно от нещата, които бях заложил още в предизборната кампания за първия мандат. Разкажете за проекта за пешеходната зона, по който също се работи в момента. Да, той се финансира от държавния бюджет и една от причините за това е точно невъзможността да кандидатстваме по програмите. Той представлява възстановяване на пешеходната зона и парка с ротондата. Като новото е, че правим връзка между „Кестените“ и пешеходната зона. Така че разширяваме гръбнака от зони за релакс. Досега имаше една улица, която прекъсваше пешеходната и която може би за повече 15 години се беше превърнала в едно доста нелицеприятно пространство със сергии. С доста затруднения, както можете да се досетите, ги махнахме. Хората, които работеха там, едва ли не го приеха като акция срещу тях, което не беше вярно и когато след около месец завършим проекта, ще усетят колко добра е идеята ни. Част от него е водна кула – ще бъде с часовник и музика, която в момента се композира специално за Банкя. Ще има чешмички с минерална вода, изобщо неща, които са характерни за нас. Искаме, попадайки тук, човек да започне да се чувства по различен начин. Затова и не слагаме светофари, а изграждаме кръгови кръстовища. Разбирам, че акцентирате върху развитието на туризма. Но районът с тази близост до столицата е много привлекателен и за инвестиции в малки производства вероятно? Честно казано, не толерираме производства, които са свързани дори и с малък риск за околната среда. В момента имаме две фабрики – едната бутилира минералната вода, което е и постоянната ни реклама. Другата е за инстантни супи и витамини. Произвежда се и щамът на бактерията за киселото мляко. В бъдеще също ще залагаме само на проекти, които се занимават с производство на здраве. Така че са добре дошли всички инвеститори, които искат да строят СПА хотели, медицински заведения... Има ли терени, които можете да предоставяте? Общински не толкова, но има много частни. Докъде стигнахте с проекта за водния цикъл? Той е най-големият на територията на Банкя. 74 млн. лв. е общият му бюджет, представлява 45 км канал и 17 км водопровод, като голямото предизвикателство е, че се извършва в рамките на един жив град. Хората са доста затруднени, но остава малко, привършва работата по централната „Цар Освободител“. Колко процента е изпълнението? 65% към 15 октомври. Срокът ни е краят на годината. Към този момент строителят не е поискал удължаване, най-вероятно ще го направи с оглед тежките условия, в които се работи през това лято с много дъждове. Реално е преди зимата да завършим основните улици и рано напролет да асфалтираме вътрешнокварталните. Не ми се иска да форсираме сега, защото не желая да правим компромис с качеството. По-добре да отложим с 1 – 2 – 3 месеца, но поне 10 години напред да не се правят поправки. Имахте ли проблеми с плащанията? Проектът ви е по ОП „Околна среда“, където имаше спрени пари, наложени корекции... Да, едно от големите плащания се забави с около 4 месеца. Това също допълнително затрудни строителите. Това е консорциумът „Монисад – Банкя“, в който влизат френска и българска фирма. Но с тяхна помощ в този тежък момент успяхме да направим така, че да не се спира работата. Защото, ако стопираш и после трябва да направиш рестарт, е още по-трудно. Сега имаме нормален ритъм на плащане и много добър на работа – едновременно на 15 участъка. До каква степен този проект решава ВиК проблемите на Банкя? Знаете, че според програмата можеше да се включат само главни колектори. Обхванали сме максимално възможните улици. Но те са основа за бъдещо развитие и изграждане. Съвсем наскоро ще обявим поръчка за проектант на вътрешнокварталната мрежа. Така че захапваме единия с другия проект. И при възможност за финансиране ще имаме готовност да продължим още в началото на следващото лято. Имате ли належащи ремонти в училища и детски градини? Преди няколко години със средства от Столичната община направихме разширение за още 120 деца в детската градина. Успоредно с това санирахме старата сграда – не само отвън, но и отвътре, така че и тя е все едно нова. А училището го обновихме по проект, финансиран от Доверителния екофонд. Доволен съм, че приключихме много успешно, защото по този механизъм не се планират непредвидени разходи, което е много сложно. И още първата зима реализирахме много сериозни икономии от енергия. Сградата е и газифицирана, а и се смята за най-голямата на целия Балкански полу­остров. Зданията, които се рушат, много развалят гледката тук, защото никак не са малко. Имате ли решение на този проблем? Да, съсипва се визията на града. Проблемът не е само наш, той е национален. За да се реши, е нужна законодателна промяна. Чудим се как да се справим със собствениците. Изоставените къщи са по-големи от еднофамилни. Назад във времето те са строени на кооперативен принцип. Най-голямата такава сграда е срещу общината и тя някога се е наричала Курортна палата „Царевец“. Един предприемач построява зданието с огромен брой малки апартаменти – по 15 – 18 квадрата стая с баня, и ги продава на над 100 души. Идва национализацията, после и реституцията и тези стаи се възстановяват на наследниците. Донякъде сигурно щяхме да се справим, ако всички бяха живи. Но те не са, сменили са се две поколения вече и всеки от собствениците има по 10 наследници. Част от тях изобщо не живеят в България, но са си взели нотариален акт. Аз съм направил уведомления с предписанията, но не мога да стигна до тях, за да им ги връча. Би следвало законът да се промени точно тук – да се приеме, че за да се счита за уведомен собственикът, е нужна не обратна разписка, а например само публикуване на предписанието в Държавен вестник или чрез залепване на уведомление върху стената на имота. Някои от тези сгради вероятно са паметници на културата? Не някои, а всички, което допълнително усложнява нещата. Пет-шест са само в центъра. Редно е такива постройки, ако не се поддържат, автоматично да стават собственост на общините, а те да си предвидят фонд, с който да ги реновират или, ако трябва, да ги изнасят на публична продан. Има закон, в който се казва, че общината може да инвестира и да си търси средствата от собствениците. Но как ще ги възстановиш от някого, ако не можеш да го намериш? Тези хора и данъци не плащат, което също бе следвало да носи последици. Ако невнасянето на налог за 5 години те лишава от имот, също ще са различни нещата. Трябва законодателят практически да реши проблемите. Не може да се продължава с тази анонимност на собствеността. Имаш нещо, 20 години не плащаш данък, не те интересува, обаче си държиш нотариалния акт, а градът и хората в него страдат, живеят в загрозена среда...