Георги Сотиров
Емоция си е в това дъждовно и снежно време да пътуваш през Искърското дефиле. Точно в такива дни разбираш защо проломът и надвисналите над него старопланински хребети са формирали през годините най-голямата вилна зона на страната. Красиво е. Димът се вие над комините и си представяш затоплена стая, бумтяща печка и влюбена в света и природата семейна двойка. Не че ще си говорят непременно за историята, но е полезно тя да се знае. Поне малко.
Намерените в Искърския пролом монети от IV – I в. пр.Хр. показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със средиземноморския свят. През римската епоха по тези земи е съществувало селище, което е поддържало римския път от Сердика на север. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, чиято цел е била да спират нашествията на варварите.
От края на V в. започват набезите на славяните. Един от постоянните пътища на заселването им минава през Искърския пролом към Софийското поле. Тези земи са включени в пределите на Първата българска държава в началото на IХ в., когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важния стратегически център Средец.
След падането на България под османска власт населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове, търсейки убежище в непристъпните планински клисури и заселвайки се трайно с годините. През 1871 г. тук пристига Апостолът на свободата Васил Левски със задачата да основе революционен комитет и посещава манастирската църква „Св. Петка“ в Своге.
Още за днешния ден на града – в интервюто с инж. Юлиян Асенов – зам.-кмет на община Своге.
Инж. Юлиян Асенов, зам.- кмет на община Своге: Работим по ВиК проекти за близо 6 млн. лв.
Планираме до 2020 г. да изградим ПСОВ
Инж. Асенов, удоволствие е да разговарям със зам.-кмет на община, който по професия е строителен инженер. Във вашия район попадат 37 села, големи вилни зони и общински център в сърцето на Искърския пролом – и красива природа, и въздух, и планини на едно място. Господ е бил с вас при разпределянето на природните благинки…
Господ наистина си е свършил работата в наша полза, но от това следва и отговорността ни като общинска администрация. Имаме ангажимент към 8-те хиляди жители в Своге и над 12 хил. в селата. Всеки от тях е със своите проблеми, искания, настроения. Територията от 868 кв. км ни поставя сред най-големите общини в страната. Три планини докосват хребетите си около Своге – Мала планина, Голема планина и Понор.
Малцина например знаят, че до 1900 г. административен център на този район е с. Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. След прокарването на жп линията животът в Искърския пролом постепенно се променя. Около железницата възникват множество гарови селища, в които идват предприемачи, търговци, занаятчии и административни чиновници. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища.
Зимният сезон започна, а за планински общини като вашата тези месеци никак не са леки. Как се справяте?
Тук, в Балкана, зимите са изпитание за администрацията, защото тя трябва да се грижи за всичко, но най-вече за проходимостта на общинските пътища. Всяка година провеждаме процедура за избор на изпълнител за почистването и поддържането на пътищата до селата. Те са 37 на брой и много от тях са дълбоко навътре в планината, на голяма надморска височина, и осигуряването през зимата на достъп до тях е свързано с доста труд и разходи. Това са бюджетни средства, които при тежка зима бързо се изчерпват. Преди 2 години имахме проблеми с пътищата към няколко села, но с допълнителна техника, с роторни снегорини ситуацията бързо беше овладяна. Макар че имаше трудности, успяхме да осигурим необходимите доставки и медицинска помощ за хората от района.
Значи ли това, че и високо в Стара планина общината е успяла да осигури нормални условия за живот на хората – редовно електроснабдяване, водопровод, медицински грижи? Какъв е битът на населението в отдалечените села?
Нашата стратегия в това отношение и по-специално в областта на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура на община Своге е създадена за изпълнение на Договор
№ 22/10.02.2014 г. за разработване на общински план за развитие на община Своге за периода 2014 – 2020 г. и въвеждане на правила за мониторинг, контрол и последваща оценка при изпълнението на конкретни политики и разработване на съпътстващи документи. Освен на администрацията залегналото в стратегията да се случи е грижа и на 9-те избираеми кметове в селата. В останалите по-малки населени места работят кметски наместници. Община Своге е осигурила отговорни хора, които са задължени да се грижат за всичко онова, за което питате.
Разбира се, трудности има. Ще маркирам само някои от тях, свързани с тазгодишните наводнения. В 8 села бяхме обявили бедствено положение. Имахме значителни щети по инфраструктурата. Най-много пострадаха селата Батулия и Лесковдол. Основният мост на пътя след Батулия за други четири села беше прекъснат от придошлата вода и се наложи на помощ да извикаме армията. Министерството на отбраната се разпореди и сега движението става само през тяхното понтонно съоръжение. То е с капацитет до 50 т и временно решава проблемите. С други думи, правим необходимото в областта на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура на общината за периода до 2020 г., за да се съизмерваме с усилията на всички общини в страната.
Количеството на валежите явно е било много голямо? И за кратко време?
Между 60 и 70 л/кв. м. И то само за няколко часа. Природна стихия – обяснимо е. Има и още нещо. Вследствие на валежите на много места се образуваха големи свлачища и прекъснаха пътищата. А повредено шосе в планината, където от страната на пропадането са 40 – 50 м отвесен скат, е доста сериозно строително и финансово предизвикателство. През последните месеци възстановяването на тези пътища постоянно е на дневен ред за администрацията. Това от своя страна доведе до нарушаване баланса на общинския бюджет. Разходвахме средства, които бяха планирани за други инфраструктурни обекти. След оперативната реакция в помощ на бедстващите подадохме съответните обосновани искания към Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет парите да ни бъдат върнати, но към днешна дата това не е станало. Заради това се затруднява изпълнението на гласуваните и приетите от Общинския съвет приоритети в областта на инфраструктурата и благоустройството. Ако не беше бедствието, парите целево щяха да се изразходват по пера. От друга страна, не можехме да стоим със скръстени ръце и да не оправдаем доверието на хората от планината. Подчертавам, че имаме пълното законово право тези средства да ни бъдат възстановени.
Да слезем от Стара планина в Своге. Красив град. Най-живописната част от течението на
р. Искър е при вас, в района на Искърския пролом. Тук реката образува множество всечени меандри и бързеи, а новопостроените през последните години малки ВЕЦ-ове промениха визията й. Как стои въпросът с инфраструктурата на града?
Вие сам видяхте – поддържан град. Активно работим по реконструкцията на пътната мрежа, което ще реши належащи проблеми, свързани с превоза на учениците, работниците и гражданите, и ще създаде условия за по-добра достъпност на района с цел развитие на туризма и привличане на инвеститори. Наред с чистотата на общинския център, с общата грижа на съгражданите ни за неговия добър вид не мога да подмина и проблемите с остарялата водопроводна мрежа. Тя непрекъснато аварира, а в изминалия програмен период не можахме да се класираме за финансиране за решаване на целия воден цикъл на града. Сега сме в процес на осъвременяване на документацията и се надяваме до 2020 г. и Своге да има завършен воден проект. Той включва и жизненоважното строителство на ПСОВ. Имаме канализация, но не можем да говорим, че щадим околната среда и по-специално водите на Искър, на Дунав, та до Черно море.
Искате да кажете, че водите от канализацията отиват в реката?
Точно така. И поетапно до Черно море.
Да продължим още малко с европейските проекти. Програмата за селските райони е благодатна за вашите многобройни села.
Така е. И ние се възползвахме от мярка 321 „Основни услуги за икономиката и населението на селските райони“. За рехабилитация на водоснабдителната мрежа в с. Свидня и за ремонта на пътищата към селата Бов, Лъкатник, Желен, Брезе и Церецел са ни отпуснати 5 822 178 лв. Обявена е процедура за избор на изпълнител по СМР.
По другата мярка на ПРСР – 322, сме спечелили проект за реконструкция на уличното осветление в Своге и в селата Владо Тричков, Церово, Искрец, Реброво, Батулия – общо в 33 населени места, да не изброявам всички. Тук европейските пари са точно 1 955 546 лв.
Побратимени сме със сръбския град Палилула и по Програмата за трансгранично сътрудничество „България – Сърбия“ за 274 709 лв. ще изградим три мултифункционални спортни площадки на територията на СОУ „Ив. Вазов” в общинския център. В нашата Програма за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж акцентираме на съответствието на целите на стратегическите и плановите документи на общината с тези на национално и европейско ниво. Искаме да са ясни връзките и зависимостите между тях и по този начин да се установи мястото ни от национална и европейска гледна точка и да се проследят възможностите за развитие. Амбициозни сме. Нека ви върна за момент в с. Искрец, което посетихте. Местният манастир „Успение Богородично”, основан през XIII в., представлява комплекс от жилищни сгради и черква, чиито стени са покрити с три пласта стенописи, отличаващи се с високи художествени качества. Южно от черквата и до нея се намира седмоъгълна куполна кръщелна-изповедалня (построена през 1856 г.) с изографисани стени, която – забележете – е единствената по рода си в българските манастири.
Две средни, 8 основни и 1 начално училище, 11 детски градини – това са сгради общинска собственост. Енергийната ефективност е модерно понятие, но приложимо ли е и с какъв финансов резултат?
Санирали сме по всички строителни правила училищата и някои от детските градини. За образователната инфраструктура на селата ежегодно отделяме значителни средства за ремонт, най-вече в детските градини, където предписанията на РИОКОЗ са особено строги и сме длъжни да отговаряме на нормите им. С други думи, стараем се учебният процес да се осъществява безпроблемно.
37 села в планината, някои от тях с възможности за развитие и на туризъм. Освен това красива природа, много пещери, манастири, природни феномени… Как виждате туризма като поле за откриване на нови работни места, на строителство на къщи за гости?
Своге спечели европейски проект съвместно със Столичната община и колегите от Ихтиман за развитие на нов туристически продукт. За нас той е свързан с манастира „Седемте престола”, който е разположен в долината на р. Габровница. Откъде идва името му? В неговата черква има 7 параклиса и това дава любопитното му название. Манастирът е реставриран, разполага с 50 легла и ресторант. Той е един от 100-те национални туристически обекта. Интересна е и Вазовата екопътека, която е единственият път, по който може да се отиде до водопада Скакля. Този кът многократно е посещаван от Иван Вазов, където той написва известните си произведения „Из Мала Стара планина” и „Дядо Йоцо гледа”.
Много може да се говори за пещерите в Понор, за неповторимия феномен Лъкатнишки скали. Интересен факт е, че манастирът „Успение Богородично”, за който стана дума, се намира в двора на Специализираната болница „Цар Фердинанд I” в с. Искрец.
Не мога да не кажа няколко думи и за международния проект „Каскада Среден Искър”, който се реализира на базата на публично-частното партньорство.
Има 9 малки ВЕЦ-а – някои построени, други в процес на изграждане. Освен че произвеждат евтина електроенергия и откриха нови работни места, тези централи станаха привлекателни и за развитието на риболова.
Общината обаче не разполага с достатъчно развита хотелска база, за да посрещне туристите авантюристи, които са избрали нашия регион за скално катерене, планинско каране на велосипеди, за преходи и т.н. Но хората, особено във вилните зони, бързо се ориентираха и вече предлагат своите къщи за гости.
Разкажете повече за капиталовата програма на общината, за събираемостта на данъците?
Нашата стратегия в това направление е разработена по проекта „Оптимизиране на структурата и подобряване на ефективността на администрацията на община Своге“. Длъжни сме да работим за привличането и задържането на хората тук със създаване на реални възможности за професионална реализация, достъп до качествени образователни, здравни и социални услуги, възможности за отдих и културен живот в привлекателни селища и съхранена околна среда. Никак не е просто. Но общината има малко собствени приходи. Дори двете големи предприятия на нашата територия са с регистрация другаде и тук плащат само такса „Смет”. Основен проблем за нас е липсата на свободни терени за строителство, за развитие на бизнес. Разчитаме само на данъците на съгражданите си. А това не е достатъчно.
