Георги Сотиров
Векове наред и тук, в Трънския край, е протичал интересен и изпълнен с превратности живот. Археологическите проучвания показват, че още през неолита е имало човешко присъствие. За това свидетелстват намерените каменни брадви, длета и чукове в землищата на селата Ярловци, Реяновци, Бохова, Забел. Обитаеми пещери са открити край селата Зелениград и Ломница до ждрелото на р. Ерма.
Край с. Горочевци се намира тракийско светилище. Тук е изкопана оброчна плоча на богинята Хера с посвещение на гръцки език. Друг каменен надпис, намерен при Зелениград, свидетелства, че на скалния масив се е намирал храм на бог Аполон. Открити са златни обеци с висулки, бронзови монети на Марк Аврелий и Фаустина, глинени лампи, стъклени чаши и др. Останали са развалини и от римски селища. През Средновековието Трънската покрайнина се
оформя и развива като духовен център и културно средище. В Знеполе е създадена епископия още в края на Х в. и това е сигнал за разгръщането на църковно строителство.
Уникално е изживяването да посетиш най-големия и прочут манастир в Трънско – „Св. Архангел Михаил“, датиращ от ХIV в. Особена негова забележителност е античната жертвена маса, положена в средата на олтарната абсида, пренесена от езическо светилище в местността Престола до ждрелото на Ерма.
Впрочем точно ждрелото е една от дестинациите, с които общината иска да привлича туристи и да развива бизнес.
Усещането, че сте част от този дивен кът, е неописуемо. Разходете се до манастирската църква „Св. 40 мъченици“ до с. Лева река, за да видите едно от първите изображения на св. Кирил Философ, изографисано още през XVII в. Запомнящ се архитектурен паметник ще откриете и в с. Пенкьовци – „Св. Петка“ е най-старата църква в Трънско, чиито основи са положени в началото на XIV в. Ценен образец на възрожденската култова архитектура е друг храм – „Св. Димитър“ в Ярловци, първият новоизграден в Трънско (1835 г.).
И, разбира се, не пропускайте църквата „Св. Николай” в с. Бусинци, където през XVIII в. е написано Бусинското евангелие. То съдържа преписка от 1784 г. за Велико Грънчар, поставил началото на прочутата бусинска керамика.
Кметът Станислава Алексиева: Надяваме се през новия програмен период да изградим ПСОВ
Г-жо Алексиева, третата по територия община в страната с 52 населени места се ръководи от три дами – вие, заместничката ви Цветислава Цветкова и секретаря на общината Райна Драганова. Как се справяте?
Женско царство, но така са решили хората. Имаме нужда и от колега мъж, защото ние сме малко по-импулсивни, но за сметка на това сме по-организирани.
Константин Иречек определя местната керамика като „съвършено старинна по форма и орнаментика“. Според стари документи по време на Възраждането, когато местната школа е достигнала разцвета си, тук са се въртели над 300 грънчарски колела. Какво се случва с този занаят днес?
Покрай керамиката активно развиваме някои форми на туризъм. Един от най-предпочитаните маршрути е през ждрелото на р. Ерма до Музея на бусинската керамика и Музея на киселото мляко в с. Студен извор. Нещо повече – заимстваме опит от други страни и общини и при желание на туристите организираме нещо като обучение. Гостът сяда на грънчарското колело, върти го и се опитва да работи с глината, а майсторът показва.
Инициативата стартира по европейски проект, финансиран по ОП „Регионално развитие“, за около 500 хил. лв. Той е партньорски, с участието на още три общини – Драгоман, Сливница и Брезник, и ние сме водещи по него. Завладяващо е да почувстваш магията на глината, на докосването до нея на пръсти, от които се ражда нещо ново и уникално. Затова може би керамиката е устояла на превратностите на времето.
Идеята за такъв вид туризъм е перспективна и ще я развием още. Сега на дневен ред е организация на пленер за деца с майстори на грънчарското колело от страната.
Говорейки за деца – какво е състоянието на образователната инфраструктура?
Нашата гимназия дава знания на 300 ученици. Няма да издам някаква тайна, ако кажа, че средствата, т.н. делегирани бюджети от държавата, не стигат. Но отново с европейски пари, отпуснати по проект по ОПРР за въвеждане на мерки за енергийна ефективност, със 780 хил. лв. реновирахме цялата сграда. Поставихме покривна изолация, хидро- и топлоизолация, подменихме дограмата. Намалихме и разходите за отопление, което е голямо перо за издръжката на едно училище. Планираме чрез подкрепата на Норвежка програма да подменим котлите, така че от нафта да преминем на твърдо гориво – с пелети, за които имаме достатъчно суровина наоколо. В момента подготвяме проект, с който да кандидатстваме за финансиране.
Следващата година предстои да обновим изцяло и детската градина. Сега успяхме да направим разчупен скатен покрив – около 1000 кв. м, за да избегнем течовете от хоризонталния. Когато има инициативност, нещата се случват.
Зимата дойде, а много от селата ви са планински. Как поддържате пътната мрежа?
Тази година отделихме 400 хил. лв. за поддръжка на четвъртокласната пътна мрежа. Работи се в 13 населени места, защото времето все още позволява. Не можем да не изпълним предвидените за бюджетно финансиране дейности. Не само това – в нашите села живеят постоянно към 2100 души и всеки от тях – заедно с възрастните и болните хора, разчита на кметската администрация.
Вие от в. „Строител” постоянно контактувате с кметовете на общините в страната и сигурно сте чували, че когато нещо е свършено добре, хората не се интересуват как и защо. Но когато нещо не стане – ремонти, свлачища, осветление, все кметът е виновен.
Към населението в селата добавяме и 2400 граждани на Трън и картинката става ясна – 4500 души живеят на огромна територия край границата. През лятото те стават двойно повече, но това е добър показател за бизнеса. Оживяват търговията, пътуванията и т.н.
По ПРСР работим по осем пътни отсечки. Извършва се цялостно преасфалтиране, ремонт на тротоари, бордюри, почистване на канавки и поставяне на осветление. Общата стойност на дейностите е 4 млн. лв., а дължината на отсечките е малко над 15 км.
От години болната тема на Трън е свързана с канализацията. Без нея хората сякаш живеят в отминал век. Как се прави туризъм със септични ями или зауствания в реката?
Така е. Имаме разработен проект по ОП „Околна среда“ за общинския център, защото броят на населението не отговаря на изискванията за еквивалент жители. Нека поясня – в Трън има канализация за отпадъчна вода, но тя не се отвежда до пречиствателно съоръжение, защото такова не е построено. Надяваме се на по-добри дни през новия програмен период, от който една година просто се изпари, без нищо полезно да е свършено през нея. Не само за нашата община, разбира се.
Разговорът ни се проведе малко след като съобщиха, че ЕК размразява плащанията по ОПОС.
Това е радостна новина за всички колеги от страната. Но все още ясните критерии не са разписани. Иначе сме готови да стартираме с предложения по програмата за 2014 – 2020 г. – и с проект за водопровод, и за канализационна мрежа, и за ПСОВ. Идейният вариант за пречиствателната станция е одобрен от експертен съвет.
От друга страна, добре е, че не започнахме по-рано, защото при спирането на проектите по ОП „Околна среда 2007 – 2013” щяхме да зимуваме като разкопан град – кал, канавки, разбити улици и бордюри. Има общини със замразени дейности и разкопани улици.
Да не говорим и за друга недомислица, пак свързана с европейските проекти – започнахме с оправянето на улиците и тротоарите, а подземната инфраструктура оставихме на заден план. Имаме подобен случай. АПИ направи главния ни път второкласен, международен, към ГКПП „Стрезимировци“ преди две години. Тогава беше подписан договор, в който имаше клауза, че в следващите пет години по никакъв начин целостта на платното не може да се нарушава, разбирайте – да се копае за канализация. Затова работата по канализационната инфраструктура се отлага за 2016 г., когато ще се наложи да разкопаваме здрав и хубав път. Липсва кореспонденция между отделните звена, ако мога така меко да се изразя. Не трябва да се работи на парче.
Понеже споменахте и ГКПП Стрезимировци – какво се случва с идеята за такъв пункт край вашето с. Банкя и Петачинци от сръбска страна?
Нищо не става. Провеждала съм срещи на различни нива, включително с депутати и с министър-председател за този граничен пункт. Банкя е само на три километра от Трън, докато Стрезимировци е на 27.
Със съседната страна имаме общ проект по трансгранично сътрудничество, по който ще свържем нашата екопътека с тяхната, стигаща до Погановския манастир. Представете си само един маршрут за пешеходци или велосипедисти през ждрелото на р. Ерма до манастира. Природата ни е дала всичко.
Тук е най-голямата безработица в страната. Как може да решите проблема?
Има си причини за това, за съжаление. Местният бизнес създава известен брой работни места в няколко малки предприятия. Останалото са земеделски производители, които наемат сезонни работници. Все още славата на трънските картофи върши добра реклама и хората печелят. Но тази дъждовна година беше лоша за селскостопанските труженици. Зеленчуците изгниха на полето и по тази причина не проведохме нашия Празник на картофа.
Имаме и три дърводобивни фирми. Опитваме се поне един човек от семейство да има работа.
Какви възможности дава общината като работодател по програмите за временна заетост?
Безработните са към 700 души. По правило са нискообразовани, без професионална квалификация и програмите за временна заетост им пречат да търсят постоянна работа, да се квалифицират, да получат занаят. Така – с метлата, с пакетчето семки, с кафето и цигарите, някак си е по-лесно. Другите, многодетните, дори и да си намерят постоянна работа, не искат да подписват трудов договор, защото им спират социалните помощи. И се заформя омагьосан кръг, от който няма излизане. То е възможно само ако в обозримо бъдеще държавната политика по отношение на ромската общност акцентира на образованието и трудовите навици.
Разкажете за благоустройствените мероприятия в общинския център и в селата.
В отдалечените села асфалтовият път стига до площада. Както е и в цялата страна, впрочем. Това дава възможност хората да пътуват, микробусите да ги обслужват, да се зареждат магазинчетата. В града е чисто, защото сами извозваме битовия отпадък. Скоро предстои закриването на нашето сметище и рекултивацията му.
На изток от западната граница – от вашия град, започва България. Модерните европейски практики станаха ли движеща сила в бита, културата, образованието, икономиката?
Ще започна по-отдалеч. От другата страна на границата е държава, която още не е член на ЕС, но добре се ползва от предприсъединителните фондове. Опитваме се да бъдем европейци и да мислим по-различно, отколкото преди десетина години. Дали успяваме?
Ситуацията в общината, нейното развитие все още категорично не отговарят на самочувствието ни на европейци.
Комшиите от другата страна на границата живеят по-цветно. Съхранили са старите семейни ценности, бит и култура. При нас е различно. Хем проявяваме изконните български ценности, хем искаме да избягаме от реалностите на ежедневието. Затова миграцията е тотална.
Има ли чуваемост между кметската администрация и хората? Имате ли необикновен ден в битието си на кмет?
Хората ни търсят. Особено за социални дейности. Ще дам пример. Със силите на общината наскоро разчистихме едни терени за спортни площадки и стадион. Вместо да продадем дърветата, които нарязахме там, по списък ги предадохме на социално слаби съграждани, т.е. осигурихме им отопление за зимата.
Не става въпрос за благотворителност. Това е регулярна грижа за хората.
Необикновен ден? Имало е такъв. Например на Великден тази година вследствие на изключителните валежи, които паднаха, реката подкопа основите на един от важните ни мостове.
Оказа се, че нагоре по течението на р. Ерма някой рязал дърва, а клоните хвърлил в реката и те запушили проводимостта на моста. Докарахме багер да разчисти „тапата” и да отпуши водата, но основите на съоръжението се пропукаха. Затворихме го, а хората възроптаха срещу нашето решение, въпреки че то беше продиктувано от необходимостта да се избегне инцидент. После ремонтирахме моста, а наскоро Междуведомствената комисия за бедствията и авариите ни възстанови разходите.
Ремонтирахме моста с усилията на местните майстори строители.
Какви са плюсовете и минусите от това общината да е гранична?
Плюсовете? Развиваме сътрудничество със съседните общини. А минусите? Те са повече. Определено проблемите ни от последните десетина години са сякаш забравени и от Бога, и от царя.
Сега има някакво раздвижване и то определено се дължи на нашата активност по отношение на търсенето, кандидатстването, печеленето и изпълнението на европейски проекти.
Хората и до днес съжаляват за ограбването и унищожаването на важния за региона Завод за галови вериги, от който сега са останали само руини. Той отваря през 60-те години на миналия век като поделение на „Балканкар“ с предмет на дейност производство на вериги. По-късно машиностроителното предприятие разширява периметъра си, специализирайки се в производство, сервиз и търговия с компоненти за кари и друга подемно-транспортна техника. В най-силните си години е давал препитание на над 700 души.
Добре че ПРСР насърчи инициативата на нашите селскостопански производители за нови дейности. Моето семейство например отглежда пшеница на 30 дка бащини земи и печели от това.
