Георги Сотиров
Нашето запознаване с днешния ден на столичния район „Възраждане” започна от 9-ия етаж на една новострояща се сграда на бул. „Христо Ботев”, точно срещу площад „Възраждане”… Оттук отлично се наблюдава западното направление, което по градоустройствения план е основно в развитието на града. Старите софиянци вероятно ще си припомнят историческите названия „Три кладенци”, „Коньовица”, „Еврейски геран”, „Баталова воденица”… Районът представлява една сложна конфигурация от стари квартали, подлежащи на частична или пълна реконструкция, и от нови жилищни комплекси, изградени преди трийсетина години, които продължават да се дострояват. Тук са Зоните Б-2, 3, 4, 5, 18 и 19, които са взаимно допълващи се и свързани териториални единици.
Тази предварителна информация получавам от строителите на 9-ия етаж, които във ветровития ден връзваха сложната арматурна плетеница на поредната плоча на сградата. А снимките от високото просто са невероятни.
Прекрасно е и отношението на тези мъже във фирмено облекло, до един със защитни каски на главите, към реда и чистотата на строителния обект. Тази тема после фигурираше и в разговора ни с кмета на района Савина Савова. Тя изтъкна, че едно от задълженията й е да създава условия за подобряване качеството на работа на администрацията за осигуряване на ефективно обслужване на гражданите чрез повишаване капацитета на служителите. За това помага и един проект, осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”.
В предварителния ни разговор с кмета Савова стана ясно, че администрацията се грижи и за своите читалища „Аура”, „Хр. Ботев”, „Ем. Шекерджийски”, „Възраждение”, „Природа и наука”, „Васил Друмев”. Към тях са изградени езикови школи, школи по рисуване и танци, различни клубове по интереси и др.
На територията на района функционира и Дворецът на децата, който предоставя възможности за изява и развлечения на малчуганите от столичния град и страната. Съгласяваме се, че район „Възраждане” е много динамичен в развитието си. Той е изключително тежък за работа, тъй като е делови център и е наситен със стотици търговски обекти, които непрекъснато се преустройват. Въпреки това много от тях започнаха да очертават различния облик на центъра на мегаполиса. С това започнахме и разговора със Савина Савова в един неин приемен ден, когато и последният посетител беше изпратен по живо, по здраво с решен личен или обществен проблем…
Савина Савова: Хората искат да живеят и работят в привлекателна среда
Г-жо Савова, кмет сте на истинския градски център на столицата. Как ще характеризирате район „Възраждане”?
Освен че се намираме в централната градска част на София, нашият район има много особености. Той носи голяма част от духовността, историята и културата на големия град. Именно тук е старата част на българската столица. При нас са много от сградите, които са паметници на културата. Те, освен че пазят духа на времето си, са и голяма отговорност на администрацията. Ние имаме привилегията да съхраним за поколенията едно наследство, което е от много години… Археологически пластове, история, строителство на инфраструктура през годините – всичко това при нас го има. И може би неслучайно нашият район носи името „Възраждане”. Символично е, не намирате ли?
Напълно съм съгласен. Тези архитектурни ансамбли и история, с която вашият район е известен, неслучайно са под закрилата на закона. Днешната реалност предполага да разкажете малко и за друга ваша забележителност – пазарите.
Разбира се. На наша територия са два от знаковите пазари на големия град – Женският е първенецът. Малко история за любознателните – тържището се обособява като такова още около Освобождението и тогава е наречено Житен или Конски пазар. Създаден е, за да могат столичани да се снабдяват с пресни плодове и зеленчуци, а хората от близките села да продават продукцията от земите си. Много от нашите съграждани не знаят, че пазарът се намира на бул. „Стефан Стамболов” – толкова нарицателно вече е името Женският пазар… Другият известен подобен обект е този на бул. „Димитър Петков”.
Нашите съграждани наистина виждат един овладян откъм пространствени решения район, където да пазаруват. Женският пазар ни костваше много усилия, но трудът си заслужава. От място за съмнителна търговия, разбирайте прекупвачи на селскостопанска продукция и контрабандисти на цигари и други стоки, той се превърна в търсено място за социални контакти, за краткотраен отдих и за глътка вода в горещ летен ден, когато си тръгнал да се запознаеш с много от забележителностите на района. А при нас има какво да се види – и по бул. „Стефан Стамболов”, и по ул. „Пиротска”, бул. „Мария Луиза” или бул. „Христо Ботев”.
Наред с това, за което говоря, няма как да забраним на хората да вдигат поглед и над лъскавите магазини на партерите…
Особено, според мен, тези на една от най-красивите улици на столицата – „Пиротска”…
Тя е основна, централна улица в София. Това е търговска улица, на която са разположени множество стопански обекти – офиси, магазини, заведения за хранене, ателиета, хотел. Това е най-емблематичната улица на мегаполиса. Тя заедно с тези около нея – „Братя Миладинови”, „Стефан Стамболов”, носят един неподправен дух и на отминали далече назад във времето години, а с реконструираните си къщи и сгради – на нашето отношение към историята и съхранение на традициите. Това е сърцето на София и затова трябва да запазим зданията за тези след нас.
Разбира се, не по-малка е отговорността и на собствениците на имоти в тази част на града. Престижно е да имаш дом в центъра на столицата. Това значи, че ти си стар софиянец, много богат с имота си… Но нека да използвам трибуната на строителния вестник да припомня, че някои от сградите са до такава степен занемарени, че излагат на риск преминаващите по улиците хора. Това е недопустимо.
Трябва да поясня, че всички такива сгради са следени внимателно от нашите служители от съответните отдели на администрацията. Те реагират веднага при сигнали на обществеността или при техните лични наблюдения. Стремим се всичко онова, което кореспондира с културно-историческото ни наследство, винаги да бъде на дневен ред. Дали успяваме? Полагаме много усилия и струва ми се, че през последните години направихме немалко. Но нека бъда пределно ясна – там, където една-две години сме водили разговори, правили сме предложения и т.н., и собствениците на такива запуснати здания не са реагирали по адекватен на важността на проблема начин, преминахме към налагане на санкции. Това е глоба от 5000 лв. С тези пари те можеха да извършат ремонт на обектите си, но… Общината е за това – да изисква за общото благо на нейните граждани и накрая да санкционира.
Вие сте кмет на близо 45 хил. души. Това по мащабите на страната си е един голям град – със своите проблеми, нерешени задачи, очаквания от хората и т.н.
Първо ще кажа, че дали си кмет на голяма или на малка община/район, разлика няма. Основното е в думата „отговорност”. Тя е към хората, чиито проблеми си длъжен да решаваш – отговорност, както е при нас, за морално и физически остарелия сграден фонд, от който могат да падат тухли и керемиди, за местата в детските градини. Отговорност, ако щете, и за това тази голяма и пренаселена с коли територия да бъде поддържана и почистена, улиците да бъдат във вид, който гарантира безопасно шофиране и в сложни метеорологични условия, а и в нормални за гражданите – изправни тротоари, пешеходни пътеки с добра видимост и т.н. Затова казвам, че първата дума, която съм длъжна да изпълня със съдържание по време на мандата, е „отговорност”.
От друга страна, човек се чувства удовлетворен, когато дори и малките неща, които администрацията прави, се забелязват и оценяват от хората. А те искат да живеят в една по-привлекателна околна среда. Когато гражданите на района оценяват всичко онова, което администрацията извършва, в това виждам смисъла да работиш.
Една от оценките за вашата работа идва от децата и техните родители. Разкажете за образователната инфраструктура – детски градини, училища…
Седем са детските градини в нашия район и 10 училища, някои от тях възможно най-престижни. Така например на територията на Женския пазар се помещава Гимназията за древни езици и култури. При нас е и Немската гимназия… Ръководствата на тези училища работят много добре, възпитават по най-добрия начин нашите деца, взаимодействието с кметската администрация е професионално и коректно.
Полагаме необходимите условия, за да създадем една модерна среда. Някои от сградите все още се нуждаят от саниране и прилагане на мерките за енергийна ефективност, но всичко с времето си. Работим методично и поетапно по отношение на образователната инфраструктура. В момента извършваме строителни дейности в 18-о училище, чиято сграда е паметник на културата. Ако сте минавали по „Пиротска” по линията на трамвая, няма как да не сте забелязали фасадата на зданието. То е едно от най-старите в София и съхранява много исторически артефакти и спомени. Първата му учебна година е 1907/1908, а тържественото му освещаване като гимназия става на 4 април 1910 г. Още тогава то получава името на видния английски държавник Уилям Гладстон, защитил българите по време на Априлското въстание. Днес от стила на сградата най-ясно си личат богатите орнаменти по централната, западната и източната фасада. Други детайли са прекрасната автентична и напълно запазена мозайка, покриваща фоайето на централния вход. Това специално го казвам за вашите читатели, българските мениджъри – инженери, проектанти и строители…
Трябва да ви призная, че подготовката само на документацията за един такъв ремонт отнема към 6 месеца.
Добре е да спомена и екстремните условия, пред които ни изправи градушката тази година. На почти всички общински сгради правихме ремонти – керемиди, стъкла и т.н. За това кандидатствахме за средства от Столичната община и от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Поправихме покрива на двата корпуса на ОДЗ №120.
А какво правите за обновление на уличната мрежа?
На наша територия са булевардите „Тодор Александров”, частично „Сливница”, „Христо Ботев”, „Мария Луиза”, „Константин Величков” и продължението на „Ив. Евст. Гешов”. Големите булеварди, които са и улици за движение на масовия градски транспорт, са в прилично състояние. Там, където се появи някаква аварийна необходимост от намеса на администрацията, го правим на момента. Става дума за някакви пропадания, капаци на шахти, аварийни ремонти от ВиК, топлофикация и др. Тогава се реагира светкавично, за да не се създават затруднения и на транспорта, а и на хората, който живеят наоколо.
Тази година съвместно със Столичната община, направление „Транспорт”, реализирахме един голям проект на нашата територия. Става дума за монтирането на 70 нови стълба за улично осветление в карето между улиците „Позитано”, „Д. Петков”, „Царибродска” и „Пиротска”. Някои от тях осветяват терени, които никога не са виждали електрически крушки. Отделно на други места също подменихме износените стълбове, за да премахнем и предпоставките за злополуки.
Стара софийска територия, стара ВиК мрежа…
Вярно е. Подземната инфраструктура основно е изграждана миналия век, но специалистите от стопанисващите я дружества знаят спецификите на района и поетапно подменят съоръженията. Така направихме при тоталната реконструкция на Женския пазар.
По отношение на масовия градски транспорт сте привилегирован район…
Наистина. Метрото е голям плюс за нашите хора с новите линии и връзки. То реши генерален проблем не само за нашия район. Имаме и тролеи, трамваи и автобуси. Въобще районът се вписва идеално в схемата на градския транспорт на мегаполиса.
След година и нещо време краят на управленския ви мандат се вижда. Какво още искате да реализирате?
Досега не сме говорили за нещо много важно – за работата на самата кметска администрация. Съвместно със Столичната община правим много за въвеждане на електронни услуги, защото това ще улесни гражданите на цяла София, които следва да получават услуги от различни райони. Ще се оптимизира работата на администрацията.
В този смисъл нека да попитам като край на това интервю: Савина Савова има ли един необикновен ден в битността си на кмет?
Интересен въпрос и той ме заварва малко неподготвена. Защо точно необикновен? Важното в работата е обикновеното, редовото, това, което ни прави полезни на гражданите. Но гражданин, който търси подкрепа, съдействие, определена помощ – за него винаги вратата на моя кабинет е отворена.
В ежедневието на един кмет възникват най-различни ситуации – обиколки и посещения на различни строителни обекти, качване по покривите след градушката или по време на наводненията, когато нашата администрация беше долу с лопатите и ботушите, за да чистим задръстените шахти. Но това, да се грижиш за своята столица, е едновременно задължение и привилегия за всеки гражданин и за кмета на район „Възраждане”. Когато възникват проблеми, градоначалникът трябва да е при хората. Това впрочем го доказва с цялата си дейност и кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова.
Отдавна навлязохме в новия програмен период 2014 – 2020 г. …
Една година от него измина сякаш безславно. Сега очакваме да реализираме парк „Възраждане” – един много важен за нас обект по отношение на градската среда. На територията на „Зона Б-5” имаме 15 дка общинска земя, където в момента проектираме нова визия – детски площадки, места за отдих, алеи, фитнес, осветление. Повече зеленина – това е желанието ни и то се споделя от ръководството на СО.
Една друга уникална особеност на „Възраждане“ е, че е средище на различни религии…
Години наред нашият район като част от София, от България, ако щете, е символ на религиозната толерантност. Освен православните храмове във „Възраждане” се намират Главното мюфтийство на мюсюлманското изповедание, Синагогата, „Свети Йосиф“ – най-големият католически храм в България, седалищата на арменската и на еврейската общност… Тази толерантност е характерна за нашата страна, но тя е и наша отговорност – да я съхраним и да продължим и в бъдеще да живеем заедно на земята на България.
