Георги Сотиров
До Ихтиман се пътува бързо и лесно. От едната страна е автомагистрала „Тракия”, почти успоредно върви старото „Цариградско шосе”, а гарата е на натовареното жп трасе от София за Истанбул.
Общината е по средата на двата най-големи града на страната – столицата и Пловдив. На 40 км е зимният курорт Боровец и хората от Южна България пътуват през центъра на града със ските върху багажниците на колите.
Ихтиман е различен град. От една страна, има амбицията да стане курортно селище, да развива спортове – тенис, плуване, конна езда, тенис на маса, волейбол. От друга – реални са намеренията да стане третият по значение картофопроизводителен район. След Самоков и Родопите.
В навечерието на Коледа в кабинета на кмета Калоян Илиев деца от местната детска градина украсяваха елхата. През прозорците се виждат заснежените върхове на Рила. С кмета си припомняме, че един потенциален туристически бизнес може да се свърже с посещения на останките от римската крепост, чието име носи и тунелът „Траянови врата” на автомагистралата. По тези земи през август 986 г. войниците на Самуил разбиват армиите на византийския император Василий Втори.
Повече за днешния ден на Ихтиман – в интервюто с кмета Калоян Илиев.
Кметът Калоян Илиев: Обмисляме изграждането на голяма спортна зала
Г-н Илиев, ще припомня за нашите читатели, че първата ни среща в община Ихтиман стана точно по времето, когато се изпълваха 100-те дни от избирането ви за кмет. Какво успяхте да промените оттогава?
Основно се промени отношението на хората към работата на кметската администрация. И това стана, според мен, заради видимите резултати от строителните дейности в инфраструктурата, от спечелените проекти, финансирани от ДФ „Земеделие”. Имаме завършени обекти, има и други, които още се изграждат. Към МРРБ сме приключили проект, свързан с енергийната ефективност на училище „Св. св. Кирил и Методий” в кв. „Изток”, където основно е съсредоточена ромската общност. Санирахме сградата, монтирахме нова отоплителна инсталация. На децата трябва да е уютно да пребивават в училище.
И нещо много важно за Ихтиман – завършихме изграждането на отводнителния канал на града. Това беше много отговорно строителство, защото се отнасяше за зоната, която формира водосбора от Ихтиманска Средна гора към града. Наблегнахме на това, защото не искам да се повтори 2005 г., когато водите от гората направиха сума ти поразии. А и сега, през 2014 г., валежите сякаш нямат спиране. Чрез Международен фонд „Козлодуй” изпълнихме нормите за енергийна ефективност в детската градина в с. Вакарел.
С помощта на средства от ДФ „Земеделие” приключихме голям ВиК проект в с. Стамболово и сега предстои окончателното разплащане със строителите на стойност 4,2 млн. лв. Това село ще остане в историята на общината с изцяло нов водопровод и ПСОВ. Там сред красивата природа живеят около 700 души.
Изграждането на такива съоръжения презентира добре работата на общинската администрация.
Така е, но трябва да кажа, че ОПОС 2014 – 2020 г. няма да финансира общи проекти, а такива за водопровод. Пречиствателните съоръжения отпадат. А хубавите ни, благоустроени села искат да развиват туризъм в различните му проявления – като започнете от велопътешествия, минете през поклонническия туризъм и стигнете до лова и риболовството. Но всичко това означава и съхранена природа. А ПСОВ именно това правят.
Имаме два проекта за селата Живково и Вакарел за изграждане на водопроводи през новия програмен период. Там съоръженията са много стари, често аварират, а специално Вакарел с неговата надморска височина и летни жеги често е подложен на воден терор – разбирайте аварии, които спират живителната течност понякога за дни. Специално за това знаково село имаме проект и за пречиствателна инсталация, който е на стойност 20 млн. лв. През миналия програмен период той попадаше в обхвата на ОПОС, но тогава поради липса на финансиране проектът не беше одобрен, а сега малките населени места могат да кандидатстват за финансиране само по ПРСР. Но то е до 3 млн. лв., което е крайно недостатъчно за намеренията ни и затова изграждането на ПСОВ явно ще отпадне. Проблемът е сериозен и е свързан с довеждащия водопровод от яз. „Искър”, който се стопанисва от структурите на ВиК, които не са от най-богатите дружества, за да могат да заделят собствени средства. Иначе като общинска администрация се стремим да помагаме, доколкото имаме сили – тази година подменихме водопровода на една улица например. Общинският бюджет не стига и затова сме се насочили към европрограмите.
Да се върнем в общинския център. Скоро мраморните плочи май ще отстъпят на модерната визия за градски център?
Да, в момента върви реконструкция и архитектурно-пространствено, художествено и парково оформление на централната градска част. Отпуснатите средства са по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“ от ПРСР, подкрепена от Европейския земеделски фонд. Одобрената безвъзмездна финансова помощ е 1 883 138 лв., представляващи 100% от размера на инвестицията. Община Ихтиман от своя страна се задължава да завърши строителството най-късно до средата на юли 2015 г.
Обхватът на проекта е пространство с площ 15,5 дка. Предвижда се реконструкция на площадните пространства, алейна мрежа, настилки, зелени площи и водни ефекти, обединени в цялостно архитектурно-пространствено, художествено и парково оформление. Ще бъдат спазени и изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Ще има и две детски площадки за игра с различни съоръжения. Новият тип парково осветление ще бъде със соларни тела. По мярка 322 финализирахме и проект за асфалтиране на няколко улици в общинския център.
Нещо важно, което искам да споделя. По една немного позната мярка – 223, построихме наблюдателна противопожарна кула в наша местност, която е с голям наклон и през която преминава жп линията. В жегите, когато машинистите задържат композицията да не превишава предписаната скорост, от спирачките/калодките на вагоните често летят искри. Става триене на метал в метал и това е основна причина редовно да стават пожари. Сега при наблюдението от кулата рано ще локализираме пожарите и ще предприемем необходимото за тяхното гасене.
По мярка 226 общината ще залеси 605 дка терени. Забележете, подобна дейност се прави за първи път от поне 20 години насам. В новия програмен период, като наберем скорост, имам амбицията да направим нови гори на площ 1000 – 1500 дка. Крайно време е да мислим за гората като за жив организъм, който иска съответните лесоустройствени мероприятия, а не само да добиваме дървесина.
Грижата за природата е и грижа за хората безспорно. След като големият замърсител на Ихтиманското поле – Чугунолеярният завод, почти спря работа, регионът е с прекрасен въздух.
В Чугунолеярния завод днес работят около 250 души, той не е спрял. Просто съставът е намален спрямо броя на хората от едни по-далечни години.
Когато заводът беше важен не само за икономиката на Ихтиман, а и за страната?
Така е. Със сегашните му ръководители имаме един общ голям проблем. На тяхна територия и в активите им е ПСОВ на града, където се пречистват и отпадъчните води на завода, а държавното ВиК дружество събира парите за пречистването, без да ги превежда на истинския стопанин на съоръжението. Получава се нещо като декапитализация на комбината и хората там смятат на първи януари 2015 г. да спрат пречистването на водите. Това ще бъде катастрофа за околната среда в общината. От комбината са изпратили писма до МОСВ и МРРБ за решаване на проблема. Надявам се на адекватна намеса. Защото в противен случай замърсяванията надолу към яз. „Тополница” ще бъдат необратими.
Какви са идеите ви за привличане на инвеститори в общината?
От миналата година един сериозен инвеститор – Automotive Leather Company, построи фабрика за кожени седалки за Mini Cooper. Това са същите бизнесмени от Южноафриканската република, които построиха завода за кожени седалки за BMW (5-а и 7-а серия) в елинпелинското село Мусачево. Общата идея този завод да бъде построен на наша територия беше заради много високата безработицата по онова време – към 35%. Фабриката направи обучителен център за новите работници и все пак стана нещо странно. Идеята беше да осигурят работа на около 1500 души от общината, но това не се случи. Сега карат работници чак от Пазарджик. Назначени са към 500 души.
Според вас защо се е получило така?
Причините сигурно са много, но изпъкват няколко. Хората ни, особено малцинствата, са нискообразовани и не могат да си представят, че един крив шев чак пък толкова ще навреди на престижния английски автомобил. Други не харесват, че там има дисциплина и ред. На трети просто не им се работи и това в преобладаващото число случаи са българи. Управителят на фабриката пък твърди, че тези от ромите, които са усвоили занаята, са най-добрите му работници. Някакъв омагьосан кръг.
Миналата седмица за пореден път пристигна и бизнесмен от Малайзия, който купи терен в общината, за да построи фабрика за преработка на гъби и билки – и диворастящи, и култивирани. Проектът е амбициозен. Само за земята инвеститорът плати 300 хил. евро за частни терени. С други думи, в кризата се забелязва определено раздвижване, поне в нашата община.
Заводът за електроди има нови собственици – бизнесмени от Ихтиман, и те се опитват да възстановят популярното и търсено производство. Едната поточна линия е пусната в пробна експлоатация. Закупили са машини за пускане в експлоатация и на втора линия. Въпросът обаче ще опре до набирането на квалифицирана работна ръка. Общината продължава да поддържа реномето си и с голф игрището. Там, както сте забелязали, има интересни със своята архитектура къщи – българска, японска, баварска и т.н.
Да излезем извън града. Големите картофопроизводители говорят, че съвсем скоро, редом до родопските и самоковските, на пазарите ще се появят и ихтимански картофи.
Лошото е, че напоителните системи, които благоприятстват отглеждането на тази селскостопанска култура, а и не само на нея, не се стопанисват и почти нищо читаво не е останало на полето. В последно време има някакви проблясъци, но всеки се спасява както може, по единично – бият сонди, черпят с помпи вода от трайни водни обеми и т.н. Истината е, че крупни картофопроизводители инвестират при нас. Тази година дъждовете провалиха реколтата за съжаление, но селскостопанските специалисти уверяват, че ще продължат да отглеждат тази доходна култура. За нея е нужна много работна ръка – не само на полето, но и после, в хранилищата.
В общината се изграждат хубави къщи. Какви са контактите ви с българския строителен бизнес?
Вярно наблюдение, и така е не само в града, а и във Вакарел например. Стремя се всеки строителен обект, който общината обявява, да се изгражда от различни фирми. При спазване на всички нормативни актове, естествено. По този начин се съхраняват нашите майстори. Спечелилите търгове големи компании набират подизпълнители почти само от Ихтиманската община. Бизнесът трябва да се развива, но парите да остават най-вече при нас. Местните фирми са малки и не разполагат с необходимите сертификати, за да могат самостоятелно да участват в големите поръчки. Затова ги наемат като подизпълнители. Нашите строители са кадърни хора и с каквото са се захванали, винаги е излизало добро, за което съм им благодарен.
Какво от постигнатото в общината ви носи най-голямо удовлетворение?
Абсолютно. Придържал съм се и се придържам към програмата, заради която съгражданите ми ме избраха за техен кмет. Доста неща от нея вече са изпълнени. Една от точките, по които все още работим, е газифицирането на града. Станция на „Булгартрансгаз” е на наша територия, край с. Стамболово, и е недопустимо да не сме прекарали екологично чистото гориво до ихтиманските домове и общински сгради. Сключили сме над 100 предварителни договора с наши съграждани, без това да се отнася за общинските сгради. Естествено, и ние ще предпочетем да се отопляваме на газ, защото това е икономически изгодно.
Видях, че малката ТЕЦ, на чието тържествено откриване преди няколко години наш екип присъства, работи.
Работи, но фирмата, която я стопанисва, е обявена в несъстоятелност. За втора поредна година под наем от синдика я взема френската компания „Далкия”, която оперира в над 40 държави по света. Тя е специализирана в изграждането на отоплителни и охлаждащи мрежи, комбинирани топло- и електроцентрали, геотермална енергия, биомаса, фотоволтаична слънчева енергия, интелигентни мрежи и т.н. Трябва да припомня, че като заместител на изкопаемите горива биомасата, която нашата ТЕЦ гори, рязко намалява въглеродните емисии и спасява потребителите от икономическия хаос, причиняван от колебливите цени на нефта и природния газ. Така осигуряваме отопление за детските градини и училищата, защото нямаме друга алтернатива. Идеята е „Далкия” да купи ТЕЦ-а и проблемът да се реши.
Споменахте училищата и детските градини. Как ги стопанисвате?
Те са в перфектно състояние. Обезпечени са добре на базата на делегираните бюджети. Санирали сме сградите по европейски програми, а за цялостна реконструкция на читалището имаме спечелено финансиране от ДФ „Земеделие” в размер на близо 1 млн. лв.
В заключение: вие сте и спортен човек. Кажете няколко думи за наследниците на вашия съгражданин, известния волейболист от близкото минало Димитър Златанов.
Ако ви кажа, че 150 деца активно тренират и се занимават с волейбол, ще повярвате ли? Много сериозно обмисляме изграждането и на голяма спортна зала.
