Емил Христов

Ренета Николова

Г-н Коцев, взехте участие в четиринадесетата среща на ОП на КСБ с местните власти във Варна. Кои бяха основните теми, които обсъдихте по време на срещата?

Темите бяха наистина многобройни, тъй като въпросите в бранша са значими, и обхванахме почти целия конспект. Като основни теми можем да откроим на първо място сътрудничеството между публичния сектор, в частност нас като община, и Камарата на строителите в България. Двете страни имаме пълната готовност да си съдействаме по всички важни за нас въпроси.

Разбира се, говорихме за градоустройство, както и за начина, по който трябва да се правят договорите между публичния сектор и строителните фирми. Обсъдихме и договорите по FIDIC, които е добре все повече да навлизат като начин на организиране на процесите между възложител и изпълнител.

Разговаряхме и за важните инфраструктурни проекти, които биха отключили развитието на общината. Градът има нужда да се развива, това става чрез реализирането на инфраструктурни проекти, които са многомащабни. Не пропуснахме да обсъдим и големите пътни обекти, като АМ „Хемус“, строителството на втори Аспарухов мост, ремонта на съществуващия. Засегнахме и темата за нуждата от нови пътни артерии, които да откриват възможности за създаване на нови квартали и пространства в града с потенциал за развитие, така че да се избегне усещането и често използваният от гражданите термин „презастрояване“, който в сферата на строителството всъщност се разглежда като липса на баланс между публичната инфраструктура и жилищното строителство.

Разгледахме как ние като община можем да наваксаме с публичното строителство спрямо частния сектор, който инвестира в жилищно строителство, така че да успеем да вложим средства в инфраструктура и да осигурим хармонично развитие на градската среда в нашата община.

Въпреки че бюджетът на община Варна за 2025 г. все още не е приет, бихте ли посочили кои са основните приоритети в него?

Приоритетите в бюджета са свързани с важни инфраструктурни проекти. Основно става въпрос за уличната мрежа – важни пътни артерии, които са ключови за града, но се намират в лошо състояние. Разбира се, приоритет е и подземната инфраструктура, която върви с ремонта на повечето улици, тъй като знаете, че във Варна водопроводът и канализацията са много остарели и имат нужда от подмяна. В момента се изпълнява проект по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ на стойност над 140 млн. лв. за подновяването на ВиК мрежата на много места в града.

Тъй като различните проекти съвпадат, ние много внимаваме да ги балансираме, за да не се струпват едновременно твърде много строителни дейности в града. Желанието ни е да не затапваме Варна, особено в разгара на активния туристически сезон, който скоро предстои.

Друг съществен акцент в бюджета е осигуряването на издръжката на града, като основен фокус е поддържането на инфраструктурата на територията на цялата община. Новите проекти са важни, но ние трябва да мислим и как ще се грижим за тях след това, защото виждаме много занемарени площи в града, които трябва да бъдат по-добре поддържани, по-добре озеленявани. Важно е да има средства за поддръжка на пътищата, за изграждане на поливни системи, а където е нужно, да се подмени и осветлението. Всичко това зависи от бюджета, така че ние сме заложили много повече средства за озеленяване, за осветление и за пътна рехабилитация.

Смятам, че това са ключови елементи в бюджета, които в продължение на години са запазвали относително постоянен размер от около 3 млн. лв. за всеки от тях. Увеличили сме ги почти двойно – до около 5 млн. лв., но според мен потребностите на града са значително по-големи.

През следващите две години сме си поставили амбициозната задача да увеличим от два до три пъти всеки един от тези компоненти в бюджета, за да може градът да бъде поддържан качествено.

Знаете колко много се увеличават разходите за поддръжка на града и търсим варианти тези инфлационни процеси да бъдат догонени с повишаване на приходите на общината. На миналата сесия на Общинския съвет беше гласувано увеличение на административните такси, включително за строителните разрешения и подобни услуги, които се извършват в тази сфера. Това ще вдигне приходите в бюджета между 5 и 10 млн. лв. на година. Изключително важно е, тъй като те не са били променяни в близките 15 години. Смятам, че с допълнителните приходи ние можем да поддържаме града много по-добре.

Какво включва инвестиционната програма на общината за 2025 г. конкретно в сферата на строителството? В какви проекти ще се вложат средствата?

Тук мога да изброя някои от важните проекти. Това са предимно улици с нова канализация, нови водопроводи, дъждовна канализация. На ул. „Никола Вапцаров“ в момента се извършва изцяло основен ремонт. В район „Приморски” планираме реновирането на централната му част. Говоря за тротоари, пътни настилки, подземна инфраструктура. Предимно това са основните проекти, които са възможни с нашия общински бюджет.

Ние разполагаме и със средства от Инвестиционната програма за общински проекти, включена в държавния бюджет, където имаме вече по-мащабни проекти, като пътния възел при Двете кули на излизане от града, където стават големи задръствания. Там сме планирали да построим пътен възел с естакада над бул. „Владислав Варненчик“. Така ще отпушим трафика в западна посока на излизане от града.

В инвестиционната ни програма сме включили и строителството на нова сграда на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. Имаме проект и за нов кампус на Математическата гимназия. Той ще бъде изключително модерен.

Много улици в кварталите „Виница“, район „Приморски”, широкия център и централната част на града, както и два парка в район „Младост” – парк „Република“ и парк „Младост“ – ще бъдат изградени с тези средства.

Имаме желанието да направим и нов парк в квартал „Бриз”. Говорим за доста позабравен квартал, който е олицетворение на проблемите в новите изградени квартали и бивши вилни зони. „Бриз” беше един от първите, който се разви динамично преди двайсетина години, но там улична регулация не е проведена. Това е общо заболяване за всички нови квартали на общината. Там е необходимо да се направят улици с нормални габарити, да се изгради обществената инфраструктура, която в момента липсва на тези вече пълноценни в жилищен смисъл квартали. Там живеят много граждани на Варна, които страдат от липса на детски градини, на болници, на каквото си представите като обществена инфраструктура. Ние буквално трябва да започнем от нулата да строим тези квартали като пълноценни.

Какви проекти ще бъдат реализирани в рамките на НПВУ в общината? Може ли да посочите обекти, които вече са одобрени?

По Националния план за възстановяване и устойчивост - шест училища в града и две детски градини. Имаме и 31 сгради, които ще бъдат санирани със средства по НПВУ. Вече са проведени обществени поръчки и са избрани изпълнители за 8 от тях. По част от другите текат жалби, очакваме скоро да бъдат разрешени от съда. От общата бройка има 15 блока, които бяха много късно одобрени, и при тях предстои тепърва да се проведат търгове и да се избират изпълнители. Ако този процес закъснее, вероятно ще бъдат прехвърлени за финансиране към новата Национална програма за енергийна ефективност, тъй като сроковете по Плана са много кратки.

Мисля, че имаше изискване от страна на МРРБ договорите с изпълнителите да бъдат подписани до 31 май?

В момента МРРБ извършва мониторинг на процесите, като при невъзможност сроковете да бъдат спазени проектите автоматично ще бъдат прехвърлени към Националната програма. За процедурите, по които в момента текат жалби, все още има известна надежда, ако те приключат в рамките на следващия месец-два. След този период обаче изпълнението става практически невъзможно. Важно е, че съществува политическа воля проектите да бъдат завършени, и се надявам, че ще бъде намерено решение.

Какъв беше интересът от страна на жителите на общината към програмата за енергийно обновяване на жилищни сгради по НПВУ?

Там, където се изисква съфинансиране, интересът беше действително много нисък. Обратно – при 100% безвъзмездно финансиране се наблюдава значителен интерес. Според мен разликата между двата етапа на програмата е наистина голяма.

Полезно ли е според Вас, че в новата национална програма се предвижда да няма изискване за съфинансиране?

Да, смятам, че това е начинът, тъй като видяхме какъв е интересът по НПВУ, Етап 2. За да бъдат реализирани тези проекти, трябва да бъдат на 100% безвъзмездно финансирани.

Тъй като стартът на програмата закъсня, под въпрос се поставя спазването на крайния срок на изпълнение на проектите. Имате ли притеснение, че ще се забави реализацията им в общината?

Риск винаги съществува, но смятам, че с решението, което държавата е взела, самата тя няма интерес тези обекти да не се реализират или да бъдат забавени. Разбира се, за нас най-големият проблем би бил, ако по НПВУ тези обекти не бъдат изпълнени в съответния срок. Планът предвижда и огромни санкции, и връщане на средствата, ако това се случи. Не смятам, че някой иска да поеме този риск, и държавата е намерила начин те да бъдат съфинансирани от Българската банка за развитие, така че да не се стига до забавяне и съответно връщане на средства.

Какви проблеми бяха поставени от страна на бранша по време на срещата, която се проведе, и какви решения коментирахте, за да бъдат те преодолени?

Проблемите в бранша са много. Но важното е, че ние се насочихме към позитивния тон за обсъждането им и търсенето на решения. Това, което отбелязахме за нашата община, е, че проблемите и предизвикателствата, свързани с лимитиращите фактори на строителството в града, се оказват сходни и с други общини. Надграждането на електропреносната мрежа е изключително важно, тъй като знаем, че всички строители трудно намират начини да присъединят обектите си, ако те са в определени територии на града. Често се налага те да строят инфраструктура, и то за тяхна сметка, което оскъпява много обектите и често ги прави нерентабилни. Имаме проблеми с водопреносната мрежа също, знаете, че ВиК трудно водоснабдява няколко от зоните, има огромни загуби по мрежата, така че това са едни много големи предизвикателства, които обаче трябва да се решават съвместно. Трудно е тези проблеми да бъдат решени само на местно ниво. Обединихме усилия, за да търсим решения в национален мащаб.

Темата за устойчивото развитие все повече заема централно място в управлението на градовете. Как Варна се адаптира към тези тенденции и по кои екологични проекти работи общината?

Екологичните проекти със сигурност са в полезрението на всички общини, тъй като има много програми, които финансират подобни обекти. Един от начините е чрез подобряване на градския транспорт. Ние наследихме „Интегриран градски транспорт“ – етапи 1 и 2. Това са проекти, насочени към модернизацията и развитието на градската транспортна инфраструктура. В момента предстоят подобни проекти за обновяване на автопарка на градския транспорт, за да могат всички стари автобуси да бъдат заменени с електрически. Това е нещо, върху което работим, и смятам, че ще е може би най-мащабният ни проект в тази област.

През 2026 г. изтича сегашният ни договор със сметопочистващата фирма. Мога да кажа, че ще заложим по-иновативни критерии и условия в следващата поръчка, така че да имаме много по-добро качество на услугата. Това е важна линия на нашите политики.

Искаме да увеличим пешеходните зони в града, както и да подобрим градския транспорт за сметка на автомобилния частен такъв, нещо, което е тенденция в цяла Европа, и смятам, че в България също трябва да го постигнем, макар да сме доста изостанали в това отношение. Българинът счита автомобила си за основния транспорт в града, докато тенденцията в Западна Европа е точно обратната. Това е бъдещето. Смятам, че макар и изостанали, вървим в тази посока.

Тук искам да споделя, че на 1 юни имахме чудесна инициатива и смятаме да я продължим. Затворихме основни булеварди в центъра на общината, направихме ги пешеходни за два дни. Имаше много събития за деца. Беше изключително голям празник, който даде да се разбере, че подобни зони могат да заживеят съвсем друг живот, когато те са пешеходни, и хората стигат до тях не с автомобила си, а с градски транспорт или пеша.

Подготовката за сериозни кампании в тази посока изисква задълбочен и добре планиран подход. Имаме опит с такива, свързани с разделното събиране на отпадъци, което е изключително важен аспект. От съществено значение е обаче да се подчертае, че това трябва да бъде постоянен процес, а не еднократна инициатива. Необходимо е последователно и целенасочено информиране, което да изгражда трайно разбиране у хората, че те са активна част от решението на проблема. Към момента състоянието на Варна по отношение на чистотата е незадоволително и това налага спешни и устойчиви действия.

Промяната изисква време и натрупване – не можем да подобрим състоянието на града изведнъж. Наследените договорни отношения за почистване затрудняват бързото въвеждане на промени. Въпреки това в рамките на съществуващите договори се стремим да бъдем по-активни – налагаме санкции там, където има нарушения, както на изпълнителя, така и на гражданите, които не спазват правилата за сметоизхвърляне.

Гостуваме Ви в началото на туристическия сезон. Стартира ли той във Варна? Какви усилия се полагат за надграждане на туристическата инфраструктура и като цяло на туристическия продукт и за удължаване на сезона?

Това, което ние като община правим, е да създаваме условия Варна да бъде привлекателна. Общината трябва да бъде по-добре поддържана – с по-качествена инфраструктура, добре развита зелена система и чиста, приветлива градска среда. Това е безспорно важно както за жителите, така и за туристите и гостите на града.

Ние като община се опитваме да увеличим програмата на сезона с различни културни събития и мероприятия, които създават предпоставки повече туристи да искат да посетят Варна извън горещата част на сезона, през месеците май и септември-октомври. Тази година закъсняхме заради бюджета. Аз винаги съм бил радетел за големи културни и музикални фестивали в града ни, които да докарат фестивалната публика тук, защото Варна има такива традиции.

Знаете, че тук се организира фестивалът „Варненско лято”, който е най-старият в България. При нас се провеждаше и големият варненски балетен конкурс, който беше спрян преди няколко години, и сега се опитваме да го възобновим през 2026 година.

Моето желание е да имаме голям фестивал за модерна поп и електронна музика, който да доведе фенове от цял свят в България. Повечето такива музикални събития се провеждат именно в морски градове. Миналата година направихме фестивала EXIT, който е емблема за Европа. Беше изключително успешен и се проведе в три дни покрай празника на града, като в него взеха участие много известни имена от различни жанрове на музиката. За съжаление тази година нямаме приет бюджет навреме и заради липсата на сигурност може би той няма да се случи през 2025 г., но се надявам да имаме повече предвидимост и повече възможности за провеждането му през 2026 г. Забавянето на бюджета и несигурността в отношенията ни с Общинския съвет не ни позволи да планираме, което наистина е големият проблем.

Друго, което мога да кажа за туристическия сезон, е, че подобряваме градския транспорт, като от една страна, насищаме линиите до курортните комплекси, а от друга - през активния сезон удължаваме работното време на линиите до крайните квартали. Хотелиерите разчитат на тази услуга, за да осигурят превоза на персонала си в ранните сутрешни часове и след полунощ.

За съжаление този сектор също има голям недостиг на кадри и вносът на чужденци е основен начин да се преборят с това. Има доста граждани на Украйна, които са вече постоянно пребиващи във Варна, които също допринасят активно за пазара на труда. Виждаме много от тях да са в туристическия бранш, да имат собствени бизнеси също. Те придават един допълнителен елемент на динамика в града, което е доста добре за Варна.

Една от темите, по която имахте единомислие по време на срещата, бе за необходимостта от дигитализацията. В кои области във Варна вече се наблюдава напредък и какви са следващите стъпки?

Дигитализацията е една от дейностите, за които предстои значителен обем работа, преди резултатите да станат приложими и видими за обикновения гражданин. В тази посока работим по внедряването на нова ГИС система. За съжаление през 2024 г. в бюджета този разход бе отрязан от Общинския съвет. Тази година сме го заложили и се надявам да бъде приет. Смятам, че разходите за една такава система са изключително важни, за да може всички градоустройствени документи и карти в града да бъдат дигитално надградени, така че да имаме една цифрова система за геолокиране, което ще е базата за градоустройственото планиране и за намаляването на използването на хартия. Мога да дам пример, че за едно разрешение за строеж инвеститорът идва с един кашон папки. Това трябва да приключи и да остане в историята и да минем в 21 век. Ако се разходите по етажите на общината, ще видите, че хранилищата не са достатъчни, документите се трупат в коридорите. Тук ще имаме много работа, защото базата, от която тръгваме, е много ниска.

Работим също така по системи за по-ефективно приемане на сигнали и управление на документооборота в рамките на общината. Целта е гражданите да могат лесно да подават сигнали, които да бъдат насочвани бързо и точно към съответните дирекции, за да се осигури по-ефективна и навременна реакция. През системата ще може да се вижда до кой служител е подадена дадената преписка и колко бързо се реагира по нея. Трябва да излезем от тези стари навици и да влезем в дигиталната ера.

Община Варна получи покана да се включи в конкурса „Строителен обект на Черноморието“, организиран от Камарата на строителите в България, вестник „Строител“ и община Царево. Какви проекти планирате да представите и какво значение има това участие за общината?

Със сигурност във Варна има много интересни обекти, тъй като строителството в момента е във възход и много инвеститори вече влагат средства в модерни сгради. Предполагам, че ще има много голяма конкуренция по отношение на това. За съжаление не можем да се похвалим, че в публичния сектор имаме нещо значимо в последните години.

Сред големите проекти, които аз споменах по-рано, са изграждането на новата Регионална библиотека и новия кампус на Математическата гимназия. За съжаление обществената поръчка за библиотеката пропадна поради неявяване на изпълнителя за сключване на договор. Въпреки това оставам оптимист, че в обозримо бъдеще проектът ще намери финансиране и ще бъде реализиран – дори и да не е по тази програма. Сградата е проектирана от нидерландски архитекти и се отличава със съвременна визия и концепция, каквато все още няма аналог в България. Засега тя остава в сферата на намеренията, тъй като липсва осигурено финансиране. Шансът беше реален, но за съжаление бе пропуснат заради неявяването на строителя.

Кампусът на Математическата гимназия ще е може би най-модерната образователна структура, която България е виждала. Има вече сериозни инвестиции от над 100 млн. лв. Мисля, че там ще намерим политическа подкрепа, тъй като такъв проект не може да се реализира само със силите на община Варна.

Планираме да участваме в конкурса и с една новоизградена детска градина.

В какви сфери виждате възможността за разширяване на партньорството с Камарата на строителите в България?

Начинът, по който го виждам, е заедно да можем да лобираме пред националните власти за някои законодателни промени, които трябва да се направят. Това е, което чух и от самия сектор, и от специалистите тук от администрацията. Всъщност ние се сблъскваме с някои недостатъци в законодателството, които смятам, че можем лесно да ги идентифицираме съвместно с Камарата и да искаме промени. Смятам, че това би било лесно постижимо, ако имаме консенсус. Такъв виждам, че имаме. Вярвам, че това е основната работа, която трябва да свършим съвместно.

Какво послание бихте отправили от срещата с КСБ?

Моето послание е да има признателност към ролята на строителя в нашето общество, защото виждаме, че тя е ключова и изключително важна за изграждането и развитието на градовете. Смятам, че темите, които разисквахме за градоустройството и развитието на града, са изключително важни. Аз съм удовлетворен от постигнатия консенсус. Посланието ми е да се развиваме хармонично във всяко едно отношение.