Г-н Коцев, проведохте работна среща с ръководството на КСБ и на Областното представителство на Камарата във Варна. Какви са изводите от нея?

Най-важното от срещата ни с КСБ е, че и общината, и строителният бранш идентифицират едни и същи проблеми. Решенията, които набелязахме като възможни, също отразяват единното виждане на администрацията и браншовата организация. Смятам, че най-важното е в диалог и с общи усилия да преодоляваме трудностите, за да може Варна да се развива и да бъде град с добър инвестиционен климат за строителство.

Законопроектът за държавния бюджет за 2026 г. се разглежда от Народното събрание и общините все още не са приели своите финансови рамки за годината. Какви затруднения Ви създава тази несигурност и как се отразява върху изпълнението на планираните проекти?

Работата без утвърден бюджет се отразява негативно на общината, най-малкото защото не можем да планираме. Когато нямаме финансова рамка, можем да изпълняваме дейността си с 1/12 част от средствата, с които сме разполагали през предходната година. Дори сега можем да извършваме разходи само до 90% от допустимите средства, което ни поставя в много неприятна ситуация. Не само не можем да планираме разходите си, а сме затруднени и от намалелите приходи, които отчитаме в сравнение с 2025 г. Поради забавянето на пазара на недвижимите имоти събраната сума от данък придобиване е по-малка. Това е основен приход за местната власт и спадът, който отчитаме, е 30% спрямо същия период на миналата година. В същото време цените на стоките и услугите се повишават и това също увеличава разходите ни. Необходими са ни повече средства за всички дейности, които са свързани с развитие на градската среда, например озеленяването, ремонти на осветлението, поддържането на пътната инфраструктура и т.н.

Каква е общата стойност на инвестиционната програма и какъв процент от нея е реалистично да бъде изпълнен до края на 2026 г.?

С удължителния закон на държавния бюджет за 2025 г. ни беше дадена възможност да планираме действията си малко по-добре и Общинският съвет да одобри капиталовата ни програма. В нея сме включили редица значими проекти. Кандидатствали сме по доста национални и европейски програми, за да осигурим финансиране за тях. Такъв е проектът „Варна – град, отворен към морето, културен, туристически, образователен и здравен център“, който се изпълнява по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“. Той е разделен на 4 подобекта. Първият от тях е свързан с ремонт и консервация на сектор от късноантичната крепостна стена на Одесос, открит при дейности по ул. „Цар Симеон“. Вторият е за реконструкция на Летния театър и изграждането на покривна конструкция. По този начин съоръжението ще може да се използва през целия сезон независимо от климатичните условия. Част от проекта е насочена към действия за отваряне на града към морето, както подсказва и наименованието му. В тази връзка се предвижда някои улици от Варна да станат пешеходни. Идеята ни е да обхванем централната част, района около жп гарата, „Гръцката махала“ и някои емблематични трасета. В тази територия ще се обособи много привлекателна туристическа и рекреационна зона, която ще включва различни обекти – заведения, арт галерии и други. Така ще придадем нов облик на централната градска част, където почти няма да има достъп за автомобили, каквато е и световната тенденция при развитието на големите градове. Единият подобект е обновяване на голямо междублоково пространство и прилежащите му улици в кв. „Левски“. Това ще промени до голяма степен визията на квартала.

Имаме и група проекти, които ще бъдат финансирани със заемни средства, но това трябва да бъде одобрено от Общинския съвет. С тези пари планираме да ремонтираме някои главни трасета, водещи до основни квартали на Варна, които се развиват много активно в момента. Това са бул. „Цар Освободител“, бул. „Осми Приморски полк“, улиците „Вяра“, „Студентска“ и „Ген. Колев“.

Инвестиционната ни програма не е особено амбициозна, но е реалистична. Причината е, че разходите, които може да правим, са ограничени заради лошото състояние на общинските и държавните финанси. Няма как да направим големи инвестиции. Проектите, които споменах, ще станат факт в следващите 2-3 години и тогава ще се усети трайно подобрение на градската среда във Варна. В момента капиталовата програма, която залагаме, ако тя бъде одобрена и реализирана в цялост, е в размер между 70 и 80 млн. евро, в които влизат и заемните средства.

Инвестиционната програма за общински проекти даде възможност за осигуряване на допълнителни средства на местните власти. На Националната среща на местната и централната изпълнителна власт, организирана от НСОРБ, беше поставен въпросът за осигуряване на необходимите средства за програмата. Но в Законопроекта на бюджета за 2026 г. е заложено, че ще разплатят само забавените плащания от 2025 г. и през 2026 г. Какви проекти изпълнявате с този финансов източник?

Когато Инвестиционната програма стартира, ние имахме готовност и кандидатствахме с повече от 30 проекта. Впоследствие подписахме споразумения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за всички тях, но ни бяха отпуснати средства само за 5. Това са ремонтите на улиците „Д-р Пискюлиев“ и „Капитан Райчо Николов“, на улица в Южна промишлена зона, обновяване на пътя между кварталите „Аспарухово“ и „Галата“, както и ремонт на тръбопровода под Варненското езеро. Всички дейности вече са реализирани и предстои някои от обектите да бъдат въведени в експлоатация, като тръбопроводът под езерото ще бъде последен.

Според мен критиките в общественото пространство, че не сме усвоили достатъчно средства по Инвестиционната програма, са напълно безпочвени. Ние направихме всичко възможно да подадем максимален брой проекти. Сред първоначалните критерии за допустимост беше изискването обектите да имат издадени разрешения за строеж. Подадохме всички, за които имахме проектна готовност, както и такива, които предвидихме за изпълнение чрез инженеринг. Проектите, които са одобрени и са с подписани споразумения с МРРБ, имат и избран изпълнител, но без финансиране няма как да стартират. Опасявам се, че може да изпуснем много възможности, ако не получим обещаното от държавата финансиране.

Какво ще е бъдещето на обектите, за които имате сключени споразумения с МРРБ, ако не Ви преведат средствата? Общината може ли да ги изпълни за собствена сметка?

Не, ние сме разчели капиталовите разходи, провели сме обществени обсъждания за проектите, които ще бъдат финансирани от заемни средства. На този етап е трудно да се направи промяна и заемните средства да бъдат насочени към други обекти.

До края на юли трябва да се изпълнят проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Ако не бъдат реализирани в срок, отново има риск да останат за сметка на общините. Какъв е напредъкът Ви в това направление?

С изключение на програмата за енергийно обновяване на многофамилни жилищни обекти, която се забавя на национално ниво и проекти се прехвърлят към Българската банка за развитие, всичките ни останали обекти, които се финансират от НПВУ, се реализират по план. Отзивите за дейностите, които се изпълняват, са много добри. Например за проектите за разширението на образователната ни инфраструктура, които са пред приключване. По отношение на програмата за саниране за 15 блока във Варна има проведени процедури и избрани изпълнители. Очаква се с прехвърлянето им към ББР изпълнителите да получат финансирането и да започнат същинските строително-монтажни работи.

Какви са плановете Ви за развитието на общината като целогодишна туристическа дестинация?

Варна е прекрасен град с потенциал за целогодишна туристическа дестинация. Морската столица е привлекателен център както за краткосрочни посещения, така и за трайно заселване. Ако говорим за развитието на общината като целогодишна дестинация, това би могло да се постигне чрез оползотворяване на минералните ресурси. Градът е богат на минерални води и може да се създадат повече места за използването им.

От друга страна трябва да работим за превръщане на Варна в образователен център и да привлечем повече студенти тук, за да създадем мултикултурна атмосфера в града. Имам много приятели, които дойдоха да живеят във Варна и споделят, че им липсва тази мултикултура. Разбира се, важно е да насочим усилията си и за привличането на повече инвестиции, които да създават качествени работни места в иновативни индустрии, популярни сред младите хора. Така бихме могли да ги задържим в общината.

През 2025 г. КСБ, в. „Строител“ и община Царево организираха и успешно проведоха Първия конкурс „Строителен обект на Черноморието“. През септември награждаването от второто издание на конкурса ще е в Приморско. Община Варна ще се включи ли в конкурса и с какви обекти?

С удоволствие бихме участвали в тази чудесна инициатива. За съжаление през последната година няма завършени мащабни проекти, които да представим, тъй като тяхната подготовка и реализация е следвало да започне преди началото на настоящия мандат. Единственият голям обществен проект, който се реализира в последните 10 г., е ремонтът на бул. „Васил Левски“. Опитахме се да стартираме чрез Инвестиционната програма за общински проекти обновяването на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, проведохме обществена поръчка, но тъй като не получихме обещаното финансиране, строителят се отказа. Разговарял съм с много кметове по темата и те също споделят, че проектите им по Инвестиционната програма не могат да се реализират, бавят им се плащанията и това създава напрежение между администрацията, бизнеса и гражданите.

В какви посоки виждате възможности за разширяване на сътрудничеството между КСБ и община Варна?

Работната срещата, която проведохме с КСБ и Областното представителство, беше много полезна. На нея набелязахме различни направления, в които можем да си партнираме. Една от посоките е да търсим по-активно мнението на бранша по теми, които го засягат, както и да провеждаме по-чести заседания на Консултативния съвет по развитие на градската среда към община Варна, където съвместно да намираме решения по различни казуси. Публично-частното партньорство (ПЧП) също бе коментирано на срещата. Този инструмент не се прилага често не само във Варна, но и в цялата страна. Коментирахме, че са необходими законодателни промени, за да се създадат възможности за по-широко прилагане на ПЧП. За съжаление в България има малко примери за успешно ПЧП, а чрез него може да се реализират повече инженерни и инфраструктурни проекти, които общините сами не могат да финансират. С КСБ може да си партнираме и в това направление.

Има ли интерес към ПЧП в община Варна?

Изключително нисък е интересът към този вид партньорства. Единствените запитвания и заявки за прилагане на ПЧП са от строители, които биха искали да реализират жилищни обекти върху общински имоти срещу съответното обезщетение за местната власт. Много ми се иска да видя интерес и към друг тип проекти, например за обществени паркинги. Развитието на жилищното строителство до известна степен ограничава интереса към реализирането на други типове обекти. Може би, ако привлечем големи международни инвеститори и те реализират ПЧП, ще има интерес, но за да се случи това, са необходими законодателни промени.

Какво е мнението Ви за съвместната рубрика на в. „Строител“ и НСОРБ „Общини: кметовете говорят“?

Смятам, че „Общини: кметовете говорят“ е много полезна и актуална рубрика. Сектор „Строителство“ заема значителна част от работата на всяка местна администрация и всеки кмет, особено в големите градове, които естествено имат желание да представят своите постижения. Строителството е направлението, което гради модерния облик на градовете ни, и трябва да сме изключително ангажирани с начина, по който това се случва. Винаги с голям интерес следим темите, които представяте във в. „Строител“.

Каква е визията Ви за развитието на Варна след пет години? Кои са инфраструктурните проекти или промени в градската среда, които бихте искали да се случат?

Бих искал да видя успешно завършени проектите, които вече са в процес на реализация. Както казах, с европейско финансиране облагородяваме централната градска част и я превръщаме в пешеходна зона, ремонтираме и пътните настилки. Другото, което искам да се случи, е разширяването на парковете и зелените площи – това беше заложено в моята предизборна програма. За съжаление в Инвестиционната програма за общински проекти успяхме да включим само два парка, за тях имаме сключени споразумения с МРРБ. Но от сигналите, които получаваме от държавата, че няма достатъчно средства да се изпълнят всички одобрени проекти, шансовете да ги реализираме значително намаляват. Надявам се, че специално за парковете ще се преборим за финансиране. Предстоят ни срещи с министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков, на които ще се опитаме да постигнем консенсус да получим средствата за стратегически важните проекти за Варна.