Оценявам високо ролята на рубриката „Общини: кметовете говорят“ и с удоволствие участвам в нея

Д-р Кабаиванов, 2026 г. е поредната година, в която общините работят без приети бюджети. Пред какви предизвикателства Ви изправя това и как се отразява на строителния сезон?

Липсата на приет държавен бюджет и съответно на общински финансови рамки е сериозен удар върху инвестиционните програми на местните власти. Това е само един от проблемите ни. Сега работим със средства, които са останали от бюджетите ни за 2025 г., и строителните ни програми сериозно изостават. Имаме и друго затруднение – то е свързано с финансирането на обектите, които се реализират по Инвестиционната програма за общински проекти, утвърдена от Народното събрание. По нея имаме забавени плащания, неразплатени аванси към изпълнителите. Това създава проблеми не само за нашата работа, но изправя пред трудности българските строители и гражданите. Ако тази тенденция да не се изпълняват ангажиментите на държавата към общините продължава и бюджетите се приемат в средата на годината, то българският строителен бранш ще търпи значителни финансови удари. Изпълнителите на обектите ни вече имат затруднения и това много ни притеснява.

Какви са плановете на администрацията по отношение на проектите, които ще се реализират в рамките на 2026 г. в различните сфери – транспортната, ВиК, образователната инфраструктура и т.н.?

В община Карлово работим по няколко приоритета. На първо място е подобряването на водопреносната мрежа, подменяме старите етернитови тръби с нови съоръжения, като така ще решим няколко въпроса. Първият е свързан с качеството на доставяната вода, вторият – с количеството, и третият – това ни дава възможност да привлечем инвеститори. В районите, в които инфраструктурата е в добро състояние, интересът е по-голям.

Следващото направление в нашата дейност е изграждането на нова настилка на общинската пътна мрежа, подобряване на състоянието на тротоарите и зелената система на общината.

Третият ни приоритет е свързан със строителството на инфраструктура в областта на образованието, културата и спорта. Предстои изграждането на нова многофункционална спортна зала в общината, като в момента сме на финала на провеждането на тръжната процедура за избор на строител. С изграждането на този обект ще се осигурят условия на 18-те спортни клуба, функциониращи на територията на общината, да провеждат пълноценен тренировъчен и състезателен процес. Друг важен за нас проект, който реализираме заедно с Министерството на младежта и спорта, е за построяване на нова лекоатлетическа писта и осветление на градския стадион „Васил Левски“ в Карлово.

До края на юни трябва да се изпълнят проектите с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост. Какви обекти реализирате по НПВУ и какъв етап са достигнали?

В община Карлово изпълняваме проекти с финансиране от Плана в няколко направления. Единият е свързан с енергийното обновяване на многофамилните жилищни сгради. Общо 14 блока бяха одобрени за финансиране по програмата за саниране по НПВУ. Няколко от тях вече са с приключени дейности, други очакваме да бъдат завършени до края на юни, а последните – до края на юли. Смятаме, че ще се вместим в заложените срокове, защото проектите могат да се отчитат до края на август.

Работим и по изграждането на 9 социални жилища. Чрез тях ще се създадат условия за деинституционализация на потребителите на Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства.

Третата инвестиция, финансирана по НПВУ, е свързана с подмяната на уличното осветление с LED осветителни тела и внедряването на система за управление на осветлението, която ще позволява в късните часове на денонощието мощността да се намалява с 50%. Очакваме да реализираме икономии от 30% на сумите, които плащаме за уличното осветление, както и подобряване на качеството на осветеността. В годишен план трябва да спестим 200 хил. евро, с които ще осигурим съфинансирането на проекта.

Един от проблемите, за които алармират и местните власти, и строителният бранш, е свързан със забавянето на плащанията от страна на държавата за проектите с финансиране от Плана и от Инвестиционната програма за общински проекти. Каква е ситуацията при Вас?

Благодаря за този въпрос, защото той поставя и други проблеми, които искам да отбележа. След като няма приет държавен и общински бюджет, как ние, местните власти, да осигурим средства за разплащане на проектите. С приемането на НПВУ в този му вид българските общини отново бяха натоварени да намерят средства за разплащане и след това парите да им бъдат възстановени.

Какви проекти реализирате по Инвестиционната програма за общински проекти и на каква стойност са?

Съгласно действащата категоризация Карлово е община от трети клас и затова имаме лимит по програмата от 30 млн. лв. Съответно подадохме проекти за тази стойност. Сред по-важните е този за реновиране на 14 улици в гр. Карлово и по-големите населени места от общината. Този проект включва и подмяна на ВиК инфраструктура, и възстановяване на пътната и тротоарната настилка по ремонтираните трасета.

Друг проект е за обновяване на улици в Етнографски комплекс „Старинно Карлово“. Всички обекти са минали съгласувателна процедура с Националния институт за недвижимо културно наследство. Предвижда се подмяна на водопровод, ремонт на кабелната мрежа и преместването й под земята, ново осветление и реновиране на калдъръмената настилка.

Два културни дома в селата Климент и Христо Даново също ще бъдат обновени със средства от програмата. Построяването на многофункционална спортна зала, за която споменах, също е част от обектите, които ще получат финансиране по тази линия.

Имаме споразумения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за всички проекти, съгласно които до месец след като представим отчетите си, трябва да получим средства. Имаме избрани изпълнители и по някои обекти се работи. Към момента обаче строителите извършват дейностите със собствени средства и чакат впоследствие да им платим. Това не само е некоректно, но е удар срещу целия бранш. Вече има случаи, в които строителите завеждат искове срещу общините, защото са реализирали СМР, а не получават обещаното заплащане. Нека да дам пример – за 2025 г. община Карлово не получи нито една сума по Инвестиционната програма. Продължаваме да работим по нея на добра воля и благодарение на конструктивна комуникация между местната власт и строителите.

Ще се върна на НПВУ, защото и там проблемите са големи. Три години институциите бездействаха и сега се очаква общините и строителите да свършат всички дейности за 1 година. Това мога да го квалифицирам като безобразие. Трябва да кажа, че отделът по строителство в община Карлово и тези, които отговарят за европейските проекти, вече са на предела на силите си.

Какви възможности за развитие на туризма виждате в Карлово и региона? Кои са по-значимите събития от културния календар на общината, които способстват развитието на тази сфера?

Карлово е знаков град, свързан и с най-древната, и със съвременната история на страната. Вече споменахме Етнографския комплекс „Старинно Карлово“. В него имаме реновирани 5 старинни къщи, които се посещават от туристи, като те посрещнаха през миналата година 70 хил. души, а музеите ни – 100 хил. души. Ние искаме да увеличим туристическия поток в Карлово и ползваме различни форми на реклама. Освен това в Карлово има прекрасна природа – част от територията на община попада в обхвата на Биосферен парк „Централен Балкан“, който е включен в световната мрежа на ЮНЕСКО.

На нашата територия се развива ловен и планински туризъм. Баня става все по-търсена СПА дестинация. Провеждаме и редица културни събития, с които да популяризираме общината. Освен Фестивала на розата и Фестивала на лавандулата, имаме и няколко фолклорни феста, сред които „Ведраре Фолк Фест“. Организираме също „Водопада фест“ – тридневна рок и поп проява, която събира гости от цяла България. Не пестим сили и средства от общинския бюджет за популяризиране на Карлово като туристическа дестинация. Използвам случая от страниците на в. „Строител“ да благодаря на служителите на общината, защото без техния труд и усилия нито едно от събитията ни не може да се реализира.

Какво е състоянието на засегнатите населени места в община Карлово почти 4 г. след наводненията? Кои обекти са напълно възстановени и има ли такива, които предстои да бъдат ремонтирани?

Делегация от представители на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) проведе среща с министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев. Единият от въпросите, които бяха разгледани, беше за взаимодействието на държавата и местните власти за превенция, управление на кризи, ликвидиране на последиците от тях. От НСОРБ представихме на министъра работен план за цялостна реорганизация на справянето с природни бедствия. Според нас превенцията трябва да бъде отделена от управлението на кризи, ликвидирането на последиците от тях и възстановяването. Последните три дейности трябва да са в МРРБ, а за превенцията е най-добре да се създаде държавна агенция от невоенен характер към МВР. Не е нужно да се увеличава щатът на работещите в МВР. Тази организация може да стъпи на базата на шестте регионални управления на „Пожарна безопасност и защита на населението“. Така кризите ще се управляват бързо. Срещнахме желание за подобна промяна от страна министъра и започваме интензивна работа в тази посока.

Нека да припомня, че най-голямото бедствие, което сполетя страната, се случи в община Карлово. Първо на 18 август 2022 г. пострада град Карлово, а на 2 септември същото се случи в 4 населени места с около 5 хил. жители. За изминалото време извървяхме целия път – проектиране, съгласуване на проекти, избор на изпълнител. Започнахме работа за възстановяване на засегнатите съоръжения според отпуснатите ни средства. За съжаление 4 години по-късно имаме 1 мост, който не е завършен поради липса на пари. Проектът за корекция и повишаване проводимост­та на дере Меден дол в гр. Карлово също не е изпълнен, защото отново нямаме средства. По дерето в с. Слатина също не се работи поради липса на финанси, както и по три трасета, които са довеждащи към посочените съоръжения. В края на декември 2025 г. на закрито заседание на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет бяха разпределени 37 млн. лв. за различни общини, но за Карлово нямаше дори 1 лев.

Държавата все пак помогна ли? Какви средства бяха осигурени и как ги разпределихте?

Невъзможно е общината или хората да се справят при подобно бедствие без помощ от държавата. През 2022 г. бяха засегнати над 400 къщи, а населените места бяха непроходими. Това, което се случи в края на май т.г. в Габрово, Велико Търново, Севлиево и Априлци, трябва да се умножи по пет като тежест, за да се види какво стана в Карлово. Тогава държавата ни съдейства да направим населените места проходими и да осигурим достъпа на хората до здравни заведения, до работните им места и до магазините. Но след това при възстановяването пари ни се отпускаха, както се казва - „на час по лъжичка“. През това време водех разговори с всички премиери, с министрите на вътрешните работи. На всеки три месеца подготвях доклад за свършеното и какво още трябва да се направи. Разговарял съм с Иван Демерджиев и Гълъб Донев като служебни министри. Сега голямата ми надежда е те и премиерът Румен Радев да ни отпуснат необходимите около 8 млн. евро, с които да приключим възстановяването на засегнатите населени места от бедствието през 2022 г.

Как оценявате сътрудничеството си със строителния бранш?

Българските строители изпитват на гърба си инфлацията, защото имат немалко договори, сключени преди 1-2 години, които са в невъзможност да се реализират. Има изпълнители, които работят качествено и в срок, но разбира се, не всички са такива. Ние контролираме дейността на строителите, като идеята не е да ги тормозим, а да работим ръка за ръка с тях.

Как бихте оценили ролята и значението на вестник „Строител“ и на съвместната ни рубрика с НСОРБ „Общини: кметовете говорят“?

Преди да отговоря на този въпрос, ми позволете да отправя апел от страниците на в. „Строител“ към Министерството на образованието и науката и към Министерския съвет. Ние сме в недостиг на инженерно-технически кадри и трябва да бъде увеличена държавната поръчка за тези специалисти. Нека държавата да поеме своята отговорност и да реши проблема чрез увеличаване на приема в това направление. Повече места трябва да има и за строителните направления в професионалните гимназии.

По отношение на рубриката, в която представяте работата на местните власти, мога да кажа, че тя е изключително полезна за нас. Оценявам високо ролята на „Общини: кметовете говорят“ и с удоволствие участвам в нея винаги когато получа покана.