Г-жо Михайлова, правителството прие Програма за управление на Република България в периода 2026-2030 г. Какво разчитате в нея като зам.-председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и като кмет на Троян по отношение на частта, която е свързана с регионалното развитие и местната власт?

В документа са разписани интересни инфраструктурни обекти, които ще се изпълняват. Със специално внимание проследих информацията за развитието на т.нар. напречни транспортни коридори. Считам, че те са особен дефицит по отношение на свързаността на Северна и Южна България. За съжаление в управленската програма не е включен проект за развитие на транспортен коридор в направление Румъния – Гърция, който да свързва Централна Северна с Централна Южна България. Надявам се в хода на изпълнението й до 2030 г. да се започне работа и по осъществяването на такъв проект.

Особено задълбочено разгледах раздела „Регионално развитие и благоустройство“ в документа. Изключително съм доволна, че в него е планирано Съветът за децентрализация на държавното управление да приеме пакет от мерки за децентрализация, както и цялостна стратегия в това направление. Аз съм член на Съвета от 2016 г. и мога да кажа, че за 10 г. този орган е провел едно заседание. Взеха се решения, които не се изпълниха през годините. Надявам се този път да бъде различно. На 25 август НСОРБ заедно с представители на редица заинтересовани страни проведохме работна среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков по негова покана. На нея обсъдихме създаването на „Зелена книга на децентрализацията и многостепенното управление в Република България“. Смятам, че това е добро начало, особено след като министър Шишков каза, че предстои не просто децентрализация, а промяна в начина на партньорство на държавата с местните власти. И от двете страни беше дадена заявка, че контактите ни ще бъдат по-силни и ще работим изключително активно за децентрализацията. Всички трябва да насочим усилията си към ясната цел да направим средата за живеене по-добра и да постигнем реална свързаност на регионите. След дългата и безрезултатна битка за децентрализация през годините това е сред най-важните неща, които Националното сдружение на общините в Република България очаква от новото правителство.

Дейностите, свързани с децентрализацията, този път от нулата ли ще започнат, или ще се надгражда постигнатото дотук?

Работата ще стартира от ниво, което е малко над нулата. Според мен първите стъпки трябва да са в посока на финансова децентрализация на местните власти, да се работи за промяна на Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В тези нормативни изменения трябва да се предвиди част от събраните налози да остават в общините, които са работили активно за привличане на инвеститори. Средствата не би следвало да постъпват изцяло в държавния бюджет и след това кметовете да очакваме благоволението на поредното правителство за финансова подкрепа.

Държавният бюджет за 2026 г. вече е факт. Какво ще е развитието на общините спрямо заложеното във финансовата рамка? За какво няма да имат средства?

Не можем да не бъдем удовлетворени от резултатите от преговорите, които проведохме с Министерството на финансите, както и от предвидените в бюджета средства за общините. Има известно увеличение на средствата за всички делегирани дейности, макар и не в степента, която очак­вахме. Много важно беше да се договори финансирането за Инвестиционната програма за общински проекти (ИПОП). Успяхме да постигнем залагането на нови 600 млн. евро, с което средствата за 2026 г. за програмата надхвърлят 1 млрд. евро. Това гарантира спокойствие в работата на общините. Правителството обещава справедливост при разплащанията на проектите от ИПОП. Предстои да видим дали това ще стане факт.

От началото на 2026 г. общините работят с удължен бюджет от предходната година. Трябва ли да бъде променен моделът на планиране и финансиране при липса на приет държавен бюджет, така че да не се затруднява дейността на местните власти?

Вече години наред в по-голямата част от календарната година ни се налага да работим без бюджети и това доста ни затруднява. Намираме различни полурешения, но е крайно време да се мисли за цялостно решение. Не бива да има толкова пряка зависимост между финансовата рамка на държавата и тези на общините. Това ни принуждава при всяка политическа криза да работим без бюджети.

Сдружението на общините настоява да има реални данъчни оценки на имотите. Какво ще означава това за гражданите и защо според Вас сегашният модел вече не работи?

Данъчните оценки, които пряко влияят върху местните данъци и такси, са определени през 2007 г. Това поражда редица деформации, включително поставя бариера срещу въвеждането на нов модел за събиране на такса „Битови отпадъци“, който ще зависи от количеството на генерирания боклук от всяко домакинство и фирма. Години наред ние настояваме настоящият модел за данъчните оценки на имотите да бъде променен. При проведените преговори с вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев имахме усещането, че срещаме разбиране за нашите доводи. Очакването ни е да има изменение в данъчните оценки на имотите още в бюджет 2027 г. Митът, че промяната на размера на данъчните оценки ще доведе до увеличение на местните данъци и такси, няма основание. Нивата на налозите, които се събират в общините, зависят както от данъчната оценка, така и от решение на съответните общински съвети за ставката върху тази оценка. В правомощията на местните парламенти е да определят нива на данъците и таксите, които да са адекватни за всяка отделна община.

Бюджетът на община Троян за 2026 г. беше представен на обществено обсъждане. Какви са основните параметри на финансовата рамка?

През тази година бюджетът на община Троян ще има силен инвестиционен фокус. Над 30% от средствата ще бъдат насочени към реконструкция и цялостно изграждане на важни обекти. Сред тях са ремонтът на централния градски площад и цялостното обновяване на пространствата около р. Осъм. Идеята ни е да изградим място за култура, спорт и отдих около водния басейн и да покажем един различен модел на интегриране на реката в градското пространство. Продължаваме да работим в посока увеличаване на средствата за култура и спорт, като всяка година те се повишават с поне 10%. Продължаваме и с усилията ни за развитие на социалните услуги.

Не сме заложили увеличаване на местните данъци и такси, приходите ни растат и постигаме стабилно финансово управление в резултат на по-висока финансова дисциплина за некоректните платци. Предвиждаме увеличаване на разходите. През 2026 г. финансовият ни ресурс от различни източници е в размер на 58,5 млн. евро, като 30 млн. евро от тях са насочени към инвестиционни дейности.

По време на общественото обсъждане на бюджета предложенията на гражданите бяха свързани с осигуряването на допълнителна финансова подкрепа на училищата и включване на нов капиталов разход за водоснабдяване на махала „Райковска“ в местност Нисторица.

Кое според Вас е най-слабото място в развитието на Троян – инфраструктурата, демографията, доходите, работните места или нещо друго?

Както навсякъде в страната, и ние искаме по-добра инфраструктурата, въпреки че реализирахме доста проекти в това направление. Ако можеше с магическа пръчка да реша един от проблемите в Троян, бих избрала демографията. В последните две години имаме положителни тенденции и намаляване на отрицателните демографски показатели, но стремежът ни е към постигане на по-значими резултати. Троян е изправен пред сериозен дефицит на жилища, който засяга най-вече завръщащите се в общината млади хора и семейства. Ето защо решаването на този проблем ще бъде сред основните ни приоритети до края на настоящия управленски мандат.

Приключи периодът за изпълнение на проектите с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Какви са резултатите на Троян по отношение на обновяването на обществените сгради, социалните и образователните институции, както и по програмата за саниране на многофамилни обекти?

Със средства от НПВУ модернизирахме уличното осветление на града и 15 села от общината. Реконструирахме и осъвременихме базата на СУ „Свети Климент Охридски“. Реализирахме енергийно обновяване на сградата на Природонаучния музей в село Черни Осъм. Той е сред малкото здания в страната, които са изграждани специално за музей и имат особена архитектура. Реформирахме Дома за стари хора „Свети Димитър“ в с. Добродан. Повишихме енергийната ефективност в няколко социални услуги, като инсталирахме фотоволтаични системи и закупихме електромобили за домашния социален патронаж.

В рамките на програмата за енергийно обновяване на жилищни сгради санирахме 3 блока. Остават ни още 4 обекта, но техните проекти за саниране ще бъдат финансирани през Българската банка за развитие. Удовлетворени сме, че Троян е сред общините, които се справиха изцяло в сроковете, които бяха договорени по НПВУ, и успяхме да въведем в експлоатация всички обекти.

Изпълнявате ли проектите по Инвестиционната програма за общински проекти, на какъв етап са?

Както в повечето общини, и при нас работата по ИПОП върви изключително бавно. Реализираме 14 проекта за близо 5 млн. евро. Имаме и одобрени обекти, които обаче нямат сключени споразумения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Затова за нас е особено важно, че правителството предвижда възможности такъв тип проекти да бъдат договорени и финансирани, ако до 1 октомври за тях са започнали процедури за избор на изпълнител на дейностите.

Какви проекти реализира община Троян с европейско финансиране? В какво направление са те?

Тази годината работим общо по 33 обекта на стойност 22 млн. евро. Основната част са за подобряване на състоянието на инфраструктурата. През годините успяхме да използваме европейско финансиране за изграждане на комуналната инфраструктура в общината, обновихме 85% от ВиК съоръженията в Троян. Реализирахме доста дейности и по отношение на управлението на отпадъците. Изградихме сепарираща и компостираща инсталация. Обновихме уличното осветление в общината на 95%.

С тези инвестиции община Троян ще приключи този четвърти за мен мандат с почти изцяло обновена комунална инфраструктура, което не е правено от десетилетия. Градът забрави какво е режим на водата. Поддържаме ниски нива на загуби и една от най-ниските цени на услугите в цялата страна.

Ще допълня, че изградихме нови 15 социални услуги, обновихме сградния фонд на всички културни институции в града и в селата, както и на учебните ни заведения.

Работите ли за развитието на общината като културна дестинация?

Усилията ни продължават и в тази посока. Не само подобряваме качеството на инфраструктурата към основните курортни центрове в общината – Чифлик, Бели Осъм, Шипково, Орешак и Черни Осъм, но и разнообразяваме културния живот. Така привличаме повече посетители в общината. Разширяваме и събитийния туризъм с нови и интересни прояви, които също привличат гости.

Как работите с Камарата на строителите в България и по-специално с Областното представителство в Ловеч?

Поддържаме контакти с ОП на КСБ – Ловеч, най-вече по въпроси, свързани с инфраструктурното развитие на региона. Законът за обществените поръчки е един вид бариера за това да може да ангажираме предимно добри строителни фирми, които оперират на територията на региона.

Четете ли рубриката „Общини: кметовете говорят“, която правим съвместно с НСОРБ? Полезна ли Ви е?

Следя и рубриката, и всички материали във вестника с голям интерес. В. „Строител“ ни помага на нас, кметовете, да си „сверим часовниците“ с колегите от страната. Рубриката „Общини: кметовете говорят“ е канал за обмен на добри практики между представителите на местната власт. Споделянето на работещи решения е важна предпоставка за развитието на дейността на общините.