Г-н Кузмов, как бихте представили столичния район „Оборище“, какви са преимуществата му и какво бихте искали да се подобри в него?

„Оборище“ е малък централен район, на територията на който се намират редица ключови държавни институции, административни структури, браншови организации – сградите на Министерския съвет, Народното събрание, Националната агенция за приходите, Българската патриаршия, Българската търговско-промишлена палата и други важни обекти. Тук са и част от театралните сцени в столицата, като Софийската опера и балет, Националния музикален театър „Стефан Македонски“. При нас е и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, която е не само най-голямата в страната, но и най-старият културен институт на следосвобожденска България. Районът ни има изключително богато културно-историческо наследство, в него са концентрирани и повечето храмове на столицата, сред които храм-паметникът „Св. Александър Невски“, църквите „Света София“ и „Св. Петка Самарджийска“, католическата катедрала „Свети Йосиф“, Баня Баши джамия. Ние сме историческият център на града – на територията ни са Централната минерална баня, в която се помещава Музеят за история на София. Под пластовете на съвременния град е и Софийският римски амфитеатър. В „Оборище“ са разположени и някои от най-престижните училища в страната – Първа английска езикова гимназия, 164-та ГПИЕ „Мигел де Сервантес”, Националната художествена академия, НИМ „Любомир Пипков“ и други. Можем да се похвалим с и по-голямата част от дипломатическите мисии в София.

В същото време „Оборище“ е и най-престижният централен жилищен район на столицата. Някои от сградите са сред най-красивите от края на XIX и началото на XX век. Освен че е изключително социален – с множество ресторанти, кафенета и културни пространства, районът е и един от най-добре уредените по отношение на транспортната инфраструктура. Всички видове транспорт минават през „Оборище“. Това е район, в който е престижно да се живее, а цените на имотите са сред най-високите в страната. Доколкото знам, ние държим рекорд за цената на квадратен метър – има имотни сделки за над 5 хиляди евро. На територията ни се намира и една от най-чаровните части на града т.нар. стар еврейски квартал – артистично място, което привлича млади хора, желаещи да живеят в центъра на София при сравнително достъпни условия с добра социална среда.

Според Вас кои са важните проекти за развитието на пътната инфраструктура в р-н „Оборище“?

Както казах, районът разполага с добре развита транспортна мрежа, по която се движи добре уреден обществен транспорт, и благоприятства придвижването пеша, което намалява нуждата от използване на лични автомобили. Това, което ни липсва, може би са малки електрически бусове, които да обслужват тесните улици на Стара София по бул. „Княз Александър Дондуков“. Те биха били в помощ на възрастните и трудно подвижните хора.

Граничим с жп гара Подуяне, където трамвайните линии са с по-широко междурелсие. Това е замислено с първоначалната идея гарата да бъде интегрирана в градската железница – модел, широко разпространен в други европейски столици. Би било добре този проект да се реализира, но е изоставен поради високата му стойност.

Основният ни приоритет е ремонтът на булевардите и на малките квартални улици, които имат нужда от по-сериозни интервенции. За съжаление ограничените ни бюджети позволяват основно извършване на кръпки и временни ремонти на пътните настилки.

До каква степен е решен въпросът с липсата на места в детските градини в района? Какво предвиждате за развитие на образователната инфраструктура?

Недостигът на места в детските градини е дългогодишен проблем за цяла София. Той е в резултат на липсата на цялостно градско планиране през годините. Разрастването на столицата не е било съпътствано от адекватно развитие на социалната и образователната инфраструктура. Изграждането на жилищни сгради без осигуряване на детски градини, зелени площи, търговски обекти и съответната улична мрежа доведе до сериозни дисбаланси. Проблемът е натрупван с десетилетия, а сега недоволството на гражданите е насочено към настоящото ръководство на Столичната община и районите администрации.

В силно застроената централна градска част намирането на подходящи терени за изграждането на нови детски градини е изключително трудно. Водим разговори с инвеститори за строителството на забавачници в партерните етажи на сградите, които ще се реализират срещу съответно обезщетение.

Имаме и наследен проект за нова детска градина на мястото на бившия Птичи пазар, започнат от предходното ръководство на администрацията. Там обаче се сблъскваме със сериозни технически затруднения, свързани с високи подпочвени води, което оскъпява значително и забавя строителството. В момента се извършват необходимите експертизи. Работим и по по-малки проекти – размяна на имоти, придобиване на сгради или помещения от други държавни институции. Изграждането на достатъчно детски градини остава основен приоритет за нас, но решаването на проблема изисква време.

До каква степен е развита ВиК инфраструктурата в района?

ВиК мрежата ни е добре развита, но е остаряла, силно амортизирана и се нуждае от подмяна, за което са необходими мащабни инвестиции, които могат да се реализират с по-големи бюджети. Аварии и пробиви по ВиК инфраструктурата се случват често и те нанасят поражения на пътната мрежа.

Сериозен проблем за нас е и уличното осветление. В 21-ви век в р-н „Оборище“ все още има улици без осветление поради допуснати пропуски в миналото. В момента проектираме изграждането на осветление на улиците „Лисец“, „Буная“ и „Каймакчалан“ и се надяваме до края на мандата то да бъде реализирано. В същото време провеждаме активна кампания за подмяна на уличните лампи с енергоспестяващи и за обновяване на старите стълбове – дейност, която не е извършвана от десетилетия.

В момента изпълняват ли се обекти на територията Ви по Инвестиционната програма за общински проекти?

Реализираме няколко проекта с финансиране от държавния бюджет. Тече ремонтът на трамвайното трасе по бул. „Янко Сакъзов“. Преди около месец приключи цялостното обновяване на осветлението в парк „Заимов“. Изпълняват се СМР на тротоарите по централни булеварди, като „Васил Левски“, „Янко Сакъзов“ и „Мадрид“. Започна и ремонтът на пространството пред Дома на киното. Както казах, мислим и за малките улици, но нямаме потенциала и средства да ги обновим бързо или едновременно. Важно е да се отбележи, че на територията на район „Оборище“ има над 600 000 кв. м тротоари и малко повече улични трасета, които в голямата си част сме наследили в изключително лошо състояние. Годишният бюджет, който получаваме от СО, е около 250 000 лв. – сума, която е крайно недостатъчна и не отразява реалните нужди на централния район. Столичната община инвестира допълнително в СМР на улици и тротоари, но дори с тези средства нуждите на района остават значително по-големи.

Сред по-значимите предстоящи проекти е ремонтът на северната и източната фасада на Централната минерална баня, а след време ще се реализира цялостно преформатиране и възстановяване на функциите й като модерен СПА център.

Обновяват ли се публични обекти в р-н „Оборище“ с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)?

Има училища в района, които са включени в програми за ремонт с европейско финансиране. Такъв предстои на допълнителен корпус към 164-та ГПИЕ „Мигел де Сервантес” – сграда, която е паметник на културата. Извършват се частични ремонти на покриви, спортни площадки и други подобрения. Във връзка с преминаването към едносменен режим на обучение нуждата от разширяване на училищната база и осигуряване на допълнителни пространства е значителна.

В р-н „Оборище“ се реализират и проекти с финансиране от Норвежкия финансов механизъм, Проект „Красива България“ и Националния доверителен Екофонд. Един от тях е цялостната рехабилитация на минералните чешми при Централната минерална баня.

Имаше ли интерес към програмата за саниране на жилищни сгради по НПВУ?

Интерес към програмата имаше, но одобрените обекти в района ни са сравнително малко. Причината е точковата система за оценка, която поставя по-малките сгради – каквито са повечето в р-н „Оборище“ – в неравностойно положение. Четири обекта се санират със 100% безвъзмездно финансиране по Етап I на програмата и още седем се реализират със съфинансиране от етажната собственост по Етап II.

Какво е състоянието на сградите паметници на културата, които са частна собственост?

На територията ни има значителен брой обекти със статут на културни ценности и се очаква нови 17 да бъдат включени в списъка, като състоянието им е различно. Такава е „Къщата с ягодите“ на ул. „Сан Стефано“ №6, където в момента се извършват реставрационни дейности.

В случаите, в които районната администрация е съсобственик, водим активни разговори с останалите собственици за започване на необходимите ремонтни дейности след изготвяне на конструктивни становища. Такива примери са имотите на ул. „Искър“ №18 и ул. „Сердика“ №34. Когато сградите са изцяло частна собственост и са занемарени, законовите ни правомощия се ограничават до издаване на предписания за обезопасяване. Необходими са законодателни промени, които да стимулират добрата поддръжка чрез данъчни облекчения и санкции при неизпълнение. Работим и върху въвеждане на правила за цветова идентичност на Стара София, за да се прекрати безконтролното и неестетично саниране.

Какви проекти ще предложите за финансиране от капиталовата програма на СО за 2026 г.?

След приключване на ремонта на бул. „Янко Сакъзов“ е необходимо да продължим с рехабилитацията на трамвайното трасе по бул. „Мадрид“ до жп гара Подуяне. Особеното при този проект е, че се изпълнява без спиране на трамвайния и автомобилния трафик, което изисква сериозна организация на движението и допълнителни усилия. Сред приоритетите е и подмяната на напоителната система в парк „Заимов“, която не функционира от години. Предвиждаме и проектиране на ремонта на четири от мостовете над река Перловска, намиращи се на територията на района. Макар че бюджетите за тези обекти са одобрени по Инвестиционната програма за общински проекти още през 2024 г., средствата все още не са предоставени.

Как можете да си сътрудничите с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Към районната администрация вече функционират два консултативни съвета – Граждански и Експертен. В тях участват активни граждани, представители на институции, бизнес, образователни и браншови организации. Подсещате ме, че не сме включили представители на Камарата на строителите в България в Експертния съвет, което ще бъде коригирано. Вярвам че активното участие на КСБ в съвета ще бъде ценно и за двете страни. Експертизата на КСБ може да ни е много полезна при решаването на възникващите проблеми. Добре е да работим съвместно в интерес на гражданите, бизнеса и устойчивото развитие на района.

В началото на 2026 г. какво бихте пожелали на жителите и гостите на София?

Надявам се през тази година администрацията ни да се държи на нивото на очакванията на гражданите. Градското планиране и строителството са може би двете най-важни неща, които дават облика на столицата ни. Затова партньорството с КСБ е много важно за нас. Остават две години от мандата, а има много предизвикателства, които трябва да преодолеем. Но бъдещето на район „Оборище“ и София зависи не само от администрацията, то е отговорност и на гражданите. Казвал съм и друг път - ние сме „скачени съдове“ и трябва да действаме заедно, за да живеем в безопасна и красива градска среда. Нужни са усилията на всички ни.