Г-жо Вълчева, бихте ли казали накратко какво е характерно за Хисаря – битът и поминъкът на населението, животът в селата? На територията Ви се намира известното с. Старосел.

Нашата община се отличава с красива природа, богата история и значимо културно наследство. Хисаря е известен със своите минерални извори и термални води, които са основа за развитието на балнеотуризма. Градът има дълга и значима история, датираща от древността. В района са открити археологически находки, които свидетелстват за присъствието на тракийски племена и по-късно на римляни. През вековете Хисаря е бил важен център. Местните жители пазят и поддържат своите традиции и обичаи. В общинския център често се организират фолклорни събития, празници и фестивали, които привличат гости от други части на страната.

Тракийският култов център в с. Старосел е популярен със своите храмове и гробници, включително Четиньова могила. Открит през 2000 г., той е най-големият тракийски царски комплекс в Югоизточна България, който е експониран и е достъпен за посетители целогодишно.

Поминъкът на населението е свързан най-вече с туризма, особено балнеотуризма. Минералните извори и термалните води са основа за изграждането на множество балнеоцентрове и санаториуми. Освен това в града има добри условия за конгресен туризъм благодарение на оборудваните зали и модерната техника в големите хотели.

Община Хисаря е пример за съчетание на традиция и модерност, място, в което хората живеят в хармония с природата и пазят своето културно наследство.

Хисаря е безспорен курортен център, който се отличава и с чистота. Това резултат от програмата Ви за опазване на околната среда ли е?

Полагаме постоянни усилия за опазване на околната среда и осигуряване на по-добро качество на живот за всички. Общинската програма за опазване на околната среда (2021-2027) има за цел да предотврати замърсяването, да намали риска за здравето на хората и да съхрани природните ни ресурси.

Грижата за чистотата на водите е основен приоритет. Работим за подобряване на ВиК мрежата и за строг контрол върху качеството на водните ресурси.

В областта на управлението на отпадъците прилагаме съвременни решения, насърчаваме рециклирането и разделното събиране, като осигуряваме специализирани контейнери във всички населени места. Компостиращата инсталация, която функционира от 2022 г., е важна стъпка към намаляване на биоразградимите отпадъци. Освен това сме насочили усилията си към почистването на нерегламентирани сметища и засилваме контрола, за да предотвратим нови замърсявания.

Активно ангажираме жителите на общината в инициативи за екологична осведоменост и опазване на околната среда. Стремим се да подобрим информационния достъп, за да могат всички граждани да се възползват от възможностите за разделно събиране и рециклиране. Опазването на природата е отговорност на всички ни.

Развитието на Хисаря като балнеологичен център е свързано пряко и със строителството. Колко са издадените разрешения за строеж през 2024 г.?

Да, както казах, туризмът е основен двигател на икономиката на общината заради наличието на уникални природно-климатични ресурси, богато културно-историческо наследство и лечебни минерални извори. Хисаря е пример за устойчива дестинация, която привлича все повече туристи и предлага „за всеки по нещо“, като успява да задържи интереса и на различни целеви групи посетители. Усилията на общинското ръководство за развитие на инфраструктурата – пътна и ВиК мрежа, благоустрояване и озеленяване, дават резултат. Доказателство за това са и многото престижни награди, които спечелихме през последната година, сред които са отличието на European Spas за „Иновативна СПА дестинация“, приз за Принос в развитието на туризма, първо място в категория „Туризъм“, подкатегория „Балнео туризъм“ на престижната церемония Spring Bright Awards 2025 – Национални награди за бизнес и туризъм.

През 2024 г. са издадени 103 разрешения за строеж, включително за нови жилищни сгради, къщи за гости и хотели. Интересът на инвеститорите не е малък. Сред значимите проекти са нов 5-звезден хотел „Аспи Билдинг“, чието строителство вече е започнало, разширение на хотел „Сана Спа“ и нов хотел на мястото на бившия санаториум на БДЖ. С тези инвестиции и подобрения Хисаря затвърждава позицията си като предпочитана туристическа дестинация, привлекателна както за почивка, така и за правене на бизнес.

_{Първа копка в с. Кръстевич за изграждане на водопровод в селата Кръстевич, Беловица и Старосел}

Разкажете повече за минералната вода и хотелската база?

Минералните води са стратегически ресурс за община Хисаря. Находище „Хисаря“ (№ 93) е с национално значение и включва 13 естествени извора и 6 сондажа, разпределени в източна и западна зона. Общият дебит на водата е 32 л/сек с температури от 26°C до 52°C. Водите са слабо минерализирани и подходящи за балнеолечение, като се използват при бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни заболявания. Някои източници, като „Момина баня“, позволяват радонови инхалации. Водите от с. Красново и с. Старо Железаре са предназначени основно за питейна употреба. Големият брой консуматори и разпокъсаната мрежа от локални тръбопроводи от водоизточниците към тях прави сегашната експлоатация на водата нерационална. Общината проучва възможности за вторично използване на термалната енергия в оранжерии и други стопански дейности, както и за оптимизиране на дебита в балнеоцентровете.

93% от хотелската база са съсредоточени в Хисаря и с. Старосел. Туризмът в Хисаря бележи ръст и през 2024 г. бяха категоризирани 11 нови места за настаняване, когато отвори врати и първият 5-звезден хотел с 520 легла, привличайки над 13 000 туристи. В с. Черничево също бе открит нов обект – къща за гости. Данните сочат, че през миналата година броят на категоризираните места за настаняване е 136 с общо 3656 легла, а реализираните нощувки са 390 508. Посетителите предпочитат по-високия клас настаняване – най-търсени са 3- и 4-звездните хотели. Общината продължава да насърчава инвестициите и устойчивото развитие на туристическия сектор.

_{През април започнаха строително-монтажните работи по реконструкция на бул. „Иван Вазов“}

Какви социални дейности развивате и изпълняват ли се строителни проекти в това направление?

Общинската администрация на Хисаря работи активно за подобряване на социалните услуги, осигуряване на подкрепа на уязвимите групи и особено за решаване на проблемите на младежката заетост. Социалните дейности включват широка гама от услуги – от грижа за децата в риск до специализирани служби за възрастни хора. На територията ни функционират Център за обществена подкрепа, два дневни центъра за стари хора, Дом за стари хора „Св. Иван Рилски“ и частен дом „Резиденция дядо Ради“. Действа и механизмът „Лична помощ“ за хора с увреждания, както и „Асистентска подкрепа“ за лица с ограничена възможност за самообслужване. Домашният социален патронаж и програмата „Топъл обяд“ осигуряват грижи за над 120 потребители. С решение на Общинския съвет на Хисаря се предоставя еднократна финансова помощ от 500 лв. за новородено или осиновено дете при определени условия.

През април стартира модернизацията на Дома за стари хора „Св. Иван Рилски“ в с. Старосел. Финансирането е осигурено от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). В рамките на проекта се изпълняват ремонт, въвеждане на мерки за енергийна ефективност, монтаж на фотоволтаична система и обновяване на оборудването. С реализирането на всички заложени дейности ще се осигурят по-добри условия за живеещите в него 26 възрастни.

_{Втори античен фестивал „Диоклецианополис – кръстопът на времето“}

Какви други строителни проекти са в ход?

През 2024 г. бяха издадени разрешенията за строеж за благоустрояване на двата входа на Хисаря, включващо монтаж на улично осветление, озеленяване и надграждане на инфраструктурата. Проектът за изхода към с. Михилци се реализира на път III-642 в участъка от км. 7+166 до км. 7+963 и е за благоустройство и изграждане на осветление. Аналогичен проект се изпълнява и за изхода към Пловдив, който е в два етапа – първи за изграждане на улично осветление, и втори - за поставяне на мантинели.

Планираме цялостно обновяване на парковете, което ще обхване подмяна на осветление, създаване на нови зони за отдих и монтаж на модерно парково обзавеждане – пейки, кошчета за отпадъци, стойки за велосипеди и перголи. Предстои обществено обсъждане и възлагане на проект за благоустройството на парк „Момина баня“, който е сред най-големите в града.

Казахте, че за 2024 г. са издадени 103 разрешения за строеж. Колко от тях са в селата за изграждане на жилищни сгради и къщи за гости?

За миналата година 9 от строителните разрешения са за нови жилищни обекти в селата ни, а в Хисаря са 12. Има жилищни сгради, които се преустройват в къщи за гости. От началото на 2025 г. до сега са издадени разрешения за 3 нови жилищни обекта.

В последните години се наблюдава ръст на селския туризъм, тъй като все повече хора търсят възможности за почивка в чиста околна среда. Селата в общината предлагат тези условия, като се отличават и със спокойствие, близост до природата и усещане за общност. Всяко от населените ни места има своя уникална атмосфера, като някои от тях са известни с минералните си извори, културното си наследство и традиционния поминък. Основните дейности в селата включват земеделие, животновъдство и малък бизнес, свързан с производство на местни продукти. Те имат и богат културен живот – празници, фолклорни фестивали и инициативи за съхранение на местните обичаи. Въпреки предизвикателствата, свързани с демографските промени и икономическите възможности, селата на община Хисаря остават привлекателно място за живот и развитие.

Какво прави администрацията Ви по отношение на образователната инфраструктура?

Силна е ангажираността ни към образованието на децата. Усилията ни са насочени към модернизация и подобряване на условията в учебните заведения. Внедряването на STEM система в училищата е ключова стъпка към осигуряване на качествено и иновативно обучение. Работим и за реконструкцията и внедряването на мерки за енергийна ефективност на сградите на училищата, за да осигурим по-добра среда за учениците. Общината инвестира и в обновяване на детските градини, за да ги направим по-безопасни и модерни за най-малките жители. Всички наши инициативи са част от последователната политика на администрацията в подкрепа на младото поколение и създаването на по-добри условия за тяхното образование и развитие.

Какви проекти реализирате по европейските програми?

Успешно изпълнихме няколко значими проекта, с които подобрихме пътната, ВиК, образователната и туристическата инфраструктура. Сред тях е „Античният град Диоклецианопол (гр. Хисаря)“, финансиран от ОП „Региони в растеж“ (ОПРР), който включи консервационно-реставрационни дейности по важни исторически обекти, като Римските терми, южната крепостна порта „Камилите“ и Североизточната бойна кула.

През миналата година стартира модернизацията на Средно училище „Христо Смирненски“ по НПВУ. Тя е за подмяна на дограма, полагане на топлоизолация, осигуряване на достъпна среда, вътрешни ремонтни дейности и смяна на осветителна инсталация и етажни табла. Целта е да се подобрят условията за учениците.

Друг важен проект е „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа“, финансиран от Програмата за развитие на селските райони, който обхваща водопроводната мрежа в селата Старосел, Кръстевич и Беловица. Значим е и проектът „Подкрепа за енергийно ефективни системи за улично осветление“ в Хисаря, който е за подмяна на осветителните тела с LED, модернизация на захранващата мрежа и система за управление на уличното осветление в града.

И не на последно място е кампанията, финансирана от Националната програма на МОСВ и ­ПУДООС „Чиста околна среда – 2024 г.“. Тя включва два проекта - „Любим зелен кът за игри и детски смях“ в общинския център и „Облагородяване на централната зона в с. Старо Железаре“.

Два проекта са на идейна фаза и очакваме тяхната реализация. Единият е в рамките на Концепцията за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) с водещ партньор община Пловдив. Проектът „По пътя на Античността“ включва участие на община Хисаря с инвестиции по Програма „Развитие на регионите“. Заложените дейности са заснемане, проектиране и консервационно-реставрационни работи на Западната и Северната крепостна порта, консервация и експониране на Римската семейна гробница и изграждане на туристически информационен център. Вторият отново е по КИТИ с водещ партньор община Карлово. Проектът цели насърчаване на икономическата активност и устойчивото развитие на региона на Средна гора и Средна Стара планина. Участието на Хисаря е свързано с консервация, реставрация и експониране на Тракийския култов център в с. Старосел.

Как се грижи местната администрация за съхранението и поддържането на историческите архитектурни забележителности.

В района на община Хисаря има множество археологически обекти и паметници на културата, но голяма част от тях не са проучени. През последната година беше завършен проектът „Античен град Диоклецианопол – Перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя“. Той включи южната крепостна порта „Камилите“, където бяха извършени заснемане, консервационно-реставрационни работи на източната и западната кула, фасадата на портата и вътрешното стълбище, експониране и социализация, художествено осветление, изграждане на асансьор и нова стълба в най-западната кула. Освен това на Североизточната ъглова кула от крепостната стена и Римските терми бе извършено заснемане, консервационно-реставрационни работи на помещение №1 и помещение №1А, експониране и социализиране, художествено осветление и изграждане на защитно покритие над археологическите структури.

С тези проекти целим не само съхраняване на културното наследство, но и то да стане по-достъпно за посетителите.

Приемането на държавния бюджет се забави. Как влияе това на работата на общината?

Вече няколко години общините работят в политическа нестабилност и остават най-солидната за гражданите институция. За съжаление законодателството в сферата на публичните финанси не е подготвено за подобни периоди на късно приемане на националната финансова рамка. Общинските и държавният бюджет са като скачени съдове. Влязохме в 2025 г. без прогнози, без ясна рамка какви ресурси могат да се планират както за капиталовата програма, така и за ремонтната и за делегираните дейности. Това ни поставя в ситуация, в която половината година е отминала, а голяма част от дейностите още не са стартирали.

Какво искате да кажете на финала, г-жо Вълчева, в съвместната рубрика на в. „Строител“ и НСОРБ „Общини: кметовете говорят“, на читателите на изданието и на българските строители?

На читателите – да посетят Хисаря и да преоткрият нашата община. А на строителите – да дерзаят! Да не се препъват в трудностите и да вярват, че доброто предстои. Не само за строителния бранш, а за всички.