Г-н Димов, 2026 г. е поредната година, в която общините работят без приети бюджети. Пред какви предизвикателства Ви изправя това?

Липсата на приет държавен бюджет и съответно на ясна финансова рамка поставя всички общини в сложна ситуация и аз искрено се надявам това да е една от първите задачи, с които да се заеме новото правителство. За поредна година сме изправени пред предизвикателството да работим в условията на ограничена предвидимост, което затруднява както текущото планиране, така и реализацията на нови проекти и политики. Най-сериозният проблем е свързан с невъзможността да планираме дългосрочно капиталовите разходи и инвестициите. Общините няма как да стоят на пауза и да чакат приемането на държавния бюджет, защото те трябва да продължат да изпълняват своите ангажименти към гражданите – поддръжка на инфраструктура, социални услуги, образование, чистота и благоустройство, но при липса на конкретни параметри това изисква повишено внимание и оптимизиране на всеки разход. Допълнителен натиск оказват и растящите цени на електроенергията, строителните материали и услугите, както и увеличението на минималната работна заплата – фактори, водещи до по-високи разходи за общинските дейности. Въпреки това нашата цел остава една и съща – да осигурим нормално функциониране на всички системи и да не допускаме забавяне на предлаганите услуги на гражданите.

Кои са най-големите текущи и предстоящи проекти в Димитровград в сферата на пътната, образователната, социалната и екологичната инфраструктура?

Община Димитровград е изключително активна и работи по множество проекти, финансирани с европейски, държавни или собствени средства. Към март 2026 г. в процес на изпълнение са 37 инфраструктурни проекта на обща стойност над 40 млн. евро. Това са инвестиции в пътната, образователната, социалната, културната и екологичната инфраструктура. Сред ключовите пътни проекти е ремонтът на отсечката кв. „Марийно“ – Бряст – Здравец – Странско на стойност 7 669 378 евро и в близките няколко седмици се очаква да започнат строителните дейности по него.

В образователната инфраструктура инвестираме в обновяване на училища и детски градини, модернизиране на материалната база и подобряване на условията за обучение. Предстои ни да извършим ремонт на двора на ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“ за 600 000 евро. Професионалната гимназия е държавно училище и това ограничава в известен смисъл възможностите ни като местна власт да оперираме там. Предвидили сме и обновяване на двора и площадките на ОУ „Д. Н. Матевски“ в гр. Меричлери на стойност 705 000 евро. Заложили сме и ремонт на ДГ „Лилия“, където ще внедрим мерки за енергийна ефективност.

В социалната сфера реализираме проекти за разширяване и модернизация на тези услуги. Предстои сключване на договор за сградата на ул. „Захари Зограф“ 35, в която се помещават пет социални услуги. Ще бъде направен ремонт и ще се инсталират фотоволтаични системи за обезпечаването на собствените нужди от енергопотребление за 474 845 евро. Бившата детска градина „Йорданка Чанкова“ също е сред обектите, предвидени за основен ремонт. Там ще бъде изграден Общностен център за ранно детско развитие. Проектът е на стойност 1 083 939 евро. Един от дългоочакваните проекти, за който поех ангажимент, е изграждането на Център за резидентна грижа за лица в над­трудоспособна възраст без увреждания, или т.нар. Старчески дом. Той ще се помещава в източното крило на бившата АТЗ болница. Вече са извършени всички дейности, свързани с облагородяване на дворното пространство, и сме пред обявяване на процедура за изпълнител. Предвидените средства са в размер на 1 083 939 евро.

Сред ключовите инвестиции в екологичната инфраструктура е изграждането на общинска система за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци, финансирана по Програма „Околна среда 2021–2027“, на обща стойност над 2,3 млн. евро. Изпълнението й ще допринесе за по-ефективно управление на отпадъците и подобряване на екологичната среда в общината. Реализираме и проект „За по-чист въздух в община Димитровград“ на стойност над 8 млн. евро. Неговата цел е да се повиши качеството на атмосферния въздух в общината чрез намаляване на емисиите на ФПЧ10 от битовото отопление като един от основните източници на замърсяване на въздуха. Това става, като се подменят отоплителни устройства на твърдо гориво на домакинства с екологични алтернативи – климатици, термопомпи и пелетни устройства. Работим и по проект „Зелени мерки за подобряване качеството на въздуха в община Димитровград“ за 1 762 323 евро.

В сферата на културата също сме заложили няколко знакови обекта, по които ще работим. Един от тях е рехабилитация на стенописната галерия на открито в с. Крепост и изграждане на цялостна инфраструктура до местността Хасара, с. Сталево, за 750 000 евро. Другият е за обогатяване на комплекса „Светилището на нимфите и Афродита“ край с. Каснаково за 310 000 евро.

Какво е състоянието на ВиК мрежата и какви са плановете за нейното развитие?

Макар че ВиК инфраструктурата е в юрисдикцията на ВиК асоциациите, през последните години ние си написахме домашното и значително подобрихме мрежата на територията на общинския център, където загубите са сведени до минимум. Не така стоят нещата обаче в малките населени места, където тя се нуждае от подмяна и модернизация. Това може да се случи единствено с осигуряването на необходимия финансов ресурс (и той не е никак малък) – било то с държавни или европейски средства. Такъв засега за съжаление не е наличен. Асоциацията по ВиК – Хасково, координира водната стратегия на територията и има за задача да подпомага реализацията на проекти за изграждане и модернизация на водопроводи, канализация и пречиствателни съоръжения. В момента по Програма „Околна среда 2021-2027“ се очаква да започне изпълнението на няколко важни ВиК проекта, свързани с подмяна на напорен довеждащ водопровод и рехабилитация и ремонт на пречиствателна станция за питейни води. След приключването им ще бъде предотвратен рискът от евентуален воден режим, както се случи в някои други населени места в страната. За съжаление усложнената политическа обстановка и липсата на конкретни управленски решения забавят изпълнението им.

На дневен ред е стартирането и на друг важен проект, а именно довеждащи магистрални водопроводи от нова вододайна зона до водоема на с. Крепост на стойност 971 454 евро. С неговото реализиране ще осигурим и гарантираме нормално водоподаване за новата индустриална зона, обособила се между Хасково и Димитровград.

Какви проекти имате по Инвестиционната програма за общински проекти?

Инвестиционната програма е едно най-важните решения на държавата в последните години. С нея се даде възможност да бъдат финансирани наболели проблеми в общините, свързани с ВиК, пътна инфраструктура, културни и спортни обекти, които пряко ще повишат качеството на живот в съответните населени места. Проектите на Димитровград, включени в Приложение №3, са 6 на стойност над 15 млн. евро. Както споменах, предстои стартирането на много важен проект, а именно довеждащи магистрални водопроводи от нова вододайна зона до водоема на с. Крепост, с което ще решим проблем, свързан с осигуряването на вода не само за с. Крепост, а и за бизнеса, инвестирал в обособената там индустриална зона.

Приключваме големия ремонт и облагородяване на парк „Вапцаров“, включително осигуряване на достъпност за хора с увреждания за 2 300 813 евро. В близките месеци паркът ще бъде въведен в експлоатация. На финала сме и на мащабен ремонт с прилагане на мерки за енергийна ефективност и преустройство на Междуучилищен център в Къща на изкуствата за близо 1,2 млн. евро, която до няколко месеца трябва да бъде завършена.

Работи се по основния ремонт на 40 улици в кв. „Черноконево“ за 6 646 794 евро. Това включва подмяна на подземна инфраструктура, нови тротоарни настилки и асфалтиране на уличната мрежа в целия квартал. Реализираме и проект, свързан с рехабилитация и основен ремонт на общински път между селата Горски извор и Ябълково до жп гара с. Ябълково за 3 527 913 евро. Извършваме и основен ремонт на пътната конструкция, асфалтиране и обезопасяване на пътя с. Добрич – с. Крум – жп гара с. Крум за 920 325 евро. След приключване на тези дейности близо 70% от общинската пътна мрежа ще бъдат рехабилитирани и отговарящи на очакванията на нашите съграждани.

Какви са плановете на администрацията по отношение на финансовата рамка за 2026 г?

Общините в България са силно зависими от централната власт и в тази връзка е много важно какви ще бъдат параметрите на държавния бюджет. Надявам се той да бъде подложен на обсъждане и да се приеме в кратки срокове, защото както казах, от финансовата рамка на държавата до голяма степен зависят и нашите финансови параметри и политиките, които да приложим на местно ниво. Иначе моят дългогодишен принцип на управление е стриктната финансова дисциплина – разходите ни да съответстват на реално акумулираните ни приходи, т.е. да харчим толкова, колкото имаме.

Към 30 юни трябва да бъдат финализирани проектите, които се финансират от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Колко проекта се реализират в Димитровград, на каква стойност са и в какви направления?

В момента изпълняваме шест проекта на обща стойност 2 749 057 евро, от които четири са за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, един е за въвеждане на мерки за ЕЕ в административна сграда и един – за инсталиране на фотоволтаични системи в обект за социални услуги, закупуване на електрически превозни средства и изграждане на зарядни станции. Всички те ще бъдат приключени в рамките на следващите 20 дни.

Имаше ли интерес от гражданите към програмата за саниране на жилищни сгради по НПВУ?

Община Димитровград беше една от най-активните, когато програмата стартира. Направихме срещи със сдруженията на собствениците, домоуправителите, като вследствие на нашата активна работа близо 60 сдружения успяха да направят енергийно и конструктивно обследване и да подадат документи за финансиране. За съжаление само два блока от първия етап на програмата по НПВУ бяха одобрени и още два по втория, където се предвиждаше 20% самоучастие.

На по-късен етап по линия на Справедливия преход по Програма „Региони в растеж“, в който попада и община Димитровград, бе отворена нова процедура. По нея още 7 многофамилни сгради получиха одобрение и в момента текат процедури за избор на изпълнител. Всички останали обекти с необходимата документация са в т.нар. Резервен списък. И тук отново е ролята на държавата за осигуряване на ресурс, с който тези блокове да бъдат санирани. Наскоро бе приет Национален план за сградно обновяване, разработен в изпълнение на изискванията на директива (ЕС2024/1275) относно енергийните характеристики на сградите, в който се определя дългосрочна траектория за трансформация на сградния фонд до 2050 г. В България значителна част от сградния фонд е построена преди въвеждането на съвременните изисквания за ЕЕ. Тези сгради са с ниски топлотехнически характеристики, остарели отоплителни системи и имат висок потенциал за енергийни спестявания. Планът предвижда до 2030 г. намаление на средното потребление на първична енергия в жилищния сграден фонд с най-малко 16% спрямо 2020 г., както и обновяване на около 56 млн. кв. м жилищна площ. До 2035 г. – намаление на средното потребление на първична енергия с 20-22%, както и обновяване на около 79 млн. кв. м жилищна площ. От 2040 г. до 2050 г. – постигане на дълбока декарбонизация на сградния сектор и трансформация на националния сграден фонд във фонд от сгради с нулеви емисии. Дали ще се случи, предстои да видим, но определено това е едно от предизвикателствата пред държавата в следващите години.

Един от проблемите, за които алармират и местните власти, и строителният бранш, е свързан със забавянето на плащанията от страна на държавата за проектите с финансиране от НПВУ и от Инвестиционната програма за общински проекти. Каква е ситуацията при Вас?

Текущите плащания за проектите, финансирани от НПВУ, към момента се осигуряват своевременно и нямам информация за забавяне. Не така обаче стоят нещата с Инвестиционната програма. В двата варианта на Закона за държавния бюджет, които отпаднаха, бяха предвидени 960 млн. евро за разплащане по тези проекти, но след приемане на така наречения Удължителен бюджет, тази сума беше намалена наполовина – на 460 млн. евро. Това е крайно недостатъчно за осигуряване на аванси, междинни и окончателни плащания за всички проекти, които се изпълняват към момента от общините. Надявам се правителството да заложи в новия бюджет достатъчно средства, за да бъдат финансово обезпечени и приключени навреме стартиралите обекти, а тези, които не са започнали – да получат аванси и да стартират възможно най-скоро. В противен случай ще изпаднем в неловка ситуация, в която потърпевши ще бъдат всички граждани.

Как според Вас може да си сътрудничите по-ефективно с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Партньорството между КСБ и общините може да бъде изключително полезно както за местната инфраструктура и икономика, така и за гражданите. Най-успешният модел е сътрудничество, основано на дългосрочно планиране, професионален диалог и прозрачност. Редовни срещи между кметове, общински експерти и строителния бранш могат да се организират под формата на регионални форуми, годишни конференции и обществени дискусии по важни проекти. В крайна сметка, когато местните власти и строителният сектор работят като партньори, резултатът е по-качествена инфраструктура, по-добра градска среда и по-високо качество на живот за хората.

Четете ли в. „Строител“ и доколко рубриката „Общини: кметовете говорят“, която реализираме съвместно с НСОРБ, е полезна за Вас?

Според мен е по-важно гражданите и бизнесът да четат рубриката, но да, чета в. „Строител“. Вестникът е авторитетен източник на специализирана информация. Намирам рубриката, в която давате глас на местната власт, за много полезна, защото е още един канал за информация и популяризиране на дейностите и работата на кметовете. „Общини: кметовете говорят“ показва в национален мащаб как с общи усилия и разбиране трансформираме средата, в която живеят хората. Тя предоставя отлична платформа за диалог между местната власт, държавата и строителния бранш. Поздравявам екипа на вестник „Строител“ за последователната политика да отразява приоритетите на общините. Продължавайте да бъдете коректив и партньор в развитието на модерна България!