Г-н Каменов, участвахте в среща с ръководството на КСБ и Областното представителство на организацията във Враца, която беше петнадесетата от поредицата срещи на Камарата с местните власти за мандат 2023-2027 г. На кои от обсъжданите теми бихте сложили акцент?

Ключова тема, която касае и строителния бранш, и общините, е осигуряването на достатъчно кадри, за да може да се развива икономиката в цялата страна. Това е първият основен проблем. Като втори значим въпрос бих очертал нормативните промени, които са важни за всички страни в строително-инвестиционния процес. Изключително удовлетворен съм, че с КСБ говорим на един език за необходимостта от коригиране на рестриктивните норми в Закона за обществените поръчки (ЗОП), Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за защита от шума в околната среда, които в някаква степен пречат на строителните дейности. По отношение на ЗОП е необходимо да отпадне възлагането на „най-ниска цена“, което в повечето случаи означава най-ниско качество. В ЗУТ са нужни промени за гаранциите на обектите, както и за начините на контрол и приемане на строителните проекти, което също е от изключителна важност.

В срещата с КСБ коментирахме и ключовите приоритети за развитието на Враца и региона. Един от тях е изграждането на първия в страната комплексен образователен център, наречен Център за енергийно развитие и нови науки (ЦЕРНН). Неговата задача ще е да подготвя технически кадри за развитието на икономиката както в сферата на енергетиката, така и в строителството, проектирането, IT. Така в бъдеще ще имаме подготвени специалисти за фирмите и градовете не само в Северозападна България, но и в цялата страна, защото без кадри няма как да има развитие на икономиката и на бизнеса. Друг приоритет, който обсъдихме, са идеите за развитие на туризма в региона, което до голяма степен е свързано със строителството в нашата област. С КСБ коментирахме изключително важни теми за нас, които съм сигурен, че ще дадат основата за едно много по-различно, стабилно и устойчиво развитие на Враца и региона.

Може ли да ни разкажете малко повече за ЦЕРНН? Този проект е много интересен и иновативен и мисля, че никъде другаде не се прави такова нещо.

Това ще е първият подобен образователен център не само у нас, но и на Балканите. Идеята е в един голям образователен кампус да бъде изградена регионална техническа гимназия по енергетика и IT технологии. В ЦЕРНН ще има и университетски кампус, където ще бъдат позиционирани катедри на няколко висши училища. Вече имаме споразумение със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с Техническия университет – София, и с Висшето училище по телекомуникации и пощи, които да имат свои учебни пространства във Враца. Така учениците, които ще завършват регионалната гимназия по енергетика и IT технологии, буквално ще могат да продължат образованието си в съседната сграда. През цялото време на обучението ще могат да работят – в 8-и и 9-и клас като стажанти, а в 11-и и 12-и клас вече и като официални служители на съответните фирми, позиционирани в третия корпус на ЦЕРНН, който ще бъде развоен център. В него смятаме да привлечем поне 30 големи национални и международни компании, които да изградят офиси. Всяка фирма ще има възможност да „осинови“ (да дава стипендии на ниво близко до трудово възнаграждение) по половин паралелка от всеки курс, така че от първия учебен ден тези ученици ще бъдат свързани със съответната компания и тя ще си гарантира бъдещите служители. Така бизнесът може да бъде спокоен, че подготвя кадри, от които има нужда, и то по начина, който е подходящ за спецификата на работа на съответната фирма. ЦЕРНН ще бъде център, в който ще се учи, ще се работи, ще се създават кадри. А освен изграждането на специалисти в него ще се генерира и продукт с добавена стойност, от който икономиката както на града, така и на страната ще има нужда.

Сигурен съм, че този образователен център освен регионален може да се превърне и в национален, дори и в балкански, защото гладът за инженери, за IT кадри, за специалисти в енергетиката е изключително сериозен и без подготовката на такива нито България, нито Враца ще се развива в бъдеще.

Радостно е, че наши партньори в този проект са Министерството на образованието и науката в лицето на министър Красимир Вълчев, Министерството на енергетиката в лицето на министър Жечо Станков, АЕЦ „Козлодуй“, Българският енергиен холдинг, големите компании, които ще изграждат новите блокове на АЕЦ „Козлодуй“. В момента преговаряме с доста международни компании в сферата на телекомуникациите, IT технологиите и енергетиката, които съм сигурен, че много скоро официално ще станат наши партньори.

Тази година ни предстои подготовката на техническия проект на ЦЕРНН, който ще бъде в студентския град на Враца. Вече направихме обследването на сградите и се надявам още следващата година с подкрепата и на правителството да бъдат осигурени средствата за изграждането на центъра, за да може 2027 г. да е първата година, в която ще имаме прием в ЦЕРНН. Нашите бъдещи планове включват в него да има и детска градина с ясла, начално и основно училище, зона за развитие на жилищни комплекси, в които да живеят специалисти, работещи там. Целта ни е мястото да се превърне в град на знанието, на технологиите и на високата добавена стойност, с което съм сигурен, че регионът, който се сочи като най-беден, ще се превърне в най-бързо развиващия се в страната и областта.

Това наистина е страхотна идея. Пожелавам Ви успех! Една от целите на тези срещи, които провеждаме, е браншът да се запознае с инвестиционните намерения на общините. Бюджетът на Враца вече е приет. Кои са основните проекти, които ще се реализират през 2025 г., като тук имам предвид по Инвестиционната програма за общински проекти, по НПВУ и по европрограмите?

Главните ни проекти са свързани с развитието на града и на инфраструктурата в общината. Предвиждаме да довършим обновяването на пешеходната зона в централната градска част. Ще работим за подобряването на състоянието на ВиК инфраструктурата в големите населени места, на градската среда, строителството на паркинги, улици, тротоари, улично осветление, така че градът да бъде с добра визия. Сред нашите приоритети е и развитието на социалните услуги, както и създаване на нови такива.

Предвиждаме да закупим допълнително екологични транспортни средства, така че до края на годината Враца да се превърне в първия град и първата община на Балканския полуостров с изцяло електрически градски транспорт. Такъв ще има не само за града, а и за населените места в общината. Неслучайно четвърта поредна година Враца е сред градовете с непревишени нива на фини прахови частици и с доказано чист въздух.

С развитието на богатата културна програма, която имаме в града, като сериозно предизвикателство се очертава нуждата от изграждане на бази за настаняване, хотелски комплекси, Airbnb комплекси, къщи за гости. Туристическият поток към Враца се увеличава непрекъснато и в момента липсата на достатъчна хотелска база, в която да настаним всички посетители, е сред основните проблеми, а нашият град се развива като бъдеща фестивална столица.

Това, което казахте на срещата, беше много интересно. Вие апелирахте към строителния бранш да построи голям хотел, за да се отговори на нуждата от леглова база.

Враца има глад не за един, а за няколко хотела, както и за къщи за гости, за вилни зони, за малки жилищни комплекси, за защитени жилищни комплекси. Има бум на строителството в града и радостно е, че интересът към Враца не спира. Тази година ще кандидатстваме за изграждане и на нова индустриална зона, която да е на площ от над 350 дка на главния път Е-79. Тя ще даде възможност за икономическо развитие на региона, но това върви с подобряването и разширяването на хотелската база в града.

Имате ли проекти, които ще изпълнявате по Националния план за възстановяване и устойчивост и конкретно по Етап 1 на програмата за саниране на жилищни обекти? Колко сгради ще се обновяват и всъщност има ли реален старт на дейностите?

Реален старт на СМР за съжаление нямаме. Имаме проекти и дори избрани изпълнители, но все още нямаме подписани договори. Поне 10 са сградите, на които ще бъдат внедрени мерки за енергийна ефективност. Надявам се скоро да подпишем споразумения за финансиране, защото очакването на нашите жители е голямо.

А, по Етап 2 на същата програма имаше ли някакъв интерес във Враца?

Не, никакъв интерес нямаше от хората заради изискването за съфинансиране. Смятам, че не е редно в един етап да има 100% финансиране, а във втория да трябва да се осигуряват собствени средства. За мен това е дискриминационно и не трябва да се допуска. Лично мое мнение е, че тази програма трябва да бъде 100% финансирана. Радвам се, че в крайна сметка бе одобрена нова национална програма, в която като партньор се включи и Българската банка за развитие. Ще се осигурява финансиране поетапно през годините и така ще могат да се санират абсолютно всички жилища в страната.

Казахте, че сте един от радетелите за това да има 10-годишна или по-дълга програма, в която всяка година да се влагат средства за енергийно обновяване. Виждаме, че сега се правят стъпки отново да бъде продължена националната програма. Има ли готовност Враца да се включи с проекти?

В рамките на Националната програма за ЕЕ на многофамилните жилищни сгради, която се изпълняваше преди години, ние подготвихме над 150 готови проекта, с които кандидатствахме в съответните периоди. Но в един момент програмата спря и много хора останаха разочаровани. Тоест Враца е с напреднала готовност. Аз вярвам, че държавата, когато наистина осъзнае, че санирането е неин приоритет, спокойно може да осигурява по 1 млрд. лв. на година, за да може да се санират по няколкостотин блока, а защо не и повече. Особено най-големите и най-старите жилищни кооперации, за да може наистина енергийната ефективност да даде резултати. Дали необходимите средства ще се осигуряват чрез енергийни спестявания или чрез някаква допълнителна данъчна основа върху данък сгради, а защо не и като допълнителен данък върху печалбите на банките или на онези, които акумулират най-големи приходи, възможности има. Така че, ако се разработи 10-годишен план, абсолютно е възможно до
10-15 г. всички блокове и големи кооперации у нас да бъдат санирани.

Един от големите проекти, които се изпълняват на територията на област Враца, е скоростният път Видин – Ботевград. Бихте ли разказали на какъв етап е, какво очаквате да е влиянието от него върху развитието на цялата област и специално на Враца?

Този инфраструктурен обект е изключително важен не само за Враца, но и за цяла Северозападна България, защото няма как да се развива икономика и бизнес, където нямаш път и се налага да пътуваш до Враца, Монтана и Видин през планински села и през зони, където буквално няма асфалт. Очаква се тази седмица поетапно пътят да бъде пуснат между Ботевград и Мездра. Така че скоро ще се движим по скоростното трасе, което ще спестява на хората от Враца и региона поне един час пътуване до София и обратно.

Какви са другите основни предизвикателства, с които се сблъсквате като местна власт?

Освен споменатата липса на достатъчно кадри, на мотивирани кадри други предизвикателства са забавеното финансиране по европейски проекти, мудната верификация на средствата от ЕС, което до голяма степен ни затруднява. Сериозен проблем е безобразното налагане на финансови корекции на общините по default, защото трябва да се налагат от Управляващите органи (УО). Над 99% от всички проекти, които се изпълняват от българските общини, имат финансови корекции. Това безобразие трябва да спре, защото това е репресия от управляващите и контролиращите органи към собствената им държава, което е абсолютно недопустимо. Местните власти не можем да си обясним защо УО продължават с налагането на санкции за всичко, просто защото трябва да бъдат налагани санкции като гаранция за избягване на бъдещи нередности. Това са средства, които се взимат от Управляващите органи, докато се докаже невинност. Според общините това е една абсолютно омагьосана и излишна система, която трябва да спре, а да се налагат санкции само, когато има реални нарушения.

Това е позиция, която Камарата нееднократно е изразявала в своите срещи с редица министерства и институции. Налаганите корекции влияят не само върху общините. Те оказват много негативно влияние и върху изпълнителите и въобще никой няма полза от тях.

Аз се надявам много скоро вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев да ни събере на среща както кметовете, така и КСБ и да търсим заедно законодателни решения на база регламенти в самите Управляващи органи, така че да има малко по-голяма свобода и либерализация на работата.

А какви проблеми поставиха представителите на строителния бранш? Обсъдихте ли общи решения по въпросите, които се коментираха на срещата, като „сивия“ сектор, нелигитимните бригади, които масово работят, имаше и други въпроси, които се поставиха.

Аз смятам, че сред решимите проблеми е спирането на работата на „сивия“ сектор в строителния бранш. В голяма част от случаите това е не само незаконен бизнес, който не внася никаква добавена стойност за държавата – данъци, осигуровки, застраховки, гаранции на обектите, но е и опасен. Убеден съм, че със съвместните усилия на НСОРБ, на кметовете, на КСБ може да се инициират законодателни промени, които да бъдат наистина в помощ на държавата, на МРРБ, на ДНСК, и да се създаде реален мониторинг и контрол върху строителството. На срещата обсъдихме дори и детайли как може да се установява незаконна дейност на място, какви да бъдат санкциите и разрешителните режими.

Коментирахте също и критерия „най-ниска цена“ и колко е вредно влиянието му и за строителя, и за възложителя.

В началото казах, че всъщност ЗОП дава възможност все още „най-ниска цена“ да е критерий за подбор на изпълнител. Според мен, а и според много колеги, това не е най-справедливият вариант, защото в повечето случаи най-ниска цена означава най-ниско качество. Затова обединяваме усилията си с Камарата да направим така, че при подбор на изпълнител в ЗОП да бъде въведен механизъм, с който да бъде избирана не най-ниската цена, а цена, базирана на възможности и критерии, които да доведат до качество, от което всички имаме нужда. Отделно от това коментирахме и възможността за по-бързо допускане и разглеждане на документите за внос на работници от трети страни, от които вече България се възползва заради липсата на кадри в строителния бранш и не само.

Излиза ли, г-н Каменов, Северозападът от етикета най-изостанал в страната? Какви са мерките, които трябва да се предприемат, за да се ускори развитието на региона?

Необходимо е целенасочено развитие на инфраструктурата от страна на правителството, както и целенасочена подкрепа от страна на Министерството на икономиката и индустрията и на Министерството на иновациите и растежа за привличането на инвестиции. Нужна е и подкрепа от страна на държавата за подготовката на кадри и стимулирането на техническото образование във Враца и региона. Така ще може бизнесът да разполага с нужните хора, за да работи и да прави инвестиции. Но без инфраструктура това може да се случи много трудно. Ето защо е изключително важно правителството и цялата държава да поемат ангажимент към Северозапада, който през годините винаги е бил по-назад. Има нужда от много по-сериозна ангажираност, каквато през годините сме виждали за други региони. Не само се надявам на подкрепата на правителството, но и да се задържи по-дълго. Заради липсата на политическа стабилност страдат всички региони и общини не само в Северозападна България. Когато тази подкрепа се случи, съм сигурен, че Враца може много бързо да се превърне в един от най-бързо развиващите се региони в страната.

Какви усилия полагате за дигитализация на административните услуги, за улесняване на достъпа на гражданите до тях? Какво се планира по отношение на интегриране на нови технологии, иновации в управлението на града?

Ние работим в тази посока от няколко години, тъй като имаме за цел до 2030 г. Враца да бъде сертифициран като Green and Smart City. Започнахме от управление на трафика и умно паркиране, минахме през дигитална зелена зона за паркиране, управление на градския транспорт, дигитални спирки, управление на чистотата на въздуха, дигитализиране и въвеждане на електронни услуги в общината, така че обслужването на гражданите да става все по-бързо. Трябва да се наблегне сериозно върху изкуствения интелект, защото смятам, че той е бъдещето и до голяма степен ще помогне на администрацията да се спаси от мързеливи служители, които водят до забавяне на работата. Въвеждането на дигитални услуги ще доведе до малко отрезвяване на онези, които действат мудно и трудно и използват работното си време по-скоро за почивка и разглеждане на Facebook, отколкото да изпълняват задълженията си. Никой не е застрахован от такива служители. Такива има във всяка администрация и аз съм сигурен, че с дигитализацията на услугите поетапно тези, които не вършат нищо, един по един ще отпаднат от системата.

Проблемът с кадрите е повсеместен във всички браншове и администрации. Вие как се справяте с него?

Много трудно. Дори с повишаването на възнагражденията и с вдигането на минималната работна заплата трудно успяваме да догоним и да изравним заплащането в големите градове. Заплатите в администрацията трябва да достигнат и тези в частния сектор. Само така ще може да си позволим да привличаме качествени кадри.

Вие сте член на Управителния съвет на НСОРБ. Бихте ли очертали какви са приоритетите в дейността на Сдружението за тази година. Имате ли вече оценка за изпълнението на проектите с държавно финансиране от бюджета? Като си говорите с Вашите колеги, къде са „тесните“ моменти при изпълнението на Инвестиционната програма за общински проекти?

Заради забавеното финансиране и изплащане на голяма част от дейностите засега програмата не върви особено добре. Но се надявам много скоро с отпускането на финансирането и разплащането да имаме реална оценка за изпълнението. Защото това, което не е разплатено, не може да бъде отчетено като изпълнено. Надявам се в следващите няколко месеца процедурата по разплащане на завършените дейности да е с бързи темпове, тогава ще може да отчетем реални резултати за свършеното.

По отношение приоритетите на НСОРБ ние сме в непрестанна комуникация с колегите ми от УС относно нормативни промени, които се разглеждат в Народното събрание. Съгласуваме законодателни изменения, касаещи подобряване на работата на администрацията и осигуряване на допълнителни средства за общините. Участваме в комитети за наблюдение на европейски програми. Управителният съвет на НСОРБ със своята работа непрекъснато се опитва да бъде полезен на всички общини и общински съвети в страната.

Например една от последните теми, които са във фокуса на УС, е иницииране на промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, касаеща управление на образователната инфраструктура и обекти, които са излезли от употреба преди повече от 10, 15, 20 г. Това са така наречените закрити училища и детски градини, които са огромен брой в цялата страна. Те не могат да бъдат използвани заради наложен законен мораториум, с който се забраняват всякакви инвестиции извън сферата на образованието и социалните услуги. До голяма степен това пречи за управлението на тези сгради и немалка част от тях вече са почти разрушени, рушащи се и дори неизползваеми. Законодателна промяна ще „отвърже ръцете“ на кметовете и общините и те ще имат възможност голяма част от тези обекти да бъдат използвани за инвестиции, туризъм и допълнителни дейности в сферата на икономиката. Наистина този сграден фонд може да бъде в полза на градовете и общините.

В рамките на срещата беше коментиран и Законът за защита от шума в околната среда. Там какво смятате, че трябва да се промени?

С колегите от КСБ обсъдихме, че за обекти, които са извън обитаеми сгради и са на отстояние, не пречи да се даде разрешение да се работи в часовете, в които сега е забранено да се извършват СМР. Когато правят ремонти в жилищни сгради и има шум, който пречи на съседни апартаменти, нека остане забраната. Но там, където строителите не пречат, да им се даде възможност да работят адекватно.

Как работите с ОП на КСБ - Враца? В какви направления виждате възможностите за разширяване на сътрудничеството?

Темата за шума е сред последните, които коментирахме с Областното представителство на КСБ. Смятам, че си взаимодействаме много добре със строителния бранш и често пъти получаваме обратна връзка за проектите, които изпълняваме съвместно. Този добър диалог е само от полза.

Вестник. „Строител“ организира съвместно с КСБ и община Царево за първа година конкурс „Строителен обект на Черноморието“ и ще се радваме, ако успеете да ни бъдете гост. Какво мислите за възможността съвместно с община Враца и ОП на КСБ да инициираме такъв конкурс и за „Строителен обект на Северозапада“?

Страхотна идея, в която се надявам да успеем да се включим и да бъдем активен партньор. Убеден съм, че такъв интересен проект ще има своята добавена стойност.

Чудесно. Това интервю е за рубриката ни „Кметовете говорят“, която реализираме заедно с НСОРБ. Какво е мнението Ви за рубриката и като цяло за в. „Строител“? Полезно ли Ви е изданието, следите ли го? Намирате ли интересни за Вас теми в него?

Има една много хубава поговорка, че когато две страни си разменят по една монета, те продължават да имат по една монета. Когато хората четат рубриката „Кметовете говорят“, те си разменят идеи. Работата на в. „Строител“ в тази посока е изключително важна, защото когато видиш добрите идеи на свои колеги, ти можеш да ги имплементираш в своята работа. Това е само в плюс и в полза на всички страни в процеса, за което допринася именно в. „Строител“.