Росица Георгиева

Ренета Николова

Г-н Владимиров, община Перник, Камарата на строителите в България и в. „Строител“ проведоха шестнадесетата от поредицата срещи на КСБ с местните власти за мандат 2023-2027 г. Полезни ли са подобни срещи?

Срещите с представителите на Камарата на строителите в България са изключително ползотворни и навременни. Такива форуми са важна платформа за откровен и професионален диалог между местната власт и браншовите организации. Перник е град, който се развива активно през последните години и в който строителният сектор играе ключова роля – както в реализацията на инфраструктурни проекти, така и в създаването на съвременна и устойчива градска среда. Устойчивото развитие на общините е невъзможно без партньорство между публичния и частния сектор. Важно е да изграждаме доверие, да залагаме на качество, прозрачност и добра експертна комуникация.

КСБ винаги ни представя конкретни предложения по актуални проблеми, коментираме въпроси, които и за нас като община са от особено значение. Уверен съм, че резултатите от тази среща ще се усетят в по-доброто взаимодействие между местната администрация и бранша, както и в по-високото качество на проектите, които реализираме заедно в интерес на нашите съграждани.

Бихте ли разказали какъв е размерът на бюджета на община Перник и съответно на капиталовата програма за 2025 г.? Кои са по-големите обекти, които изпълнявате през този строителен сезон?

Бюджетът на община Перник за 2025 г. е в размер на над 168 млн. лв., което е сериозно увеличение спрямо предходната година. Капиталовата програма възлиза на над 27 млн. лв. Това ни дава възможност да реализираме редица значими проекти. През 2025 г. акцентът ни е поставен върху няколко основни направления – образование, инфраструктура, спорт, екология и устойчиво развитие. Ремонтите в детските градини „Чуден свят“ и „Знаме на мира“, в които се реконструират и плувните басейни, както и реконструкцията на басейна в 10-о Основно училище „Алеко Константинов“ са само част от ангажиментите ни към образователната инфраструктура.

Едновременно с това се работи по рехабилитацията на ключови улици в града, сред които „Благой Гебрев“ и „Рашо Димитров“, а в индустриалната зона е изградена изцяло нова улица, което ще подпомогне развитието на терените там.

Продължаваме и с подобренията в спортната база – предстои ремонт на лекоатлетическата писта на стадион „Миньор“, както и изграждането на нов физкултурен салон в СУ „Петър Берон“. Сериозни инвестиции насочваме и към укрепване и почистване на коритото на река Струма, където се работи по два отделни участъка с дължина над 1300 метра. За подобряване на трафика и безопасността до дни ще започнат дейностите по изграждането на ново кръгово кръстовище между улиците „Св. св. Кирил и Методий“ и „Юрий Гагарин“.

Какво е състоянието на пътната инфраструктура в общината - кои са проектите, които би следвало да се случат, за да се подобри нейното качество?

Както казах, пътната инфраструктура в община Перник е сред приоритетните направления в рамките на бюджетната 2025 г. и интегрираните стратегически планове за развитие. Остава обаче още работа за решаване на ключови предизвикателства, особено в периферните райони и индустриалната зона. Вече посочих някои от основните обекти, по които реализираме дейности през тази година, но работата ще продължи и по по-малки улици в квартали и населени места.

В рамките на Плана за интегрирано развитие на община Перник (ПИРО) за периода 2021–2027 г. транспортният сектор е разгърнат като ключова тема – планирани са проекти за рехабилитация и обновление на уличната мрежа, интегриране на инфраструктурни коридори към индустриалните зони, както и развитие на „зелена“ и устойчива мобилност.

Преди няколко години в община Перник имаше водна криза. Тогава се посочваше, че проблем създава амортизираната ВиК мрежа. Към днешна дата какво е нейното състояние и ако има все още проблеми, къде са те?

По време на водната криза община Перник предприе сериозни и конкретни действия за подмяна на амортизираната водопроводна мрежа. За по-малко от една година бяха подменени над 60 километра стари и амортизирани водопроводи, което значително подобри състоянието на системата и намали аварийните ситуации. Особено в някои от населените места, като с. Драгичево и с. Ярджиловци, беше извършена цялостна подмяна на голяма част от водопроводите, което даде видим ефект и подобри водоснабдяването на тези села. Въпреки това все още има участъци от мрежата, които са в по-лошо техническо състояние и се нуждаят от последващи ремонти и обновяване. Важно е ВиК дружеството да поеме по-активна роля в процеса на обновяване на водопроводната мрежа, за да се осигури устойчивост и надеждност на системата в дългосрочен план.

По Инвестиционната програма за общински проекти в района изпълняват ли се обекти към момента? Реално има ли такива обекти, които да може да се възползват от този източник на финансиране?

Към момента община Перник изпълнява конкретни обекти по Инвестиционната програма. Сред тях са ремонти на улици и публични пространства. Например реконструкции на улици в кв. „Изток“, една от които е „Рашо Димитров“. По линия на програмата подобни проекти ще се реализират по ул. „Република“, както и реконструкцията на ул. „Палма“. Инвестираме в подземна инфраструктура и ремонти на общински сгради и в закупуването на нова техника за общинските предприятия. Инвестиционната програма не е само декларативен ресурс, а реален инструмент за финансиране и реализиране на проекти с полза за перничани.

С финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) реализират ли се обекти, свързани с обновяване на публичната инфраструктура – например училища, културна или социална инфраструктура? На какъв етап са?

По Националния план за възстановяване и устойчивост община Перник вече реализира редица ключови проекти с пряка полза за гражданите. Закупени и въведени в експлоатация са нови електрически и газови автобуси, които се движат по основните градски линии. Това допринася както за модернизирането на градския транспорт, така и за намаляване на вредните емисии в Перник. Спечелен е и проект за подмяна на уличното осветление с енергоспестяващо в селата Студена, Кралев дол и Рударци, както и в кварталите „Църква“, „Калкас“, „Бела вода“, „Могиличе“, „Ралица“ и „Марина бара“. С реализацията му ще се повиши сигурността в населените места и ще се оптимизират разходите за електроенергия.

Редица са и обектите от образователната инфраструктура, които ще бъдат обновени по НПВУ. Целта е създаване на по-добра среда за обучение, отговаряща на съвременните изисквания и нуждите на децата и младежите. Община Перник продължава активно да работи и върху подготовката на нови проектни предложения по Плана, насочени към устойчивото развитие и модернизацията на различни сектори от местната инфраструктура.

Голям интерес предизвика т.нар. програма за саниране. Имаше ли такъв в Перник? По първия етап, където финансирането е 100% безвъзмездно, има ли одобрени сгради? На какъв етап са процедурите за избор на изпълнители и кога може да се очаква реалното стартиране на СМР?

Програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради предизвика активност и в Перник. По първия етап общината успя да осигури финансиране за осемнадесет сгради. Те се намират в различни части на града – в кварталите „Изток“, „Тева“, „Димова махала“, „Твърди ливади“, и централната градска част. Всички са одобрени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ще бъдат обновени по програмата за саниране на НПВУ.

Още 20 други сгради ще бъдат санирани по програмите на Фонда за справедлив преход. На този етап сме в процес на провеждане на процедурите за избор на изпълнители на строително-монтажните работи. Част от документите вече са обявени, а останалите ще бъдат публикувани съвсем скоро. Очакваме реалната работа на терен – включително сключване на договори и начало на ремонтите – да започне през есента при нормално развитие на процедурите. Обновяването на тези сгради ще повиши както енергийната им ефективност, така и ще промени визията на градската среда. Това е и основният фокус на общината – да се възползваме от наличните инструменти за подобряване на условията на живот.

А по останалите европейски програми като ПРР и ПОС реализирате ли обекти, на каква стойност са, на какъв етап на изпълнение са?

Община Перник работи активно по няколко европейски програми, включително Програма „Развитие на регионите“ и Програма „Околна среда“. По ПРР в момента сме във фаза на подготовка и кандидатстване с проекти, които са насочени основно към подобряване на градската среда, енергийната ефективност и създаване на условия за икономическо развитие. Общината участва в текущи процедури за финансиране на индустриални зони и логистична инфраструктура, които ще създадат по-добра бизнес среда в града. Една от възможностите, която използваме, е и подкрепа, ориентирана към малки и средни предприятия, включително за тези, засегнати от прехода към въглеродно неутрална икономика.

По Програма „Околна среда“ вече изпълняваме конкретен проект, свързан с екологична инфраструктура. Приключи реализацията на проекта за цялостно обновяване на сградата на Двореца на културата в Перник, който се финансира по линия на регионалната политика на ЕС. Всички тези усилия са част от по-широката стратегия на общината за устойчиво развитие, която цели не само да модернизира инфраструктурата, но и да осигури условия за икономически растеж и по-добра жизнена среда за хората в Перник. През тази година стартира и изпълнението на проекта, свързан с подмяната на старите отоплителни уреди на домакинствата на дърва или въглища с нови екологични алтернативи. Той е ключов не само за общината, но и за страната. Осъществяването му ще спомогне да се намалят фините прахови частици и излъчването на въглеродни емисии от битовото отопление в атмосферата. Бюджетът по проекта ще позволи на домакинствата на територията на общината, изявили желание да предадат старите си уреди за отопление на твърдо гориво, да получат модерни такива. В дейностите е предвидено гражданите, които получават помощи за отопление и живеещи в еднофамилни жилищни сгради, да получат финансиране и за поставяне на фотоволтаични системи за собствена употреба. Отоплителните уреди, за които може да се кандидатства, са климатици, термопомпи, топловъздушна камина на пелети, камина на пелети с водна риза, пелетен котел, фотоволтаични системи. Към програмата е включено и свързване или повторно такова към топлофикационната мрежа.

Как според Вас местната администрация може да си сътрудничи с представителите на КСБ и по-специално с Областното представителство на Камарата?

Смятам, че местната администрация може да си сътрудничи ефективно с представителите на Камарата на строителите в България, включително с областната структура на КСБ, по няколко много конкретни направления. На първо място чрез поддържане на постоянен диалог и обмяна на информация по отношение на нормативни промени, пазарни тенденции и актуални предизвикателства в строителния сектор. Това е важно, защото дава възможност за навременна реакция и по-добра координация при планиране и възлагане на инфраструктурни обекти.

Второ, партньорството може да се развива в посока съвместна работа по изготвянето на политики и мерки за подобряване на условията за работа на строителния бранш в общината – включително административни облекчения, дигитализация на процедурите и по-ясна комуникация при обществените поръчки.

Не на последно място бихме могли да си партнираме и в посока контрол и качество на изпълнение на проектите, включително чрез предложения от страна на КСБ за добри практики, нови технологии и по-високи стандарти в строителството. Подобна комуникация е от взаимна полза – както за общината, която реализира проекти с обществени средства, така и за бизнеса, който търси стабилна и предвидима среда.

Четете ли в. „Строител“? Какво е мнението Ви за изданието и по-специално за рубриката „Кметовете говорят“, която реализираме съвместно с НСОРБ?

Следя основно електронната версия на в. „Строител“, която ми дава възможност бързо и удобно да се информирам за актуалните теми и дискусии в бранша. Оценявам изданието като полезен и професионален канал за комуникация между администрацията и строителната общност. Рубриката „Кметовете говорят“, която реализирате съвместно с НСОРБ, предоставя възможност на местните власти да представят своите виждания, предизвикателства и добри практики по един директен и достъпен начин. Това допринася за по-добро разбиране между институциите и строителния сектор и подкрепя диалога, необходим за развитието на инфраструктурата в цялата страна.