Емил Христов

Ренета Николова

Г-н Янакиев, в средата на май община Созопол прие бюджета си за 2025 г. Какви са основните приоритети в този бюджет и какви проекти са планирани за реализация?

Основните приоритети в бюджета са в две направления. Първото е социалната сфера. Както е известно, преди две години община Созопол създаде Комплекс „Социални услуги и здравеопазване“. В тази връзка продължаваме да поставяме силен акцент по това направление. В момента също така изпълняваме няколко проекта, насочени към деца и възрастни хора.

Спечелихме и проект за изграждане на защитено жилище за младежи в неравностойно положение, които навършват 18 години. След тази възраст те често остават извън системата и без реална подкрепа.

Втората основна насока в бюджета е решаването на инфраструктурните проблеми, особено в периферните населени места. Там в продължение на години не е обръщано достатъчно внимание на базовите условия за нормален живот. Говорим за проекти, свързани с пречиствателни станции за отпадъчни води, изграждане на канализация към тях, както и подобрения в уличната инфраструктура. В момента разработваме няколко проекта, които са продължение от предходната година, като същевременно включихме и нови за 2025 г. Те са насочени към изготвяне на техническа документация и проекти за пречиствателни станции и канализация в селата Росен и Зидарово.

Подготвили сме и технически проект за канализацията на село Атия, осигурили сме средства и за проектиране на канализация и изграждане на пречиствателна станция в село Крушевец, която да обслужва населеното място.

Какво включва инвестиционната програма на община Созопол за 2025 г.? Кои са основните обекти и приоритетни сфери, в които ще се вложат средства?

По отношение на строителните дейности, които реализираме, се стремим да осигуряваме необходимото финансиране както чрез европейски проекти, така и чрез постановления на Министерския съвет и различни инвестиционни програми.

Мога да дам пример с парите, които получихме от държавния бюджет през 2024 г., които респективно бяха прехвърлени за 2025 г., така че разполагаме с 5 млн. лв., които трябва да бъдат инвестирани в няколко проекта. Предвидили сме те да бъдат използвани за изграждането на нова улична мрежа, тротоари, бордюри и осветление в квартал „Мисаря“. През 2021 г. направихме първите стъпки в тази посока, а сега чрез проект на обща стойност от над 9 млн. лв. ще завършим напълно дейностите по уличната мрежа.

Отделно от вече споменатите дейности работим по проект за ремонт и реконструкция на уличната мрежа в новата част на града. Основният фокус е върху улиците „Люлин“, „Вихрен“, „Мусала“ и „Рила“. Предвижда се и обновяване на парковото пространство, разположено между ул. „Мусала“ и ул. „Вихрен“.

Освен това частично изградихме и довършихме канализационната мрежа в кв. „Мисаря“, където до момента липсваше такава. Подобен проект реализирахме и в град Черноморец в посока нос Акин. В инфраструктурно отношение продължаваме да разчитаме основно на финансиране по различни програми.

Кандидатствали сме по множество проекти, някои от тях вече вървят, други тепърва ще стартират. Искрено се надявам, че ще спечелим проекта за ремонт и реконструкция на пристанището в Черноморец. Той е на стойност от около 6 млн. лв.

Отделно кандидатстваме за ремонт и реконструкция на тревното покритие и осветлението в нашия градски стадион в Созопол.

Имаме широкообхватна инвестиционна програма, за чието изпълнение ще бъде необходимо сериозно управление и координация. Искрено се надявам, че ще успеем да се справим с предизвикателствата въпреки ограничения човешки ресурс, с който разполагаме.

Какви проекти ще бъдат реализирани в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост в общината? Може ли да посочите конкретни обекти, които вече са одобрени?

Към момента в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост се реализира основен ремонт на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ на стойност 4,5 млн. лв., както и на сградата на общината, който възлиза на 2 млн. лв.

По същия механизъм се извършва и цялостен ремонт на училището в село Росен с инвестиция от 2,5 млн. лв. Допълнително по мярка 7.2 от Програмата за развитие на селските райони правим основен ремонт на детската градина в село Атия.

Един от често обсъжданите проблеми е краткият срок за изпълнение на дейностите по НПВУ. Имате ли притеснение, че ще се забави реализацията на проектите в общината?

Основното ми притеснение в момента е свързано с политическата нестабилност в страната през последните години, която сериозно се отразява на темповете на работа по проектите. Освен чисто техническите и съгласувателни процедури, които трябва да преминат през различни институции, се наблюдава забавяне при одобрението на искания за авансови плащания, както и при финализирането на плащания по вече реализирани обекти.

Такъв е случаят с пътния участък от село Зидарово до селата Росен и Вършил, който вече е изцяло изпълнен. Въпреки че сме подали искане за окончателно плащане, все още не сме го получили.

Често детайлите, които са технически и трябва да бъдат разгледани, са препъникамък и създават нестабилност и в изпълнителите, и във възложителите, тоест общините.

Така че, да, притесняват ме сроковете по Плана с оглед на това, че ако всичко вървеше нормално и машината беше смазана добре, мисля, че нямаше да има проблеми. Обаче при положение, че редица неща в държавата в момента стават на базата на това, който е с по-големи връзки в някое от министерствата, с борба с лакти за осигуряване на финансирането, мисля, че в тази ситуация е наистина притеснително с оглед сроковете, които имаме по договорите.

Друг сериозен въпрос е свързан със заложените цени по програмата, които често се оказват занижени спрямо пазарната реалност. Какви трудности създава това при намирането на изпълнители и как се справяте с тях?

Изключително големи трудности създава, а и не само при строителството, но и при услугите. Давам пример с процедурата за зимно почистване, която пуснах два пъти и не се явиха кандидати. Пускаме я трети път и от разговори с фирмите разбирам, че ставките, които сме заложили като дейности, са на занижени цени, но това ни е дадено като референтна стойност от страна на държавата.

Кандидатствахме по проект на Програма „Красива България“ за вътрешен ремонт на сградата на общината. При изготвянето на проектната документация в таблиците със заложените дейности бяха посочени стойности от порядъка на 50-60 лв. на кв. м за демонтаж на плочки, доставка и поставяне на нови. Разбрах, че цените са различни. Това е едно от нещата, които са изключително фрапиращи и затормозяват работата. По същия начин по поръчката първия път нямаше кандидати. Да се надяваме, че все пак ще имаме избран изпълнител.

Като тенденция наблюдаваме, че референтните стойности, които ни се предоставят в таблиците от страна на държавата, често не отговарят на актуалните пазарни такива.

Община Созопол получи покана да се включи в конкурса „Строителен обект на Черноморието“, организиран от Камарата на строителите в България, вестник „Строител“ и община Царево. Какви проекти планирате да представите и какво значение има това участие за общината?

Към момента все още не мога да посоча конкретно с кои обекти ще участваме, тъй като срещата с представителите на вестник „Строител“ и Камарата на строителите в България се проведе съвсем наскоро. Разполагаме с редица общински обекти, върху които сме фокусирани – основно в сферата на пътната инфраструктура, канализационни системи и изграждане на мостови съоръжения. Това са обекти, които бихме могли да предложим за участие в конкурса.

Не знам до каква степен ще грабнат окото, за да могат да бъдат класирани с приз. Има и множество частни обекти, които се построиха на територията на общината, като ние ще разговаряме със собствениците за евентуално тяхно включване в конкурса. Надявам се да се включим с подобаващи обекти, които биха спечелили.

В контекста на летния туристически сезон какви мерки предприема общината за подобряване на инфраструктурата и услугите, за да посрещне нарастващия брой посетители?

Ние ежегодно извършваме поддръжка на пътната и тротоарната инфраструктура, която е общинска собственост. Това включва кърпене на асфалтовото покритие, ремонти по тротоарната мрежа, подновяване на пътната маркировка, освежаване на пътните знаци, както и подмяна или добавяне на нови там, където е необходимо. Тези дейности, макар и рутинни, допринасят за поддържането на приветлив и удобен облик на населените места както за местните жители, така и за туристите.

Голямото предизвикателство пред нас е свързано с нормативните ограничения, наложени от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Тъй като нашата територия попада в обхвата на този закон, строителните дейности с тежка техника са разрешени само до 15 май. След тази дата се допуска единствено довършителна работа, свързана с почистване и подреждане на обектите.

Това реално означава, че общини като нашата разполагат с около 4-5 месеца по-кратък активен строителен сезон в сравнение с вътрешността на страната, което ни поставя в по-трудна позиция при планирането и реализирането на строителни проекти.

Аз съм поставял много пъти въпроса при среща с ресорни министри. Ето, дори по проектите по НПВУ сме третирани по един и същи начин с останалите общини в страната, където такова ограничение няма и там се строи по 12 месеца. В Созопол разполагаме с по-малко от 8 месеца. Това е един сериозен проблем, който трябва да бъде поставен и пред Министерския съвет, може би в Народното събрание също, за да се направят промени.

Какво е състоянието на образователната и здравната инфраструктура в общината и какви подобрения са планирани през 2025 г.?

Както вече споменах, в сферата на образователната инфраструктура реализираме основни ремонти на две училища. Това са мащабни и комплексни дейности, които включват подмяна на дограмата, извършване на вътрешни строително-ремонтни работи, монтаж на нови отоплителни уреди, включително термопомпи, както и изграждане на фотоволтаични инсталации с фокус върху енергийната ефективност. Освен това се обновяват дворовете на учебните заведения и се поставя ново външно осветление. Общата инвестиция за тези два обекта възлиза на 7 млн. лв. – сума, която е изключително сериозна за възможностите на община Созопол.

В здравната инфраструктура към на­стоя­щия момент общината чрез публично-частно партньорство съвместно с д-р Александър Маджуров ще изгради медицински център за доболнично лечение. Доста солиден и мащабен проект. Искрено се надявам да бъде завършен в срок до края на годината.

Както е в много други населени места, и при нас един от основните проблеми е липсата на медицински кадри. В отговор на това предизвикателство община Созопол въведе стипендия в размер на 500 лв. месечно за студенти, които се обучават за медицински сестри в Бургас.

В замяна на тази подкрепа предоставяме възможност на стипендиантите да сключат договор с общината и да започнат работа в нашите структури след завършване на обучението си - било то в Комплекса за социални услуги и здравеопазване или в Спешна помощ в града.

Основната роля и в образованието, и в здравеопазването трябва да е на държавата. Необходимо е да има ясна и последователна национална политика, насочена към насърчаване и подкрепа на професиите в здравния сектор.

Ние като кметове, а и общинските съвети не могат да влияят на избора дори на директор. Макар и дадено училище да има грешна политика и да изпуска ученици или оценяването, което е направено по националните рейтинги, да е много ниско, ние като местна власт не може да влияем на това. Аз мога да извикам директора и да му кажа, че не всичко прави добре, но това ще е чисто с пожелателен ефект. Според мен под някаква форма местната власт трябва да има възможност да влияе на общинските училища, да взима решения и да се стреми към оптимизация и подобряване на образованието. Другото е държавна политика, където аз не мога да се бъркам, защото парите следват ученика. Според мен това е изключително вредна стратегия, както и болниците да бъдат търговски дружества.

Това са сериозни и наболели проблеми, върху които държавата трябва да обърне внимание. Необходими са ясни и решителни действия, които да адресират тези въпроси в дълбочина. Време е реално да се видят проблемните зони в системата и да се постави акцент върху тях чрез адекватни законодателни промени и ефективни политики.

Развитието на туризма и културното наследство са сред водещите теми за морските общини. Какви инициативи или събития планирате в тази посока през 2025 г.?

Първо трябва да кажем, че туризмът не трябва да се свежда само до море и плажове. С моята администрация се опитваме да избегнем това клише.

Затова инициирахме няколко срещи и разработки, свързани с остров Св. Кирик и Юлита, както и с остров Св. Иван, за който беше постигнато споразумение да бъде предоставен за експлоатация за срок от 10 години. Направихме стратегия, с която да развием острова. В момента изготвяме техническите проекти, с които да облечем тази стратегия в някаква конкретика. Множество събития правим на културния фронт, които не са концентрирани само в разгара на сезона. Акцентирали сме върху реклама на общината като един комплексен туристически продукт.

Ние вървим ръка за ръка с местния бизнес. Няма как нашата община сама по себе си да прави туризъм. Ние сме множество от институции, които създават един продукт, а той трябва да е с много високо качество и за да се постигне това, всеки участник в него трябва да даде максимума от себе си.

Какво е посланието, което отправяте към жителите и посетителите на община Созопол?

Бих искал да отправя едно искрено послание към жителите на община Созопол – нека бъдем заедно, нека бъдем обединени и да гледаме позитивно на всичко, което се случва около нас. Нашата роля като граждани е не само да забелязваме проблемите, но и да допринасяме за тяхното решаване.

Вместо да снимаме отпадък, оставен на улицата, и да го публикуваме в социалните мрежи с критичен коментар, нека просто се наведем, вдигнем го и го изхвърлим, където му е мястото. Това са дребни действия, които обаче показват отношение и грижа към средата, в която живеем.

Често се спекулира и с цените в заведенията – като случая от миналата година, когато в едно от тях супа струвала 20 лв. Ако в нея има редки и скъпи продукти, това е оправдано. В същото време има и места, където супата струва 5 лв. Всеки клиент може да избере според вкуса и възможностите си.

Призивът ми е да бъдем позитивни и да бъдем обединени, когато става въпрос за представянето на нашия град.

Как протича сътрудничеството на община Созопол с Областното представителство на Камарата на строителите в България – Бургас, и с местните строителни компании?

Бих казал, че имаме много добри отношения с Камарата на строителите в България и техните представители. Не съм имал никакви проблеми със строителните фирми. За мен нашето взаимоотношение е добро и полезно.

Четете ли в. „Строител“ и полезно ли Ви е изданието?

За мен всички новини, които са свързани със строителството, са полезни.