На 18 юни правителството и българските общини се събраха на Национална среща на местната и централната изпълнителна власт. Тя се проведе в София и бе организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Вестник „Строител“ бе медиен партньор на инициативата. Целта на форума бе да се очертаят приоритетите на съвместната работа през следващите години и да се търсят конкретни решения по ключови за общините въпроси. В срещата участваха министър-председателят Румен Радев, вицепремиерите Атанас Пеканов и Александър Пулев, който е и министър на икономиката, инвестициите и индустрията, министрите на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков, на околната среда и водите Росица Карамфилова, на образованието и науката проф. Георги Вълчев, на труда и социалната политика Наталия Ефремова и на здравеопазването Катя Ивкова и зам.-министърът на земеделието и храните Красимир Чакъров. Местните власти бяха представени от кметовете на 200 общини. Сред гостите бяха изп. директор на НСОРБ в периода 1997- 2018 г. Гинка Чавдарова, Надя Данкинова, изп. директор на Фонд ФЛАГ и представляващ Фонд  за устойчиви градове, и прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. Срещата откри председателят на УС на НСОРБ инж. Даниел Панов, който е и кмет на Велико Търново. В своето изказване той подчерта, че за първи път в началото на нов четиригодишен управленски мандат кметовете имат възможност да се срещнат с министър-председателя и представители на правителство скоро след встъпването им в длъжност. Той заяви, че общините са готови за конструктивно партньорство с правителството, и очерта

пет основни теми от дневния ред на местните власти.

Инж. Панов се спря на: необходимостта от: финансова децентрализация; промяна на данъчните оценки на имотите; инвестиции, които имат реални резултати; повишаване на качеството на публичните услуги, предоставяни от общините като инструмент за намаляване на демографските дисбаланси; осигуряване на сигурността на хората чрез превенцията при бедствия, пътната безопасност и защитата на децата и младите хора. „Местните власти не могат да бъдат вечни просители при преговорите по държавния бюджет. Необходими са ни ясни ангажименти за реални промени, които да разширят собствената приходна база на общините, да повишат отговорността на местно ниво и да изсветлят редица „сиви” сектори. Част от данъците, които нашите граждани плащат, трябва да остават и да се инвестират там, където хората живеят“, подчерта инж. Даниел Панов.

Според НСОРБ поетапна финансова децентрализация може да се случи в рамките на управленския мандат 2026-2030 г. Тя трябва да минава през преотстъпване на 1/5 от данъка върху доходите на физическите лица от държавата на общините, като това се случва при ясен модел, обективен изравнителен механизъм за малките общини и поетапно въвеждане в рамките на четиригодишния мандат. Обърнато бе внимание, че всяка нова отговорност за общините не може да се възлага без финансов ресурс. „Всяка нова държавна политика, която се изпълнява от местните власти, трябва да бъде придружена от оценка на въздействието върху общинските бюджети. Тази реформа не изисква конституционни промени и не води до повишаване на данъците. Ние в Сдружението имаме готов пакет за необходимите промени в законодателството и сме готови за съвместна работа“, бе категоричен председателят на УС на НСОРБ. 

По отношение на нуждата от актуализиране на данъчните оценки на жилищата инж. Панов обясни, че Сдружението не предлага механично вдигане на данъци. „Оценките са напълно откъснати от пазарната реалност. Това създава неравнопоставеност при облагане на старо и ново строителство, на панелните жилища, къщите в малки населени места и луксозните имоти“, поясни той. НСОРБ предлага още през 2026 г. да бъдат променени формулите на данъчните оценки така, че да отразяват пазарните процеси, като общинските съвети да регулират ставките поетапно от 2027 г. 

По отношение на темата за инвестициите, които се правят по места, инж. Даниел Панов подчерта, че общините настояват националните и европейските средства да се превръщат в реални резултати, а не да се губят в забавяния, неясни правила, финансови корекции и непредвидимост. „За Инвестиционната програма за общински проекти по Приложение 3 разчитаме

да бъде гарантиран ресурсът в държавния бюджет за 2026 г. и 2027 г. за вече започнатите обекти,

както и ясни правила и кратки срокове за договаряне, верификация и разплащане. Важно е да обсъдим как ще процедираме с проектите без сключени споразумения, така че общините да имат предвидимост, а гражданите – увереност, че започнатите ангажименти няма да останат само на хартия“, изтъкна той. Инж. Панов отбеляза, че местните власти работят с пълна мобилизация за изпълнение на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). „12 дни преди крайния срок – 30 юни, можем да отчетем, че 70% от обектите, които изпълняват общините, ще бъдат завършени в срок. Останалите 30% – училища, детски градини и жилищни блокове, няма да бъдат завършени до 30 юни, за тях са необходими  допълнителни дни. Няма как да допуснем разходите за тези обекти да останат за сметка на общините заради бюрократичния страх на някои централни администрации да удължат сроковете“, бе категоричен той и призова премиера Радев за съдействие.

Председателят на УС на НСОРБ акцентира и на необходимостта от трайно решение на проблема с финансовите корекции, които често водят до блокиране на бъдещи инвестиции и натоварват местните бюджети. „Също така

предлагаме да заложим и механизъм за регулярна индексация,

за да не се стига отново до натрупани изкривявания“, заяви инж. Панов.

Относно качеството на публичните услуги, предоставяни от общините като инструмент за намаляване на демографските дисбаланси, инж. Даниел Панов подчерта, че водещ приоритет е образованието. „Ние носим отговорност за сградите, транспорта, подкрепата, връзката с родителите и бизнеса, но често имаме ограничено влияние върху управлението и резултатите. Затова предлагаме внимателна и поетапна реформа, която да включва по-активно участие на общините в управлението на образователната мрежа, въвеждане на мандатност за директорите, по-широко участие на местната власт в конкурсните процедури и прехвърляне на професионалните гимназии към общините, както и по-тясно обвързване на професионалното образование с нуждите на местната икономика“, заяви той. Според него демографските дисбаланси могат да бъдат решени и чрез осигуряване на улеснен достъп до транспорт, здравеопазване, социални и културни услуги.

Инж. Панов обяви, че НСОРБ предлага да има устойчиво финансиране за превенция на бедствията, климатичните рискове и извънредните ситуации, защото кметовете са първите, към които гражданите се обръщат при кризи. По думите му са необходими национална координация, ясно разпределение на отговорностите, актуализирани планове за защита при бедствия и по-бързи процедури за възстановяване на щетите. „Превенцията винаги е по-евтина от възстановяването“, подчерта инж. Даниел Панов.

Председателят на УС на НСОРБ призова за създаване на пътна карта за съвместна работа чрез

сключване на споразумение между Сдружението и Министерски съвет за мандата 2026–2030 г.

В него да бъдат записани основните реформи, срокове, отговорни институции и механизъм за наблюдение. Той предложи документът да бъде подписан на 12 октомври – Деня на българската община и местното самоуправление, по време на Годишната среща на местните власти. Инж. Панов предложи да се създаде постоянен работен формат с Министерството на финансите по реформата за поетапна децентрализация, както и да бъде въведена практика за редовен политически и експертен диалог между правителството, НСОРБ и кметовете. По думите му трябва да бъде създаден

постоянен съвет за координация на политиките за местно самоуправление и общинско развитие към Министерски съвет,

който да бъде председателстван от вицепремиер и в състава му да влизат ключови министри и представители на НСОРБ. По време на форума инж. Даниел Панов връчи на министър-председателя Румен Радев по повод рождения му ден пано, изобразяващо 3D карта на България с всички общини.

В своето изказване премиерът Радев посочи, че Програмата за развитие на България за периода 2026-2030 г. е обща за централните и местните власти, и подчерта, че правителството следва принципа, че не може да има силна и модерна държава при слаби общини. По думите му ключов фактор за регионалното развитие е свързаността, като изтъкна, че преодоляването на регионалните различия е невъзможно без модерна транспортна инфраструктура. „Практиката показва, че там, където има магистрали и развити транспортни коридори, се наблюдават икономически растеж, инвестиционна активност и по-добри условия за задържане на младите хора“, посочи Румен Радев. Той съобщи, че правителството подготвя национална стратегия за ускорено развитие на пътната инфраструктура, включително

завършването на ключови проекти, като магистралите „Хемус“, „Струма“ и „Черно море“, както и направленията Видин – Ботевград и Русе – Велико Търново.

„Особено важно е развитието на връзките по оста север-юг“, изтъкна премиерът. Той отбеляза, че е необходимо подобно на други държави да се разчита на публично-частно партньорство чрез концесионни модели, които могат да ускорят изграждането и последващото поддържане на пътната инфраструктура, тъй като държавата не разполага с достатъчен финансов ресурс. Радев обяви, че през следващите години основен приоритет ще бъдат планирането, проектирането и отчуждителните процедури, като това ще създаде условия за привличане на инвеститори и за по-бърза реализация на стратегически транспортни артерии.

Министър-председателят също обърна внимание на необходимостта от актуализиране на данъчните оценки на имотите, които следва да се преосмислят след прецизна законодателна инициатива, без това да натоварва гражданите.

Важно място в изказването му зае темата за финансовата децентрализация. Той заяви, че последователно подкрепя усилията на общините за по-голяма финансова самостоятелност, и изрази убеждението си, че моделът на силна концентрация на публични ресурси в централната власт е изчерпан. Според него този модел ограничава развитието, намалява инициативността и отслабва отговорността както на местните власти, така и на гражданите. Радев подчерта, че когато част от данъчните приходи остават в общините, гражданите стават по-ангажирани с местното развитие и с контрола върху начина, по който се разходват публичните средства.

Премиерът заяви, че подкрепя насърчаването на конкуренцията между общините чрез привличане на инвестиции, хора и ресурси. Той добави, че това ще създаде предпоставки за по-голяма устойчивост, предвидимост и ефективност при планирането на местните политики. В същото време Радев подчерта необходимостта от създаване на справедлив изравнителен механизъм, който да гарантира баланс между различните общини в процеса на финансова децентрализация.

По отношение на общинските финанси министър-председателят призова за по-голяма прозрачност, по-добра координация между институциите и ясна финансова обезпеченост на проектите, които се реализират на местно ниво. Той заяви, че Министерството на финансите в момента извършва подробни анализи и разчети на Приложение 3 към държавния бюджет, като все още не може да бъде поет ангажимент за обхвата и начина на неговото изпълнение. Радев акцентира върху необходимостта общините да започнат по-активно да работят върху проекти, които да се финансират с европейски средства, а не чрез национални такива.

Премиерът съобщи, че след срещата с НСОРБ заминава за Брюксел, където голямата тема е Многогодишната финансова рамка. Той обърна внимание, че големите развити държави, които са донори на всички еврофондове, искат преместване на фокуса от кохезионната политика и общата селскостопанска политика върху сигурността и конкурентоспособността.

„Ще бъдат концентрирани над 400 млрд. евро в нов фонд за конкурентоспособност“, информира Радев. Той обяви, че в Брюксел ще настоява да бъде въведен терминът индустриална кохезия, така че тези средства да не отидат в най-развитите държави и в най-силните фирми, а в по-малко развитите страни като България.

Премиерът Радев коментира още, че

подобряването на инвестиционния климат, намаляването на административната тежест и ускоряването на дигитализацията са сред най-важните задачи

както пред държавата, така и пред общините. Той информира участниците във форума, че правителството работи по въвеждането на нови дигитални инструменти за прозрачност и контрол върху публичните разходи, включително системи за анализ на обществените поръчки и решения, базирани на изкуствен интелект.

Срещата продължи с участието на вицепремиера Атанас Пеканов, който припомни, че последните години са били изключително динамични по отношение на управлението на европейските средства, а един от основните приоритети пред правителството остава изпълнението на НПВУ. Той подчерта, че България е поставена под сериозен натиск заради кратките срокове за реализация на проектите по Плана. „Работим ежедневно за спазването на финалните срокове, които са изключително стриктни. Всички изпълнени дейности след 31 август няма да могат да бъдат отчетени“, заяви вицепремиерът и поясни, че по темата се работи в тясно сътрудничество с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).  Пеканов отчете, че България е получила 53% от средствата по Плана, за сравнение добави, че средно в Европа този процент е около 75%, а най-добре представящите се страни са достигнали 80–85% усвояемост.

Вицепремиерът коментира и развитието на кохезионната политика на Европейския съюз. Атанас Пеканов подчерта, че България не е съгласна с намаляване на средствата за кохезионна политика, тъй като нейният смисъл е свързан с това Европа да не се развива на две скорости. Той добави, че страната ни е натрупала забавяния при изпълнението на програмите, като

до края на годината България трябва да заяви разходи за над 1 млрд. евро.

Откриващата част на срещата завърши с дискусия, на която кметовете отново повдигнаха въпроса за финансовите корекции по европейски проекти, забавянето на втория етап от програмата за енергийно обновяване на жилищни сгради и ролята на общините в подготовката на новия програмен период. Кметът на Димитровград и зам.-председател на УС на НСОРБ Иво Димов предложи провеждането на среща между институциите за намиране на решения относно финансовите корекции. Кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов посочи, че е необходимо организирането на обучения за общинските администрации и органите за контрол, които да подпомогнат законосъобразното изпълнение на проектите и навременното отстраняване на установени пропуски. Според инж. Атанасов подобен подход ще намали риска от финансови корекции и ще улесни реализацията на проектите, включително тези за повишаване на енергийната ефективност, по които работят много общини. Сред поставените теми в рамките на дискусията беше и бъдещето на програмите за саниране.

Във втория панел на срещата се включиха вицепремиерът Александър Пулев, министрите Иван Шишков и Росица Карамфилова и зам.-министърът на земеделието и храните Красимир Чакъров. Пулев информира, че правителството вече е завършило мащабна административна реформа, която консолидира инвестиционните политики, агенции и структури под единно ръководство.

Предстои да бъде свикан първият Инвестиционен съвет,

на който основна тема в дневния ред ще бъде намаляването на административната тежест и регулаторните режими. По време на срещата Александър Пулев представи възможностите за подкрепа на инвестиционните процеси чрез Българската агенция за инвестиции, която предоставя насърчителни мерки и финансови стимули за приоритетни проекти, изграждане на довеждаща инфраструктура и създаване на нови работни места. Пулев обърна внимание на сертификат клас „В“, чрез който местните администрации могат да привличат инвеститори при облекчени условия. По данни на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията (МИИИ) 136 общини вече разполагат с необходимите наредби за прилагането на сертификат клас „В“.

Вицепремиерът обяви, че Българската банка за развитие (ББР), която преминава под юрисдикцията на МИИИ, ще се превърне в

основен инструмент за прилагане на националните политики за регионално развитие.

Той уточни, че към юни 2026 г. чрез инструментите на ББР са обслужени 239 общини, а общият размер на разплатените средства достига 416 млн. евро. Сред подкрепените направления са проекти за енергийна ефективност, ВиК инфраструктура, жилищно обновяване и здравна инфраструктура.

Александър Пулев представи и новите възможности за финансиране чрез Фонд на фондовете, който ще разполага с публичен ресурс от близо 300 млн. евро и ще се управлява с участието на три търговски банки. Основна новост е възможността

до 40% от стойността на проектите да бъдат предоставяни под формата на безвъзмездна помощ.

Сред допустимите дейности той открои инвестиции в спортна, социална и културна инфраструктура, индустриални зони, паркове и други проекти с висока обществена добавена стойност.

В своето изказване министър Иван Шишков акцентира върху два основни въпроса – транспортната свързаност между всички региони и състоянието на ВиК инфраструктурата в страната и необходимостта от по-добра координация между МРРБ, МОСВ и общините. Той подчерта, че

осигуряването на транспортна свързаност между всички региони на страната е най-важната предпоставка за преодоляване на дисбалансите

в развитието и за създаване на реални възможности за инвестиции, икономически растеж и по-добро качество на живот. Министърът посочи, че всеки регион в България има потенциал за развитие, но държавата трябва да създаде необходимите условия този потенциал да бъде реализиран. Затова сред основните приоритети на правителството е развитието на националната инфраструктурна мрежа и подобряването на връзките между отделните части на страната. Арх. Иван Шишков изтъкна, че ролята на държавата не е единствено да осигурява средства за отделни проекти, а преди всичко да създава условия, при които общините могат самостоятелно да разгръщат своя потенциал. Министърът отбеляза още, че развитието на страната не може да бъде концентрирано само около отделни инфраструктурни проекти. По думите му България се нуждае от цялостен подход, който да даде възможност на всички региони да реализират своя потенциал.

Специално внимание в изказването си арх. Шишков отдели на устройственото планиране и необходимостта общините да разполагат с актуални Общи устройствени планове. Той посочи, че десетки общини все още нямат ОУП, което затруднява дългосрочното планиране и инвестиционното развитие на териториите.  Министърът предупреди, че липсата на стратегическо териториално планиране води до хаотично развитие и създава рискове както за общините, така и за икономическото развитие и туристическия потенциал на отделните региони.

„Състоянието на ВиК мрежата на места е изключително тежко. Трябва да намерим начин да финансираме водните обекти и да се възползваме от всяко евро от европейските ни партньори, защото имахме няколко програми, но не бяхме готови и проектите се прехвърляха. Когато не използваме тези средства, ВиК дружествата плащат сами за поддръжка, което води до скачане на цената на водата“, заяви арх. Шишков и изтъкна необходимостта от по-добра координация между МРРБ, МОСВ и общините. В заключение министър Шишков подчерта, че публичният ресурс трябва да се разглежда като инвестиция в бъдещето, а не просто като разход. 

С министър Росица Карамфилова представителите на местните власти дискутираха проблемите, свързани с управлението на отпадъците. Стана ясно, че България продължава да изостава по ключови показатели в управлението на отпадъците, а забавянето на реформите крие риск от санкции за страната. Тя акцентира върху необходимостта от въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ при определянето на такса битови отпадъци. По думите ѝ темата се отлага вече повече от 6 години, а наказателната процедура срещу България е в напреднал етап. Министърът предупреди и за тревожните тенденции при управлението на отпадъците.

По данни на МОСВ битовите отпадъци в България се рециклират под 17% при средно около 48% за Европейския съюз.

В същото време страната продължава да разчита в голяма степен на депонирането, което остава основен метод за третиране на отпадъците. Министърът съобщи, че ще бъде проведена специална среща с кметовете по темата, като целта е да бъде изработен работещ модел в партньорство с местните власти.

В рамките на дискусията представители на общините поставиха въпроси, свързани с отражението на новия модел за такса битови отпадъци върху гражданите и сроковете за въвеждане на депозитната система. От страна на МОСВ беше посочено, че системата следва да бъде въведена до края на 2027 г.  Тя няма да подкрепи нито изцяло държавен, нито изцяло частен модел, а ще търси балансирано решение, което да гарантира достъпност за жителите на всички населени места.

От своя страна зам.-министър Красимир Чакъров декларира, че

МЗХ ще продължи да бъде активен и надежден партньор на българските общини

в усилията им за модернизиране на инфраструктурата, подобряване на обществените услуги и създаване на по-добри условия за живот в селските райони. Той подчерта, че трябва да се работи за ефективното използване на средствата по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Чакъров очерта и трите основни приоритета на институцията през настоящата година. Първият e насочен към своевременното договаряне на проектите по третия прием на интервенцията „Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаби инфраструктура в селските райони“ по Плана. Вторият е – ускоряване разплащанията по вече сключените договори, а третият приоритет е свързан с изпълнението на подхода „Водено от общностите местно развитие“, по който за общински проекти е предвиден ресурс от над 93 млн. евро. 

В края на втория панел на националната среща инж. Даниел Панов отправи няколко послания към представителите на правителството. Той акцентира върху нуждата от по-голяма оперативност и поемане на отговорност при решаването на проблемите на общините, както и от необходимостта експертните и ръководните нива в министерствата, държавните агенции и дружествата да имат по-активна роля при вземането на решения и решаването на конкретни казуси, поставяни от местната власт. Председателят на УС на НСОРБ заяви, че общините са силно затруднени от забавянето на редица процеси и от липсата на достатъчно бързи решения по проблемите им. „Не може да оставим улиците разкопани, тротоарите недовършени и хората без вода. Проектите са започнали и трябва да бъдат завършени“, заяви той. Инж. Панов бе категоричен, че независимо от тежкото състояние на публичните финанси държавата трябва да намери решение за осигуряване на нужния  ресурс за вече стартиралите инвестиции. Той призова държавните институции да се фокусират върху намирането на решения, вместо върху обясненията защо даден проблем не може да бъде решен. В изказването си председателят на УС на НСОРБ заяви още, че Сдружението ще продължи активно да поставя пред Министерския съвет всички спешни въпроси и предложения, постъпващи от общините. Като един от най-сериозните проблеми той открои забавянето на процеса на финансова децентрализация. „От години говорим за децентрализация. Днес общините усещат точно обратното – все по-голяма централизация“, заяви той и настоя за реални действия.